Tweet
От: Six Days Crazy Job 2011
Six Days Crazy Job - гняв, пот и диария
Така е озаглавил статията си за месец Септември репортерският екип от австрийското списание “Motorrad – magazin”, който дойде специално да отразява ендуро-шестдневката в България. Очакванията на гостите за приятна почивка в Стара Загора бяха опровергани от дългите дистанции и трудните трасета из Стара планина.
Колегата ми Иван (iopy) много добре е разказал дните на състезанието, затова аз ще наблегна на по-любопитните моменти и това, което е минало незабелязано.
Ще започна от там, че благодарение на австрийските ни приятели от Desert Dream, Erzberg Rodeo, форумът 1000 PS, списанието “Motorrad – magazin” и на лични мои контакти, тази година броят на учстниците от чужбина се удвои. Имахме още австралийци, англичани, натурализирани чехи, словаци, хървати и ирландец. За съжаление поне 30% от заявилите участие не дойдоха от румънския Романяк‘с, тъй като ми се обадиха, че са свършили парите. Неприятен факт бе, че отново българското участие се сведе до „обичайните заподозрени“, а иначе из форумите и във Файсбук все „страхотни“ екшъни от махалите се публикуват ! Не мога да го разбера това ... уж си голям екстремист, адреналинаджия, а не караш на едно от най-приключенските състезания, което е в самия център на България. При това таксата за българи за пет дни яко ендуро беше едва 30 лв. и тя бе направена, колкото да виждат чужденците, че и нашите плащат !!!
Поздраления за: Пламен Кунев, Данчо Максимов, Стоян Пачарозов, Владо Василев, Димитър Капитанов и Рени Христова, които останаха до края, бориха се мъжки и показаха на чужденците, че имаме корави експерти и атевисти в този спорт !
Искам да благодаря на съклубниците си: Кокера, Данчо, Миро, Джуманката, Радо и Ачо Пастрана, които разработиха две от трасетата за клас „Експерт“ ! Благодаря също на Гълъбин, Гено и Вени, които помогнаха във важнен момент ! Всъщност отново състезанието като цяло изнесохме аз, Гълъбин, Иван и съдийският апарат на Валентин Пантев.
Благодаря на целия клуб Crazy job, който се мобилизира в неделя и отново за отрицателно време построихме и разформировахме големият Х-трак пред общината !
Тези, които заснемаха бяха доста, но материалите някакси се пръснаха из медиите, а и аз нямах време да ги проследя. Предстои обширен репортаж на екипа на Виктори Екстрийм по няколко телевизии, вкл. Хоби ТВ.
На тези, които се сърдят, че е нямало достатъчно инфо, искам да кажа, че ендуро шестдневката не е състезание от 30 минути на полянката, че да ги поканим да позяпат. Точно за зрителите се прави прологът в неделя. За 4 дни навигация са повече от 1500 км трасета заедно с отклоненията за хобитата и ATV-тата и нищо не може да се прогнозира. Траковете се променят в последния момент взависимост от ситуацията и кондицията на състезателите и е хубаво, че разполагаме с много резервни варианти, та да можем да реагираме по спешност. Изобщо шестдневката е друг тип надпревара и тя се прави най-вече за състезателите, а не за зрителите ! Трасето за ден се разгръща на повече от 400 кв.км площ и ако се наложи спасителна акция, помага този, който е най-наблизо до мястото. Точно авантюристичния и приключенски дух на Six days crazy job привлича от година на година все повече чужденци, защото за да оцелееш докрай в такова състезание се изисква и ендуро, и траял и мисъл и дупе, а не приказки от седянки !
Започвам по същество.
И така, първи от Романякс-а направо пристигна Петер Несута (цяла седмица по-рано), но той заяви, че чудесно ще си изкара край басейните на комплекса, ще поотпочине, ще покара малко, а вечер, ако съм свободен ще пием бира и ще си бъбрим. Така и стана. Всеки ден му качвах по един трак от многобройните край града или в Стара планина и той си ги караше без пролем. Накрая на седмицата ми сподели: „Уф, хубаво, ама утре пристига човекът, който ще ме провали на състезанието – Карл Катох !“
Също рано дойдоха англичанинът Ричард Майн, когото Петер ми представи по следния начин: „Да те запозная с едно професионално хоби ...“ Ричард е бил бивш състезател по мотокрос, но сега, където се отвори по-голямо ендуро състезание в Европа от този тип, той е там. Има си и профи съпорт – голям бус, оборудван до зъби за подръжка + много симпатичния механик на име Пол.
