За мен най-добрия експедиционен джип е този който е способен да обслужи дадена експедиция с оглед нейните цели и задачи. Имам претенциите да съм организирал няколко и участвал в много експедиции за проучване на пещери и пропасти на територията на нашата страна, както и в Румъния, Албания и Сърбия, не е през пустини но експедиция от 20, 30 дена когато на практика обикаляш и бивакуваш в планината носейки си всичко необходимо не е шега. Марката на автомобила е последна грижа, просто трябва да се има предвид:
- какви са целите на експедицията
- какъв е броя на участниците
- колко и какъв е товара
- има ли възможност по време на експедицията товара да намалява съответно да се увеличава жизненото пространство на пътуващите
- къде се провежда експедицията
- какви са природните условия, терен и пътища
- отговарят ли габаритите и характеристиките на автомобила на теренните условия
- възможности за супорт (поддръжка, обслужване и ремонти)
- финансови възможности за закупуване и подготовка на автомобила
- финансови възможности за подръжка и обслужване по време на експедицията
- способностите и изобретателноста на личния състав (например колегите от миналогодишната Албанска експедиция поради скапана бензинова помпа на Уаз фургонче се прибраха с помоща на гумен мех за вода пълен с бензин и гравитачно горивоподаване) и какво от това експедицията си изпълни задачите. В крайна сметка в една експедиция колата е превозно средство.
- и не на последно място психологическата и физическата подготовка и издържливост на екипажа (и най-подготвеното возило да дадеш на някай ако той на третия ден се пита какво прави в него всичко пропада).
А освен това мога да кажа, че искаш ли да проведеш дадена експедиция ползваш това което имаш възможност просто "Парички който има се вози с автобуса, парички който няма пеша, че по не друса".
Това са снимки от експедиция в Румъния 1992 година (Банат, Апосените) продължителност 30 дена , изминахме 2000км. В Трабанта бяхме 5 човека носехме изцяло храната си, лагерната и спелеоложка екипировка, дори и по-голяма част от бензина (ако си спомняте тогава в България бензина беше с купони в Румъния нямаше нито бензин нито нормално ядене) носехме с нас, където не минаваше колата я носехме


Е нямахме се 4х4 от извесна марка но какво от това спомените са незабравими.
Много хора се притесняват да карат сами но според мен често се налага и експедиционния автомобил трябва да е изцяло автономна единица, разчитаща на собствени възможности. Според мен при големи експедиции с участие на повече от два автомобила организационните техническите и психологическите проблеми нараства с факториел от броя на колите. Тогава задължително трява да има разделение както според предназначението (на товарни и пътнически автомобили) така и според техническите и целеви възможности.
- какви са целите на експедицията
- какъв е броя на участниците
- колко и какъв е товара
- има ли възможност по време на експедицията товара да намалява съответно да се увеличава жизненото пространство на пътуващите
- къде се провежда експедицията
- какви са природните условия, терен и пътища
- отговарят ли габаритите и характеристиките на автомобила на теренните условия
- възможности за супорт (поддръжка, обслужване и ремонти)
- финансови възможности за закупуване и подготовка на автомобила
- финансови възможности за подръжка и обслужване по време на експедицията
- способностите и изобретателноста на личния състав (например колегите от миналогодишната Албанска експедиция поради скапана бензинова помпа на Уаз фургонче се прибраха с помоща на гумен мех за вода пълен с бензин и гравитачно горивоподаване) и какво от това експедицията си изпълни задачите. В крайна сметка в една експедиция колата е превозно средство.
- и не на последно място психологическата и физическата подготовка и издържливост на екипажа (и най-подготвеното возило да дадеш на някай ако той на третия ден се пита какво прави в него всичко пропада).
А освен това мога да кажа, че искаш ли да проведеш дадена експедиция ползваш това което имаш възможност просто "Парички който има се вози с автобуса, парички който няма пеша, че по не друса".
Това са снимки от експедиция в Румъния 1992 година (Банат, Апосените) продължителност 30 дена , изминахме 2000км. В Трабанта бяхме 5 човека носехме изцяло храната си, лагерната и спелеоложка екипировка, дори и по-голяма част от бензина (ако си спомняте тогава в България бензина беше с купони в Румъния нямаше нито бензин нито нормално ядене) носехме с нас, където не минаваше колата я носехме

Е нямахме се 4х4 от извесна марка но какво от това спомените са незабравими.
Много хора се притесняват да карат сами но според мен често се налага и експедиционния автомобил трябва да е изцяло автономна единица, разчитаща на собствени възможности. Според мен при големи експедиции с участие на повече от два автомобила организационните техническите и психологическите проблеми нараства с факториел от броя на колите. Тогава задължително трява да има разделение както според предназначението (на товарни и пътнически автомобили) така и според техническите и целеви възможности.
Коментар