Западноевропейска обиколка- 21 дни, 7000 километра

[Вальо]

От: Западноевропейска обиколка- помощ при планиране.

И така, маршрута с преспиванията е уточнен, като от Google maps съм взел за ориентир километрите и приблизителното време за изминаването им. Опитах да вмъкна и пътните такси, но успях само до някъде:

13 август в Белград
София- Белград:
398 км.
5 часа и 30 минути
13.5 евро пътна такса до Суботица.

14,15,16 август в Бърно
Белград- Бърно:
700 км.
7 часа и 40 минути
8 евро пътна такса през Унгария

17,18,19,20 август в Офенбург
Бърно- Офенбург:
799 км.
7 часа и 02 минути

21,22,23 август в Париж
Офенбург- Париж:
517 км.
5 часа и 42 минути


24, 25 август около Анси
Париж- Анси:
559 км.
6 часа и 10 минути.

26, 27 август около Люцерн
Анси- Люцерн:
489 км.
7 часа и 53 минути

28, 29 август около Ласах
Люцерн- Ласах:
529км.
6 часа и 44 минути

30,31,01,02 около Венеция
Ласах- Венеция:
245 км.
3 часа и 24 минути

Общо изминати километри: 5336 км. Това, рабира се са само базови данни, към които ще се навъртят още поне 1000 километра обиколки насам- натам. Тъй като 5 и 6 септември са почивни дни, съм си оставил едни 3-4 дни резерв, ако някъде много ми хареса да поостана повече.

Къмпингите също съм ги набелязал.
Как стои, обаче въпроса със свободното къмпиране- зная, че е забранено, но изключения (да речем в Гърция) понякога се намират.

Някой има ли идея къде от България мога да си закупя преходник за газта- да не би да се окаже, че някъде по газостанциите нямат подобна урутка?

И последно: изобщо не успявам да се справя с Гармин-а. Някой може ли да ми обясни (покаже, научи) как да кача картите на Чавдар (четох съответната тема, но явно не вдявам особено) , как да запиша някой трак, и изобщо що за възможности има въпросното устойство (3790 LMT).

[Вальо]

От: Западноевропейска обиколка- помощ при планиране.

Къде да паркирам в Париж?

Три дни ще отседнем в апартамент на приятели, който за късмет или не се намира баш в центъра. Място за паркиране почти няма, а понеже нямат кола, не знаят и къде може да има паркинги (особено пък на нормални цени).

Та, ако някой знае приличен паркинг, на прилична цена, с лесен достъп до него (мога да паркирам например по- далеч и да оставя и взема колата с метро или друг транспорт), да дава координати.

[stargazer]

От: Западноевропейска обиколка- помощ при планиране.

Къде да паркирам в Париж?

Три дни ще отседнем в апартамент на приятели, който за късмет или не се намира баш в центъра. Място за паркиране почти няма, а понеже нямат кола, не знаят и къде може да има паркинги (особено пък на нормални цени).

Та, ако някой знае приличен паркинг, на прилична цена, с лесен достъп до него (мога да паркирам например по- далеч и да оставя и взема колата с метро или друг транспорт), да дава координати.

Не мога да ти дам точно място, но по принцип по крайните станции на метрото и RER (това е надземната му разновидност) има "буферни паркинги", които са на по-прилични цени и билетчето от тях важи и за придвижване с транспорта. Поне в Лион е така. За Париж не съм сигурен.

П.П. Всъщност ето: http://www.parkingsdeparis.com/EN/index.php - оказа се, че даже можеш да си резервираш място предварително.

[Георги-trimata]

От: Западноевропейска обиколка- помощ при планиране.

КОй от всички преходници ти трябва?
http://www.autogasshop.co.uk/lpgauto...apters-1-c.asp

Когато съм пътувал до Германия навсякъде по пътя бяха с нашия тип свръзки. Само в Германия на повечето бяха с различна система, но на абсолютно всяка бензиностанция имаха преходници.

Относно Гармина - можеш да се видим и ще ги качим.

[Вальо]

От: Западноевропейска обиколка- помощ при планиране.

П.П. Всъщност ето: http://www.parkingsdeparis.com/EN/index.php - оказа се, че даже можеш да си резервираш място предварително.

Лелеее- цените са мноУ диви...Как стои въпроса с паркирането на някоя улица?

