кога и как? (Разходка в Рила 26 август 2007)

[Митко/fulda/]

До: кога и как? (Разходка в Рила 26 август 2007)

Ами какво чакаш?

Как какво ?! Чака да свърши Чавдар , та да БЛЕСНЕ

[Митко/fulda/]

До: кога и как? (Разходка в Рила 26 август 2007)

Защо все закъснявам , а
Да не е някой модераторски трик

[alex_markov]

До: кога и как? (Разходка в Рила 26 август 2007)

Защо все закъснявам , а
Да не е някой модераторски трик

Но затова пък пишеш по два пъти

[markan]

До: кога и как? (Разходка в Рила 26 август 2007)

Как какво ?! Чака да свърши Чавдар , та да БЛЕСНЕ

Не бееее.....
Само четем и не сАм качил снимките още.

[Чавдар (V93)]

До: кога и как? (Разходка в Рила 26 август 2007)

Това деренце през януари ме поизпоти доста. Още в самото начало беше заледено.



Банално повторение, но факт. Сега положението беше доста по-различно, въпреки превалелия дъжд.




За пореден път Патрулът ми постави голямо удоволствие със стабилното и уверено преминаване на места, през които преди броени месеци бях минавал с много пот и вирене на колела във въздуха.




След преминаването на първия по-труден участък спрях да изчакам идващите след мен Самурай и Фероза. За всеки случай, че бяха без лебедки.

Самураят нямаше никакви проблеми.




С малко повече зор, но и Ферозата издрапа до завоя, на който бях спрял.




Обаче като наближи видях облаците пара, излизащи изпод капака. За пореден път през този ден двигателят беше изхвърлил водата. Нямам никакви претенции да разбирам от двигатели, ама такова поведение ми говори за двигател с някакъв сериозен проблем.

И сериозно се удивих на смелостта на колегата да се пуска на офроуд с такъв двигател. Или може би друга дума ще е по-на място?!?

Оказа се, че Ферозата вече няма вода за доливане, та се наложи да извадя 5-литровата туба, която винаги возя отзад за в случай, че потрябва вода на място, където такава няма.

Ама нещо подходът да се налива студена вода във врял двигател, останал съвсем без охлаждане ме хвърли в едни съмнения относно живота, който остава на въпросния двигател ...

Както и да е. Всеки прави каквото намери за добре с джипката си.

Групата ни чакаше по-нагоре



и продължихме катеренето по зимния си маршрут.




Катерихме стръмния баир и се чудихме как сме успяли зимата в снега да издрапаме по тази стръмнина. И то без лебедки в този участък.

Скоро излязохме горе на параклиса.




Митко, който беше останал да изчака Ферозата ни каза, че колегата е решил все пак да не продължава нататък и е тръгнал назад. За съжаление, твърде късно се усетихме, че в същност нито той знае наши телефони, нито ние имаме неговия, а нямаше и радиостанция. Грешка!

Както и да е, беше вече късно, а и се успокоихме, че мястото е много близо до Говедарци.

Решихме да слезем към пътя за хижа "Вада", а после покрай нея да се качим обратно горе.
Започнахме спускане по този стръмен баир



Вечерта на 13-и януари тук Кики успя да изтегли нагоре с Паджерото останалия без съединител Самурай на Маркан.

След спускането, пътят ни продължаваше по отстрещния баир ...





Маркан обаче се изхитри да не уцели точното място за преминаване и да бодне Врангела като морковче ...

[Цанко]

До: кога и как? (Разходка в Рила 26 август 2007)

А бе хора , вие не спите ли ? 25 човека , по това време ... Хайде , на мене жена ми я нама , ама вашите ... ?!

Мите , тя и моята я няма, та ще почакам. Струва си !

Поздравления са хубавата разходка и перфектното отразяване ! Направо ви завиждам, как всяка неделя сте по деретата .

[Митко/fulda/]

До: кога и как? (Разходка в Рила 26 август 2007)

Мите , тя и моята я няма, та ще почакам. Струва си !

Поздравления са хубавата разходка и перфектното отразяване ! Направо ви завиждам, как всяка неделя сте по деретата .

То не е съвсем така ...
А Маркан се посади КАТО БОРЧЕ !
Лошото обаче е , че малко по-късно и аз се "загнездих" в едно БЛАТО , а съм сигурен че Чавдар няма да ми го спести ...

[Митко/fulda/]

До: кога и как ?

Чавдар има дар слово ... Пък и камера , фотоапарат ...

Да ви го припомня ...
И Чавдар да почерпи .....

[markan]

До: кога и как? (Разходка в Рила 26 август 2007)

То не е съвсем така ...
А Маркан се посади КАТО БОРЧЕ !
Лошото обаче е , че малко по-късно и аз се "загнездих" в едно БЛАТО , а съм сигурен че Чавдар няма да ми го спести ...

Най ми е кеф че бех десетина метра пред тебе.
А и спрех нарочно та да се Укопам.Иначе щеше да ми се разсърдят.Нали ТРЕБАЛО и аз да се тегля а не да ми седи за сувенир лебедката.

[Чавдар (V93)]

До: кога и как? (Разходка в Рила 26 август 2007)



и съответно трябваше да бъде изваден с лебедката на Паджерото ...





След като измъкнахме водача, можехме да продължим






Често казано, харесва ми да катеря, когато усещам как стръмнината ме е залепила за облегалката, а Патрулът тегли уверено нагоре ...




