От: От брега на морето, до устието на Тимок
Танче, благодаря
Първия път като се присетих да ти звънна, беше на онази видинска хижа - Старите борове. Вечерта се бях разпльокал на един хамак, опнат между два бора, обстановката наоколо ми навяваше спомени за Тетевенския и Троянския балкан, вдигнах телефона... и като чух сигнала, ядно си промърморих колко може да съм тъп. Съвсем бях забравил, че няма мрежа и какви обиколки правихме, за да успеем да се обадим по телефона на хижаря.
След Преображенския манастир, стъпих на главния път за Варна и настъпих газта. Имах си обаче нещо наум - да отскокна до Ришкия проход и да проверя водопадите край Веселиново. Знам, знам, водопад е забранена дума. Но от 3-4 години се опитвам да ги спипам тия водопади и все нещо се случва. В интерес на истината, дори бяха планирани като опция за първия ни ден, отбивката е към 20 км от рута, 40 км, като сложим и връщането. Но ден първи бе валежен, изгубихме доста време, а и раздатката ми текна от боя по коловозите. Този път бях решил да ги стигна на всяка цена. Първа точка - водопад Големия скок.
Е, както виждате, водопада липсва, само скока е останал. Нито съм изненадан, нито разочарован, както вече си знаех, водопадите не са на мода тази година. Затова зарязвам останалите скоци и се запътвам към тракийското светилище Софрата. Стигам до там, докъдето може да се стигне четириколесно. Нататък се вие пътека.
Веднага се сещам, защо Скока отсъства.
Софрата е на около 300-400 метра нататък по пътеката. Представлява внушителна скала, в която е изсечено огромно ложе.
Е, начи, смятам не сме капо. За водопади - някой друг път. И понеже сме в тарафа, я дай да скочим до Преслав, с образователна цел. Дребния съм го водил до Плиска и Мадара, сега му е времето и на Преслав.
Първо, ошетваме музея.
После се запътваме към руините.
Църквата, в която е бил погребан цар Петър.
Танче, благодаря
Първия път като се присетих да ти звънна, беше на онази видинска хижа - Старите борове. Вечерта се бях разпльокал на един хамак, опнат между два бора, обстановката наоколо ми навяваше спомени за Тетевенския и Троянския балкан, вдигнах телефона... и като чух сигнала, ядно си промърморих колко може да съм тъп. Съвсем бях забравил, че няма мрежа и какви обиколки правихме, за да успеем да се обадим по телефона на хижаря.
След Преображенския манастир, стъпих на главния път за Варна и настъпих газта. Имах си обаче нещо наум - да отскокна до Ришкия проход и да проверя водопадите край Веселиново. Знам, знам, водопад е забранена дума. Но от 3-4 години се опитвам да ги спипам тия водопади и все нещо се случва. В интерес на истината, дори бяха планирани като опция за първия ни ден, отбивката е към 20 км от рута, 40 км, като сложим и връщането. Но ден първи бе валежен, изгубихме доста време, а и раздатката ми текна от боя по коловозите. Този път бях решил да ги стигна на всяка цена. Първа точка - водопад Големия скок.
Е, както виждате, водопада липсва, само скока е останал. Нито съм изненадан, нито разочарован, както вече си знаех, водопадите не са на мода тази година. Затова зарязвам останалите скоци и се запътвам към тракийското светилище Софрата. Стигам до там, докъдето може да се стигне четириколесно. Нататък се вие пътека.
Веднага се сещам, защо Скока отсъства.
Софрата е на около 300-400 метра нататък по пътеката. Представлява внушителна скала, в която е изсечено огромно ложе.
Е, начи, смятам не сме капо. За водопади - някой друг път. И понеже сме в тарафа, я дай да скочим до Преслав, с образователна цел. Дребния съм го водил до Плиска и Мадара, сега му е времето и на Преслав.
Първо, ошетваме музея.
После се запътваме към руините.
Църквата, в която е бил погребан цар Петър.
Коментар