[stargazer]

От: Западноевропейска обиколка- помощ при планиране.

Лелеее- цените са мноУ диви...Как стои въпроса с паркирането на някоя улица?

Не знам, Вальо. За последно съм стъпвал там през 93-та и бях пешеходец. Някак не мога да си представя паркирането на кола с чужда регистрация на неохраняемо място в толкова голям град, освен в някой много баровски квартал. Иначе, място би трябвало да си намериш в този сезон. А цените не са чак толкова солени, на фона на общата картина в Европата. Най-скъпият паркинг, който съм плащал беше във Венеция - към 25 евра за 7 часа. Следващия беше в Анси - 19 евра за малко под 6 часа.

[Asteri]

От: Западноевропейска обиколка- помощ при планиране.

Как стои въпроса с паркирането на някоя улица?

На улицата има паркинг-машинки, които не работят с монети, а с карти, Paris Cartе - продават се в малките магазинчета или будките за вестници и са по 10-30евро.
Като сложиш картата машинката издава билет, който се лепва на видно място зад предното стъкло.
В центъра цената на час е към 3евра, по страничните квартали е 1евро. Но има ограничение за престой до 2часа, след което трябва да захраниш отново.
През Август е безплатно на някои улици - там паркинг машинката има жълт стикер. Неделя също е безплатно, както и след 7ч вечерта до 9ч сутринта.

Ако оставате за 3 дни най-добре е да си платиш за подземен гараж (веригата Vinci Parking, обозначени са със синя табелка Р ), има намаления ако оставаш за повече време, и да си оставиш колата там за цялото време, но питай намясто.

[Вальо]

От: Западноевропейска обиколка- помощ при планиране.

Моля, ако е възможно модераторите да променят името на темата на "Западноевропейска обиколка- 21 дни, 7000 километра", тъй като започвам с фотоотчета и по този начин заглавието ще бъде по- коректно.

Благодаря.

[Вальо]

От: Западноевропейска обиколка- помощ при планиране.

И така, завърнахме се след 21 дни и почти 7000 километра преход из пустата му Европа. Много красоти видяхме, много места ни спираха дъха, за много държави се питахме дали ако емигрираме, няма да си живеем по- добре...
В крайна сметка България отново ни приюти в една ранна слънчева утрин с разбитите си пътища, с неизмазаните къщи, с циганията, надничаща от всеки ъгъл и с ясното усещане в какво красиво място живеем, което ако успеем да си подредим по нищо не би отстъпвало нито на Алпите, нито на средиземноморието....



Сърбия.

Пътешествието ни започна с Белград. Това е четвъртият път, в който го посещаваме и всеки път оставаме очаровани от града.
Пътят е скучен, но за сметка на това горещ. От София тръгнахме по обяд, в най- големия пек. Климатика направи хладилник в колата за нула време, но страничния пек направо ме убиваше. Това бе и причината да карам като типичен гастарбайтер, пътуващ обратно към Германия- с пешкир, затиснат на джама, който пази от слънцето и същевременно е удобен да си попиваш челото от потта. Сандвича в ръката е също задължителен атрибут.



Навалицата от БМВ-та, аудита-та и мерцедеси с европейска регистрация, претъпкани багажници и мустакати чичковци по потници зад волана бе потресаваща, което ме накара да карам пенсионерската:



Останахме за два дни в къщата на наш приятел, живеещ във „Вождовац”- квартал намиращ се на 5-6 км. от центъра на града. Предпочитахме да ходим пеша, за да усетим пулса на града, но се възползвахме и от обществения транспорт.



Белград е един много приятен, много чист и много зелен град, който не трябва да се пропуска при круизите.







Много приятно кръчме на Калемегдан- гледаш си крепостта от едната страна, Дунав и Нови Београд, от другата.





„Ти лав ли си или не си?”



Този приятел също искаше да ми опита бирата.



Свети Сава. Има претенции да се съревновава с Александър Невски като големина, но според мен не е по- голяма, нито пък е по- красива катедрала. Интересното е, че е построена почти изцяло с дарения от хората. Не зная дали сърбите са наистина набожни или е просто поза, но минавайки с трамвая покрай църква, абсолютно всички (дори ватмана) се кръстеха.