Заредиха се: Джейкъб от Австралия, Дани Пекса (напреднала много през последната година), Мартин Кетнер, семейството Кафка и много други. Изви се голям купон в събота вечер и настроението беше приповдигнато. В неделя предстоеше ендуро-кроса на мегданя...
Този път за атракцията пред общината имаше доста желаещи, въпреки, че ендуро-кроса нямаше значение за следващите дни и щеше да реши само редът на стартиране за понеделник. Особено много бяха желаещите сред хобитата !
След продължителни прецеждания в сериите, на финала застанаха Стоян Стоянов (известен с коректоното си поведение по трасето
), Свтльо Христов и англичанинът Найджъл Фоксхол. Разпределението на местата се реши още на първия завой, в който Светльо направи грешката да застане отвън на старозагореца ... Найджъл не бе достатъчно конкурентен на нашите и остана трети.
В клас „Експерт“ не бе изненада, че двамата финалисти бяха Мартин Иванов и Шейн Мос от Австралия, тъй като старозагорецът е традиционно силен в тази дисциплина, а австралиецът, въпреки, че на Романякса се състезаваше отново в клас „експерт“, а не в „PRO” бе дал второ време на ендуро-кроса, след това на Джарвис. Изненада бе третият класирал се - австриецът специалист в ралито - Бенджамин Дизел ! Явно младежът се е научил да кара доста добре през последната година и ендуро.
Шейн не позволи на Мартин да вземе инициативата нито веднъж. Той кара спокойно, ефективно и бе точно толкова бърз, колкото му трябваше. Бенджи имаше неприятности по трасето и бе затворен с една обиколка и от двамата.
Интересно шоу прад старозагорци с ATV-тата си направиха Димитър Капитанов и Рени Христова. Препятствията бяха твърде трудни за четириколесните, но Рени отново се показа като мъжко момиче, Капитанът ... и той ! Уж и сред атевистите имаше екстремисти, а къде изчезнаха те ???
Вечерта в ресторанта разговорите бяха разгорещени, бирата много, но явно приятелят на Дани Пекса вече се бе интегрирал в ендуро средите и не беше бит.
Поради това, че първият ден от навигацията бе обявен за BG X-Enduro Championship, той се налагаше да бъде по-труден. Избрахме като подходящ новия трак от Скобелево към първата верига била на Стара планина и спускането по много старата пътека в коритото на река Габровница. Хобитата след качването си (ако то се осъществеше), се спускаха в реката по стар, изровен черен път. След екшъна следваше 30 минутна почивка със закуска. От качването, благодарение на Иван (Пимакса) и от реката, благодарение на Иван (Чинела) и Филчев имаме кадри, но нямаме за съжаление от спускането към реката, което също е много атрактивно.
На почивката първи пристигна Пламен Янков и заяви: „Страхотно трасе, страхотно красиви гледки !“ Доста след него дойдоха ветеранът Герхард Бергер, който и през тази година показа, че опитът в ендурото е много вежен. Той е винаги пестелив на коментари, изръси само едно „Гуд“ и толкова. Изненадващо за мен, рано пристигна и младият Тарзан – Вилимир. Браво на това момче ! Пристигна превъзбуден и заяви, че е много яко. След малко на почивката бяха вече Шейн Мос и Мартин. После Ники Сървайвъра, Стоян Пачарозов и след тях повечето чужденци. Голямо викане викаше нервният състезател на австрийското списание: „Искате да правите втори Романякс ли ? Това не е трасе за експерт, то е за клас „Pro” !” Отговорих му, че ние нямаме клас „Pro” и трасето е нормално за нашите експерти.
След малко заприиждаха и хобитата ... Петер Несута и Карл Катох дойдоха първи.
