кога и как? (Разходка в Рила 26 август 2007)

[Rado__]

До: кога и как ?

А между другото искам да изкажа хиляди благодарности на всички които ме дърпаха теглеха влачеха бутаха помагаха и т.н. денят беше просто идеален !

[Виктор Мечкаров]

До: кога и как ?

Съвзех след вчерашния "букет" и сега имам сили да пиша.
Искам да благодаря на всички учасници и специално на водача Маркан за уникалната разходка, смело мога да твърдя, че в по-добра преди това не съм участвал (нали съм още новобранец).
Много се надявам да направим и по-добри в бъдеще, просто групата и трасетата (деретата) бяха перфектни.

[Митко/fulda/]

До: кога и как ?

И аз се присъединявам към Виктор с благодарностите към Маркан . Рила е красива и благодатна планина ...

[alex_markov]

До: кога и как ?

Хаиде стига сте си благодарили, а вземете напишете нещо, пък сложете снимки, филмче, стига сте чакали на Чавдар да свърши работата

[Митко/fulda/]

До: кога и как ?

Ами аз нямам с какво да снимам ... А и Чавдар има дар слово ... Пък и камера , фотоапарат ...

[vokel]

До: кога и как ?

Аз ли не мога да намеря снимки ,изобщо не са качвани, или сега продавате първо билетите и пуканките за по предните редове ,а след вечеря,както си му е реда и киното ще пуснете?

[Чавдар (V93)]

До: кога и как ?

Аз ли не мога да намеря снимки ,изобщо не са качвани, или сега продавате първо билетите и пуканките за по предните редове ,а след вечеря,както си му е реда и киното ще пуснете?

Ммммм, това за късането на билетчета може би не е лоша идея ...

[Чавдар (V93)]

До: кога и как ?

Обикновено, когато тръгваме за разходка, "състезанието" кой ще бъде първи на сборния пункт с променлив успех се води между мен и Кики.

Вчера, още докато пътувахме към OMV на "Самоковско шосе", знаех, че мога да разчитам най-много на второ място, въпреки че щях да бъда там близо половин час преди обявения за тръгване час.
По простата причина, че участие в разходката щеше да вземе Митко Фулдата. Досега, колкото пъти сме карали заедно, винаги съм установявал, че той е на сборния пункт далеч преди обявения час. И вчера не направи изключение ...






Лека-полека се събраха и другите участници в разходката. Сред тях и колегата Радо, който в същност май стана причина за провеждането й в този формат. Неговата "Фероза" се появи навреме ...



Имаше си и навигатор. Само не знам как той би се справил с опъването на въжета ...

Събра се внушителна група: освен представителите на групата "Любители на рилски дерета" моя милост и Кики, за участие се явиха Митко Фулдата, Victor с Дифендъра, Rado_, borko73 със "злото Корандо", mihailkurkiev и Дончо с Тойта, Соти и Асен с Чибуратора. Вчера беше и първата проба на "бойната" джипка на Мишо Електрика - една все още лъскава червена Тойота.

Горе-долу навреме колоната се понесе към Самоков, където ни чакаше Маркан за да започне обиколката на рилските дерета.

Както Маркан вече е споменал, тази неделя май беше ден за технически проблеми. Още по пътя към Самоков в един момент Ферозата с вдигнат капак край пътя. Колегата заяви, че нямало проблем - само да долее вода и продължава.

Вече в Самоков, видях бавно движещият се пред мен Чибуратор. Соти беше избързал напред за да има време да зареди, но на въпроса ми дали вече е свършил тази работа, той отговори, че се връща обратно поради повреда в диф-а

Дето се вика , още не сме тръгнали, а вече имахме една "жертва" и една кола, чиято изправност е малко под въпрос.

Маркан вече беше на линия пред традиционния сборен пункт - бистро "Оазис"



Тук изчакахме Радо отново да долива вода на Ферозата и да се запаси с резервна вода, след което поехме по добре познатия на някои от нас изходен маршрут през Искър



На това място се обади още едно техническо проблемче. Баирчето на излизане от реката се опъна на червената Тойта на Мишо.



