От брега на морето, до устието на Тимок

[Веселин Русев - Vesur]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Танче, благодаря
Първия път като се присетих да ти звънна, беше на онази видинска хижа - Старите борове. Вечерта се бях разпльокал на един хамак, опнат между два бора, обстановката наоколо ми навяваше спомени за Тетевенския и Троянския балкан, вдигнах телефона... и като чух сигнала, ядно си промърморих колко може да съм тъп. Съвсем бях забравил, че няма мрежа и какви обиколки правихме, за да успеем да се обадим по телефона на хижаря.

След Преображенския манастир, стъпих на главния път за Варна и настъпих газта. Имах си обаче нещо наум - да отскокна до Ришкия проход и да проверя водопадите край Веселиново. Знам, знам, водопад е забранена дума. Но от 3-4 години се опитвам да ги спипам тия водопади и все нещо се случва. В интерес на истината, дори бяха планирани като опция за първия ни ден, отбивката е към 20 км от рута, 40 км, като сложим и връщането. Но ден първи бе валежен, изгубихме доста време, а и раздатката ми текна от боя по коловозите. Този път бях решил да ги стигна на всяка цена. Първа точка - водопад Големия скок.




Е, както виждате, водопада липсва, само скока е останал. Нито съм изненадан, нито разочарован, както вече си знаех, водопадите не са на мода тази година. Затова зарязвам останалите скоци и се запътвам към тракийското светилище Софрата. Стигам до там, докъдето може да се стигне четириколесно. Нататък се вие пътека.




Веднага се сещам, защо Скока отсъства.




Софрата е на около 300-400 метра нататък по пътеката. Представлява внушителна скала, в която е изсечено огромно ложе.







Е, начи, смятам не сме капо. За водопади - някой друг път. И понеже сме в тарафа, я дай да скочим до Преслав, с образователна цел. Дребния съм го водил до Плиска и Мадара, сега му е времето и на Преслав.




Първо, ошетваме музея.







После се запътваме към руините.











Църквата, в която е бил погребан цар Петър.

[VULKAN]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Ненадминат си! И като разказвач и зад фотоапарата. Респект.

[sozi]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Евала колега от твоя разказ набелязах доста точки за посещение.Добре сте се поразходили.

[Веселин Русев - Vesur]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Евала колега от твоя разказ набелязах доста точки за посещение.Добре сте се поразходили.

Да, много добре се получи. Само да спомена - в голямата си част, координатите на точките, особено тези, свързани с руини и историческо наследство са плод на труда на тукашната форумна общност и най-вече на Валери Недялков. За което - безкрайни благодарности.

Сега да наваксам малко пропуски из Средна гора.

Кромлеха край Старо Железаре.
Дали някой колега е ходил там, не знам. Ако не сте - недейте и да ходите.
Намира се много близо до Старо Железаре, по току асфалтирания път за Пловдив, даже няма маркировка. Канавките покрай пътя са надлежно изкопани с багер и кротко чакат бетонните си корита. Това естествено възпрепятства кривването от пътя, траншеята е непревзимаема. А Гармина чертае права линия до точката, което значи липса на черен път или пътека. Нещата изглеждат такива:




Намирам единствената отбивка от пътя, след която няма нищо - хавра, храсталак и трева до кръста... просто там бе прекъсната канавката. Продължих внимателно напред, газейки тревата, опасявайки се да не хлътне някъде колата, някакви си 300-400 метра. В следващия момент, пред мен виждам папури, дърпам ръчната и слизам. Древен напоителен или отводнителен канал, вероятно руини от соц-а. За щастие сух. Взимам апарата и тръгвам към точката пеша, явно е този хълм пред мен.



Свежо зелената растителност се оказват двуметрови тръни, така преплетени, че са непревзимаеми. А, толкова километра съм бил, ще си намеря път. Това, което очаквам да намеря е:




Няма нищо подобно. Пробивайки си път през тръните, попадам в дупка с диаметър около 4-5 метра, зашумена, едва се вижда камък и половина, два.





