RFC BALKANS 2015

[gimax]

От: RFC BALKANS 2015

Не си прав супермодераторе,дразнещо е да пускаш само линкове към фейса.За справка,в темата на Балкан офроуд маратона.Ако те мързи-просто не го прави.

[sabin]

От: RFC BALKANS 2015

Хайде още един объркал се. Защо смятате, че ще толерирам да се обръщате към мен с нещо различно от името ми?

Кой какво го дразни много слабо ме интересува. Ако някой има някакви забележки към мен да се обърне на лични или към администраторите на форума. Така както сте тръгнали няма да стигнете до никъде. Действията ми са плод на мрънкалници като вас, които за разлика от мен не са си вдигнали задниците да снимат 3 дни на 500км от дома си за своя сметка и да помагат на организаторите на състезанието с каквото могат, така че следващия който се изцепи ще получи каквото и предишните!

[edin_lyd]

От: RFC BALKANS 2015

Лентички връзваме (да не вземе някой да се изгуби ) В търсене на подходящо място за SS за последния ден тук ли да лагеруват състезателите ??? (по-скоро не,много луксозно изглежда ... то баня,тоалетна ,спалня под звездите ) Иво пръв пробва водното препятствие Таргата пак голям късмет изкара ,ако беше малко по-дълъг тоя клон .....

[Кольо]

От: RFC BALKANS 2015

Хора, хора, не се карайте бе.
На баннатите мога да кажа, че мрънкането им за някакви дребни интернет дреболии са смешни на фона на изживяното през тези няколко дни от всички които бяха част от събитието RFC.
Да, когато се застоя повече дни зад компютъра и аз ставам такъв, ама като ида на някакво мероприятие виждам колко е различно.
А ако имате някакви лични отношения-не е тук мястото да ги показвате.

Не цапайте темата моля, с дребни заяждания.

[P2P]

От: RFC BALKANS 2015

Благодарим на колегите от клуба, които публикуваха снимките си тук и ни направиха съпричастни на това събитие, без да мрънкат и да правят пазарлъци.

[Кольо]

От: RFC BALKANS 2015

Ще се опитам да напиша нещо като разказ за състезанието каквото го видях през моите очи.
Моля, не се смейте много, толкова си мога, но си заслужава да се даде по-ясна представа за състезанието за хора който не са били на състезания, а и за тези които са били, но не са присъствали конкретно на това.

И така:

Ден първи:
Няма да се спирам на официалното откриване, макар, че по думите на близнака(кой от двамата???) да вкараш толкова джипове в стария Несебър си е постижение, но на мен тези неща не ми правят много-много впечатление. Та по същината-по асфалт стигнахме и минахме село Кошарица, някак си няма ясно начало и край, наоколо са построени вилички и хотелчета, повечето празни, не знам дали заради късния сезон, или въобще поради липса на толкова туристи за да запълнят всиките легла които се предлагат в община Несебър. По черен път караме за местността със зоните, прахоляк до небесата, и ми става кеф като си помисля,ч е шнорхела смуче въздух от почти 2 мтра, а не директно от вдигнатия прахоляк от предна лява гума. Минаваме през каменно корито на пресъхнала река, и си мисля, че няма начин да няма някакви по-сериозни струпвания, които да послужат за офроуд изпълнения, ама си казах, че организаторите си знаят терена, и изобщо-да не се мъча да търся нови препятствия, ами да карам каквото ми се предостави.
Както по-късно видяхме-в тази каменна река имаше специален етап, явно всички офроудъри имаме един и същ извратен поглед върху природните дадености.
След още малко каране стигнахме до мястото със зоните за минаване. Опънати лети, колове, хора със зелени жилетки-състезание като всяко друго. Строихме джиповете на поляната и тръгнахме да разглеждаме препятствията. Зони като за клас „модофициран” в траялния шампионат. Демек-нищо особено като трудност, особено за подготвените машини които бяха строени на поляната.
Кратък брифинг от близнака(понеже са ми много еднакви-все така ще пиша-„близнака”, пък който и ще да е бил), и жребий за поредност на влизане в зоните. Ние се падаме да сме втори на първа зона, след Паоло и Таргата. И за следващите зони-все след тях трябва да вървим, та ще са ни винаги като водачи.
Отиваме почти едновременно на старта на първа зона, където Злати се разпорежда като полковник-не позволява да паркираш където искаш, а където според него е най-удачно, макар, че стига да не си точно срещу финала-все е тая. Командва джипа да се приближи с точност сантиметър, сякаш някакъв си метър по-напред или по-назад е от значение, но какво пък-реда е добро нещо, добре е да се спазва.
Старт на жълтия вранглер(прясно боядисан, отдалеч прилича на играчка с яркожълтия си цвят), и започва едно подскачане по бабуните. Ние с Деко вървим успоредно-гледаме къде може да останем с Франко, но Паоло уверено атакува всички бабуни и трапове, вранглера си върви напред, силния мотор не изпитва никакви затруднения. Помислих си, че няма защо да гледаме повече, и тръгнахме обратно за да се подготвим за нашия старт. Иначе по трасето следва изкачване, след завой слизане, пак малко бабуни, пак нагоре и надолу, и по правата се раздава газ за да се стигне до финала. Докато вървим към старта-чувам прекъсвач на вранглера, и после тишина. И още дълго време тишина... Тук става нещо. Връщам се обратно-вранглера почти е превзел последното изкачване, но си седи на място, с угасен двигател. Приближавам-таргата опъва въжето на лебедката, явно има повреда, ама каква... Приближавам-пиньона на задния мост е вирнат нагоре, а едната щанга е със скъсана заварка на джонито. Ясно, един конкурент по-малко. Майтап де, знам, че е гадно...
Пак към старта, Злати ни паркира с точност от сантиметър в стартовата клетка, и чакаме да кажат, че зоната е свободна.
Свободна...
Слагаме каските, Деко закопчава колана, а аз пускам хронометъра. Старт! Вече сме част от RFC...
Бабуните отначало не ме затрудняват, и напредваме добре, докато не застанах на корем. Напред-назад, напред-назад-само по-лошо става, и накрая вече Франко даже не помръдва. С укор си мисля, че трябваше да намеря време за веженирам задния диференциал, ама късно е либе... Ще вдигаме задницата с джека-мисля си, че ще е по-бързо от лебедката. Деко сваля джека, но не знае как да го направи да вдига... Крещя от мястото си:
-Щракни онова лъскавото, извитото нагоре бееее...
Щракнал го бил, нагоре е....
-Ми вдигай бееее...
-Не ще...
Разкопчавам се, слизам-Деко не прави пълния ход нагоре-надолу, и механизма си стои на едно място. Показвам му как, той схваща, вдигаме до края на джека(пак си мисля, че когато купувах джека се колебаех между този размер и по-дългия...), но джипа не помръдва. Давай лебедка. Изгубени две минути, ама няма какво, неправилната преценка си взема своето.
