Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

[Asteri]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Дайте някакви весели спомени

В кино Сердика се ходеше рано сутринта да се редим за билети, че бързо се свършваха за няколко дни напред. За "Империята отвръща на удара" ходихме в 7ч сутринта ...


Във филмотечното кино "Дружба" (после "Одеон") имаше качествени филми, но често бяха черно-бели копия, за по-евтино. Веднъж машината не успя да пусне края на филма и преводачът ни разказа как свършва. Филмите бяха само за единични прожекции и без надписи, имаше превод на живо от кабинката.


В Американското посолство имаше видеотека под наем, но изборът беше разочароващ. На едно приятелче родителите го бяха предупредили да не ходи там, защото "там снимат" и това звучеше много страшно. Ходихме да търсим фантастични филми, но имаха само един, от 1950-те, "Забранената планета", ама много ни хареса.


В училище ни даваха стипендия от 10лв на месец. Толкова струваше и голяма опаковка цветни фулмастери. Всичко шарено беше много скъпо


На битака се продаваха единични страници от списание Браво.


Като ученици си намирахме фалшиви болнични бележки на които пишехме "ОВИ" (остра вирусна инфекция) и после ходехме да гледаме Индияна Джоунс за 8-ми път...


Индийските филми бяха изключително популярни, пускаха се през няколко години май и народа буквално се мачкаше пред касите.

В училище идваха каки от Музикалния театър да продават билети, защото нямаше достатъчно публика за мюзикълите.


В трети клас ни водиха на опера и естествено ни беше скучно и се катерехме по столовете, гонихме се из салона и се кикотихме, докато един от изпълнителите не спря да ни се скара. Което се оказа още по-смешно...
В антракта в "кафето" си купувахме сандвичи и барманът лъжеше с рестото.


В ресторант винаги се поръчваше "порция кюфтета/кебапчета с гарнитура боб и лютеница". Или кърначета.


Кроасаните се казваха "рогче".


В голямото междучасие цялото училище се редеше на една единствена лафка.
Всички искаха да се записват на народни танци, защото групите пътуваха в чужбина.


Веднъж в трети клас дойдоха да записват желаещи за екскурзия в Унгария, на цена 2000лв, което беше горе-долу една годишна заплата и накрая не се събраха достатъчно желаещи.


За пътуване в чужбина беше необходима и "изходна виза", която не се даваше на хора с определени професии. Военните можеха да пътуват само в соц-страни.


По едно време имаше хранителни продукти с купони. Закупените бутилки олио се вписваха в зеления паспорт, за да не вземеш повече отколкото се полагат. На същата страница където вписваха "гласувал" на избори. Явно бяха еднакви по важност


В панелните квартали беше непрекъснат купон. Имаше "празник на квартала" и "празник на блока", когато хората вадеха маси навън и носеха храна.
При строеж на нови блокове парното се прокарваше няколко години по-късно. Тамън направят улиците и тротоарите, и пак почваше разкопаване. Дечурлигата много се кефехме когато идваха телефонните техници, защото след тях оставаха шарени жици, които се сплитаха.


Мазето на блока беше предназначено за бомбоубежище, имаше прозорци с метални капаци и гумено уплътнение. В училище ни прожектираха филми за опасността от ядрени бомби. Според новините в американските избори комунистическата партия беше много напред и аха да победи. По будките се продаваше английският комунистически вестник Морнинг Стар.


Всеки петък по телевизията имаше руски новини "Време" и руски филм, обикновено за войната. В събота към 23ч вечерта имаше западен криминален филм "Студио Х". Първият филм в серията беше български. В понеделник имаше Телевизионен Театър.


"На село" (беше лятна вила) киселото мляко беше в стъклени буркани и по-кисело от градското, и не го харесвах. Съседите ни даваха и прясно мляко от крава, което миришеше, но пък правеше един пръст каймак.


На село имаше "културен дом" в който прожектираха много стари филми с антракт посредата когато сменяха ролките. Зрителите бяхме само деца и младежи. По къщите имаше някакво специфично радио на което казваха "Славейче", не си спомням с какво беше различно, май му бяха ограничени станциите.


На кръчмата в село казваха "хоремаг" и от там взимахме страхотни кюфтета, за които си носехме тенджера.


Децата от селото искаха да им разказвам за ЦУМ и Детмаг. В града пък ние се дивихме на стоките в списание Некерман. С демокрацията в България дойде подобен каталог, Квеле.