Трамвайните релси, за разлика от нашите, които са по средата на пътя, са поставени от двете страни на пътя, което елиминира задръстванията в следствие на спирането на трамвая, лентата се ползва от автобус, полиция и пожарна и естествено е забранена за коли. Понеже е винаги свободна трамваите летят със скорост, подобна на метрото:



Много практично използване на пространството при висока, но тясна стая.



Сръбският език винаги много ме е веселял и като реч, и като текст:





Вечер задължително минаваше машина, която да пръска- вероятно против комари, защото нямаше такива гадове, а от дунавски комари имам лоши спомени.



Два дни с хубаво ядене, добра бира и приятни разходки покрай Дунав и Сава. Потегляме към Бърно. По пътя ще минем през Унгария и Словакия, за да влезем в Чехия.



Следва продължение.

[Вальо]

От: Западноевропейска обиколка- 21 дни, 7000 километраниране.

Чехия.

Подминаваме Унгария и Словакия транзитно. Имахме идея да разгледаме Братислава, но проливният дъжд и грозните квартали през, които преминавахме ни отказаха- соц архитектурата не ни въодушевява, а от Бърно идваха вести за студена бира.

Пътят става все по- хубав, появяват се и типичните за Европа мостове за животни.
[IMG][/IMG]

За Чехите алтернативната енергия явно е важна, защото навсякъде, където не бяха площите обработваеми имаше или вятърни генератори, или фотоволтаици, или и двете.

[IMG][/IMG]
[IMG][/IMG]
[IMG][/IMG]

Паркираме на улицата, в центъра на Бърно, на паркинг зона, която е абсолютно безплатна. Следващите три дни колата остана на същото място, пълна с багаж, без никакви притеснения от наша страна- престъпността е изключително ниска, а кокошкарските набези са почти прецедент.
Кръчмето пред, което паркирам ме блазни с оферта:

[IMG][/IMG]

1.75 лв. за половин кило истинска бира и то в много приятно заведение. Всъщност в Чехия бирата е по- евтина от всичко, дори и от водата- от магазин за алкохол и цигари купуваме бира в бутилки- 18 крони. Бутилка 1.5 л. вода- 20 крони.

Нашите приятели живеят в центъра на града, в много приятно апартаментче, обособено в нещо като общежитие (макар на мен да ми прилича на уютно хотелче):

[IMG][/IMG]

Опитваме местната бира и кухня- невероятно вкусни са. На сутринта, въпреки достатъчно изпитата бира глава не ме боли. Тръгваме да разглеждаме града- кокетен и уютен.

[IMG][/IMG]
[IMG][/IMG]
[IMG][/IMG]
[IMG][/IMG]
[IMG][/IMG]
[IMG][/IMG]
[IMG][/IMG]

Толкова много катедрали (и то внушителни) накуп не съм виждал никъде другаде. Решавам, че чехите са много набожни. Моят приятел с усмивка ми обяснява в каква заблуда съм- при последното преброяване над 60% са заявили, че са атеисти (аз например, не съм вярващ, но при необходимост посочвам "православен християнин", те изрично посочвали "атеист").Повреме на големите християнски празници катедралите също оставали полу- празни.

[IMG][/IMG]
[IMG][/IMG]
Зад олтара откривам фигура на Исус, напръскана със спрей. Оказа се, че от доста време е така, но на никой не му се занимава да я почисти.
[IMG][/IMG]

Един от многото пророци е въоръжен с интересна сабя:

[IMG][/IMG]

В града има две бабуни- на едната е построена най- внушителната им катедрала, на другата- замъка "Шпилберг". Насочваме се към него.

[IMG][/IMG]
[IMG][/IMG]
[IMG][/IMG]

Красиво местенце, с прекрасен изглед. Решаваме да се качим на най- високото място- кулата, за да направим няколко снимки. Момчето се опитва да ни обясни нещо на лош английски първо да сме разгледали друга експозиция, а после да сме идели на кулата, аз обаче решавам, че иска да ме преметне и да му платя повече и твърдо му отказвам. Пича свива рамене с въздишка и "as you wish" и ми дава трите билета, а аз с гордо изправена глава, че не ме е преметнал се качвам по стълбите към кулата.
[IMG][/IMG]

Горе- красота неземна. Виждаш града като на длан. Апарата не спира да щрака.

