Как оценявате Вашата подготовка за оцеляване при бедствия и катастрофи?

[Стария]

От: Как оценявате Вашата подготовка за оцеляване при бедствия и катастрофи?

Ше си направя собствено племе...ше чета единствен книги и ше го давам аристократично, щото 'бойците' ми ше са от новото време....а и ше гледам да отказвам човешкото.

Ако не те излапат другитепрез това време

[Andrei]

От: Как оценявате Вашата подготовка за оцеляване при бедствия и катастрофи?

Е всичко си има край!

[CJ_]

От: Как оценявате Вашата подготовка за оцеляване при бедствия и катастрофи?

Според мен трябваше да се каже за какви бедствия става въпрос месни (земетресение,да гръмне АЕЦ) или глобален примерно 500 годишна ядрена зима , потъването на всички континенти или земята да се превърне в пустиня ..........

[upi]

От: Как оценявате Вашата подготовка за оцеляване при бедствия и катастрофи?

Нещата седят така, в малкия опит, който имам с кризисни ситуации - имаш два варианта. 1- Имаш някакви познания и повеждаш останалите. 1а. Имаш помощник/ци с познания и си поделяте отговорността. Групата, която се е събрала на гъ-а ви само за 2 дни е повече от 30 души, а в по-сериозни бедствия, може да достигне неизмерими размери за минути. 2. Решаваш, че ще следваш и в последствие следваш непреклонно и до зуко или 2а - правиш отцепка, което може да ти струва всичко, а може и да ти спаси кожата. От тук насетне, или трябва да знаеш как да изхраниш огромна група, оцелявайки от конкуренцията (след първите 3 дни на незаинтересованост към водаческата позиция, заради отговорността, идва желанието да си "нумеро едино" заради измамните привилегии) и управлявайки малка военно грабителска част (трябва да си обучиш тия, дето ще учат другите)да осигуриш създаването на власт и вид държавност, или трябва да стиснеш зъби и да изпълняваш, дори знаейки, че нещото е пълна глупост. От последното обикновено зависи оцеляването на теб и цялата група.
Почти всички опити да "избягаш от действителното положение" сам или със семейството ти, те превръщат или в убиец и мародер при самозащита или в убиец и мародер по нужда. Единствено навременното ти напускане на населеното място и пренасянето на място, което е неоткриваемо и подсигурено за години напред, ти дават шанса да си се побъркаш сам, на спокойствие. Моето мнение по въпроса е, че ако имаш такова място, то вече си го сторил и не ти е нужен катаклизъм, за да се изнесеш там.

П.П. Номерът на оцеляването според мен (а и не само), е в това, да имаш хора, на които да разчиташ. Най добре, цяла група или общество, подготвени и проиграли подобни ситуации. Никой не може да се самоупраши и самороди след това, а дори и да го направи, все някой трябва до опраши последния, за да се оцелее и след това.

[Чавдар (V93)]

От: Как оценявате Вашата подготовка за оцеляване при бедствия и катастрофи?

Тука обаче ме хваща страх некой хора за кво намекват...т.е. до неколко часа след ден 0 от новото летоброене, сме директно в ЛудияМакс+човекоядство. ...

Все едно не виждаш всеки ден как се държат хората в софийския трафик или на опашка за нещо. Какво ли ще е поведението на тези, които сега са готови да те прегазят за да спестят някоя минутка в задръстването, ако знаят, че околните са им конкуренти за нещо, от което зависи оцеляването им ???

... П.П. Номерът на оцеляването според мен (а и не само), е в това, да имаш хора, на които да разчиташ. Най добре, цяла група или общество, подготвени и проиграли подобни ситуации. ...

Много съществен момент. Проблемът е как сега да познаеш на кого ще можеш да разчиташ в момента, когато играта стане истинска, а не сбирка на кръжока по оцеляване ...

[upi]

От: Как оценявате Вашата подготовка за оцеляване при бедствия и катастрофи?

Все едно не виждаш всеки ден как се държат хората в софийския трафик или на опашка за нещо. Какво ли ще е поведението на тези, които сега са готови да те прегазят за да спестят някоя минутка в задръстването, ако знаят, че околните са им конкуренти за нещо, от което зависи оцеляването им ???

В повечето случаи ще се напикаят от страх.

Много съществен момент. Проблемът е как сега да познаеш на кого ще можеш да разчиташ в момента, когато играта стане истинска, а не сбирка на кръжока по оцеляване ...

Ами когато стане истинска играта, ще си отида на сбирката на кръжока и ще разчитаме един на друг, докато не се появи мърша, което пък ще ни свари подготвени щото нали това ни учи кръжокът. Все пак е по-добре да знаеш, че има къде да идеш, без да те изядат, пък после ще се реши кой-какво по-подир, отколкото да няма къде да отидеш без да си основното ястие.

[Стефан]

От: Как оценявате Вашата подготовка за оцеляване при бедствия и катастрофи?

Работата е по-проста. Човек може да оцелее само в свят, за който е подготвен, поне малко. Аз например никога не съм можел да оцелея и пет минути в чиновническа канцелария, вече не мога и на състезание по лека атлетика. Във военна, или сложна техногенна катастрофа - вероятно без особени проблеми. Така че като цяло - не е много добре ...
Запасите винаги може да бъдат унищожени или откраднати, отнякъде нататък е късно за умни книжки - няма време, или няма книжки. Така че просто ги четете навреме, умейте наистина полезни неща, и тогава мощните банди сами ще се погрижат всичко да ви е наред.