За нови стоки веднага тръгваше мълва "Пуснали са еди-какво си" и народа се юрваше вкупом да купува. Беше много вълнуващо като "пуснат" нещо. Увеличението на цените се обявяваше предварително и беше събитие.


Цветните телевизори се продаваха с предварително записване в магазина. Българските "Велико Търново" бяха голяма скръб. Имаше и "Рубин".


Имаше Асамблея "Знаме на Мира", където си разменяхме адреси с деца от чужбина. Така от чужбина се внесоха някои интересни детски игри. Имаше една броялка "Ем-ма-есес-а" която се оказа че е произнасяне буква по буква на "Мисисипи". Имаше и една гонялка "Кър", кето се оказа тренировъченн бейзбол


Всъщност още в началното училище си пишехме с русначета. Те просто адресираха първото си писмо "До училище еди-кой-си номер, София". Писмата се събираха в библиотеката и ходехме да си избираме. Имаше и руски детски градини в които се влизаше с връзки, защото се учеше език.

Тази опаковка се търкаля поне 25 години в гората...

А каква еквилибристика беше да сипеш млякото в тенджера от този пакет, без да разлееш... Имаше и едни супервкусни малки опаковки розово прясно мляко "Ягода". Май имаше и малина. Сега се сещам че май имаше и кисело мляко ягода.


В магазините търсехме само мляко с днешна дата, и никой не искаше да купува "вчерашно".

А за това кой какво детство е имал - тогава бяхме обречени на почти еднакво детство с много малки изключения. Официално. Сега, пак официално, равенството въобще не е задължително. Това действа стимулиращо.

Тцъ. Деляхме се на деца с корекомски дрехи и деца без. Киндер яйцата бяха голяма гордост и определено бяха по-вкусни отколкото сегашните. Най-хубаво беше деца на пилоти и стюардеси, то шарени бонбонки, то ароматни гумички, шербет на прах, щуротии.
Между другото, тази зима в някои ингилизки училища забраниха определени марки якета, защото са скъпи и водят до раздори между децата, депресиране, комплекси и т.п. Няма стимул в тези неща, във възраст в която нямаш контрол върху това какво притежаваш.

Оказа се , съм снимал бариерата и постовия на Окръжното

Остави, в наше село миналата година - лето 2018-то - арестуваха журналист, защото снимал кметството, и го водиха в окръжното за разпит два часа... После казаха че полицаят се престарал с ареста, ама... Мен веднъж ме питаха защо снимам един мост, но беше частно лице. Комунизмът някъде си отива, ама явно от там отива другаде...

Това са фактите, ти каква поука си взе?

Снимай с телефон, по не личи! И гледай сериала за Щирлиц.

[gy6ter]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

По времето на комунизъма на шосето на покрай военното летище в Граф Игнатиево имаше табела забраняваща снимането , по едно време я махнаха , но като дойде НАТО пак я сложиха , та каква е разликата ?

[сто]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

...
Тцъ. Деляхме се на деца с корекомски дрехи и деца без. Киндер яйцата бяха голяма гордост и определено бяха по-вкусни отколкото сегашните. Най-хубаво беше деца на пилоти и стюардеси, то шарени бонбонки, то ароматни гумички, шербет на прах, щуротии.
... .

Детството ти е минало в голямо село и там разликите са били големи. Моят квартал беше едно малко село и разликите бяха незначителни. По-късно в гимназията вече имаше сериозни такива, но и акълът вече не ни беше баш съвсем детски.

[Veni1]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

... В събота към 23ч вечерта имаше западен криминален филм "Студио Х". Първият филм в серията беше български....

И се казваше "Аберацио Иктус".

[Bogoljub Gagic]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

И се казваше "Аберацио Иктус".

Най-тъпия филм на всички времена. Три серии по 2+ чАса милиционерите разследват убийство с тежък твърд тъп предмет на седнал на камък човек, то са разпити, драми, "съвременни морално-етични проблеми", както пишеха критиците тогава, накрая се оказва, че орел пускал костенурки над този камък, за да им чупи черупките, та фраснал жертвата по главата
Виж шведският "Честни сини очи" беше велик сериал. Някой знае ли торент или сайт, където да може да се гледа?

[Hala]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

И аз съм го търсил, не можах да го намеря.

[Veni1]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Най-тъпия филм на всички времена. Три серии по 2+ чАса милиционерите разследват убийство с тежък твърд тъп предмет на седнал на камък човек, то са разпити, драми, "съвременни морално-етични проблеми", както пишеха критиците тогава, накрая се оказва, че орел пускал костенурки над този камък, за да им чупи черупките, та фраснал жертвата по главата
Виж шведският "Честни сини очи" беше велик сериал. Някой знае ли торент или сайт, където да може да се гледа?