[IMG][/IMG]
[IMG][/IMG]
Викам жена ми да споделя гледката, давам апарата на сина да ни снима. И точно тогава....
се разнася такъв звън, че ми се разбягаха джапанките- направо загубих равновесие. Ад. Оказа се, че това горе не било просто кула, а камбанария... 'ма кой ти гледа и слуша- нали трЕбе да минем тънкана...

[IMG][/IMG]
[IMG][/IMG]
Олюлявайки се слезнахме по стълбите, а тоя келеш долу с нек'ъв колега само дето не се търкаляха по пода от смях. Между другото както изглждат малки камбанките, така ги чувахме от другия край на града.

В двора на крепостта намираме и най- дълбокия кладененц на територията на Чехия- 112 метра дълбочина. Сина ми, разбира се е много недоволен, че не може да види края, и че не може да хвърли нещо, за да чуе как пада долу.

[IMG][/IMG]

Много красоти, много нещо, ама трябва да се яде. И да се пие. Голяма част от кръчмите си варят собствена бира и имат собствени специалитети към нея. Почти всички ястия се готвят с мас, и почти във всичко има сладко зеле или кнедли. Първоначално не исках да го опитам въобще, но после....ммммм еб@си вкуснотията.

[IMG][/IMG]
[IMG][/IMG]
[IMG][/IMG]
Малка, средна или голяма бира желаете? Средна, разбира се- да не се стопля. Заповядайте.
[IMG][/IMG]

Преяждаме тотално- до степен, че да не можем да продължим с бирата. Решаваме да се разходим за да слегне храната. Намираме ето този магазин за кашкавал- утре ще минем да напазаруваме. В Чехия всичко е евтино и много вкусно.
[IMG][/IMG]

Някой от големите беше казал, че Чехия е страната на лошото време, леките жени и мъжете без достойнство. Вярно е, че времето е по- кофти (!) от лондонското, жените са хубави, за последното не знам.
В центъра на града има две заигравки, които ако не знаеш можеш да пропуснеш. Първата е надупеното ангелче- две от катедралите се състезават, коя ще бъде построена първа. Всички залагат на едната, обаче печели другата. Майстора на спечелилата поставя между една от стотиците фигури, украсяващи от вън катедралата и едно ангелче, което се е надупило към съперницата. За съжаление поради тъмнината и отдалечеността снимката не е добра и за това не я качвам.
Другата заигравка е наклонената колона- на майстора, който правил външаната украса на една от катедралите решили да не му платят договорената сума. И той им сложил шапката- като направил така, че централната колона, над входа на катедралата да се изкриви след няколко седмици. Сега я пазят като туристическа атракция.
[IMG][/IMG]

Забравих да напиша, че можеш да познаеш, че си в Чехия и със затворени очи- по специфичното ту-дуп, ту-дуп, което чуваш докато летиш по магистралите им. Спомен от фюрера са огромните магистрални участъци от железобетон, които ако се абстрахираш от шума от напречните фуги са превъзходни.
[IMG][/IMG]

Продължаваме към Германия.

[Вальо]

От: Западноевропейска обиколка- 21 дни, 7000 километра

Германия.

Какво е първото нещо, което прави тъмен балкански субект, стъпващ на немска магистрала с дърт автомобил? Хвърчи като чук без дръжка, докато му свърши адреналина или газта (в моят случай).
При 160 км. оборотите са около 5000, а разхода около 17-18/100 газ. След час кеф в бутилката настъпи космическа пустота.



В Германия за първи път се сблъсках с факта, че трябва да зареждам газта сам. От горе на всичко щутцерите им са различни от нашите- с голяма външна резба. Попитах момичето вътре как се процедира, но тя вдигна рамене и каза "Не зная. Има упътване на колонката, но понеже не я ползваме често не съм запозната..." Добре, че поне си бях купил преходник, защото никъде нямаха такъв.



Да е жив и здрав Чавдар, че ми даде POI за газостанциите, че без водене от Гармин-а нямах никакъв шанс да намеря газта. По магистралите има рядко- повечето са по градчетата и то забити на м@йната си. Покрай една от газ колонките минах три пъти, докато я видя:



Пътищата станаха идеални, а немската практичност започна да личи от всякъде.



Заминаваме към сватбата.