Отново хубави гледки от високото. Дъждовните облаци останаха вляво от нас.










Виждате ли колко са малки и незначителни двата джипа в долния ляв ъгъл?




По пътя минахме и през стадо говеда, които ни се видяха малко войнствено настроени. Начинът, по който тичаха към джиповете ме накара да се зачудя дали някое няма да реши да изпробва здравината на нечии ламарини



Е, нас не атакуваха, но точно пред Патрула имаше кратко стълкновение помежду им ...




И отново рилски красоти ...






Минахме в района на вр. Зекирица и се спуснахме надолу към долината за да хванем пътя към х. Вада. Не че ако бяхме продължили направо нямаше да е по-късо де ...






По пътя имаше едно мостче от бетонни плочи. Полупропаднало. От групата бяха изказани съжаления, че не е пропаднало изцяло. А сега де! Кви са тия хора?!?






Без проблеми слязохме до хижа Вада, където след кратко прекъсване от групата се отделиха сивата Тойота и Самураят и се оттеглиха на заслужена почивка.

А останалите продължихме. Нагоре. Там откъде се бяхме спуснали ...

[markan]

До: кога и как? (Разходка в Рила 26 август 2007)

А Маркан се посади КАТО БОРЧЕ !

Малииийй... верно е .Ако не ме бехте извадили(Кикооо....БЛАГОДАРИМ) още да сам си там ОТИ не ми се копа .

[rosslan]

До: кога и как? (Разходка в Рила 26 август 2007)

Хвалбите са излишни благодаря, че ни направихте съпричастни на това изживяване! Много добра "разходка"

[rosslan]

До: кога и как? (Разходка в Рила 26 август 2007)

Ти си мислиш така! На някои може и да им е достатъчен виртуалният офроуд. Обаче други ще четат, ще четат, пък като ще се Лъзнат надолу по наклонената плоскост, само вятърът ще свисти в ушите им.

Гледай ни нас къде бяхме и къде сме сега, та да видиш какво ще се случи поне с някои от читателите ...

+1
С мен се случи точно това През 2006 четях ежедневно форума, а през 2007 стягам моя дзвер Мисля, че съм близо да започна да го ''чупя"

[rosslan]

До: кога и как? (Разходка в Рила 26 август 2007)

00.40 ...rosslan, alex_markov, V93, Yaro, markan, Венци- малкия, ninja_1, iiiopo, dan, Stacy, Явор, teres чакат продължението

copyright: alex_markov

[Чавдар (V93)]

До: кога и как? (Разходка в Рила 26 август 2007)

Въпреки превалелият дъжд и прилично изровеният път, качването нагоре не беше проблем.

За съжаление, снимките от този етап не са излезли добри. Едно, че, както всички знаем, на снимка дори сложен терен не изглежда нищо особено и второ, че смрачаването в гората бяха накарали автоматиката на апарата да свали скоростта, което не се отразява особено добре на снимки от движещ се по неравен терен джип ...

Видео вече нямаше, защото и втората батерия на камерата издъхна още в началото на дерето при Говедарци, пък не бях взел инвертора, та да пусна камерата да работи на 220 в.







След като се спуснахме оттук ...



излязохме на път, достъпен и за леки коли. От една шкодичка ни питаха могат ли оттам да стигнат до х. Вада. Не можахме да им бъдем полезни, защото пътят, по който можеха да го направят, беше този, по който ни е току що бяхме минали.

Е, нас не ни затрудни, ама шкодичката не ни вдъхна доверие като офроуд возило. Поне да беше Москвич ...

След като оставихме зад гърба си стръмния и изровен път, продължихме в посока с. Клисура. Пътят предразполагаше към малко по-висока скорост и ние понастъпихме газта ...



Ама при по-бързото каране почват да се чупят някои неща ...



Та Маркан трябваше да продължи без преден десен амортисьор






Приятна гледка ...




Пътят ни минаваше покрай едно мочурище, за което Маркан всеки път се чуди дали не е пресъхнало и всеки път установява, че още не е ...

Първия път, когато бях в групата, доведена на това място, освен Врангела там се бяха окопали добре и Кики, и Соти, та падна голямо вадене ...

Сега Маркан отново се понесе напред, Кики, аз и Виктор го последвахме. Само че, понеже все пак сме от един цирк и вече добре си знаем номерата, го следвахме до момента, в който наближихме опасен терен. След това първо Паджерото, после Патрулът с ляв завой излязоха на твърд терен. Виктор благоразумно ни последва и тримата застанахме отвисоко да гледаме сеир със затънал Врангел ...



Лично аз бях изненадан да видя, че освен Врангела, в блатото много качествено се е окопала и Тойотата на Митко.



( Съжалявам за замазаната снимка, но при голям зум и ниска скорост се получава точно това. )

А бях изненадан, защото броени минути преди това, когато тръгнахме след Маркан, Митко беше казал, че ще ни гледа сеира и уж се бяхме разбрали поне той да остане извън блатото. Ама явно не се е стърпял ...

Хайде пак лебедки. Маркан най-после се престраши да си разпъне неговата. Тю, язък! Как хубаво беше навито въжето ...






След ваденето продължихме към Клисура, като решихме да се спуснем по онова дере, което катерихме в края на м. март т.г. Онова, същото, със снимките "като за аватар"