От брега на морето, до устието на Тимок

[bullet_pk]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Еха...страхотни са кадрите, направо ми се прииска да съм там...
П.П.Вече се обърках...кой на кого какъв роднина се явява....

Veni1 е брат близнак на Евгени, но са от различни майки и с 10г. разлика. Което занчи, че имат общ баща. За теб не знам, как ще се обясняваш със законния си син.

Петата снимка си я лепвам за тапет на десктопа. Красота, не е истина направо.

[Veni1]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

В цялата тема липсват само Verter и братът близнак на Евгени, с когото са от различни майки (от Пловдив).

Момчета, велики сте. Много се развам, че споделяте преживяното.

Аааа, хич не липсвам аз.
Дори още преди невероятния репортаж бях държан в течение от братчето ми любимо.
А да протокола - освен от различни майки сме и от различни бащи.
Но сме близнаци!

И по същината - за фототура.

Невероятно преживяване.
Невероятно отразяване.

[zzlatev]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Злати, да не си ги взел от затвореният форум - щот и аз ги виждам, а останалите - йок...

М-да, така ще е, ужким ги копирах, ама не...,добре, че Диди ги оправи....

[Marin Stoyanov]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

И аз да се включа за деня, макар доста добре да е описано и с прекрасни снимки от Любчо и Весо.

Лопушански манастир, много добре поддържан с малко Гръцка архитектура според мен:











По път за водопадите





Най накрая единият от тях:



Да ама Не, водопада е малко по нагоре и ние си мислим, че това е той!
Е иначе голямо снимане падна, особено Любчо







От там по черно към Чипровци, попаднахме на много красива гледка:







В търсене на място за снимане /после защо му ставали снимките! Ами изгори 10л нафта да обикаля ):



Чипровският водопад! Голямо ходене падна, после като след война: кой с изкълчен глезен, кой с подути колена





И аз без статив, но да се отчета



Някой ми влиза в кадъра









Само как ги излових







Кръста до Гушевсия манастир, или по точно каквото е останало от него





От Чипровският ще пусна малко снимки, през стъклото на Токина 10-17























Снимка от мястото на бивака:



Следва......

[Веселин Русев - Vesur]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Само как ги излових




Следва......

Eeee, напълни ми се душата от снимки.
Аз, тъй както гледам, цял живот не съм сниман толкова, колкото тия няколко дни заедно. И така сте ме издебнали и двамата... много се кефя - снимката над Осеновлаг с лаптопа, след това - под Ком, дето Любчо ни е снимал над хартиения GPS... чак взех да се харесвам.

Е това на снимката е истинския фото двубой!
Аз губя, щото съм снимал Любчо с настройката за водопад и яко съм го омазал.


Айде и аз да издам, кой става по зори в бивака и снима тайно.

[Борислав Бонев]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Прокрадва се усещане, че чудесното повествование е към своя край! Ноо ... както се казва " всяко хубаво нещо има своя край!" За съжаление! Следях всеки ден за нова релаксираща порция красоти в темата! Благодаря за тези дни!
Веско , ако знаех по-рано за експедицията , щях да се опитам поне за кратко да съм с вас!

[Веселин Русев - Vesur]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Прокрадва се усещане, че чудесното повествование е към своя край! Ноо ... както се казва " всяко хубаво нещо има своя край!" За съжаление! Следях всеки ден за нова релаксираща порция красоти в темата! Благодаря за тези дни!
Веско , ако знаех по-рано за експедицията , щях да се опитам поне за кратко да съм с вас!

Ами Боре, не съвсем. Днес Марин трябва да започне Ден 9 /мой девети/, така че остават 4 пълноценни дни. При положение, че вече влизаме в Северозапада, където карахме предимно по хасфалт, но пък имаше доста за снимане... още доста интересни неща остават напред.

[Marin Stoyanov]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Прокрадва се усещане, че чудесното повествование е към своя край!

