Западноевропейска обиколка- 21 дни, 7000 километра

[bochkata]

От: Западноевропейска обиколка- 21 дни, 7000 километра

Прекрасно пътешествие и чудесни снимки!Благодаря!
С нетърпение,чакам продължението!

[Вальо]

От: Западноевропейска обиколка- 21 дни, 7000 километра

За да не си мислите, че "Българска работа" е запазена марка само за нас, ето- и във Франция не прявят изключения. Единият ден насипват пясък за "плаж" покрай Сена, на следващия ден го товарят обратно в шлепа.




Франсетата си падат по експериментите. Като знам техническата им мисъл (сега да не се засегне някой) тази кола сигурно върви с комплект пояси.



Извращения от една реклама на "Рено", която определено много ме разсмя.







Френски "Паяк". Абе всичко им е изчекнато- шофьора сигурно загуби 15 минути докато качи фордюхата на двете лагерници от зад. Добре, че поне са заложили на сигурна марка, че с техните таралясници щеше да има "болен- здрав носи" .



Френски кенеф. От френска кола, по- лошо може да е само френски кенеф . Понеже вратата е високо технологична: копчета- бол, дръжки- йок след доста пристъпване от крак на крак най- сетне успяваш да затвориш вратата след себе си. В сюблимния момент обаче, точно когато береш най- хубавите цветя, вратата за радост на всички кибици от вън се отваря. Еййй- така не се бях смял отдавна- а, чичката от вътре как не получи удар- не знам.



Минаваме през еврейския квартал за по един фалафел. Пред дюнерджийницата са се събрали тълпа от тези с плитките. Гледам раздават нещо. Младежа се насочва към мен и ме питa: "Ар ю джуиш?" Мисля си: "Може и курбан да правят...". Отговарям обаче уклончиво: "Айм, нот шуър." Този се пресяга през масата и ми подава някаква брошурка за нек'ъв дебел чичко с брада и плитки. Ебати цинциите.



Пежо, рено, ама такситата им мерцедес. Е има и някои по- бюджетни решения:





Последно решаваме да разгледаме Триумфалната арка. Много красива, обаче вече краката ми дават заето. А и отново искат пари. Нещо съм уеко нервен.



За да стигнеш до нея се минава през един сумрачен подлез, който неволно ме подсеща за вица, където двама българи отиват да разгледат Хеопсовата пирамида. Колкото по- навътре влизат толкова по- горещо и душно става. По едно време единият не издържал и вика: "Копеуе не издържам повече- аре пиши к*р и да бегаме."



От толкова култура пак огладнЕхме.



На връщане, пред "Нотр Дам" сина ми възкликва: "Я, тате- орки!". "К'во???". "Абе, от Властелина на пръстените- не си ли спомняш?".



Май е крайно време да потегляме към Анси.

[gen4o_40]

От: Западноевропейска обиколка- 21 дни, 7000 километра

Приятелю valio_stoilov едва ли само Аз съм очарован от снимките и описанието което така успешно сподели с всички нас.
Благодаря от сърце за това, че ни направи съпричастни.Чакаме продължението на разказа ти с нетърпение.

[Вальо]

От: Западноевропейска обиколка- 21 дни, 7000 километра

Газ към Анси.
Не си даваме много зор и пристигаме привечер. Явно не само ние сме чували, че езерото било хубаво, защото ни очаква двучасова опашка на пътя, опасващ езерото. На третият опит намираме нашия къмпинг срещу скромните 28 евра.











Водата е кристална, а в началото за да не боцка на краката са постлали нещо като килим. Божествено местенце.






Изкарваме си един чудесен ден и един предиобяд, в които тотално забравих да снимам,наслаждавайки се на уникалната природа докато... Към обяд от никъде-то се появиха оловно- сиви облаци. Щом караванаджиите започнаха да обтягат форцелтите и да прибират сенниците разбрах, че лошо ни се пише.



Следващите 24 часа ми промениха представите за това "Що е то дъжд, и колко силно вали в Алпите." От обяд, до другия ден на обяд виждахме единствено плътна водна стена между входа на палатката и джипа.
Тук е мястото да спомена изненадата си от "Хана"-та. След третия час в палатките обикновено се появяват първите локвички от конденз или от протичане. В нашия случай след едно денонощие дъжд във вътрешният (втори) слой намаше и една капка (!) вода. Първият слой бе мокър, естествено и от вътре и от вън, но в "спалнята" бяхме абсолютно сухи. Тук трябва да кажа, че инструктирах жена ми, че ако се докосне до стените на палатката, удрям по- лошо от тока , и в крайна сметка спазвайки предписанието, останахме недокоснати от дъжда.
Това е палатката на втората сутрин.



Към обяд решихме, че няма да излезем победители в двубоя с времето и се отправихме към Люцерн, където даваха, че времето ще е по- благосклонно от това, във Франция.
По закона на всемирната гадост, естествено когато набутах мократа палатка в багажника, Анси ни изпрати ето така:



Оревоаар.
Отиваме да търсим лилавите крави.