Честно да си призная, мислех, че Пламен ще бие през този ден, защото преднината му на почивката бе твърде голяма, но по време на дълги етапи могат да станат какви ли не сакатлъци. Очаквах повече и от Шейн Мос, защото се бе класирал трети на Романякса. Теглих междувремено едно конско на Мартин и му поръчах да не се мъкне повече с австралиеца, а при първа възможност да го изпревари, когато почувства, че е свикнал с GPS-a и навигацията му тръгне. Безпокоях се точно за навигацията, защото вместо да тренира, след Ерзберг Родео Марти се бе превъплатил в механик и по цял ден оправяше мотори.
След почивката картината се промени твърде много. По съвсем новата и атрактивна ясеновска пътека, Мартин използвал едно невнимание на австралиеца на по-екстремен участък и го резнал. След това дал яко газ и Шейн в стремежа си да го настигне на всяка цена, пропуснал отбивка по пряка пътека. Така той се самонаказа два пъти, веднъж, обикаляйки по хоби трасето, което е три пъти по-дълго и втори път с наказание от 15 мин за трак. Пламен също имал неприятности с машината и закъсня за финала. Въпреки всичко, варненецът даде второ време, а с умерена и сигурна езда физически много здравият австриец Клаус Ейгъл се класира трети. Траяладжията Норберт Бергер остана четвърти. Хубаво тръгна Георги Недев, но в реката наводни мотора си и докато го оправи изгуби много време. Ники Мартинов се бори само, както той си знае по неговия „сървайвърски“ начин и финишира трети сред българите.
Пачароза показа, че цвайката му пасва много за трудни трасета с траял елементи и финишира след Ники, изпреварвайки много именити наши ендуристи.
В хоби класа класирането се получи точно такова, каквото очаквах. Петер Несута при отсъствието на Георги Митрев нямаше конкуренция. Освен всичко австриецът беше много добре подготвен. „Цяла година е само по състезания, той е за експерт ! Я му сложи утре един експерт трак !“ – ми сподели на почивката каталясалият вече Карл Катох и желанието му на другия ден беше изпълнено.
Англичанинът Найджъл Фоксхол доказа, че в Англия открай време ендурото е било на почит и успехите сега на англичаните по света не са случайно явление. Той изпревари „профисионалното хоби“ и свой сънародник Ричард Майн и вечерта пи бира щастлив.
Дожаля ми за асистенциите на чужденците. Големите бусове, трябваше да карат истински off road до мястото за почивка. Е, все пак, тия които продават ауспуси и те трябва ляп да идът !
В интерес на истината, трябва да отбележа, че трасето в понеделник не беше невъзможно, а просто трудно и подлагаше на изпитание най-вече техниката и физическата подготовка на състезателите. На почивката Ники Мартинов сподели: „Бях против трудните трасета, но след Ерзберг Родео ми стана ясно, че за да се класираме добре на извстните състезания в чужбина, трасетата тук трябва да са имено такива !“
Е, вечерта имаше мрънкания. Голяма група хобита, 11 човека, между които и Дани Пекса протестираха, че в 17:30 пристигнали на мястото на закуската и вече нямало никого ... „Че то е време за вечеря, каква закуска ?!“ – отговорих им аз. Времето за преодоляване на трасето беше 8 часа и в 17:00 всички обслужващи състезанието напуснаха постовете си с изключение на съдиите на финала, които останаха още час заради трудното трасе.
Така и не успях да се видя повече с Чинела, който беше изпратен на спасителна акция на билото. Оказа се, че състезателят повече се бе паникьосал, отколкото закъсал, защото бе заебал мотор и GPS на билото и бе тръгнал без да знае къде отива по пътя надолу. Добре, че Данчо го бе взел, та да не блъска толкова километри пеш !
Още преди завършването на деня, Гълъбин също бе натоварен със спасителна акция. Група австрийци, незнайно защо се бяха нахакали в дълбоко дере сред дебрите на Стара планина, откъдето излизане без съпорт нямаше. Акцията продължи и на другия ден, който след 22 секундно съвещание единодушно беше обявен за почивен.
Късно вечерта моят барометър сред състезателите – Петер Несута му сподели: „За след почивката избери някое по-леко трасе, че повечето на са щастливи след днешния ден.“ Така и направих, но пък тогава се обърка друго нещо, за което ще разкажа следващия път.
Слвдват малко снимки, макар през първия ден да нямах много време за снимане, но за другите дни ще наваксам !
