От брега на морето, до устието на Тимок

[Marin Stoyanov]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Е защо така,та първия събор на форума беше точно там?

За съжаление ни беше много далеч и доста от нас - визирам Стара Загора липсвахме! Даже имам спомен, че стана въпрос в темата тогава и събора се измести на морето!- Дано не греша

[lubashki777]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Преди да продължа напред ще се върна една идея назад и ще постна някои снимки, които съм пропуснал в разказа си.те са сборни от двата дни...

Първо костницата в Чипровския манастир с т.нар. от бат Весо стълби в стил тип Андите и Перу...





И след това още малко кадри от Белоградчишките скали и крепостта, както и някои действащи лица от експедицията, които забелязах да се шляят наоколо...









Последната е около 1/3 изрязан кадър от една вертикална снимка.Просто ми хареса как изглежда така кадъра и реших да го оставя така.затова и не търсете в него някакво особено качество, при това изрязване...



Ами това за сега от мен.Изпих си кафето, но вместо да отрашвам към някоя интересна дестинация с верните другари, ще се наложи да отивам на работа.
Довечера очаквайте продължението на маршрута с доста интересна част в северозападния ъгъл на България.
За сега чао от мен, че закъснявааааамммм.....
Поздрави!

[Marin Stoyanov]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

След страхотното допълнение на Любака, да продължим напред......

Слънцето много силно взе да се усеща. Само преди ден бяхме над 1000м н.м. височина, а сега едва на 500м, жегата силно взе да ни мори-мисля си, няма страшно следва за посещение пещера там ще компенсираме температурната разлика.
Забивам точка по трака на Весо - пещера Венеца (относно планираните маршрути и траковете както и профилите на скорост и надморска височина където аз се включих, ще напиша в отделен пост след края на експедицията).
По пътя Любчо моли по станцията за до лекарска помощ, ударило си пръстчето детето - малко риванол от аптечката ми и лепенка от Весо, Любака беше готов!

Оказа се , че пещерата не работи в понеделник - ами сега? Гледаме в близост по трака пещера Магурата (така или иначе беше предвидена за деня), виждам пряк път павиран до съседното село, от там по асфалт и към Магурата!
Обаждам се на жената- Пускай компютъра и провери Магурата дали не почива Понеделник, както и телефон!
Обаждам се, няма проблем пускат на кръгъл час - нямало посетители така, че ние сме наред!
Минаваме покрай кариерата до Орешец от там по асфалт (според GPS-са) до съседното село - не ми се мисли ако бях чужденец с някоя намазана баварка и използвам карта от OFRM. Пътя беше чисто черен на места с коловози!
От Гранитово виждам пряк павиран път-все пак спестяваме около 12-13км в това бързане да се включим навреме за Магурата, в началото добре-после път няма. Няма да се плашите момчета, селото е пред нас караме по посока! Обработваемите ниви остават на страни караме буквално в нищото!
Направи ми силно впечатление, че нивите изобщо не се обработват в този край на България, а тези които бяха обработени бяха много зле! (нямаше пътища около тях, м/у зърнените колтури беше пълно с треви по високи от тях-а тук в Стара Загора за 1 декар ще се избият земеделците. Явно субсидиите направиха някои милионери, а за други изобщо не достигат до тях!)

Най накрая до Магурата. Минути ни делят до кръглият час, но уви друга група ни е изпреварила!
Взимаме си глътка въздух, както и "Ретро"



И накрая хлад, влизаме в пещерата:



Снимките са под всякаква критика (за което съжалявам), оставих на Любака да се нагърби с трудоемката задача да си носи статива-но като гледам и той не го е взел. Тук снимах с на Весо токината-все пак за ден снимане няма как да се свикне с новото стъкло!



Любчо ми осветява Сталактона





Естественият статив си каза думата







Нещо не стана тази снимка



Весо светлина брат!!



-Така е малко по добре!

На излизане Жорето пристигна с неговото влакче, но аз на нисан не се качвам! Използвах друг транспорт до паркинга.



П.С.
Относно Магурата доста мога да напиша, забелязах доста пукнати в скалните образувания и падналите късове от страни. При този сеизмичен район какъвто е бил, не ми се мисли при слабо земетресение какво ще стане вътре!