[drago varvar]

От: Западноевропейска обиколка- 21 дни, 7000 километра

давай става все по интересно, а й пуканки съм си взел так че чакаме продължението

[Вальо]

От: Западноевропейска обиколка- 21 дни, 7000 километра

Швейцария.

Тръгваме от Франция с леко неприятно чувсто от леко високите цени на всичко и за всичко. Всъщност, к'во да се лъжем цените им са отвратителни: магистрална такса Страсбург- Париж ( с лека отбивка): 50 евро, магистрална такса Париж- Анси: 50 евро. Влизане от "околовръстното" на Анси до езерото 4.50 евро, излизане по същия път 5.00 евро. Цена на газта 85- 90 цента. За сравнение в Германия аутобаните са безплатни, а газта е 63 цента.
Казваме си: "Да се махаме от тая скъпотия, че ни писна- в Швейцария плащаме една винетка и- пей сърце.

Граница този път има. Естествено, не и преди да си платиш поредната магистрална такса във Франция.



КПП-то служи не за проверка на багажа, а за снабдяване с винетка. К'во пък: 20-25 евро и си перкаш, мисля си на ум. Някакъв бая мургав швейцарец се шмугва през отвореното стъкло и ми лепи винетка на стъклото. Без покана. Без опции. Безцеремонно.
-45 швейцарски франка, моля.
-. Седмична нямате ли?
-Не. 45 франка, моля.
-Баси...Ок, а може ли да платим в евро (изобщо съм забравил, че в Швейцария не са с евро)?
-Може.
-Чудесно- колко евро Ви дължим?
-45 евро.
-Каквооооо? Един франк не е равен на едно евро!
-Е, в Швейцария 1 франк е едно евро!
Следва голяма препирня, в която разбираме, че нито имат чейндж бюро, за да сменим евра, нито имат банкомат, за да изтеглим франкове. От зад опашката вече нервничи, вероятно и мургавелкото нервничи, защото спря да говори на оскъдния си английски и започна да говори само на френски.
В крайна сметка плащаме 45 евро за скапаната винетка и потегляме.
Между урбанизираната Женева и очакванията ни за пасторални картини избираме второто, а понеже сме и нервни, пропускаме езерото и продължаваме по пътя.



Междувременно газта ми свършва и започваме да търсим газостанции. Да, ама- не. Газостанции гармин-а дава, че имаме единствено на около 30-50 километрови отклонения от пътя ни. Какво да се прави- отбиваме се и търсим. Неприятната изненада, идва с факта, че всички газостанции, всъщност са МЕТАН СТАНЦИИ. Швейцарците, както разбираме по- късно са богат народ и не карат с течност за запалки, а метана се ползвал основно от специализирани автомобили.
Правим три неуспешни отбивки от пътя и всеки път удряме на камък...Вече нито природа ми се гледа, нито красоти. Искам гааааааааз.
Решавам да потърсим в Берн- като голям град не може да няма. Задавам координатите, броя оставащите километри и си припомням "Отче наш". Стигаме до мястото. Слизам с трепетно очакване. Вдигам пистолета и поглеждам дюзата. Ядец.
През това време жена ми се залива от смях в колата- нито била чувала толкова къдрави псувни, нито била виждала такива физиономии. За това и подло ме дебне с апарата.






Като капак на всичко и сандвичите сършиха преждевременно. Явно от нерви ям повече.

[Вальо]

От: Западноевропейска обиколка- 21 дни, 7000 километра

Като не ни върви с газостанциите, като ни съдраха с винетката и като свършиха сандвичите, естествено виждаме всичко в тъмни краски. Берн ни се струва мрачен с безумната църква пред, която паркираме или с магазина, чиято витрина ни напомня едновремешните "смесени магазини":





К'ви красоти да гледам??? Искам газ, а вече и къмпинг, щото от мократа палатка ли, от това, че се потя от зор ли, от консервите, дето ги замезихме вечерта ли, ама в колата понамирисва на обор.
Достигаме до Люцерн. И тук чули, че има хубаво езеро и ни посрещат с опашка. Пак час чакане през, който облаците постепенно почнаха да се разсейват и се показа синьо небе.



Задавам на чичо Гармин да ни води към първия набелязан къмпинг- интернешънъл, нещо си.
Влизаме вътре и киндер сюрприз- явно това е щаб квартирата на хомо дружинка "Боровинка". Жена ми дава зор да се махаме, че можела да ме загуби за каузата, аз обаче смело отивам да питам за цените. На рецепцията една кака с прическа на фюрера и пиърсинг по цялото лице ми казва на развален англо- немски "фифти три ойро про нахт".
Малиии- и цените им п@дерастки...



С втория къмпинг също удряме на греда.
Продължаваме към третия. Унили, обезверени и още по- потни. Минавам край някаква бензиностанция и с периферното зрение мярвам нещо нетипично бяло и обло след бензиноколонките. Контейнер за газ. Колонка за газ. Газостанция. УРАААААААААААА.
Паркирам и със замах дръпвам пищова- вЕрно е газ. Идва ми да го разцелувам. Жена ми казва, че така глуповато съм се усмихвал, едно време като се запознавахме.