Six Days Crazy Job - гняв, пот и диария
Така е озаглавил статията си за месец Септември репортерският екип от австрийското списание “Motorrad – magazin”, който дойде специално да отразява ендуро-шестдневката в България. Очакванията на гостите за приятна почивка в Стара Загора бяха опровергани от дългите дистанции и трудните трасета из Стара планина.
Колегата ми Иван (iopy) много добре е разказал дните на състезанието, затова аз ще наблегна на по-любопитните моменти и това, което е минало незабелязано.
Ще започна от там, че благодарение на австрийските ни приятели от Desert Dream, Erzberg Rodeo, форумът 1000 PS, списанието “Motorrad – magazin” и на лични мои контакти, тази година броят на учстниците от чужбина се удвои. Имахме още австралийци, англичани, натурализирани чехи, словаци, хървати и ирландец. За съжаление поне 30% от заявилите участие не дойдоха от румънския Романяк‘с, тъй като ми се обадиха, че са свършили парите. Неприятен факт бе, че отново българското участие се сведе до „обичайните заподозрени“, а иначе из форумите и във Файсбук все „страхотни“ екшъни от махалите се публикуват ! Не мога да го разбера това ... уж си голям екстремист, адреналинаджия, а не караш на едно от най-приключенските състезания, което е в самия център на България. При това таксата за българи за пет дни яко ендуро беше едва 30 лв. и тя бе направена, колкото да виждат чужденците, че и нашите плащат !!!
Поздраления за: Пламен Кунев, Данчо Максимов, Стоян Пачарозов, Владо Василев, Димитър Капитанов и Рени Христова, които останаха до края, бориха се мъжки и показаха на чужденците, че имаме корави експерти и атевисти в този спорт !
Искам да благодаря на съклубниците си: Кокера, Данчо, Миро, Джуманката, Радо и Ачо Пастрана, които разработиха две от трасетата за клас „Експерт“ ! Благодаря също на Гълъбин, Гено и Вени, които помогнаха във важнен момент ! Всъщност отново състезанието като цяло изнесохме аз, Гълъбин, Иван и съдийският апарат на Валентин Пантев.
Благодаря на целия клуб Crazy job, който се мобилизира в неделя и отново за отрицателно време построихме и разформировахме големият Х-трак пред общината !
Тези, които заснемаха бяха доста, но материалите някакси се пръснаха из медиите, а и аз нямах време да ги проследя. Предстои обширен репортаж на екипа на Виктори Екстрийм по няколко телевизии, вкл. Хоби ТВ.
На тези, които се сърдят, че е нямало достатъчно инфо, искам да кажа, че ендуро шестдневката не е състезание от 30 минути на полянката, че да ги поканим да позяпат. Точно за зрителите се прави прологът в неделя. За 4 дни навигация са повече от 1500 км трасета заедно с отклоненията за хобитата и ATV-тата и нищо не може да се прогнозира. Траковете се променят в последния момент взависимост от ситуацията и кондицията на състезателите и е хубаво, че разполагаме с много резервни варианти, та да можем да реагираме по спешност. Изобщо шестдневката е друг тип надпревара и тя се прави най-вече за състезателите, а не за зрителите ! Трасето за ден се разгръща на повече от 400 кв.км площ и ако се наложи спасителна акция, помага този, който е най-наблизо до мястото. Точно авантюристичния и приключенски дух на Six days crazy job привлича от година на година все повече чужденци, защото за да оцелееш докрай в такова състезание се изисква и ендуро, и траял и мисъл и дупе, а не приказки от седянки !
Започвам по същество.
И така, първи от Романякс-а направо пристигна Петер Несута (цяла седмица по-рано), но той заяви, че чудесно ще си изкара край басейните на комплекса, ще поотпочине, ще покара малко, а вечер, ако съм свободен ще пием бира и ще си бъбрим. Така и стана. Всеки ден му качвах по един трак от многобройните край града или в Стара планина и той си ги караше без пролем. Накрая на седмицата ми сподели: „Уф, хубаво, ама утре пристига човекът, който ще ме провали на състезанието – Карл Катох !“
Също рано дойдоха англичанинът Ричард Майн, когото Петер ми представи по следния начин: „Да те запозная с едно професионално хоби ...“ Ричард е бил бивш състезател по мотокрос, но сега, където се отвори по-голямо ендуро състезание в Европа от този тип, той е там. Има си и профи съпорт – голям бус, оборудван до зъби за подръжка + много симпатичния механик на име Пол.