[Вальо]

От: Западноевропейска обиколка- 21 дни, 7000 километра

Сватбата ще се състои в малкото селце Neuried Ichenheim, до малкото градче Офенбург, в подножието на Шварцвалд. Изключително красиво, спокойно и подредено място.
Всъщност ето го и самото място: http://www.mymolino.de/startseite/ .
Изискванията към хотела са да е чист и максимално евтин. Спим за около 50 евро в кокетно и уютно хотелче с извънземна чистота. Жена ми работи няколко години в туристическия бизнес, ходили сме в 5 звездни хотели, но такава безупречна чистота не сме виждали никъде:



А иначе, Германия си е Германия: чиста, подредена и зелена.

[Вальо]

От: Западноевропейска обиколка- 21 дни, 7000 километра

Сватбата. Мястото, организацията и изпълнението бяха тотално на ниво. Предишният ден минахме да проверим дали всичко е наред, но както и очаквахме поводи за притеснения нямаше- всичко бе подготвено по немски прецизно.





Церемонията е доста по- различна от нашата и след словото на попадийката (!) има няколко свободни часа, в които гостите могат да се разхождат, да си седят и да си бърборят, естествено. ПиИнье, обаче нЕма... Всъщност има шампанско и газирана вода на корем, но ние сме дърти кучета и знем, че след 10-15 чаши шампанско ще връщаме като пожарникарски маркуч. За това, с оглед здравето на българската група се взе единодушно решение да заменим съдържанието на едната бутилка газирана вода с дупнишки огън- така вече кодовата фраза бе: " Я, сИпи малко дупнишка сода".



Такъв лаф- моабет се завихри, че за малко да пропуснем тортата. Да, тортата с кафето се сервира доста преди началото на вечерята. Най- доволни останаха децата.



Мен, обаче почна да ме гони пиянски глад. Точно тогава като се заизнасяха едни плата със солени вкусотийки...От този момент нататък жена ми все около масата ми правеше снимки.



Дойде време и за цър- пър. Скарата се вдига и сваля с лебедка. А какви вкусотии цвърчаха по нея-мммм скариди на шиш, бяла рибка, пържолки...





Не знам кой ми беше втълпил, че немската кухня не е добра. И е вкусна, и е разнообразна и най- вече е добре аранжирана.



Сладко-кисели гозбички, сосчета, глезотийки...малиииииии.

Забравих нещо. Докато траеше церемонията жена ми само дето не ми проби дупка на главата как можело да не си сложа вратовръзка към костюма. В същото време един немец с жена си и детето съвсем невъзмутимо от начало до край си джиткаше по костюм без вратовръзка и по джапанки (!).

[Вальо]

От: Западноевропейска обиколка- 21 дни, 7000 километра

Вечерта продължи с див купон. Ние се носехме като свободни електрони (без значение на музиката), немците предпочитаха да ни наблюдават. Явно ги изкефихме, понеже по едно време за мен се хванаха двама юнака да ги уча на хоро. Е, хубава работа аз какъвто съм танцьор, на половинка дупнишка сода и 5 бири да ги уча- все едно да очакваш Рей Чарлз да води курсове по ориентиране. Добре, че булката ни беше на ниво и показваше кое, как се прави.



Следващият ден бе тегав.

Междувременно направихме една разходка из Шварцвалд. Много красива планина, с чудесни езера. Колкото и да обикаляхме, не успях да се кача на повече от 1100 метра надморска височина. Природата поразително приличаше на нашите Родопи, с малката забележка, че всичко бе перфектно поддържано. Отидохме до езерото Титизее малко по- голямо от Панчарево, но невроятно подредено.








Беше пълно с лодки, само че всички пъплеха съвсем бавно и нямаше нито една с бензинов двигател- всичките бяха с електродвигатели. Като знам какво става по нашите водоеми след втората бира- "Плувеца- вечен враг на джета".


Самото градче също е много уютно:




На връщане гледам, че немците нещо ми заглеждат колата и мърморят биджи- биджи...То верно е хубава джипката, ма чак пък толкова. Като паркирах гледам за първото свободно място и се боднах директно. Да, ама не съм обърнал внимание на посоката- всички коли от двете страни бяха паркирали по посока на движението, само Ганьо Балкански- на терсене. Срам голЕм.


Практично решение за изсъхнали/ стари дървета:



По обратния път едни красоти, едни китни градчета,едни кръчмета- не е за разправяне.





Дойде време да стягаме кервана за Франция.

[Вальо]

От: Западноевропейска обиколка- 21 дни, 7000 километра

Франция.

