До: Какъв водач съм...
Понеже става дума за изпреварвания, нека ви разкажа за един от най-абсурдните случаи на тази маневра, които съм наблюдавал Сигурно повечето от вас са пътували по магистралата от София до Варна. Двадесетина километра след отклонението за Ловеч-Троян при село Абланица е границата между бившия Ловешки и Габровски окръг. Това е след с.Малиново, на което още от едно време има бензиностанция, разположена от двете страни на пътя. Точно на върха, където е границата между двата окръга има една подпорна стена, на която всяка година се добавя по някоя паметна плоча... Обърнете внимание на този участък-много е коварен! Пътят е широк, настилката добра. Обикновено тук се кара “до дупка”. А всъщност има два завоя-десен и после ляв, с разстояние от около 80-100 метра помежду им, които ограничават видимостта много пъти е стигало до жестоки челни удари.
С един приятел пътувахме вечерта по този участък в посока Варна, когато започна поледица. Карах “лада”, която и без това не е много стабилна на хлъзгав път и въпреки отличните си гуми, свалих скоростта на около 20-тина километра, което бяха направили всички нормални хора по пътя. Малко преди въпросния завой, застигнах два “ТИР”-а, които се движеха с около 10 km/h-километражът ми едва ги отчиташе. Разстояние между “ТИР”-овете имаше достатъчно, но в никакъв случай не исках да рискувам на тази пързалка. Още повече, че отлично познавам пътя. Кимнах към другаря си, казвайки му, че ще продължим след тях, макар и цяла нощ да минаваме този участък. Когато бяхме почти влезли в завоя, видях отзад, фарове, светещи на дълги и веднага разбрах, че автомобилът се движи с относително висока скорост (70-80km/h). Изтръпнах при мисълта, че може да натисне спирачка и да ни помете. Но просто нямах какво да направя! Само прокоментирах гласно нещо като “Ега ти идиота”. Видях, че премина в насрещната лента, за да изпреварва. Да, наистина беше тъмно и отсреща не се виждаха светлини, но това ме втрещи. Пътят беше като огледало! В момента, когато се изравни с “ТИР”-а пред нас(вече бяхме на излизане от завоя), видях насрещните светлини на автомобил. Изпреварващия натисна спирачки. “ТИР”-ът спря плътно вдясно, а и аз криейки се зад него, зачаках да чуя трясък, с надеждата да не долети някоя тенекия да ни пребие! Но това не се случи... Излязох малко по-наляво и щях да падна от изненада! Как мислите, че завърши маневрата изпреварване? Нашият човек беше се спрял на метри от насрещен товарен автомобил, който слава-богу е карал много бавно и е успял да спре още на излизане от долния завой. А изпреварваният “ТИР”-другият, не този, зад който се криех аз, връщаше на заден, за да направи място идиотчето да се прибере в нашата лента и да продължи. Чудя се дали този човек поне веднъж се е сетил да постави цветенца за свое здраве на онази стена, защото малко трябваше и той да се увековечи там!
Понеже става дума за изпреварвания, нека ви разкажа за един от най-абсурдните случаи на тази маневра, които съм наблюдавал Сигурно повечето от вас са пътували по магистралата от София до Варна. Двадесетина километра след отклонението за Ловеч-Троян при село Абланица е границата между бившия Ловешки и Габровски окръг. Това е след с.Малиново, на което още от едно време има бензиностанция, разположена от двете страни на пътя. Точно на върха, където е границата между двата окръга има една подпорна стена, на която всяка година се добавя по някоя паметна плоча... Обърнете внимание на този участък-много е коварен! Пътят е широк, настилката добра. Обикновено тук се кара “до дупка”. А всъщност има два завоя-десен и после ляв, с разстояние от около 80-100 метра помежду им, които ограничават видимостта много пъти е стигало до жестоки челни удари.
С един приятел пътувахме вечерта по този участък в посока Варна, когато започна поледица. Карах “лада”, която и без това не е много стабилна на хлъзгав път и въпреки отличните си гуми, свалих скоростта на около 20-тина километра, което бяха направили всички нормални хора по пътя. Малко преди въпросния завой, застигнах два “ТИР”-а, които се движеха с около 10 km/h-километражът ми едва ги отчиташе. Разстояние между “ТИР”-овете имаше достатъчно, но в никакъв случай не исках да рискувам на тази пързалка. Още повече, че отлично познавам пътя. Кимнах към другаря си, казвайки му, че ще продължим след тях, макар и цяла нощ да минаваме този участък. Когато бяхме почти влезли в завоя, видях отзад, фарове, светещи на дълги и веднага разбрах, че автомобилът се движи с относително висока скорост (70-80km/h). Изтръпнах при мисълта, че може да натисне спирачка и да ни помете. Но просто нямах какво да направя! Само прокоментирах гласно нещо като “Ега ти идиота”. Видях, че премина в насрещната лента, за да изпреварва. Да, наистина беше тъмно и отсреща не се виждаха светлини, но това ме втрещи. Пътят беше като огледало! В момента, когато се изравни с “ТИР”-а пред нас(вече бяхме на излизане от завоя), видях насрещните светлини на автомобил. Изпреварващия натисна спирачки. “ТИР”-ът спря плътно вдясно, а и аз криейки се зад него, зачаках да чуя трясък, с надеждата да не долети някоя тенекия да ни пребие! Но това не се случи... Излязох малко по-наляво и щях да падна от изненада! Как мислите, че завърши маневрата изпреварване? Нашият човек беше се спрял на метри от насрещен товарен автомобил, който слава-богу е карал много бавно и е успял да спре още на излизане от долния завой. А изпреварваният “ТИР”-другият, не този, зад който се криех аз, връщаше на заден, за да направи място идиотчето да се прибере в нашата лента и да продължи. Чудя се дали този човек поне веднъж се е сетил да постави цветенца за свое здраве на онази стена, защото малко трябваше и той да се увековечи там!
В същата обстановка обаче аз приемам риск, поне предвидим от мен риск от 0,00%. И не мисля да се превъзпитавам.
Всеки може да вижда трънчето в чуждите очи, но да не вижда гредата в свойте. Човек се учи докато е жив, най-вече от грешките си. Но поне от това, което виждам много малко от "шофьорите" се учат и винаги друг им е виновен.
Коментар