Няма дърво, та с котвата. Докато Деко се оправя с въжето аз свалям котвата от тавана, след малко вече се движа под действието на новия пауър уинч 12 000 екстрийм ейч ди. Нарочно на електрическата лебедка, че е прясно монтирана и искам да я видя как дърпа в реално състезание. Ми дърпа си, макар и малко бавно, но пък ме извади без да се замисли. Вярно, че и не бях толкова окопан де...
Оттам насетне минавам навсякъде, газ по правата към финала, безмалко да се обърна от една малка бабунка, заради скоростта, но всичко минава добре. Бутам колчето за финал, Деко трескаво се откопчава и спира хронометъра.
Изчаквам малко, гася двигателя, и отивам при Злати да видя резултата. Не си го спомням, но не е от значение... Трябва да се подпиша на двата отрязъка, и го правя неумело-от адреналина ръцете ми треперят доста, и са неуврени в движенията...
Завършихме първа зона, давай към втора, че да не би да ни изтекат 15-те минути за явяване на старта. Това е зоната със сала. Имаме план-за да не паднем от сала да сме легнали. Малко се плаша да не би общата ни маса да надвиши плаваемостта на конструкцията, ама какво пък-има жилетки, а и празната ми глава ще ме държи отгоре, ако се обърнем.
Пак на старта, пускам хронометъра, и слизаме по стръмното към водата. Деко се препъва, и аха да цопне, но се оправя, бързо се качва на сала, и вместо да легне-сяда. Аха да му напомня за плана, ама си помислих, че така май е по-добре-имаме някаква възможност да се местим и да балансираме. После се усетих, че е по-добре на колена, единия да дърпа въжето, а другия да е зает само с балансирането, но както винаги-добрите идеи идват късно... Нейсе-сядаме и започваме да дърпаме въжето. Водата е приятно топла, бистра, и ми е кеф когато ме залива. Някъде по средата на езерцето едната страна на сала започва да се накланя, и почти се изхлузих от сала. Помислих си, че ще мога да тествам каква работа вършат жилетките, но с доста усилия успях да се задържа върху сала. Да бях с 20-30 кила по-лек(и с 20 години по-млад)-щях да съм прав, и щеше да минем езерцето доста по-бързо...
Слизаме от сала, трескаво се закопчаваме, газ на Франко, скок подскок по траповете и бабуните, усещам, че задната врата се ветрее, ама няма време за слизане и затваряне, а и всичко ми е здраво закрепено в багажника, та няма да изпадне, и раздавам смело газ. Леко изкачване, десен завой и финал. Още една успешно завършена зона. Браво на нас...
Третата зона ме плашеше още докато ги разглеждаме-след стръмничко спускане, (нищо особено де) следва страничен наклон надясно, десните гуми са във водата на същото това езерце от втора зона, след като се премине-същото, само, че наляво. Не си спомням дали още на първото или на второто се наложи да се вадя с лебедка и котва, но това беше минаването за мен и Франко. Деко заби котвата в отвесния бряг на следващото препятствие-калната локва, и електричката уверено ме извади. Прибираме въжето според правилата, спускам предните колела да влязат през отвесчето(нещо като 70-80 см), и давам газ колкото може. Франко цопва в калта, но не мога да избягам от коловозите от предишния джип, и след 2-3 метра спираме точно в средата на калта. С малките гуми клиренса ми е мижав, и Франко ляга на мостовете. Пак лебедка... Деко изнася котвата на ново място, и се връща за въжето. Или обратното, но няма значение. Вика:
-Развивай.
Цъкам копчето на електричката на развиване, и чакам. Деко пак:
-Развиваааай...
- Развивам беее...
-При мен не мърда...
Поглеждам-той дърпа въжето на механичната, а електрическата развива барабана както е с въжето. Естествено-въжето е силно оплетено, и мръдна не повече от метър-два, и се заклини. Излизам да помагам да го извадим, и чувам указания от близнака-да закачим котвата за въжето, и двамата с дружно усилие да освободим въжето. Пробваме, но нямаме сигурна опора, а и въжето се съпротивлява сякаш е вързано... Не става, давай механичната.
Развихме я, Деко се мъчи да забие котвата, но пръстта е много суха и твърда, та котвата само се пързаля по нея, без да може да се забие. Няколко опита, и 15-те минути свършиха...
Вранглера на близнаците ме вади с тяхната лебедка, ууух, каква мощ, а и скорост... Хубаво нещо, ама надали ще имам такова на моя джип...
Излязохме от третата зона с DNF, и обявиха почивка между двата манша. Следват още две зони на това място, и последната шеста-в коритото на каменната река от началото на разказа.