И Магурата видях, последна снимка от тази част на България



И поемаме към Видин!
Спирка, крепостта Баба Вида!

Плажът на Видинчани



И тук не бях идвал, много красиво!









Имаше някаква изложба в самата крепост



Малко конникът не се вижда - но дугия път, като порасне!







Интересна архитектура! Как не им протичат таваните на долните нива?









Следва....

[Веселин Русев - Vesur]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Ako мене чакате да стигна Тимок, ОК.





Гена, от мързел е, брат...

[lubashki777]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Преди да стигна аз до ъгъла на България, ще постна още две ...забравени снимки...
Едната е на Марин, който му беше горещо, ама вижте го в пещерата...



А втората е една панорамка от Белоградчишките скали...



И хайде, че е вече време и аз да стигна до устието на Тимок...

Следва...

[lubashki777]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

И така...излизаме от пещера Магурата на два километра от входа.Точно срещу изхода ни се отваря страхотна гледка към язовир Рабиша.





От там както вече писах маршрута ни води към най-големия град на р. Дунав в този район - Видин.
Предвижването вече става основно по асфалт, защото сме в равнината, пък и времето ни притискаше.Не след дълго вече влизаме в града...





...а скоро след това навигацията ни води и до крепоста Баба Вида.Преди да влезем да разгледаме един кадър и от първия досег с великата р. Дунав.
Отсреща се вижда Дунав мост две...говорен много години, но вече реалност...





А ето и самата крепост.





Това е най-запазената до днешни времена средновековна крепост у нас.Дори според мен по-добре би изглеждала така...





Влизаме вътре бързайки, защото е 16,40ч., а крепостта работи до 17,30ч.
Ето и малко инфо за крепостта.

Уикипедия:
Строежът на същинската крепост е започнал през 10 век на място, където преди това е имало древноримски наблюдателен пункт. Установени са няколко периода на строителство.
Крепостта застъпва мястото, където се е намирала римската крепост Бонония, която е строена през 3 век. По-късно тя става основната, най-укрепената част (използвана за замък на местния владетел) от градската крепост, опасвала тогавашния град (най-стария днес видински квартал Калето).
Средновековната крепост е построена върху съществуващи основи на римската крепост. Тя е дело на българското строителство. Първите строителни дейности по крепостта датират от края на Първото българско царство. Във византийските хроники е записано, че Видинската крепост издържала на обсада, продължила близо 8 месеца. При тази обсада византийските войски са предвождани от император Василий II. От постройките от онзи период днес са останали сравнително малко. Най-запазени са стената и кулите, които са разположени към река Дунав.
Почти през целия период на Второто българско царство Видинската крепост е най-важното укрепление в Северозападна България. Най-голямо разширение на крепостта е по време на управлението на цар Иван Срацимир, управлявал Видинското царство. Той обитава Видинската крепост като феодален замък. През този период са построени значителен брой вътрешни стени и кули. Именно тогава крепостта добива вид, близък до този, който тя има днес. Сред костните останки от 8-17 в. от палеоорнитолога проф. Златозар Боев са установени 7 вида птици, сред които отдавна изчезналите от тази част на страната глухар (Tetrao urogallus) и сив жерав (Grus grus). Интерес представлява намирането на останки от домашна пуйка (Meleagris gallopavo f. domestica) - сред най-ранните в страната[1].
Крепостта Баба Вида играе важна роля и през османското владичество. През онзи период са осъществени редица строителни работи. В края на 18 век крепостта вече не се използва за отбранителни цели, а служи предимно за оръжеен склад и за затвор

В една от кулите...





Реставрация на затворническата част, която между другото може да ти изкара акъла...







Докато не съм забравил...ето и една панорамка на крепостта...




От крепостта толкова 17,30ч. е, а нас все още ни предстои да щурмуване североизточния ъгъл на България.Целта е ясна...опитваме се да стигнем до устието на р. Тимок.
Изнасяме се на скорост от Видин и поемаме в посоката.





