От брега на морето, до устието на Тимок

[Веселин Русев - Vesur]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Такааа,
обещаните вчера клипове:

Качването, до където може - по-нататък е пътека - до Хърсовград /Кипиловско кале/:



Накрая на клипа става ясно, че витарата на Георги е за смяна на хъбове.



...и целия път от Котел до Кипилово /почти/. Понеже няма екстремизми, освен срещата с дървовоза нейде около 9-та минута, малко съм забързал каданса, да не губим екранно време.

[lyubo73]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Много хубав пътепис, и снимките са уникални, Браво момчета.

[georgipetkov64]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Добре че камиона е МАН,и водача печен.
Чудесно приключение си правите.
Браво на вас завиждам ви,и продължавайте в същия дух!

[valsodar_rn]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Водача е толкова печен че не си беше вързал товара чак !

[Веселин Русев - Vesur]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Благодаря ви за добрите думи. Ще нахвърля още малко материал, за да не ви доскучае.

Както казах по-горе, насочихме се към най-близката точка за бивакуване. Гората бе висока и гъста, много усойна - до такава степен, че не разбираш есен ли е, зима ли. Земята обсипана със шума, никакъв намек за ясното и топло време "навън".




Снимката, сещате се е от сутринта, вечерта нямаше време - разпъване на бивак, салати, разпалване на барбекюто, ядене... после нямаш сили да се противопоставиш на приближаващата "малка смърт", както наричат съня нашите червенокожи братя Сиу-Оглала. Две частични снимки на бивака:







Разшетваме се. Това е табелката, указваща посоката към извора на Камчия, на около 100м.




Е, те тва е Извора:



А така тръгва Камчия, как пълни онова голямото язовир, дето бяхме вчера...



Сина ми пълни тубата с вода. /Ще се окаже, че ще си я носим Камчийската вода цялата експедиция, чак 10 км преди Варна я излях на един клоун.../




Малко встрани, поляна, трева до кръста. Стърчи някакъв камък.



Оказва се интересен:



А на 20 метра се вижда римски път, но не мога да преценя, дали не е възстановка. Има и интересна изоставена къщичка:





Е, отчетохме се, време е за преход. За съжаление, трябва да се разделим - Георги ще води витарата на Данчо от Ст. Загора за хъбове. Останалите, отпрашваме към Бузлуджа. Ей, много дървар из гората...

[Веселин Русев - Vesur]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Ден трети, боже, на никъде съм с повествованието.
Разделяме се с Гошо и Кара, витарата отива за хъбове в Стара Загора. Трябва да убием време, за да се срещнем на комплекса тракийските гробници, най-известната от които е Косматката. Затова, решаваме да си направим фотосесия на Бузлуджа.













Усещате, нали - забавлявам се с фишката. Страхотно криви


















Правим консултация с проверени другари - черен път от Бузлуджа до Шипка няма. А има още време за убиване.

[Веселин Русев - Vesur]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Шипка. Много стъпала и много хора. Последното изключва възможността да се качим до горе на колела.




Връчвам апарата на сина и му соча върха:
- Търчете, там са снимките.
Дребния кима сериозно с глава и опушва сандалите нагоре.




















Хм, добре се справя детето, даже и Бузлуджа се вижда. През това време, ние с Жорето и Живко, опитваме плодовете на Бреслау тенджерата, приютила част от вчерашните мръвки. Бирата е само за допълване на композицията на натюрморта, не за друго.




Пак се забавлявам с фишка токинка:

















Чуваме се с Гошо, който има чисто нови хъбове и вече пердаши към златната църква на Шипка. Веднага тръгваме нататък.

[Веселин Русев - Vesur]

От: От брега на морето, до устието на Тимок



Новите лъскави хъбове, монтирал лично Данчо. Честно казано, мога да си представя Данчо с тога, мога и с бяла престилка и стетоскоп на врата, с гащиризон обаче - много трудно . Явно, това се прави само за отбрани клиенти :Р


Светлината е силна, което не ми е съвсем по вкуса, слънцето високо, бе ще ощракаме, па да видим какво се е получило.