Оказа се, че предното предаване не работи.
Да не би Мишо да размисли и да даде назад пътят му беше блокиран от Корандото ...




След бърза намеса на Митко Фулдата предното на Тойотата беше вразумено, така че Мишо можеше да продължи пробната разходка.




Скоро оставихме асфалта след себе си и поехме нагоре по едно пътче, което при кал може да те поизпоти, но сега, на сухото, не представляваше абсолютно никакъв проблем. Просто човек трябва да се държи извън улея в десния край, който в един момент става доста дълбок.




Видео от началото на разходката (25 МВ)

След като се изкачихме горе, минахме покрай едно мочурище, в което Маркан всеки се опитва да примами някой мераклия за "проба", но засега не съм видял да е успял ...

А след това вече влязохме в гората и там започна интересната част.
За предястие подкарахме по едно дере, за което писах неотдавна. Като зареждах колекцията от тракове с дерета в района, това го кръстих "Вентил дере". В чест на това, че при първото ми минаване през него откъснех вентила на задна дясна гума и се наложи насред дерето да слагам резервата.

Деренцето е късичко, но приятно. Тясно, но за сметка на това със завойчета и разчупен на места терен ...







Ей това май му е горе-долу най-тясната част. И за почти двуметровата ширина на Патрула на места ми иде малце тесничко в раменете ...





Този път вентилите ми останаха непокътнати, което обаче не може да се каже за ламарините. Десният калник ще има да пази белези от каменливия бряг на дерето ...




След като изкатерихме деренцето, спрях на що-годе равно местенце и с навигаторката се върнахме назад за да направим някоя и друга снимка.

Това е горната, вече доста лека част на "Вентил дере"



Ей го Виктор как катери уверено с Дифендъра.





С малко зор тук-там и Ферозата драпа нагоре ...




Ей я и Тойотата на Мишо как припка нагоре ...




Междувременно, навигаторката се беше спуснала по-надолу за улов на интересно видео. За съжаление, поради стръмните брегове на дерето, повечето време й беше отишло да се спасява от идващите нагоре по улея джипки, отколкото да снима.

Една от задачите й беше да увековечи на лента изкачването по дерето на "злото Корандо". Само че се оказа, че премиерата няма да се състои. Точно преди "входа" на дерето Кики, който затваряше колоната, беше успял да убеди колегата borko73 да се откаже. И, мисля, че добре е направил.
Ако Корандото е счупило торсион още в самото начало на разходката, без да е видяло особен зор (едно леко преминаване на река и едно изкачване по леко рошав сух черен път), то направо не ми се мисли какво от всички тези декоративни пластмасови неща




щеше да бъде цяло в горната част на дерето, ако беше тръгнал нагоре по улея. Отделен въпрос е как точно Корандото щеше да успее да стигне до горе с гуми за лека мъгла, ниско, но за сметка на това - с дълга база.

Мисля, че колегата има да черпи Кики ...


Видео от "Вентил дере" (46 МВ)

Следва продължение ...

[Чавдар (V93)]

До: кога и как ?

След като изкачихме първото деренце, по предложение на Маркан направихме завой на 180 градуса и започнахме спускане по друго деренце, намиращо се вдясно от това, по което се качихме.

Него не го бях карал. При едно предишно каране в района бях принуден рано-рано да завия обратно поради повреда, а миналия месец Маркан не беше успял да го намери, та вместо в него ме набута в онова тясното.

В сравнение с него това си беше направо широко ...



Само ми беше малко терсене да влизам в завойчетата, като спускам надолу. Просторната предница на Патрула ефективно ограничаваше видимостта.

Това деренце за Маркан беше "Дерето, дето Соти спука гума".