..... Да оставим на читателите да си вземат въздух


След добрият сън който се дължеше на новият дюшек в палатката, собственост на Любака и естествено след ползване на Старозагорското кенче вечерта, се събудих по рано. Веднага се заех със заснемането на една панорамка от бивака:
На по горният пост, май някой ме е издебнал рано суринта



По голям размер:
https://htftp.offroad-bulgaria.com/M...ama5%20(2).jpg

Еин по един всички взехме да се събираме на масата за сутрешно кафе. Планът беше ясен, посещаваме Белоградчишките скали - от там новооткритата пещера Венеца и продължаваме към Видин. По пътя за скалите, Нисана на Жорето взе да издава дразнещ звук вътре в купето. Ясно-беше скъсано захващането на стойката за акумулатора и от вибрациите се удряше в купето, направихме бързи мостове към другият акумулатор и поехме към първата за деня цел!

Белоградчишките скали, не бях ходил там, уникално място от която и гледна точка да го погледнеш!
Крепост съчетана с геоложки феномен!







За наша голям радост, нямаше почти никакъв турист освен нас-радост за окото на фотографа!



Ясно изразени конгломерати



Радостта ни беше кратка, изсипаха се 4-автобуса американски пенсионери от някакъв круиз!



Релефа който се образувал е през Еоценската епоха преди около 35 млн.г.





Прeдаваният червени цвят на скалите, се дължи на червените конгломерати и пясъчници които са се отложели преди 220мл.г /ранене триас/















поглед към Белоградчик







Направи ми впечатление, че фирмата която отговаряше за чуждестранните туристи беше с перфектна организация! Зададох си въпроса: защо не се държат така и с Българските пенсионери?
Веднага получих прозрение! - Те не доживяват до тази възраст, на която бяха чужденците! /но това е за друга тема/



Крепостта изваяна м/у скалите



Децата само чакаха да останат без надзор:



Весо, обезбирен ни махаше да потегляме, аз не бързах - знаех, че Любака все още търси перфектното място за снимане



Взимам си довиждане със скалите с последен кадър:



и поемаме към пещера венеца....

[lubashki777]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Ден трети...за нас.За останалите вече не знам кой е...май девети
Намираме се на малка надморска височина и съответно още от сутринта си е топличко, че да не кажа и горещо.
Схемата се повтаря и е ясна...кафе, закуска, събиране на бивака и потегляне към следващата дестинация, а тя е...Белоградчик с крепостта и Белоградчишките скали.
Скоро вече сме на паркинга пред входа на крепостта.Слънцето отново вече е високо и прежуря, а кадъра не става...просто маркира момента.





Плащаме си входа и потегляме към това чудо на природата.


Отново ще пусна кратко инфо копирано от Уикипедия за крепостта.

Уикипедия:
Белоградчишката крепост е крепост, която се намира непосредствено до град Белоградчик, България. В исторически аспект крепостта е най-голямата културна забележителност на град Белоградчик. Към Белоградчишкото кале и към Белоградчишките скали е насочен основният туристически поток на района. Белоградчишката крепост е една от най-запазените крепости в България и е обявена за паметник на културата от национално значение.
Крепостта е построена по времето, когато тези територии са били в пределите на Римската империя. При построяването на някогашната римска крепост са използвани изключително естествените скални форми, които се намират тук. На практика крепостни стени са били построени само от северозапад и югоизток. От останалите страни крепостният двор е преграден от естествени скални масиви с височина над 70 метра.
Първоначално Белоградчишкото кале е имало предимно наблюдателни функции, а не строго отбранителни. През 14 век цар Иван Срацимир разширява старото укрепление като изгражда крепостни гарнизони пред съществуващите преградни скални масиви. По време на неговото управление крепостта става едно от основните по важност укрепления в региона като отстъпва само на Видинската крепост, която е служила за замък на самия Срацимир.