Заредиха се: Джейкъб от Австралия, Дани Пекса (напреднала много през последната година), Мартин Кетнер, семейството Кафка и много други. Изви се голям купон в събота вечер и настроението беше приповдигнато. В неделя предстоеше ендуро-кроса на мегданя...
Този път за атракцията пред общината имаше доста желаещи, въпреки, че ендуро-кроса нямаше значение за следващите дни и щеше да реши само редът на стартиране за понеделник. Особено много бяха желаещите сред хобитата !
След продължителни прецеждания в сериите, на финала застанаха Стоян Стоянов (известен с коректоното си поведение по трасето
), Свтльо Христов и англичанинът Найджъл Фоксхол. Разпределението на местата се реши още на първия завой, в който Светльо направи грешката да застане отвън на старозагореца ... Найджъл не бе достатъчно конкурентен на нашите и остана трети. В клас „Експерт“ не бе изненада, че двамата финалисти бяха Мартин Иванов и Шейн Мос от Австралия, тъй като старозагорецът е традиционно силен в тази дисциплина, а австралиецът, въпреки, че на Романякса се състезаваше отново в клас „експерт“, а не в „PRO” бе дал второ време на ендуро-кроса, след това на Джарвис. Изненада бе третият класирал се - австриецът специалист в ралито - Бенджамин Дизел ! Явно младежът се е научил да кара доста добре през последната година и ендуро.
Шейн не позволи на Мартин да вземе инициативата нито веднъж. Той кара спокойно, ефективно и бе точно толкова бърз, колкото му трябваше. Бенджи имаше неприятности по трасето и бе затворен с една обиколка и от двамата.
Интересно шоу прад старозагорци с ATV-тата си направиха Димитър Капитанов и Рени Христова. Препятствията бяха твърде трудни за четириколесните, но Рени отново се показа като мъжко момиче, Капитанът ... и той ! Уж и сред атевистите имаше екстремисти, а къде изчезнаха те ???
Вечерта в ресторанта разговорите бяха разгорещени, бирата много, но явно приятелят на Дани Пекса вече се бе интегрирал в ендуро средите и не беше бит.
Поради това, че първият ден от навигацията бе обявен за BG X-Enduro Championship, той се налагаше да бъде по-труден. Избрахме като подходящ новия трак от Скобелево към първата верига била на Стара планина и спускането по много старата пътека в коритото на река Габровница. Хобитата след качването си (ако то се осъществеше), се спускаха в реката по стар, изровен черен път. След екшъна следваше 30 минутна почивка със закуска. От качването, благодарение на Иван (Пимакса) и от реката, благодарение на Иван (Чинела) и Филчев имаме кадри, но нямаме за съжаление от спускането към реката, което също е много атрактивно.
На почивката първи пристигна Пламен Янков и заяви: „Страхотно трасе, страхотно красиви гледки !“ Доста след него дойдоха ветеранът Герхард Бергер, който и през тази година показа, че опитът в ендурото е много вежен. Той е винаги пестелив на коментари, изръси само едно „Гуд“ и толкова. Изненадващо за мен, рано пристигна и младият Тарзан – Вилимир. Браво на това момче ! Пристигна превъзбуден и заяви, че е много яко. След малко на почивката бяха вече Шейн Мос и Мартин. После Ники Сървайвъра, Стоян Пачарозов и след тях повечето чужденци. Голямо викане викаше нервният състезател на австрийското списание: „Искате да правите втори Романякс ли ? Това не е трасе за експерт, то е за клас „Pro” !” Отговорих му, че ние нямаме клас „Pro” и трасето е нормално за нашите експерти.
След малко заприиждаха и хобитата ... Петер Несута и Карл Катох дойдоха първи.