Избързвайки напред, ще кажа, че през вчерашния ден минахме и през мястото, където "с Кики и Боби сменяхте ремък на Галопера", през мястото, където "... ти се разбортира гумата и я правихме" (става въпрос за гумата на моя Детевоз), а също и през това, където "Голди си изкриви щангата". Ама и маркерите ни са едни ...

Скоро завършихме тегела надолу и отново завъртяхме в посока нагоре. Този път трябваше да минем дерето, което беше обект на двукратно обширно представяне във форума през м. декември 2006. То пък стана известно най-вече с дупката, която горските бяха изровили в началото му в опит да спрат набезите на дървосекачи-бракониери.
Не знам доколко са могли да спрат каруците с незаконно отсечени дървета, но нас определено не можа да ни спре. Нито зимата, нито сега.

Когато стигнахме до мястото, прочутата дупка изглеждаше като бледо подобие на онази, зимната, с калната вода ...



А бе, направо плитичка изглеждаше. Т.е. имаше нужда от "разработване". Като водещ колоната в момента, честта да сложа началото на разработването се падна на Патрула.




Предницата се вирна и а-ха да мина,




обаче не стана!
Вода в дупката нямаше, но тинята се оказа дълбочка ...
Като първа кола можех и да мина, ако имах достатъчно скорост. Обаче нямаше как да вляза по-бързо, защото се опасявах, че задницата ще да удари силно. Стените на дупката бяха станали по-полегати, но не чак толкова, че дългичкият ми заден свес да не окаже влияние.
Очаквано, задницата запъна, та нямаше и как да се върна достатъчно назад за засилка.
Покопах малко с гумите (тъй де, аз като не минавам, що да не им направя номер на тия след мене ... ), па си опънах лебедката.



Докато още дупката не беше добре разкопана Маркан и Виктор успяха да минат без лебедка. И двата джипа бяха достатъчно повдигнати и с достатъчно малък заден свес, за да могат неколкократно да се върнат назад в ямата и да се засилят.






При опитите си обаче, те доизровиха хубави коловози ...




и след тях всеки мина по реда си било с лебедка (който си имаше), било на буксир (при липса на соствена лебедка) ...








Да закачите въжето ееееееееееееййй там!







Мааалее как се забих! Кой ми рече да юркам на 4-а бавна бе!






Ако не слушаш, ще покажа снимките на приятелите и родата!




Да беше малко по-як двигателят ...




Къде ли е куката на лебедката?!?




Бях готов да се хвана на бас, че Кико ще мине. Съвсем малко му оставаше ...



Ама не би! За радост на Маркан трябваше да разпъва лебедка




Преборихме я дупката и можехме да продължим по набелязания маршрут нагоре по дерето.

Видео от Дупка №1 (45 МВ)

Следва продължение ...

[Митко/fulda/]

До: кога и как ?

Чавдаре , недей бърка Баба Яга с Тойотата на Мишо . Те вярно си приличат /като че ги е правил един човек / , но моята не е толкоз лъскава ...

[ninja_1]

До: кога и как? (Разходка в Рила 26 август 2007)

Направо ми иде да се гризна отзад...

[Чавдар (V93)]

До: кога и как ?

Деренцето нагоре след дупката ми беше познато. В интерес на истината, като да ми беше по-лесно да го карам с по-тесния Галопер, отколкото с камиончето. Ама това по-скоро беше зрителна измама.
Щото целите мостове са си цели мостове и там, където детевозът виреше колела към небето, Патрулът просто си минаваше ...





Без особени приключения се спуснахме по посока Шипочане




При това установихме за какво НЕ става Патрул-ът. За бране на лешници например ...



Малко преди селото Маркан, под претекст, че пътят бил затрупан с отсечени дървета, ни прекара през рекичката ...




Малко позатруднена беше само Ферозата. Предполагам, че през този ден Радо нееднократно можа да се убеди, че на джип извън пътя на първо място му трябват подходящи гуми ...








Видео от участъка Шипочане (61 МВ)



След Шипочане, където към групата се присъединиха Иван със Самурай-чето и 1 ендуро с двучленен екипаж, превалихме баира и покрай мотопистата се върнахме в Самоков. Там имаше кратка почивка ...