При завладяването на България от Османската империя Белоградчишката крепост е превзета през 1396 г. По време на Османското владичество турците разширяват крепостта, поради засилената хайдушка и революционна активност в района. Същински изменения в структурата на крепостта са нанесени в началото на 19 век.
В разширенията от този период проличава характерен за османското крепостостроителство стил. Извършва се почти пълно преустройство, както и допълнителни разширения. Добавени са и типичноевропейски елементи в крепостта. Това се дължи на френските и италианските инженери, които участват в разширението.
Важна е ролята на Белоградчишкото кале в потушаването на Белоградчишкото въстание от 1850 г. За последен път крепостта е използвана във военни действия по време на Сръбско-българската война през1885 г.
Стените на калето са с дебелина над 2 метра в основата си, а на височина достигат до 12 метра. Съществуват 3 отделени един от друг крепостни двора, които се свързват помежду си посредством крепостни порти. Цялата крепост има обща площ 10 210 кв. м.
Крепостта е реставрирана, след като е обявена за паметник на културата. Стопанисва се от управлението на Белоградчишкия исторически музей. Част е от Стоте национални туристически обекта.

Поглед от високо към единия край на града...





Продължаваме с изкачването нагоре и скоро сме под горната порта.





Десет стъпала и...ето ни вътре...





От тук нататък думата красота бледнее пред това което ни се разкри пред очите.
Лично за мен...първото усещане и първото чувство от видяното беше, че съм попаднал някъде в юрксия период при динозаврите.
Като се замисля и думата уникално...бледнее...
Двойката от следващия кадър не я познавам...дори бяха чужденци, обаче седнали там на ръба на скалата, идеално се вписаха в усещането ми за безбрежност което чувствах.





Слънцето и облаците пък, се утрепаха да ми представят различни фигури от сенки на юрксия пейзаж в краката ми....





Зад мен пък като исполини се извисяваха гордо огромни скали, които са станали свидетели на събития от дълбока древност , та чак до днешни времена.





А ето и как изглежда отстрани мястото където до преди малко стояха двамата влюбени...





Още един поглед напред, още една игра на сенките...







...и продължавам нагоре към платото.
Докато се катеря по стълбите, се налага да изчакам отбор възрастни германки, за които е цяло приключение и изпитание на физиката им да слезнат по една метална стълба надолу.Добре дошло обаче...навирам се до стълбата и ми се открива фантастичен изглед ...





Вече съм горе и всичко е в краката ми...
Стоях безмълвен с увиснало чене, а за околните съм бил вероятно интересна гледка...
Ето затова си заслужаваше толкова път, ето за това, а и още много като тези красоти в този край на БГ, времето за разглеждане никога няма да стига.Радвам се, че въпреки всичко успях да се докосна макар и до една малка част от тези красоти и не само да ги видя...а и да ги изживея!!!





Скоро стигнах и края на платото...Искаше ми се обаче да продължа още напред, искаше ми се да отида до местата които виждах и бяха толкова красиви, че изглеждаха направо нереални, искаше ми се да...полетя и да се рея над всичкото това до припадък...








Като гледате следващия кадър...нямате ли и вие чувството, че ей сега ще се чуе рева на Тиранозавър Рекс...
Не знам защо тогава направих такава асоциация, но и днес гледайки снимките я правя отново и отново.Просто пейзажа ми изглежда като много древен/какъвто той наистина си е/...





Исках не исках тръгнах обратно, че моите хора пак само мен щяха да чакат.Какво да направя обаче, явно подобни силно-емоционални гледки ме карат да стоя безмълвен и да се дивя на видяното...
На връщане един кадър към Белоградчик, като отново слънцето и облаците го направиха малко по-интересен.





Както и последен кадър от горната част на крепостта ...





Скоро се връщам при останалите и потегляме в обедната жега към...следващата дестинация разбира се, а именно новоткритата пещера Венец.
Намираме я трудно, защото липсва по картите, но...ядец...пещерата не работи в понеделник!
Тръгваме с идеята на връщане задължително да минем и да я разгледаме.Сега накъде...ами като е тръгнало на пещери, давай гас към Магурата.
Тръгваме нататък, но...Марин изявява желание да ни прекара за по-напряко през едни черни пътища.Ей тогава разказахме играта на графика тотално...
В този край на БГ не се доверявайте много много на GPS-а и какво дава той, защото...асфалтови пътища всъщност са черни такива и то с доста офроуд насоченост, а черните пък...в повечето случаи липсват.
В нашия случай след като карахме офроуд по "асфалтов път" /колегите поддържащи OFRM картата, май трябва да се разходят по-подробно по тези места/ и след като Марин реши вече по черен път да ни спестява част от грандиозните 13км. по асфалта , се натикахме в едни ниви...и изход нямаше.Не знам колко пъти обиколихме нивата с идеята да намери отбивка към близкото село, но пък беше красиво...