Мхм, затова няма пътека, означение, ни-щич-ко. Сега, на компютъра разбирам и защо.

Е, очевидно спасяване не е имало. Съветвам спокойно да пропуснете тази точка, ако сте тръгнали натам. Кромлеха край Маджарово е далеч по-атрактивен и достъпен.

[Веселин Русев - Vesur]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Друга Средногорска забележителност е Слънчевата порта /или Момини камъне/. Намират се над Старосел, по пътя за хижа Фенера и Кози Грамади. Светилището представлява два огромни яйцевидни камъка, стоящи в изящен баланс върху две канари и формиращи пролуката, за която древните траки вярвали, че е врата към задгробния свят.







И от другата страна:




...и отстрани:








На първата снимка се вижда, че светилището е осквернено от издълбан надпис в източния камък. Историята е любопитна





Следва скитането около Стрелча, безуспешния поход за покоряване на калето над Кръстевич и посещение на хижа Бунтовна.

[suzuki team]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Ама кой успя да ги нахендри там отгоре тия камъне,а са си и големички?

П.С.Тоя ми въпрос май е като оня за едни други камъне от които някой пирамида направил!

[Веселин Русев - Vesur]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Добре де, знам че съм олабил фронта и не пиша, ама... виноват. Събор, все пак.
Да ви разкажа за мегалитния комплекс Скумсале, северно от Стрелча. Там, в гънките на същинска Средна Гора, на няколко квадратни километра, са разположени десетки тракийски култови мегалити, оформени като каменни могили, извисяващи се над околния релеф. На който и да се изкачиш, виждаш поне още 5-6. Отбивката отскоро е добре означена, дори изглежда културно направена - свеж чакъл води нейде нататък. Води, около 50 метра, след това, природата си го е отнесла. OFRM там не предлага дори и пътека, смятам да допринеса в тази насока.
Очевидно, наскоро е благоустроено.




Доста благоустроено, чак се чудя кой и как го поддържа.







Подминаваме и продължаваме към една от няколкото точки пред нас, най-известната е жертвеника Трилистника.














Как се разбира, че пристигаш до целта? По дупките от иманярите.





Иманярите са два вида - на свободна практика и на държавна издръжка.
По какво си приличат? По дупките, които оставят след себе си.
По какво се различават? Държавните дупки са като траншеи - правоъгълни, с отвесни стени, често със стърчащи колчета в краищата. Иманярските са просто дупки.
В този ред на мисли, до Трилистника може да се стигне с тръбарка. Или пеша, с припълзявания и подскоци. Траншеите са навсякъде, дори се преплитат. Вероятно яко е пискал металдетектора. Съдейки по информация от нета - "разкопки" са правени преди 3 години. Защо не са предприели закопки, нямам идея, вероятно община Стрелча и Евросъюза не са ги включили в програмата от табелата.




Катерим се. В едната посока се виждат 4 подобни светилища, слабо видими са, защото съм с широкоъгълния обектив.





В другата посока, още 2-3.





Отново двете посоки, този път - в по-близък план. Тук се виждат две светилища наблизо:





...в обратната посока - 3:




Насилвам малко техниката.








На сина ми почва да му доскучава, затова решавам да се върнем към джипа. Като пътьом минем през още едно-две светилища










А това са скални тронове, каквито преди години видяхме на Перперикон, а и на Бегликташ. Левия не е отчетлив, поради силната и неудобна слънчева светлина.




По-нататък:




И още по-нататък:




Знам, че трябваше да курдисам сина за мащаб, но вече съвсем му бе втръснало и ме отряза, поемайки към джипа сам. Тези камъни са към 4 метра високи.