Не мога да си изкривя душата - прав си и в двете.
То досега е останало "честни сини очи" като нарицателно.

Има някакви парчета от сериала из туби, вбоксове и прочее.

[turtey]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Има го в рутракер и пайрътбей

[davc]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

...

Защо ми се струва, че това е преписано от някъде из нетя.
Българските телевизори впрочем, бяха най-доброто на пазара (извън Кореком), то другите бяха руски де. А за военните имаше условности и за пътуване в соц,
дори и за Русия.

[veskov]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Търновото беше боклук, но на светлинни години пред руските кютуци, както е и днес, нищо че не правим кой знае какво.
До кога продаваха кис мл в легени? Те зиме лете вечер оставяха млякото пред магазина, та още една причина за трайността.
Феодализмът и тогава си беше като сега- различни села, различни закони. Уж монопол, а имаше места, където казаните бяха през къща, цигари си се свиваха на площада. Интересни работи са ми разказвали за колективизацията, пак куп различия. След това и в земята, оставена за частно ползване. Така за брой и вид отглеждани животни и какво си принуждаван да даваш на д-вата (с-у заплащане), и куп др.

[сто]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Първият телевизор у нас беше това:




Огоньок. През зимата на 1968-ма. Донесе го чичо ми с мотора. Ей такъв:




Подскачах като козле около тях докато го сложат на шкафа и го вържат към стабилизатора в трепетно очакване на нещо голямо. Вярно беше голямо, но освен да свети слабо и да пращи, друго смислено не правеше през повечето време. Вероятно за да се реши баща ми на такъв харч, определящо е било случилото се през въпросната богата на събития година. Аз за тези събития научих далеч по-късно

[veskov]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Даа, нашия Опера и руските Рубин и Темп, малко след това и този. И в Сф пращеше... .
Много се съмнявам дали щеше да се дотътри здрав в коша на ИЖ.

[Absolut]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

А с такова изделие имали ли сте работа:

През деня бичи Лили Иванова, вечер VoA и Свободна европа. А най-големият кеф беше когато открихме за какво служи превключвателят на оборотите и другата страна на иглата на грамофона и успяхме да пуснем плочите ня дядо ми от преди 9.9.1944 - монахиня; Йоре, качило се на буре; шопски песни...

[Asteri]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Така за брой и вид отглеждани животни и какво си принуждаван да даваш на д-вата (с-у заплащане)

Баба и дядо са имали коне 1950-те години (някъде...), но е трябвало да дават мляко на ТКЗС-то, не е правена разлика дали имаш крави или друго Дядо ми много е обичал конете, но икономиката си е икономика, и са се отказали, след това са дошли в София ... След това непрекъснато рисуваше коне. От с.Нивянин, Врачанско.

Защо ми се струва, че това е преписано от някъде из нетя.

Тцъ, не е. Някои неща ги помня по-ярко от други. Сериалът "Жената зад щанда" беше голям хит. И "Арабела". "Наследството на Гулденбургови", "Робинята Изаура"

Някой спомня ли си като имаше режим на тока 2 часа има 2 часа няма, и продължи дори една нова година, та изкарахме много романтично, 2 часа на свещи, 2 часа с новогодишната програма по тв... Май оставиха включено като беше речта на Т.Ж.

... Между другото по тези времена правеха най-готината новогодишна програма, и скечовете бяха действително смешни.

Всяка година идваше по някакво диско, като това:

Франки Милър с Джелуси:

Шортс с Коман сава

А преди Студио Х-а понякога имаше някакви немски вариетета - Шарено котле - няма по-скапана музика, беше голяма скука.

Сръбското май тамън навлизаше, имаше едни Братя Сербезовси на касета, беше много популярна:

И Любиша Самарджич, със сериала Горещ Вятър. Той имаше една такава песен, Дай Рибу:

По времето на комунизъма на шосето на покрай военното летище в Граф Игнатиево имаше табела забраняваща снимането , по едно време я махнаха , но като дойде НАТО пак я сложиха , та каква е разликата ?

Била е временно открадната?

[veskov]

От: Само за 29 г. и нагоре (спомени от миналото)

Прецакали са ви с грамофона, имаше и с Тесла. А шкаф Хармония има и със стереусилвател.