До: Какъв водач съм...
Това е много важно
. Както параноята така и владеенето на паниката. Вторто става чрез първото. Може да звучи парадоксално, но точно когато наистина те е страх достатъчно избягваш да изпадаш в паника
. За щастие на пътя не ми се е случвало, но съм имал доста ситуации като падане в бързей, скъсване на въженца по парашут, губене в пещера(включително и Духла) и други подобни. Когато един приятел ме попита "Е, добре де, как оставаш спокоен всеки път и не се паникьосваш?", аз му отговорих "Страх ме е, бе човек. Толкова ме е шубе, че не смея да се паникьосам."
. Виж, при бънджито където мозъка знае, че действително няма опасност и страхът не е достатъчно голям съм на ръба на паниката и за това повече до подобно нещо няма да се доближа, въпреки че с парашута нямам проблеми
. При шофирането мисля, че е същото, ако не можеш да осъзнаеш напълно опасноста преминаваш от състоянието на безрасъдство директно към състоянието на паника без истинския страх и парадоя между тях. Сега ми хрумва идеята дали едни подходящи психотестове не са добра идея към шофьорския изпит? Не, че няма да се купуват, ама...
Първоначално публикуван от sl.daskalov
Преглед на мнение
. Както параноята така и владеенето на паниката. Вторто става чрез първото. Може да звучи парадоксално, но точно когато наистина те е страх достатъчно избягваш да изпадаш в паника
. За щастие на пътя не ми се е случвало, но съм имал доста ситуации като падане в бързей, скъсване на въженца по парашут, губене в пещера(включително и Духла) и други подобни. Когато един приятел ме попита "Е, добре де, как оставаш спокоен всеки път и не се паникьосваш?", аз му отговорих "Страх ме е, бе човек. Толкова ме е шубе, че не смея да се паникьосам."
. При шофирането мисля, че е същото, ако не можеш да осъзнаеш напълно опасноста преминаваш от състоянието на безрасъдство директно към състоянието на паника без истинския страх и парадоя между тях. Сега ми хрумва идеята дали едни подходящи психотестове не са добра идея към шофьорския изпит? Не, че няма да се купуват, ама...
, карам бързо, не спазвам знака стоп, понякога се случва да не дам мигач, но въпреки че карам бързо защо все ме задминават, а какво значи бързо. Не зависи ли от това какво караш. За нов автомобил от висок клас 100 км са едно а за 22 гопишен полски фиат са съвсем друго. НИКОГА НЕ КАРАМ ПИЛ, независимо колко съм пил, имам леко произшествие с един счупен стоп на страшна поледица когато бях на 18 и тъкмо бях взел книжка, а от тогава имам ... не мога точно да сметна ама около 300000 ,на лични и служебни автомобили, може и да са повече, както и да е , това няма значение, никои не е застрахован ако ще и да не слиза от колата. Моята стратегия е не само да мисля за себе си на пътя а и за другите, ако изпреварвам или мен ме изпреварват ми е станало инстинкт да предвиждам мясти и за "другия" и с това си мисля че в дадени ситуаций съм спасявал живот, но съм имал и пристъпи на агресия когато съм избутвал буквално от пътя голф двойка
Коментар