Дори и път около нивата нямаше и през по-голямата част от обиколката карахме по нищото...просто спазвайки посоката, а ограничител ни беше началото на нивата.
В крайна сметка, след загубата на част от ценното ни време, намерихме един път/то също на едно място беше изоран и реално както е даден по картата не съществува кой знае от кога, но поне имаше направена алтернатива/ и след доста клатене по хендеците стигнахме до съседното село.От там вече гас по асфалта...и не след дълго бяхме на входа на пещера Магурата!





Наложи се да изчакаме, защото предната група вече беше влезнала и след половин час дойде и нашия ред.
В пещерата ни казаха, че не е забранено снимането, но поради лошата осветеност, а аз разполагам само с вградената светкавица кадрите не са върха на сладоледа.
Все пак красотите са големи/тогава все още не знаех какво ни предстои да видим по-нататък/ и затова ето малко кадри.











Както вече писах кадрите са снимани от ръка, без използването на статив, а също така и с помоща на слабата заводска светкавица, та по-професионлано настроените колеги ще прощават несъвършенствата в тях.




















Следващото образувание е за мен страшно красиво...





А тук пък...





...зелено си е жив мъх.На живо изглежда невероятно!








В заключение, защото ние вече излизаме от пещерата искам да кажа две неща.
Първо...който не е ходил там, задължително да планира дестинацията като такава за посещение.Невероятна красота, невероятно усещане невероятно изживяване!
Това е нещо, което трябва да се види задължително!
Второ...искам да ви покажа един кадър.Мен лично страшно много ме заболя...





Тази красота...извайвана с хиляди години...и накрая съсипана по такъв вандалски начин.
Ще използвам тук предоставената ми трибуна за апел към всички/макар да знам, че надали точно в този форум e необходимо това/...
Възпитавайте децата си на любов към природата, възпитавайте ги така, че утре като отидат някъде на екскурзия да не постъпват така както са постъпили хората надраскали безхаберно нещо сътворявано хиляди години.
Възпитавайте и възрастните около себе си...повярвайте ми...доста от тях имат нужда от това!
Нека всички се стремим да пазим природата и красотата която имаме, за да могат да я видят на живо нашите деца и нашите внуци.Имаме уникална природа...нека не я съсипваме...
Знам, че е въпрос на пустия ни калпав балкански манталитет, но...трябва да правим усилия в тази посока, защото иначе...всичко е загубено!


Така, след като останахме прехласнати от красотите разкрили ни се в пещера Магурата, беше ред да отпрашим към следващата дестинация, а именно гр.Видин и крепостта Баба Вида...


Следва...

[Веселин Русев - Vesur]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Е, видяхме ги Белоградчишките скали.
Да допълня малко прозата. Ставането, кафето, след това - събуждане, тръгване - първа спирка - беседка и в близост - чешма с ледена вода. Там закърпваме на Жоро инсталацията, като втората Оптима, която вече само ще се вози в джипа. Пълним тубите с вода, на бивака изразходвахме част от запасите, защото нямаше в близост. Чешмата тече с голям дебит и е приятно студена. Роден съм да се отдавам на изкушения, а и последно съм се къпал преди три дни - накисвам чепката и пръхтя от удоволствие. Хубаво нещо е водата. От време на време. Излизайки горе при джиповете, свеж като кисела краставичка, аха да се сблъскам с тройка симпатяги, стиснали щеки в ръцете:
- Извинете, тази пътека от която идвате, на къде отива?
- Ми не знам. Аз съм от Варна...
- А, и ние.
- Значи, единствено знаем, че сме тръгнали от едно и също място.
Били оставили колата до крепостта, да поошетат малко. Мхм, ние продължаваме четириколесно. Стигаме горе, влизаме рано, ама пек, такова слънце не понасям. Нито аз, нито камерата ми го харесва.