Този кадър , както и доста други от тук нататък съм снимал в движение, карайки и гедайки вместо през предното стъкло на джипа...през визьора на фотоапарата.Луда работа...
Скоро отбихме от асфалта и подкарахме по черно.Малко храсталаци и дракалаци и в един момент...избихме директно на брега на р. Дунав.





Радостта ни бе неописуема.Беше нещо като да се преминали примерно американския континент от Атлантика и да стигаме на брега на Тихия океан...





Беше супер емоционално...След Марин който се събу и нагази в Дунав, последва и потапяне на джипките.Беше едва ли не нещо ритуално...





След това пък си поиграхме порейки вълните като катери на брегова охрана...





Родом съм от Русе и първите си 20 години съм живял едва на 100м. от р. Дунав.Имал съм хиляди пъти досег с тази величествена река, но...сега беше друго.Друг дух витаеше във въздуха и аз също му бях подвластен...





Тераното също беше вкарано и макар и с предно под-въпрос, на заден мост и аз разплисках водите на реката.
Обща снимка на фона на реката...





...и отново гас към заветната крайна цел.
Следващия кадър е направен в движение, като съм стремил да изравня скоростта с тази на Патрола , за да мога да го снимам през страничния прозорец.
Мисля, че се получи...,макар, че беше изключително труден за заснимане кадър.риска да се претрепя направо беше доста голям, тъй като вместо да гледам напред къде карам, аз се зверех през обектива на фотоапарата настрани...и то при не малка скорост....
Сега като се замисля...направо не вярвам , че бих го направил отново, ама пък...знае ли се кога ще ме ухапе кучето...


Пътя в началото вървеше като магистрала...





...после пък стана плетеница/кадъра е направен на най-рехавата част, че после само гледах да не отнеса някое огледало / в която направо не знам наистина как не ми падна палатката от покрива...





Докато накрая се измъкнахме и след 100м. бяхме там...на края на България...точно на ъгъла...на устието на р. Тимок.
Отсреща е Румъния...





...а оттатък р. Тимок беше Сърбия...





Посрещна ни както виждате страхотен залез.Мястото беше много готино.Усещането , че сме на три граници беше велико.Бяхме изпълнени с една удовлетвореност, че за разлика отпреди няколко години горе на Беласица...този път успяхме!
Бяхме същите четири джипа както и тогава...
Пръснахме се да разгледаме района.










А залеза ни осветяваше все едно сме на огромна сцена и само ние бяхме важните в нея!
Момент, който поне аз никога няма да забравя!!!





Наложи се да тръгнем, ама аз не щях...Искаше ми се да останем още малко на това местенце.Другите тръгнаха, а аз още се мотах...
В крайна сметка...разума надделява над чувствата и емоциите и аз подкарвам да ги настигам.Само където в този гъсталак това не е съвсем възможно.По едно време жена ми ме пита аз ли съм прибрал страничното дясно огледало на джипа...
-Ами не съм аз,...такива екстри няма джипа...Клоните...и дано да е здраво...


Накрая изскачам на горската магистрала и натискам гаста до край.Съпругата ми е притеснена като карам така, а и идва място на което трябва почти да се спре.Налагам си да отпусна педала...
Сам си зададох въпроса на ум..."добре де защо натискаш и караш лудо в гората", а отговора сякаш съвсем спонтанно изскочи..."ами нещо все ме дърпа назад и ако не карам така, скоро няма да си тръгна от тук"...
След няколко минути настигнах моите другари и продължихме по маршрута.
Трябваше да се придвижим в посока Враца, за да скъсим разстоянието за следващия ден.Беше набелязана и точка за нощуване в хижа Старите борове.
Продължихме по асфалта и след известно каране стигнахме до хижата.Само, че там...никой...
Ами сега...Телефона от интернет нещо не ни вършеше работа, защото всъщност беше стационарен вътре в хижата.Тръгнахме да търсим алтернатива някъде наблизо.Стигнахме и до едно язовирче, където хората ни казаха, че принципно хижаря си е там постоянно и може би ще дойде малко по-късно.В крайна сметка, тъй като на хижата пък нямаше обхват, Весо се върна до един рекламен билборд за да ни издиктува по радиостанцията мобилните телефони на хижата.Марин пък тръгна след него, но спря малко по-близо до нас, за да препредава, че и радиото се губеше при тия завои.В крайна сметка продиктуваха някакъв телефон и докато жена ми се свързваше с хижаря...аз използвах момента да запечатам едно залезче над язовирчето.