И издълбания скален коридор. Време е да поемаме нататък. Решавам обаче да се върна малко преди беседките и да продължа по черния път, защото и там има мъничка табелка с надпис Скумсале. Посоката е към близкия връх. Поемаме нататък и след малко стигаме пак до беседка и две химически тоалетни, които са килнати на земята. Чудя се дали е обичайно вандалство или не е дело на човешка ръка. Съвсем скоро намирам признаци, че от тук е вървяла здрава вода - коловозите стават доста дълбоки, а вероятно насипания чакъл е събран на едно място. Катерим се с колата по стръмния склон нагоре в гората, към върха. След стотина метра се натъквам на кошара, стар фургон и малък водоем. Куче се опитва да надскочи колата. Нататък, продължаваме по стръмното, но след още стотина-двеста метра вече става рисковано. Стръмно изкачване с дълбоки коловози, а аз съм с колата на жената, даже въже нямам, камо ли лебедка или джак.




Няма и жокер "обади се на приятел". Решавам да си спестя евентуалните неприятности, имам още две важни точки за деня. Обръщам и се запътвам към следващата - тракийската резиденция Смиловене.

[Веселин Русев - Vesur]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Отбивката за тракийска резиденция Смиловене, се намира на около 6 километра след Скумсале в посока Копривщица. Черния път изглежда екстра, поемам по начертания трак. Екстра е към половин километър, където има някакво малко стопанство. След това пътя става див и изровен от пороите. Дълбоки коловози ме карат да връщам назад и търся друго място за преминаване, където още може.




После се влиза в гората, пътя се стеснява и опциите за маневриране рязко намаляват. След около два, два и половина километра сме до целта, напред е пътека, спускаща се надолу. По дърветата има туристическа маркировка, но аз стискам Гармина за всеки случай. А случая, веднага се реализира – маркировката свърши в ниското, пътека няма, а точката е на десет метра пред нас. Очевидно – и на десет метра нагоре. Покатерихме се по най-стръмното, но и най-проходимо място, което намерих. Останалите подстъпи или бяха обрасли с храсти, или бяха сипеи или се въргаляха отломки. А горе:















Каменни блокове и зидария бяха пръснати на всички страни по хълма надолу.









Впечатленията ми – това е голямо, иска работа, пари няма /пак/. Не знам кога за последно са работили археолози тук, но две неща са очевадни. Било е отдавна и доникъде не са я докарали. Дереджето е шоншожмон, лейдиз енд джентс, както и навсякъде другаде у дома. Дано дочака добри времена.

Следващата точка е калето над Кръстевич. Тая огромни надежди, дано се оправдаят. Стигам Кръстевич и забивам нагоре. Следвам указанията на Гармина, пътя е приятен, странното е че се разминавам с трети самосвал, сигурно има кариера нагоре. След време, трака отбива от черния път в гората. Тук не е минавано скоро, няма коловози, няма нищо, просеката е обрасла и трудно забележима. До калето е километър и половина, все ще може да се стигне... но не би. Стигам рекичка, праг около 40 сантиметра, а нататък – 5-6 метра заблатено. Е, няма как, да бях с витарата – няма проблем. И да затъна, ще се дръпна, сега съм неподготвен. Разцъквам навигацията, която междувременно ме е рутирала по трак около 10 км. Ако се върна назад, има отбивка, ще ме отведе на 700 метра от калето... странно защо не е избрала този рут. Връщам се назад и поемам по тази отбивка. Калето, ако е това, което си мисля, е пред мен и около, не знам, поне 60 метра над нивото на което съм. Дано има хубав път нагоре. Пак стигам река, но нататък няма и пътека. Мястото е приказно красиво и ако продължа пеша по реката, след 500 метра има водопад, ама с водопадите тази година съм на нож. Крепостта е високо горе, непристъпна от тук. Я да видим ония 10 километра, дали са по-гостоприемни. Поемам нагоре да катеря Средна Гора. При поредната среща със самосвал не отбивам, камиона спира. Изравнявам се с него и питам през прозореца:
- Драсти, какво бачкате горе?
- Правим път, еко пътека.
- Къде тва, да не вляза под багера?
- Не знам, не съм от тук. Като стигнеш горе, има доста хора, те знаят.
Мхм. Присещам се, че преди месец като шетахме тъдява групата, по станцията бе голям шум от работници. Кабел ли полагаха, водопровод ли, двете ли... Продължавам нагоре. Стигам до стара чешма и спирам за минутка почивка и панорама.