Пак път нагоре. Мен ми е малко скучно. Камъни на припек, верно големи, ама камъни. И припек. Марин ми тегли една бърза геоложко-образователна беседа. Гледам, на децата им е забавно, катерят се като козлета, с удоволствие позират.











Между другото, варненската компания с щеките вече са тук, мда.
Както казах, слънцето е прекалено силно за вкуса ми и нещо не ми се снима.




Щраквам една панорама, колкото да се отчета и зачаквам времето да прояви благосклонност и слънцето да не прижуря така остро.



И докато чакам боговете на фотографите да сбъднат желанието ми, о, ужас!!!
Крепостта е обсадена от пълчища келтски пенсионери, пъплещите орди вече изпълват крепостта от вътре. Ох, затова ли се молих, неее. Бозавите нашественици бяха по сандали с чорапи, всеки трети носеше техника, предизвикваща в мен непреодолимо желание да я изтръгна от треперещите му ръце... Няколко формирования от по четирима бледоноси, носеха на ръце своите друиди, наглед толкова крехки и нетленни, че всеки момент да се разпаднат.
Тия па, накъде са тръгнали? Само ни развалиха кефа. Съвсем вкиснах и хукнах надолу, където наваксах недостатъка си от живителни течности. Готов съм да потеглям. Отдавна.

[Пламен Пенов]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Благодаря за споделеното, върнахте ме в далечната вече 2010г - Белоградчишките скали, Магурата, крепоста баба Вида, пътуване с корабче по Дунав.Само прекрасни спомени..., с удоволствие очаквам продължението.

ПП Благородна завист за всичко което сте преживели...

[Веселин Русев - Vesur]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Дамммм, Магурата. Проучили сме вече - влизане на всеки кръгъл час. На входа сме седем минути, преди кръглия час.
- Не може, влезе група преди 20 минути.
- Ама нали???
Ще чакаме. Кока кола по 2 лева, най-евтината бира /малка/ - два и двайсе... Камъче за три лева... ще взема едно за жената, тя ги събира, подозирам някой ден ще ми ги върне на цяло. "Посещение на древните рисунки +10 лева, група минимум 10 човека". Вече съм под пара, баси математиците тука.
Влизаме. Тъмно и влажно. Пещера като пещера, сравнена с Ягодинската или Съева дупка - отстъпва.

Единственото интересно - локална гравитационна аномалия:



Тук-таме - килнати гигантски шишарки.




Е, да, признавам, големички са тия неща.





Органа, гида даже посвири на него.





Как да е, излизаме навън. Рапортуваме - вътре има един от наще, ще го познаете - носи фотоапарат и тринога. Вероятно ще излезе след половин час. Ако има проговорна уредба - отговаря на името Любашки. Ако не - гасете тока, сам ще изпълзи. Гида весело казва:
- От тук, до входа /разбирай джиповете/ са два километра и половина. След малко ще дойде влакче, билета е два лева. На глава от населението.

Както казах, бях под пара. Вдигнах станцията и се обаждам на Жоро, който /пак/ е бил тук миналата година и си спестява излишно износване на подметките:

- Жоре, докарай патрола и земи колкото шофери побере, да си прибираме челядта.
Патрола идва, но останалите вече са на вагончетата. Лапетата обаче накацват стапенките на патрола и с много кикот поемаме надолу към джиповете.

[georgipetkov64]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Така е с цените за туристи.На жената брат и живее в Димово,в пещерата съм влизал веднъж,децата не знам колко пъти.
Всички знаем за кой район от България говорим,не се сърдете на цените.Там хората оцеляват!
Дано съм се изразил правилно.

[edoors]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

Добре се получи, че Любака (баща ми) и Марин се включиха на по-късен етап в експедицията и със свежи сили, щото забелязвам наченки на умора и наличие на мързел у Веско...

[suzuki team]

От: От брега на морето, до устието на Тимок

.....Белоградчишките скали, не бях ходил там, уникално място от която и гледна точка да го погледнеш!
Крепост съчетана с геоложки феномен!

Е защо така,та първия събор на форума беше точно там?