[Кольо]

От: RFC BALKANS 2015

Продължението:

През паузата разглеждаме другите две зони. Едната е тип „слонски стъпки”, но за да влезеш в тях първо трябва да минеш през кален ров. Огледа показва, че най-добрия подход като за нас е перпендикулярно на рова, но мястото е тясно, и е трудно за маневриране. Изниква план да стартираме назад, и само с една маневра да се насоча право срещу трапа, но след консултация с правилника разбираме, че не става:”6.9. Предната част на автомобила трябва да бъде изравнена с колчетата, които ограничават стартовата линия”. Ми ще се правят маневри, няма как... Много идеи за преминаване се вътрят из главите ни, има там пътечки, с много газ, та дано да прелетим, дали пък влизане по диагонал няма да е по-добро-да се поразчупят ходовете(не, че са кой знае колко големи, но не са и толкова зле), все разни идеи, които знам, че ще бъдат забравени в момента в който стартирам. В такива зони всичко е въпрос на импровизация според конкретната обстановка. Имаме план как да минем през дупките след рова, даже мерих с обувки колко е ширината на следата на Франко, и мерих дали може да мине откъдето си мислим. На теория-минава...
Старт, няколко хиляди маневри(че уазковите мостове са известни с незавиването си), и проклинам късмета, че ми се падна витара без хидравлика на волана когато я купувах...
Някак се насочих към рова, влизам леко, газ колкото можем Франко подскача, предните гуми излизат, ама задните-нцъ... Какво ви казвам за провала на предварителните планове, и импривизацията... Пак лебедка, ама този път Деко не иска и да чуе за електричката, въпреки, че междувременно сме развили въжето и е навито наново, прецизно. Не я ще, иска си механичната... Разпъваме въжето, той забива котвата в една от дупките, и излизам. Прибираме въжето, и тръгвам да минавам над дупките, според предварителния план, ама пак идва ред за импровизация-дали от неправилна предварителна оценка, или от неправилно водене от навигатора-задна гума пада в дупка, и всичкия план отива в канала... Проба за излизане на ход, ама с отворени диференциали, и с малките гумета(235/75/15) не се получава. Пак лебедка, да ми е жива и здраваJ...
Да, ама отново няма къде да се забие котвата, и докато Деко се мъчи да намери място на което да влезе в пръстта-времето свършва. Още един DNF...
Пак ме изваждат с хубавата лебедка на организаторския вранглер, и отиваме към последната за това място зона-блато с много тръстика. При предварителния оглед се притеснявам от началото на блатото-там между растенията просветва вода, явно е доста кално отдолу. По-натам е кално, но поне няма вода, ако преминем началото-би трябвало да се движим. Малко преди обратния завой който трябва да направим има коловозчета, но са плитки, и си мисля, че ако падна в тях-стърчащите блокчета на кайманите ще ме извадят лесно от коловоза, така,ч е не си дадох труд да видя откъде би трябвало да започна да се стремя да не влизам в тях...
Грешка!
Стартираме, през водата минаваме на юруш, двигателя реве, Франко уверено върви, даже за да взема завоя се налага да отпусна малко газта... И когато стигнах до въпросните коловози-те станали доста сериозни, след буксуването на няколко джипа преди мен. Нямаше за кога да се спирам и да търся откъде да се кача отгоре, над коловозите, та смело се набих в тях. Всъщност имаше мнооого време да спра, да се върна малко назад, да се кача отгоре и да мина като на парад, но адреналина и представянето на Франко във водата ме заслепиха, и реших, че имаме добра инерция, и благодарение на нея, двигателя и грайфера-ще успеем да минем 30-те метра коловози.
Да, ама не... Отново легнахме на мостове, и пак лебедка. Разбира се, че механичната, Деко не иска и да чуе за електричката, явно я е намразил... Разпъваме въжето, той забива котвата, започвам да навивам, но без да въртя гуми. Котвата излиза от калта, втори опит. Пак без гуми, и пак не става. На третия опит включвам раздатката на бавни, и на първа на скоростната кутия започвам да навивам лебедката и да въртя гумите. И Франко тръгва. Не пипам нищо друго, от страх да не би да спрем, и след минута сме вече на гуми. Трескаво прибираме въжето и котвата, коланите, и газ към финала. Имаме там едно слизане на навигатора за да отвори лентата, да мина и да затвори след мен, но е на равно място, и не представлява никаква трудност, и пак газ към финала. Финишираме със сравнително добро време, доволни сме, идват приятели да ни поздравяват за доброто каране, майтапи, закачки, честитки по телефона(че бях рожденик този ден), абе всичко супер. Само Деко ме укорява, че първия път не съм помагал с гумите на лебедката, но му обяснявам, че по принцип въртенето на гуми когато се дърпаш с лебедка е нещо което се прави в краен случай, та си мислех, че ще изляза и без тях. Нейсе, разбрахме се, няма сърдити, атмосферата е много приятна, всичко е наред, на върха на кефа съм...
Свършиха и тези зони, и в колона отиваме към последния, шести етап. Паркираме на поляна над коритото на реката, и един по един слизаме долу за старт. Идва и моя ред, стартирам хронометъра, закопчавам се и айдееее, по камънаците нагоре по течението То течение няма-само тук-там проблясва по малко водичка, но се вижда, че се движим нагоре. Пълно е с камъни, всъщност се движим единствено по камънте, няма нищо дръуо освен камъни. Минаваме под едни надвиснали дървета, мисля си , че може да закачим котвата, и чакам дръпване отгоре, но минаваме чисто. След завой0два виждаме много публика насъбрана на едно място. Яснооо, тук ще ядем...дървотоJ... Ров, с каменен праг, тясно като за целия мост да се събере, та се налага едната гума да се качва по камъните. Опит с не много газ, да опипам какво се случва-качвам се донякъде, ама спирам.