след която продължихме по посока с. Доспей ...

[Чавдар (V93)]

До: кога и как ?

Чавдаре , недей бърка Баба Яга с Тойотата на Мишо . Те вярно си приличат /като че ги е правил един човек / , но моята не е толкоз лъскава ...

Упсссс В бързината стават грешки. Коригирано!

[Чавдар (V93)]

До: кога и как? (Разходка в Рила 26 август 2007)

Излязохме от Доспей и поехме по пътя, който бяхме карали по време на голямата ни януарска разходка. Само че тогава пътят в началото беше покрит с прозрачен лед ...

По някое време Маркан се спря, за да покаже на Митко Фулдата една "проба", която много малко хора били качвали успешно.



Късичко, ама стръмно изкачване, поизровено в горната, най-критична част ...

Митко май нямаше много избор освен да се пробва ...



Неколкократно беше на метър от ръба, но все пак се наложи да прибегне до помощта на лебедката. При слизането навигаторът едва се задържа на крака ...



Много ме гризеше мисълта да пробвам Патрула нагоре, ама като видях как при последния опит на Митко на има-няма метър от ръба предното колело на Тойотата подрипна нагоре, ме достраша.
Помислих си, че единственият шанс да кача тежкия Патрул е на скорост, при която обаче едно по-силно отскачане на предните колела може да ми дойде в повече. Все пак по-голямата част от джипа е пред мен и поне 1-2 пъти при изкачвания на скорост ме е стряскала отскачащата към небето масивна предница ...

След като като и Кики се разходи пеша догоре и след огледа се отказа да пробва, сигурно е имало защо да се плаша ...




След това кратко "лирично отклонение" продължихме нагоре. Минахме по пътя, който през януари, в снега и леда, Маркан и Кики успяха да минат само с помощта на лебедки, и то след като правиха принудителен ремонт на съединителя на "Скакалецо" ...

Сега теренът беше сух, но въпреки това си беше "рошаво" ...



При кал (или сняг) добре изровеният коловоз прави изкачването доста интересно.

Докато катерехме нагоре, от притъмнялото небе започнаха да падат едри капки ...



Групата се изкатери успешно и безпроблемно през сложния участък. Назад останаха само Ферозата и Митко, който затваряше колоната.

Липсата на подходящи гуми и независимото предно окачване май озориха Радо и Ферозата доста се позабави.

През това време онзи отгоре отвори яко крана и капките се превърнаха в пороен дъжд ...



от който след малко по пътя потекоха рекички ...




Това рязко промени нещата и усложни положението на Митко, който в един момент беше принуден да разпъва лебедка за да се измъкне от коловозите. Все пак успя да се справи и това беше добре, защото при по-сериозно закъсване по-навътре в трудния участък щеше да е доста трудно да му се окаже помощ. Всеки джип, който би се върнал обратно надолу в тесния път с разкаляни дълбоки коловози сам би се озовал в сложно положение, тъй като обръщането на посоката там е невъзможно, а обратно изкачване на заден ход при тези условия ...


Както и да е. Продължихме изкачването в пълен състав. Трасето нагоре не беше страшно, защото теренът беше по-каменист и нямаше много изровени коловози. Не след дълго започнахме стръмно спускане през мократа гора към Говедарци ...









Нямаше особено трудни участъци. Може би с изключение на последната част от този етап, където на едно място трябваше с дясната гума уцелиш и да караш по хвърлено в коловоза дърво. Излизането вдясно от това дърво беше нежелателно поради особености на терена ...

Видео Доспей - Говедарци (48 МВ)

В края на спускането ни чакаше Дупка №2, където през януари бях направил сефтето на моята лебедка ...

[Митко/fulda/]

До: кога и как? (Разходка в Рила 26 август 2007)

Дааа ... дървото озори не един ... Но , хората научиха нещата по трудния начин Ще го помнят завинаги