В крайна сметка се разбрахме, да го изчакаме, а той тръгвал от Видин веднага.
Върнахме се отново в хижата, паркирахме на прекрасната поляна в двора, поразтоварихме част от багажа и ето че хижаря дойде.Приятен млад мъж с който се запознахме, открихме общи интереси и вечерта пихме ракийка заедно с него на масата до...02,30ч.
Всичко се нареди, имахме покрив над главите си, имахме и така жадуваната баня, имахме и готина компания в лицето на хижаря и негови приятели.Вечерта мина неусетно, но все пак на следващия ден ни предстоеше доста километри път и трябваше да поспим.Както писах някъде след 02,30ч. се изтъркаляхме по леглата и потънахме в блажен сън!


Следва...

[edoors]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Ako мене чакате да стигна Тимок, ОК.




Гена, от мързел е, брат...

Eййй, като капел-майстор си. Само даде тон за песен и...



Ааа, и да попитам, това дете как го събра с тия крака във Витарата?

[lubashki777]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Ти по-добре питай Марин как събра другото дете с коня в Тойотата...

[edoors]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Конят вързан за теглича и Кондьо от кас'тофона. Класика в жанра....

[GEORGI Y60]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Любо,бъркаш се нещо,на Беласица бяхме три джипа,Весо тогава още нямаше бяла Витара

[Веселин Русев - Vesur]

От: От брега на морето, до устието на Тимок



Да донахвърля и аз малко щрих към Баба Вида.

[Веселин Русев - Vesur]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

И малко Дунав.
Жорето промива грайферите на патрола.












Е те това е заветната точка - устието на Тимок.




По-голямка...


И самия Тимок.



_

[Веселин Русев - Vesur]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

И така... За Тимок, свихме на север след село Връв, а наобратно, излязохме на Куделин. После минахме през Брегово, което ме изненада. След толкова много села през които минахме, в които почти не личеше и следа от живот, Брегово бе многолюден и голям. Дестинацията ни беше основния бивак - хижа Старите борове. Невероятно е това място, на някакви си 80 метра надморска височина, я има, я няма - все едно си високо в планината. И усещането не е само от наистина големите и стари борове, но си имаше всичко - и река и бе сгушено сред върхове. Любчо по-горе разказа какво дърво ядохме - не се обадих още предния ден, за да резервирам и като цъфнахме там, се оказа че не можем да звъним на записания телефон, защото няма мрежа. Бая се разшетахме, докато намерим обхват, ноооо безответно, докато с общи усилия, и пръснати на километри един от друг, не намерихме актуален мобилен телефон. После стана лесно.

Силно препоръчвам това място, ако шетате из Видинско. Чисто, поддържано, окосено, страхотни хижари. Какво му трябва повече на човек? Ми да си отвори питие. Тук, разбирам, че явно при записването по флашки и дискове, нейде ми се губят поне 40 кадъра. Как се светнах за липсата? Хазяина пристигна от Видин с един Джак Ръсел териер. Съберете на едно място три деца, топка и Джак и познайте каква игра настава. Не е истина, кученцето си играеше с топката само, докато тя не падна в някаква канавка. Наблюдавах го, как този малък хитрец се заигра с току излезлите навън момчета и ги насочи невинно към топката, докато я извадиха и не заиграха с нея. Е, тук имах няколко кадъра на тоя Джак в полет, устремен към летящата топка. Ако ги намеря, задължително ще плясна добавка по темата.
Та, хижата.