Повече газ-предна дясна гума се вирва във въздуха, и ахааа да се катурна на врати. Назад, опит за минаване от другата страна, пшак с газ, и пак не става.
И отново милата ми лебедчица ще ни извади... Деко закача въжето на едно дърво(поне този път не ползваме котвата, която междувременно е изкривена, и не се знае дали ще се забива правилно), и успяхме да излезем леко. Навиваме въжето, и тръгваме пак нагоре за да намерим къде е съдията, да обърнем обратно и да се връщаме към финала. Да, ама нещо с кормуването... Волана е лек, а джипа не се подчинява на въртенето му. Всъщност-понякога се подчинява, ама някак вяло, а понякога тръгва накъдето си иска. Проблем!!! На едно равно място засилих повече Франко, но не можах да завия, и тръгнахме по ската отстрани. Виждам само небе, и ахааа да се изтъркаляме, но някак успях да спра. Назад, и вече по-полека...
Накак си стигаме до съдията, с много маневри обръщаме, и надолу. Някак успявам да вземам завоите, като усещам,ч е надясно завива долу-горе добре, но левия завой е труден... При преминаването под надвисналите дървета този път успявам да закача котвата, и та висва заплашително зад задната врата. Слизам да я ложа на мястото и, и да я стегна с тресчотката, като съдията на това място ми дава информация, че ми остават две минути. Забравям за предпазливо каране, и давам газ по последните стотина метра. Франко подскача по камънаците, и виждам финала. Това добре, ама трябва да направя лек ляв завой, а точно наляво не мога да завивам. Имам съвсем леко завиване от положение направо. Стигаме на два метра от финалното колче, обаче отдясно е стена, и Франко се забива към нея. Бре, ами сега?.. Маневри с бясно въртене на волана, Деко крещи „Давай, давай”, адреналин колкото щеш, но Франко много слабо се насочва така, че да може да мине, а не да се забие в стената. Накрая решавам да се засиля, с дясната страна на булбара да се ударя в стената, тя е ронлива, и се надявам да поддаде, а и също се надявам да ме отхвърли малко наляво за да мога да премина, че времето е почти на свършване...
Речено-сторено.
Засилвам се, минавам, и бутам колчето за финал. Деко се пресяга през прозореца, спира хронометъра, и в паниката го грабва в ръката си. Времето-14:27. Имало възможност за още една маневра, ама пусти адреналин...
Вече на спокойствие оглеждам какво е повредено по предницата. Докато карах ми мина мисълта за откъсната от рамата кормилна кутия, но огледа показа друго-по-леко-откъснато планките чрез които панхард щангата се захваща към моста. Да се таковам в заварчика...
Близнака вика да продължа по коритото и да изляза на пътя по който дойдохме сутринта, но мога ли да пропусна да се изкача по стръмното с полусчупен джип... няколко маневри, и се насочвам право срещу баира, газ и съм горе. Изчакваме последния джип, и в колона тръгваме към Кошарица за да влезем в кръчмата в кяото ни чака вечеря и студена бира.
Да, ама моя мост е изместен наляво, и дясната гума стърже в пружината на самоделния ми койловърJ, та карам на първа, макар и бърза. Краси с Джимнито ни води-знае къде има заварчик, да си заварим панхарда. На левите завои спирам, и с една две маневри успявам да се впиша в завоя. Притеснявам се, че бавя колоната, и подкарвам по-бързо, вследствие на което триенето на гумата в пружината се увеличава, започна да мирише на изгоряла гума, а после и да пуши. Два пъти ме изпреварваха и ми казваха, че джипа пуши, но им казвам, че зна, и че всичко е под контрол.
Някак си стигнахме до къщата на заварчика, той прави много красиви огради и врати от ковано желязо, но в момента вари компоти. Ще ни приеме ли?-Ще ни приеме. Дай вода да измием железата за заваряване, дръпнах Франко на позиция за заваряване, момчето изкара завячката си(200 амперова струна, бая дърта, ама пее като заварява), завари каквото трябва, по моя молба сложи и усилващи планки(кници), платихме си, и газ към кръчмата, че стомаха отдавна ме е намразил за днес...
Стигаме, паркираме, измиваме калта от ръцете и лицата си, и сядаме. Баси мамата, докато карах не чувствах умората, а сега като седнах не искам да се помръдна дори... Поръчваме си по бира, сервитьорката донася и порциите. Ммм... много вкусно, мислех да предам поздрави на готвача, но после забравих. Изпихме бирите, изядохме храната, и вече в пълен мрак стигнахме до хотела. Пие ми се още бира, та в караоке бара...
Там някакво момиче на 10-12 години се мъчи да пее(не му се получаваше много, ама щом го кефи...), диджея помага колкото може, а ние лочим студена наливан бира, и си приказваме за джипове, състезания и как сме карали днес. Всички са усмихнати, няма недоволни, на мен ми е готино, още повече, че всички се кефят на карането ми, и на борбата която водим за да минаваме през препятствията.
След две или три бири умората ме скапва дотолкова, че ми се иска някой да ме занесе до стаята, но понеже няма мераклии-наложих си да стана и да вървя.
Как съм си легнал-не помня, явно доста съм се уморил, а какво още ни чака на другия ден...