Между другото, Токините се държат изключително прилично при контражур. Дори и бликовете, които се получават, са много приятни за окото. Поне за мен, де.

[Веселин Русев - Vesur]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

...да довърша ден трети...
Очакват ни 6 тракийски гробници, Калоферския манастир и разпъване на бивак по Бяла река над Калофер. Затова, предвидливо водя сина на човешка тоалетна в Шипченския манастир. Чакайки го отвън, водя разговор с лелката, събираща вход за услугата, която упорито напредва в задачата си да намери общи познати от Варна, когато чувам сина си от вътре:
- Тате, я ела да ти покажа нещо... и да те питам какво е?
Сина ми е готино хлапе, сериозен, надежден и в никакъв случай паникьор. Затова думите му карат опашката ми да се изправи като на японско бойно петле преди атака, усещайки неприятности. Дам, така си и мислех, кърлеж в свивката на крака, пресен още, съвсем като малка люспа. Изпросвам едни пинсети от самоотвержената лелка и развивам. За мен - излезе чисто, вадил съм от себе си поне 5-6 през годините, но сега е друго. Първо не усещам опъна на пинсетите по кожата си, за да преценя дали не го късам, второ - нещо не фокусирам добре на тази дистанция вече. Затова, когато детето каза "остана нещо черно вътре", направо ми се зави свят, още повече че знаех как Тошко от Шумен прекара десетина дни в болница и на системи заради тия гадове. Ще се ходи на лекар, само да овършеем попътните гробници.
Първата гробница естествено е Голямата Косматка, знаете, бронзовата глава на тракийски владетел открита там, краси сега Лувъра. Голямата Греда е това, мисля си след като виждам безлюдния вход и закачената бележка...




Честито на парижани, ако искате да видите наследството на древните траки, не планирайте експедиции из България, просто хванете самолета за Париж. Щракам през стъклото, какво повече да направя?



Все пак, остават още гробници - Грифоните, Оструша, Шушманец, Хелвеция, Светицата. Поемаме напряко към Грифоните. Пак греда - гробницата се вижда зад ограда на някакъв стопански двор или сервиз, не помня. Портиера обяснява, че човека, грижещ се за посетителите, вероятно се намира на Шушманец, трябва да го вземем, за да ни отвори. ОК, продължаваме към Шушманец. Бариера. Жега. Оставяме джиповете и продължаваме пеша по поляната нагоре, към могилата. Вляво мяркам консервационен навес с надпис "Хелвеция", Грифоните се виждат малко по-нататък, "супер, на 100 метра са една от друга", ще ошетаме три на един дъх. Шушманец е пред нас, чукаме по климатизирания еврофургон на Пазителя. Излиза сърдит чичко, който започва да ни обяснява как няма да ни се получи. Жега е, той има високо кръвно, какво да се прави. Все пак, от него да мине, пуска ни в гробницата, прибирайки паричките.





Много добре са запазени каменните двери на храма:



Въпреки че бях раздразнен от приказките на чичкото, беседата му беше добра, разказваща за уникалността на гробницата и характерните и различия от останалите, изпреварващи познатото световно цивилизационно ниво с векове. Е, пропуснах покрай ушите си критиките към археолозите и някои недооценени негови лични теории, както и да е.
ОК, сега да видим Хелвеция. Ама как, обяснява чичкото - аз съм сам... ако дойде група, какво правим?
Оглеждам се наоколо съсредоточено, освен нас и други няколко говеда, пасящи безгрижно в периметъра, няма никой в жегата. Вторник следобед.
А чакате ли групи, питам. Сумтене. Човека иска да бъде молен. Склонява с уговорката, че ще дойде с колата си, ние през къра. Няма проблем, нали е там, дето пише Хелвеция? "Нищо не пише" е троснатия отговор, вървете по оная пътека дето е кучето там. Вървим в указаната посока, колата му ни задминава, свива от посоката и стига точно до надписа Хелвеция, на 20 метра от алеята, по която инак дойдохме. Мхм.
Хелвеция не е благоустроена като Шушманец, няма осветление, усещането е че влизаш в обор. Затова няма и снимки, вградената ми светкавица отдавна не бачка. Инак, гробницата не трябва да се пропуска да се види, само нещо пак не е таман, средствата отделени от фонд Хелвеция /Швейцарски/ очевидно не са стигнали, но със сигурност са добре усвоени. Излизаме на светло. Ах, изненада - таксуваме на гробница. Ами Грифоните? Там няма нищо интересно е отговора. Вече ми е омръзнало да се моля и уговарям, а и трябва да търся болница в Калофер за детето. Обръщам гръб на долината на тракийските владетели с чувство на неудовлетвореност и малко нагарча в устата.
Бием към Калофер. Спираме в центъра за провизии, аз търся болнично заведение.
-Ммм, поликлиника? Май няма... За какво?
-Кърлеж, словоохотливо обяснявам.
-Ааа, ей там, втората пряка в дясно.
Паля, втората пряка, няма нищо. На ъгъла - аптека, там ще ми укажат.
-Болница, спешен център да ми кажете къде да намеря?
-Няма, момчето. В града има два лични лекаря, едната почина, другата я няма.
-В целия град? Е, къде да отида?
-В Карлово. 16 километра е, нищо работа.
Баа, неа такава държава, върти ми се из главата модния рефрен, връщам се при тайфата и съобщавам новината. Ще се разделяме, вие бийте към Калоферския манастир, бивака е покрай реката,, 2-3 пъти съм бивакувал там през годините.
Болницата в Карлово, никакво размотаване, приятен лекар - я да видим, /аз като видях, че нито възпаление, има, нито нищо по което да личи за ухапването се успокоих че добре съм свършил работата/ чисто. Доктора пита - да бием един тетанус за зор заман? Ми ОК, още девет дни ни чакат напред, знам ли какво ни чака, пък и да оправдая средства, че не съм бил пътя до Карлово напразно. Вече сме с тетанус, но все пак недей да пишкаш във високите треви, сине.
Пердашим към бивака, групата е опнала вече такъмите, не разбрах дали са ходили до самия манастир, забравих да питам. Затова, снимките са от 2009-та.

[vesikirova]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Страхотно пътешествие, благодаря ви, че го споделихте с нас и с нетърпение ще очаквам продължението!

[georgipetkov64]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Преди няколко години бяхме около Калофер,много красиво място.
Еко пътека Бяла река беше пред разпадане,не знам как е в момента,
но е много хубаво да се мине по нея.

[Веселин Русев - Vesur]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Ден 4 – 08.07.2015
Не ни се тръгва от бивака над Калофер, мястото е разкошно, на брега на Бяла Река, хващам Живко да краде като го набива в навигацията за бъдещи пътувания. Снимки от бивака очаквам от Гошо, когото пристигайки вечерта в бивака заварих с разпънат трипод да снима реката при прага, точно под носа ни. За съжаление, неотложни служебни ангажименти карат Живко да бие пътя обратно към Варна, оставаме 3 джипа. А програмата днес е натоварена, предвидил съм няколко точки в Хисаря, светилището над Мътеница, гробниците на Старосел и резиденцията Кози грамади, както и хижа/връх Фенера. Няма да разпъваме бивак, ангажирал съм къща в Бяло Камене, което е прекрасен опорен пункт за следващите ни попълзновения. А и хубаво е на всеки четири дни да си теглим по един качествен душ и да си спестим хамалогията и времето за търсене, събиране и разпъване на бивак.

Първа точка – римската гробница на Хисаря. Римска, римска, колко да е римска, мисля си, докато откривам очевидните прилики с тракийското мемориално строителство от вчера, а и преди. Сигурно са се нанесли на готово римските велможи, продължавам да градя мислено хипотези.