Честно да си призная, мислех, че Пламен ще бие през този ден, защото преднината му на почивката бе твърде голяма, но по време на дълги етапи могат да станат какви ли не сакатлъци. Очаквах повече и от Шейн Мос, защото се бе класирал трети на Романякса. Теглих междувремено едно конско на Мартин и му поръчах да не се мъкне повече с австралиеца, а при първа възможност да го изпревари, когато почувства, че е свикнал с GPS-a и навигацията му тръгне. Безпокоях се точно за навигацията, защото вместо да тренира, след Ерзберг Родео Марти се бе превъплатил в механик и по цял ден оправяше мотори.
След почивката картината се промени твърде много. По съвсем новата и атрактивна ясеновска пътека, Мартин използвал едно невнимание на австралиеца на по-екстремен участък и го резнал. След това дал яко газ и Шейн в стремежа си да го настигне на всяка цена, пропуснал отбивка по пряка пътека. Така той се самонаказа два пъти, веднъж, обикаляйки по хоби трасето, което е три пъти по-дълго и втори път с наказание от 15 мин за трак. Пламен също имал неприятности с машината и закъсня за финала. Въпреки всичко, варненецът даде второ време, а с умерена и сигурна езда физически много здравият австриец Клаус Ейгъл се класира трети. Траяладжията Норберт Бергер остана четвърти. Хубаво тръгна Георги Недев, но в реката наводни мотора си и докато го оправи изгуби много време. Ники Мартинов се бори само, както той си знае по неговия „сървайвърски“ начин и финишира трети сред българите.
Пачароза показа, че цвайката му пасва много за трудни трасета с траял елементи и финишира след Ники, изпреварвайки много именити наши ендуристи.
В хоби класа класирането се получи точно такова, каквото очаквах. Петер Несута при отсъствието на Георги Митрев нямаше конкуренция. Освен всичко австриецът беше много добре подготвен. „Цяла година е само по състезания, той е за експерт ! Я му сложи утре един експерт трак !“ – ми сподели на почивката каталясалият вече Карл Катох и желанието му на другия ден беше изпълнено.
Англичанинът Найджъл Фоксхол доказа, че в Англия открай време ендурото е било на почит и успехите сега на англичаните по света не са случайно явление. Той изпревари „профисионалното хоби“ и свой сънародник Ричард Майн и вечерта пи бира щастлив.
Дожаля ми за асистенциите на чужденците. Големите бусове, трябваше да карат истински off road до мястото за почивка. Е, все пак, тия които продават ауспуси и те трябва ляп да идът !
В интерес на истината, трябва да отбележа, че трасето в понеделник не беше невъзможно, а просто трудно и подлагаше на изпитание най-вече техниката и физическата подготовка на състезателите. На почивката Ники Мартинов сподели: „Бях против трудните трасета, но след Ерзберг Родео ми стана ясно, че за да се класираме добре на извстните състезания в чужбина, трасетата тук трябва да са имено такива !“
Е, вечерта имаше мрънкания. Голяма група хобита, 11 човека, между които и Дани Пекса протестираха, че в 17:30 пристигнали на мястото на закуската и вече нямало никого ... „Че то е време за вечеря, каква закуска ?!“ – отговорих им аз. Времето за преодоляване на трасето беше 8 часа и в 17:00 всички обслужващи състезанието напуснаха постовете си с изключение на съдиите на финала, които останаха още час заради трудното трасе.
Така и не успях да се видя повече с Чинела, който беше изпратен на спасителна акция на билото. Оказа се, че състезателят повече се бе паникьосал, отколкото закъсал, защото бе заебал мотор и GPS на билото и бе тръгнал без да знае къде отива по пътя надолу. Добре, че Данчо го бе взел, та да не блъска толкова километри пеш !
Още преди завършването на деня, Гълъбин също бе натоварен със спасителна акция. Група австрийци, незнайно защо се бяха нахакали в дълбоко дере сред дебрите на Стара планина, откъдето излизане без съпорт нямаше. Акцията продължи и на другия ден, който след 22 секундно съвещание единодушно беше обявен за почивен.
Късно вечерта моят барометър сред състезателите – Петер Несута му сподели: „За след почивката избери някое по-леко трасе, че повечето на са щастливи след днешния ден.“ Така и направих, но пък тогава се обърка друго нещо, за което ще разкажа следващия път.
Слвдват малко снимки, макар през първия ден да нямах много време за снимане, но за другите дни ще наваксам !
0888984256
Коментар