Чешмата се оказва, има малък пазач. Не е дружелюбен, но е много гладен.




Отварям хладилната чанта, жената каза че е оставила матриал за сандвичи. Но не каза, че някой след това е взел хляба. Използвам нарязания салам като димна завеса за кръвожадното пале и пак поемем нагоре. Не щеш ли, след малко стигам до позната картинка /от тук не го бях бил този път/:




Това е хижа Бунтовна. Самата хижа е изоставена, както повечето хижи в Средна гора.










Но, част от комплекса още функционира. Малко по-надолу, на където ме води и трака към калето:










Тук е фрашкано с коли, сякаш някой прави сватба. Изненадан съм, кола или джип по пътя не видях в двете посоки... А Гармина ме забива от хижата нейде на югозапад, още 2,9 км. Слизам за оглед, нататък, познатите жълто-черни пилони – туристически маршурут. Влизам в хижата, питам. Никой не е чувал за крепост, кале, руини. Дори и хижарката. Вече е към 18 часа, а перспективата никак не е окуражаваща. Хора ме съветват – иди до Пересатица – на 3-4 километра е, но нам туда не нада, били сме вече там... Небъдната работа, ще го оставя за нататък, когато съм по-подготвен.

[Marin Stoyanov]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

.......................ама с водопадите тази година съм на нож.

Недей с лошото

[lubashki777]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Аве, бАт Весе...ти май и септември няма да стигнеш до Варна....

П.П.А кВо прави тази Киа тука...Аз нямам спомен да си бил с Кията на половинката...
Га чи ли с Витарата си беше...
Нещо вероятно съм изтървал...ще се връщам да чета пак...
Поздрави!

[Веселин Русев - Vesur]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Прав си Любчо, крайно време е да се прибирам дома.
Велики Преслав, прекрасния белокаменен град, сърцето на Българския дух и средновековна мощ... Жителите са разполагали както с водопровод,



...така и с канал, модерна работа.



Може и да се види и санитарно оборудване даже




Руините на изящна фиала, красяща площада до главната порта:




И нейната възстановка:




Тръгваме нататък по пътя, в търсене на Кръглата църква, наричана още Златна.




От пътя се виждат внушителни крепостни стени. Тръгваме нагоре по стълбите и се изправяме пред самата църква.


























Ето и макет на църквата, на място човек трудно може да си представи сградата в нейната цялост.












Та така. Града е превзет и разграбен от руския княз Светослав, после византийците идват и остават за близо два века. Старата столица никога не възвръща блясъка и величието си. По време на тъмните векове за България, занаятчии са копаели и извличали мраморни колони и фризове, за да добиват вар.

Това е и последната ни спирка по пътя за дома. Пътешествието ни беше разкошно, видяхме много, забавлявахме се с приятели, търсехме и намирахме. Щеше ми се да няма край, но... все нещо трябва да оставим за догодина. Да видим къде ще е следващото

[Milen Dechev]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Друга Средногорска забележителност е Слънчевата порта /или Момини камъне/. Намират се над Старосел, по пътя за хижа Фенера и Кози Грамади. Светилището представлява два огромни яйцевидни камъка, стоящи в изящен баланс върху две канари и формиращи пролуката, за която древните траки вярвали, че е врата към задгробния свят.







И от другата страна:




...и отстрани:








На първата снимка се вижда, че светилището е осквернено от издълбан надпис в източния камък. Историята е любопитна





Следва скитането около Стрелча, безуспешния поход за покоряване на калето над Кръстевич и посещение на хижа Бунтовна.