Тва вече си е римско, не споря.










Имаме половин час да ощракаме руините на крепостните стени на Хисар, втурваме се самоотвержено.





























Зареждаме бензин, газ в туристическата бутилка, малко зеленчуци и бегом към следващата дестинация - КАЛЕТО Мътеница. Точката бе „задължителна”, защото очевидно имаше руини там, но в нета така и не намерих достоверно звучаща информация, още по-малко – кадри от там. Бях планирал да бием напряко от Хисаря по черно до там, информацията за стар, черен път до Мътеница бе от първа ръка, но остаряла. На мястото от което трябваше да поемем се мъдреха чисто нови огради. Поехме по неволя по традиционния път, който макар и асфалт, бе с 15 километра по-дълъг.


Калето всъщност е типично тракийско светилище, с укрепление в близост. Самото укрепление представлява непристъпен склон на юг, югозапад и остаък от градеж на защитни стени на север. В центъра – познатите мегалити, огромните обли камъни, сякаш нахвърлени от могъща ръка така, че да образуват причудливи баланси и цепнатини. Разбрах защо няма снимки в нета от самото кале – гората го криеше в пазвите си, няма и удобна позиция за снимки. Няма и пътека – само плетеница от животински пътеки и следи от иманярски набези. Ето подхода към калето, още в ниското.




Внушителен е, нали? От там, с Гармина в ръка, търсим път нагоре, където трябва да е калето. В лутането си по стръмното, се натъкваме на достоверен знак, че сме по пътя на иманярите:




Изкачваме нагоре и нагоре, сред храсти, шума и си търсим места за минаване. Виждам, че сме до целта.






Това са пръснати камъни от стените, градежа е бил без спойка. На 20 метра по нататък вече сме „вътре”.


Следи от иманярски набези.













Остаък от керамика, прилича на водопровод, ама тук на високото??? Реката е поне на 50-60 метра по-надолу, 50-60 метра разлика надморска височина, не разстояние.






Най-широкото място, което намираме и всъщност сме в него, е кратер на дупка с диаметър около 5-6 метра, дупка – сещате се с какъв произход. В далечния и край почти не се виждат основите на градежа защитни стени, останалите камъни се търкалят по склона на долу.










Откривам мистични знаци в мъха на един камък





Типично тракийско:





А ето и светилището, намира се в подножието, точно до входа, който показах в началото на описанието.





Представлява скална плоча с жертвеници, огъната от моща на широкоъгълния ми обектив






Надолу е отвесно дере, където минава реката, вижда се и водопад. Ето Входа, вляво се намира светилището.





Тук е време да отворя скоба. Цялата местност е обсипана с ритуални древни места, видяхме по пътя си няколко такива, а знам, че има и още. Един ден в никакъв случай няма да стигне за да се намерят и опишат, а ние напредваме с времето.





Вече е ранен следобед, трябва да бягаме към Старосел, ако искаме да хванем гробниците отворени. Ошетал съм ги на два пъти преди години, първия път, още Боко не беше сътворил път. Затова давам апарата на сина и го изпращам да опреснява картинната информация.


























Малко е снимало детето, ще очаквам допълнение от Жоро, когато намери време да обработи и публикува кадрите си.


Обаждам се до Бяло Камене, препотвърждавам резервацията за пореден път, съобщавам, че тепърва тръгваме за Кози Грамади и да ни чакат късно вечерта. Поемаме към връх Фенера, едноименната хижа и тракийската резиденция в близост.

[Борислав Бонев]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Веско , много бавно разказваш! - прочетох всичко на един дъх! Давай продължение - чакам с нетърпение. Страхотни снимки и разказ за много интересна експедиция!

[georgipetkov64]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Веско , много бавно разказваш! - прочетох всичко на един дъх! Давай продължение - чакам с нетърпение. Страхотни снимки и разказ за много интересна експедиция!

Красота,какво да каже човек! Добре че има хора като тях,които споделят преживяното.
Благодаря!