Разбираш, че вече не си в Германия, а във Франция, основно по смс-ите на оператора и по ето тази табелка, ако изобщо я видиш:

Карам със 130. Този тип ме задминава с поне 150. Едвам го настигам за да направя снимка. Уникална комбинация между комфорт и възможност за висока скорост при движение.

На влизане в Париж попадаме на двучасово задръстване на булевард "Сталинград", точно до махалата с черно- бяла телевизия. Малко ми е нервно с всичките чернокожи, дето ме гледат не особено дружелюбно. Най- после стигам до мястото. Паркирането е 4 евро на час. Паркингите са една идея по- евтини, а аз съм за 4 дни. Знам, че през август някои от улиците са безплатни. Намирам такава, свалям всичкия по- важен багаж и следващите 4 дни се моля да мога да продължа с пътуването.

Хапваме в уютно заведение супер вкусната лучена супа със запечен отгоре кашкавал. Много кокетно, уютно и задушевно е почти навсякъде в малките бистра и ресторантчета. Цените обаче са яко надървени. Хапване за двама с чаша вино отива над 30 евра. Правят ми впечатление обществените колела, които явно са хит и французите ги карат масово.

Разхождаме се из нощен Париж. Красота и феерия. Неусетно достигаме до еврейския квартал, който пък преминава в квартала на гейовете - имат си и собствена огромна книжарница със съответната литература.

В Париж много по- често виждахме прегърнати мъже, от колкото хетеро- сексуални двойки.

При толкова хубави жени за к'во им е притрябвало вечер да си играят на "танц със саби" ??? Направи ни впечатление, че и маладите, и по- възрастните дами много успешно съчетават лека небрежност, шик и фина женственост.

Мислехме си, че за 4 дена ще опознаем и разгледаме Париж. Каква заблуда. Уникална архитектура. И нощем и денем не можехме да свалим очи от красотите, създадени от човешка ръка.

Мислех си, че във Франция не се крадяло, особено пък на дребно...

Отиваме да разгледаме Нейно Величество- Кулата. Ентусиазма ни е попарен от 4 часовата опашка за асансьора и безумната сума, която ни поискват. Решаваме да катерим пеша- хем полезно, хем по- евтино. За тази цел, обаче трябва да подложим по нещо, че гладна мечка- хоро не играе, да не говорим пък да катери Айфелова кула.

След обилното потене и пуфтене следва щракане от долу, от горе, от 'секъде.

Продължаваме с катедралите. Особено с Нотр Дам. Неописуемо величествена и страшна с всичките си пазители. Аз подскачах като дете от кеф, при вида на всичките изроди, дето я охраняват.





Лувъра.
Шедьоври от целия свят. Не си падам много по този тип "събирачество"- крадеш от цял свят, а после се хвалиш какво си откраднал, но понеже така или иначе няма да го върнат на собствениците решаваме да платим за тази наслада за окото. Опашката е по голяма от тази за Айфеловата кула, но си има чалъм да влезеш и за две минути.
Аз съм най- впечатлен от италианските и холандските художници, както и от африканските статуетки.


Спалнята на Наполеон.

А, Венера Милоска наистина е божествена. Изпълението е толкова майсторско, че имах усещане, че мога да видя през воала, с който е покрита: истински шедьовър- браво на братята гърци.

От баба Монка никой не се интересуваше лично- важното бе да се увековечиш със снимка на жисиема застанал с гръб пред шедьовъра на Леонардо. От горе на всичко можеш да я гледаш само от 5 метра, през дебело бронирано стъкло, с отблясъци от фенерите, носочени към нея. Това, разбира се само когато успееш да си изръгаш с лакти малко местенце по- напред. Пълна порнография. Господин Да Винчи сигурно много се смее на днешните ценители на творчеството му.

Военни с автомати и пръст на спусъка се движеха навсякъде. Какво- ако се наложи да не би да стрелят с тая дървосекачка, при положение, че в двора имаше няколко хиляди човека???

Ох, можех да изкарам още една седмица без да излизам, но пуста програма. Изтощен съм до краен предел и ми се пие бира. Оказва се, че франсетата си продават част от бирата в бутилки от шампанско, за да прилъжат хората да си купуват. Другата част я продават в бутилки по 250 или 330 мл.


Утре заминаваме за Анси.