И отвън:




Моравата




басейна с люлките и шезлонги




А на сутринта, познайте, чакаха ни страхотни палачинки, току направени:





Размазахме се от кеф. И хич не ни се тръгваше, още повече, че ни дърпаше по посока на гората, а не по скучните асфалтови пътища в равнината. Но, следващата дестинация бе от категорията "задължителни" - пещерата Венец. Посещението го бях планирал точно за този ден - днес, защото инак отбивахме от трака за вчерашния ден и щяхме да загубим време, вероятно жертвайки други набелязани точки. Поради важността на пещерата обаче, още вчера я сложихме като приоритетна и затова тръгнахме към нея. /добре че бе затворена тогава, стана много добре/. ВАЖНО - понеделник е почивен ден там, имайте предвид! Добре, че не е вторник, тогава ако се бях придържал към плана, щяхме да пропуснем черешката в тазгодишната експедиция.
Влизаме. Усмихнати лица на персонала /за разлика от Магурата/. Раздават ни каски.




Викам си - "чак пък толкова..." Оказват се необходими. Пещерата е НЕОПИСУЕМА. Такава красота, скоро не съм виждал, не знам дали съм виждал... Много тясно и ниско, каските на места се оказаха изключително полезни. И да побързам - пещерата безспорно е много красива, но останах безмълвен от чудесно свършената работа по облагородяването и. Светлината е подбрана прецизно сякаш от фотограф или художник, стъпалата и безспорно адски необходимите към тях перила - от неръждавейка и не пързалящи се /колко буксувах на Магурата само/.
Красотата е извънземна. Освен това, имахме невероятния шанс, да видим тази красота още преди десетки хиляди хуни да минат и заоблят с каски и пипащи ръце тази... изчерпах думите, нали?
Нагло ще пусна пръв моите снимки - пак влязах без трипод. Любо и Марин ще ви доразмажат, сигурен съм.















Пришълеца е бил тук, ранен...





Това май е той, вкаменен...




Молещата се Богородица:

[Веселин Русев - Vesur]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Просто е невероятно! Когато промих лентата и опнах кадрите на монитора, бях удивен от играта на светлина и сенки. От тавана и стените се взираха, ту невиждащи очи на черепи, ту маймунски лица се хилеха, просто безценно хранилище за фантазьори /и параноици /
Гид ни беше младо и приветливо момиче. По едно време спря и се обърна към мен, сочейки стената - "Снимай точно тук". Мхм, няколко висулки, всичко останало плоско, ококорих очи аз към нея с ням въпрос. Тя каза - "Снимай и ще водиш Дядо Коледа, или поне някое джудже"...
Щракнах, погледнах, онемях, верно имаше джудже, а нищо такова не се вижда с просто око, мамка му...




После, спира до един израстък в стената и казва - "Някои твърдят, че това прилича на някаква морска птица". Вярно е, аз поне съм виждал албатрос.




И продължава - "А най-интересното е, че като се освети окото му, светва и клюна". Кадър, с който обаче съвсем не се справих.




Детайли разни.










Що са необходими каски:

[Тодор Тодоров (Тошко)]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Сега е момента да кажа, че с Тошко и Вики от Шумен поддържахме телефонна връзка, откак сме тръгнали. Ние тръгнахме по-рано, те пък тръгнаха пеша. При това - в насрещни посоки. Чуваме се по-рано сутринта, когато те са на Петрохан и очаквам да ги зърнем. То тук е като манифестация - сума народ тръгнал да прави Емине - Ком пеша, евалата. Чувствам се гузен като срещнем такива туристи - ние им пречим. Затова винаги намаляме, за да не вдигаме пушилка, отбиваме и встрани, по тревата. Който и да сме подминали, всеки сме питали има ли нужда от нещо - вода, храна, друго. Не след дълго, вижам очакваната компания на хоризонта. Няма такава радост, да видиш приятели на такива далечни места. Бъбрим поне 15 минути, а ако имаше време, сигурно и там щяхме да си останем. Споделяме перипетиите си от досегашните изминали дни, красотите, които сме видяло, предизвикателствата, които сме преодолели. Тях обаче, ги чакат още двайсетина дни преход...




И така... поемаме в различни посоки, стискаме си палци и ще се чуваме пак, за каквото можем да сме полезни.
А ние гоним Петрохан и отбивката за Ком, където ще чакаме Любашки, за да поемем финалния етап от трака Емине - Ком.

Прехода мина успешно, около 600км пеша.
Много се зарадвахме да видим приятели на другия край на България.
Тръпка си има и в двете минавания с кола и пеша.
Много хубави снимки естествено.
Живи и здрави.