[Веселин Русев - Vesur]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Веско , много бавно разказваш! - прочетох всичко на един дъх! Давай продължение - чакам с нетърпение. Страхотни снимки и разказ за много интересна експедиция!

Боре, аз много бързо мога да го разкажа, ама ми пресъхва много устата...
Всъщност, най-много ме мъчи видеото, което трудно обработвам и още по-трудно качвам. Иска ми се да пусна клиповете с пътуването ни до Кози Грамади, а са готови 2 от 3 клипа. Снимки по пътя няма /почти/ щото беше хубаво каране. Снимки от самите Кози Грамади се намират.

Беше ми казано, че дотам се стига само с джип. Първата третина от трасето не показваше основания в подкрепа на тази теза, почти. Приятен, землен път, вярно – тук-таме с коловози, ама една жигулка щеше да мине и прах да вдига. Това, което ми направи впечатление, бяха локвите, които на тоя открит път и тая жега, нещо не си ги обяснявах. Всичко бе сухо, та се пука.
Така или иначе, пътя си беше изкачване, влизайки в гората, стана по-приятно. Първата третина, макар и да не е особено интересна.




Интересно стана, когато на един разклон, поех след табелата, а не по трака си, както се вижда/чува към края на клипа. По новия си трак виждах че пътя преминава в пътека, но аз така или иначе имам определени резерви към означените като черните пътища, АТВ, ендуро и пътеки в последните версии на ОФРМ, че реших, че пътеката си е горска магистрала. Е, този път грешах. И понеже трака маскира пътя и не виждам кое е път и кое не е, така здраво се нашмулих със скок в козята пътека, че се чудих как да слизам обратно. Стръмно изкачване, тясно, криво, дървета подпират от страни. Никакъв шанс да маневрирам, спускане на заден, а аз изгубих нейде част от спирачките преди дни. Спускане на лебедка.




Ще ви направи впечатление, но аз да си кажа – не съм аз крив, че клоня надясно в кадрото, нито камерата се е откачила. Просто си е криво мястото в което влетях, а от ляво се бях подпрял лекинко в дръвце за баланс.

Тъй де, наложи се да се връщаме, за да стигнем.
[...Поредно видео, което ще остане за друг път.]

Стигаме до хижа Фенера, където ни налазва сладка глутница хижарски млади песове, които в началото се правят на пазачи, после не те оставят, докато не ги почешеш точно там, където те искат. Налазиха ме като термити чамова талпа. Все ми се искаше да метна в джипката едно от всички рунтави любимци, които срещнахме по пътя си тази експедиция, пусто, единствените вакантни места бяха на горния етаж. И не бяха особено вакантни, де.

Връх Фенера, хижата е вдясно, закътана в гората.




Да се върна на траките и техния град. Тва нещо е грандиозно, но трябва яко копане, повече дори и отколкото на Перперикон, гората е завзела всичко. От пръв поглед, археологията е стигнала доникъде, вероятно и до никъде няма да я откара скоро.

Наближаваме /пеша/.














Почвам да се чудя, археолози ли са копали или иманяри.











Първи признаци, че са били археолози:













Хм, интересно. Но не вдигаме завесата.





И най-високото място...








Определено тук е била наблюдателницата.




Оказва се, че останките, покрай които сме минали преди малко са основите на църква. Което значи, че града е обитаван до средновековието. Освен ако траките не са приели православието далеч преди нашите прадеди, кой знае.





Времето напредва, почти 6 е, чака ни дълъг път назад, а после и към Бело Камене. Сега като гледам трака, трябваше да се опитаме да продължим и стигнем до там по черно, въпреки липсата на пътища според ОФРМ. Мноого по-кратко разстояние, а и знам че поне част от пътя, отбелязан като за ендуро, е годен за джипове. Ще проверя някой друг път, за жалост. А в Бяло Камене, въпреки резервацията и двукратното потвърждение, не ни чака топла вода...