Някак си отведнъж нещата се отпушиха- слънцето грейна, птичките запяха, видяхме езерото. Аз зареждам ли зареждам, жена ми вътре нещо се мота. Излиза с ръчноправен швейцарски шоколад- уникално вкусен и с цели лешници. Сядаме. Потегляме. Подава ми шоколад. Второ парче. Чувам:
-Газта е 1.15 евро.
-
-Искаш ли още шоколад?
-Не. Нито пък ще те питам колко струва.

Виждам оградата на къмпинга. Спирам и поглеждам през нея. Тук ще бъде България!

[Вальо]

От: Западноевропейска обиколка- 21 дни, 7000 километра

След час вече сме оп'нали катуна и пия първата за деня бира. Нощувката е 45 франка про нахт. Отчетливо "Р"-кащият рецепционист ни уверява, че можем да му платим и 45 евро, вместо да се разкарваме, аз обаче го убеждавам, че предпочитам да се разходя до банкомата и да си му дам от неговите пари. След като преглеждам интернет банкирането установявам, че са ми дали курс около 1.63 за франк и 4.60 лева за такси. Ай сиктир- един франк= едно евро: при около 200 похарчени евра, вечерята му е от нас. А, нЕма нужда.
Природата им обаче е разкошна. Два дни мързелувам яко, спя до късно, и се пляцикам между лебедите.















Всичко е много красиво и много цветно. Навсякъде мирише на окосена трева и на свежест. Дали пък не е раят?
Не, в рая няма хеликоптери и самолети минаващи на всеки 5 минути над главата ти, нито пък влак тъ- дъп, тъ- дъпкащ на всеки 15. Ако трябва да сравня бръмченето на всякаквите хвъркотевини над главите ни, то много прилича на жуженето на пчелите: тихо, но постоянно. За влака Ви е ясно- добре, че след 20.00 часа ни оставяха да се наспим.









Тея швейцарци са ебати странните хора- карат или нек'ви старотии или разни усукани возила. Изобщо не мога да ги разбера- за тях гоуф нема ли???











Това, последното... чудех се ако му се яхна в тъмна доба дали няма да успея да стигна до София през чукарите ?

[Вальо]

От: Западноевропейска обиколка- 21 дни, 7000 километра

Като се заговорихме за лебеди- к'во толкова им се възхищават на тея изедници? Били много грациозни- да бе, да- или главата му е непрекъснато под водата нещо да кълве (първите дни им мислех задниците за шамандури) или ходи да дрънчи манджа от туристите.







На последната снимка, върху кърпата трябваше да имам кроасан, ама един от тея гладници го гепи и докато скочи във водата го беше глътнал. Внимавайте с тея твари- по- крадливи май са само свраките.

Вдигаме гълъбите към планината.

[Вальо]

От: Западноевропейска обиколка- 21 дни, 7000 километра

Ако трябва да опиша Швейцария с една снимка, то за мен тя би изглеждала така:



Или пък така:



Всъщност, тръгвайки от къмпинга, зададох на гпс-а село "Глеч", избрах най- заобиколния път и запътувахме из разни незнайни градчета:







Внимавайте да не настъпите някой от тея паяци. Първоначално ги помислих за сакати, после видях, че са ексцентрици: върти с ръцете, а краката си ги клати.



Къщи няма, но пожарен кран- има:



В тая автокъща спрех да търся бобина за москвич 412, ама немаха в наличност:



За да не им е шумно, масово ползват подобна шумоизолация:





Бавно, но сигурно почваме да катерим планината:



Следва истинската част на Алпите.

[gimax]

От: Западноевропейска обиколка- 21 дни, 7000 километра

Аре бе Вальо,къде се затри,таман стана интересно и изчезна некъде...

[Йордан Йорданов]

От: Западноевропейска обиколка- 21 дни, 7000 километра

Страхотен пътепис! Чакам продължението!

[Кольо]

От: Западноевропейска обиколка- 21 дни, 7000 километра

И аз чакам с нетърпение продължението.
Много добре написано, имаш си талант на писател.

[Вальо]

От: Западноевропейска обиколка- 21 дни, 7000 километра

Всъщност, най- интересното от цялата разходка предстои: същинските Алпи и Италия, където изобщо не исках да стъпвам.
Понеже не видях особен интерес към темата реших, че нещо съм отегчил аудиторията с писанията и снимките ...щом обаче има заинтересовани ще допиша разказа- ако не за друго, то поне да да знаете къде да отведете жената следващото лято . А, тя ще ви е много благодарна за това.

[Yaro]

От: Западноевропейска обиколка- 21 дни, 7000 километра

... Понеже не видях особен интерес към темата реших, че нещо съм отегчил аудиторията с писанията и снимките ...щом обаче има заинтересовани ще допиша разказа...

Ти залудя ли?..
Всяка сутрин започвам работа с тази тема откакто се прибрах...
Давай, не спирай.. След такъв разказ, аз ще публикувам сам снимки.. Нямам твоя речник..