Тези камъни не ги бях виждал и ме впечатлиха.Ще си направя разходка в тази посока за да посетя тази забележителност!

[lubashki777]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

ЕПИЛОГ


И така...вече са изминали 5-6 дена откакто съм се прибрал.Бяхме ходили след приключението в северозападна България и в противоположния ъгъл/Китен/, където с други приятели изкарахме също така едни 4-5 незабравими дни.Отпуската тотално свърши...Вече ходя на работа и съм отново в джаза на напрегнатото и сиво ежедневие.Интересното е обаче, че...някак се чувствам по жизнен, по-спокоен и натоварването не ми тежи.Разбирам, че всъщност това се дължи на факта, че мислено /особено след като започнах да обработвам снимките и да пиша моята част от темата/ съм все още там.Пишех разказа с преживяното и...отново и отново го преживявах пред лаптопа у дома.Невероятно чувство, невероятна красота и невероятна атмосфера, която гарнирана с присъствието на страхотните ни приятели, може да те докара до екстаз.
Както чаткам по клавишите и изведнъж ме обзема неудържимо желание да се чуя по телефона с някой от тях.Точно след две секунди вече говоря с бат Весо.


- Бат Весе, какво става как е ? - питам го аз.


-Ами какво да става...ей го на...на връх Ком съм...Кажи братле...


Да кажа...какво да кажа...ами то нямаше определено нещо за което да звънна.


-Извинявй брат, няма конкретен повод за телефона...просто изпитах нужда да ти се обадя и да те чуя...просто ей така. - примънквам аз


-Не се притеснявай...и аз съм така- ми отговаря Весо


При този тип пътувания се изгражда една невероятно силна вътрешна връзка, която те кара да чувстваш приятелите по-близки, а когато ги няма...да ти липсват повече.Явно сме изградили подобно нещо помежду си.
След 20-тина минути затваряме телефоните и някак се чувствам по-добре.Още повече, че знам, че само след 2-3седмици, ще се видим на Верея Трофи в Ст. Загора.
Ами май това е...Продължаваме да кроим планове за бъдещи експедиции.Групичката която основахме преди няколко години катерейки се по склоновете на Беласица в опит да достигнем югозападния ъгъл на БГ, сега вече беше напълно сплотена.Всеки знаеше, че може безприкословно да разчита на другаря до себе си.Винаги имаше тема която да подхванем около лагерния огън, да е интересна на всички, да спорим/дори разгорещено но без лоши чувства/, а чувството да изживееш красотите по пътя си с верни приятели е невероятно!
Както съм писал много пъти в моите разкази...истината е да отидеш на място, да видиш с очите си и да изживееш всичко.Колкото и да са хубави разказ и снимки, те са бледо предаване на истинското изживяване.
В подобни моменти ми се набива натрапчиво онази крилата фраза от нашето минало "Опознай Родината, за да я обикнеш"...като се замисля...колкото и да е клише...ами вярно си е.
Имаме страхотни красоти с които аз поне винаги се чувствам малко по-горд , че съм българин.
За мен лично експедиция в северозападна България си беше мечта от години насам и се радвам, че успях да я реализирам и то по най-добрия и запомнящ се начин.Затова...както на мен са ми отправяли пожелания по разни поводи в годините/явно с искрено желание това да ми се изпълни/, така и аз ви пожелавам сега и тук...


Бъдете живи и здрави приятели, и нека...всяка ваша мечта да превърнете в истинска история!!!


Поздрави на всички !


КРАЙ

[Bagalevec]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Благодаря и Поклон!!!

[D. Bibov]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Любо като публикува вчерашната ти тема за разходката в Румъния си мислех, че нямаш твоята разходка всяка година по планините, но ето че съм пропуснал тази тема. Благодаря на всички за готините снимки, със сигурност сте си изкарали страхотно и ви завиждам благородно за това.

Поздрави на всички, ще се радвам да се видим някой ден