[jorkata-160]

От: RFC BALKANS 2015

Благодаря за разказа,Коле, голям си, не само на килограми!

[Владимир Раденков(vladyas)]

От: RFC BALKANS 2015

Евалата Кольо, бива те и за разказвач- продължавай!

[aldr]

От: RFC BALKANS 2015

Какъв писател ...Коле , гордеем се с теб

[Владимир Раденков(vladyas)]

От: RFC BALKANS 2015

Поздрави на всички участници в това уникално състезание. Състезание, което според мен ще направи революция в Офроуда в България- в положителна насока разбира се! Страхотно удоволствие изпитах, като гледах как всички състезатели с общи усилия, напредваха през зоната на здрача, като се бореха с трудностите задружно. Изкарахме няколко дни и страхотна нощ с много емоции и хубави хора. На Близнаците и Теди ще кажа само- не се отказвайте!

[evos]

От: RFC BALKANS 2015

БРАВО Коле...чукча писател - не читател...

[Milen Dechev]

От: RFC BALKANS 2015

Ехееее,Коле ти си бил талЕнт бе

[georgi_hristov.1961]

От: RFC BALKANS 2015

Коле, докато си набрал скорост да пишеш да вземеш да орисуваш и другите състезания в една книга.

[Димитър Колев]

От: RFC BALKANS 2015

Ще се опитам да напиша нещо като разказ за състезанието каквото го видях през моите очи.

Ден първи:

Продължението:.
...

Оооще.Ооооще.Ооооще....