[targa]

От: Как оценявате Вашата подготовка за оцеляване при бедствия и катастрофи?

Най-лошото според мен е, че най зверките групи от мародери, ще бъдат народната милиция и армията. Наличието на много оръжие, знания за разни секретни скривалища, складове и въобще подготовка, радиостанций и авторитет ще им позволят първи да разберат на къде отиват нещата, да се обединят срещу масата от населението, да заграбят превантивно каквото има за грабене, и от там нататък...............ни остава да се надяваме да се избият помежду си. Но не може да се разчита. Така че, обикновенния индивид, не го чака нищо хубаво. Много малка е и надеждата, че ще намеря къде да се скрия. Пещерите не ги знам само аз, военните скривалища, ще е по-добре да не се наближават, ако ще е изоставена фабрика, май е по-добре да си стоя у дома.

[-= OXYGEN =-]

От: Как оценявате Вашата подготовка за оцеляване при бедствия и катастрофи?

Според мен може би трябваше поне малко разделяне на евентуалният сценарий да се направи.
Аз виждам събитието основно като два вида, в повечето от мненията до тук също:
- тотална катастрофа, Армагедон, Лудия Макс и т.н. - минаваме на постапокалиптични размисли.
- локален или временен проблем от различен характер - тук целите са 2 - да оцелеем до възстановяването на реда и преминаване на бедствието или как да се измъкнем от засегнатия район.

И за себе си смятам, че имам поне някаква подготовка за сценарий 2.
За първия дори ме е страх да мисля. Доста постапокалиптична литература и филми има по въпроса, но си мисля, че въображението на създателите им е прекалено слабо...И както на много места се засяга въпроса, в този сценарий дали пък оцелелите няма да завиждат на жертвите?

[Чавдар (V93)]

От: Как оценявате Вашата подготовка за оцеляване при бедствия и катастрофи?

... Ами когато стане истинска играта, ще си отида на сбирката на кръжока и ще разчитаме един на друг, докато не се появи мърша, което пък ще ни свари подготвени щото нали това ни учи кръжокът. ...

Дано да си много добър познавач на хората, за да можеш да ги прецениш добре и без да си ги виждал екстремни условия. Защото иначе за появата на мърша може да разбереш в момента, в който някой ти стреля в гърба за да вземе твоето парче хляб ...

[EXALIBUR]

От: Как оценявате Вашата подготовка за оцеляване при бедствия и катастрофи?

Честно да ви кажа малко тези неща ми звучат като модерното последно време подготвяне за свършека на света.
Но лично аз предпочитам да си живея дните с кеф , а не да мисля как ще преживея Апокалипсиса! Звучи ми глупаво, поне в рамките на оставащия ми живот! Да дава Господ дълголетие!!!
В никъкъв случай не омаловажавам темата, не ме разбирайте погрешно!
А иначе по темата съм взел следните мерки- живея на село близо до гората, имам оръжие и всяка година увеличавам наличностите от патрони 13/0. Научил съм жената и децата да стрелят и това да им доставя удоволствие!!!

[Веско]

От: Как оценявате Вашата подготовка за оцеляване при бедствия и катастрофи?

Да, много модерна стана темата за края на света, така хората, вместо да мислят за живота си и за бъдещето на децата си, и как да стане по-добър, хабят сили и енергия за черни прогнози. От това печелят само политиците и големите корпорации...

[icerunner]

От: Как оценявате Вашата подготовка за оцеляване при бедствия и катастрофи?

Твърде много се тълкува понятието за бедствие в крайности. Всяко второ мнение, е изградено на тезата, че, ако дойде апокалипсиса във вид на комета която отнася Земята в другия край на вселената подготовката ни ще е без друго безполезна, а, ако не дойде - безсмислена. Много големи бедствия, обаче ще се случат и Земята ще оцелее със или без нас. Като човечество или като хора. В много катастрофи човечеството е оцеляло и въпреки предпоставките глобализацията да се разпростре и върху кризите, може би пак ще оцелее. Като човечество. Но дали ние като хора ще оцелеем след следващото сериозно препятствие зависи от много фактори. Някои биха казали - естествения подбор. И ще са прави. Но аз не съм съгласен да влизам в статистиката на естествения подбор, още по-малко децата ми. Може да е егоистично да развалям подобряването на човешката раса, но не ме интересува. Правя го, когато децата ми са болни и им давам лекарства, правя го като ги храня, независимо от това дали са си заслужили храната днес. Ще го направя и като се опитам да ги извадя от сметките на природата при следващия катаклизъм. Апокалипсис не чакам, няма да се готвя за него, приемам вероятността да се случи, но тъй като е малка (или нямам възможност да я оценя правилно) я игнорирам. Но сериозно земетресение, голяма война, истинска икономическа (хранителна) криза и още много са не просто вероятни, ами и почти сигурни в рамките на живота ни. За справка погледнете малко на зад, няма нужда от много задълбаване в историята. Може би ще оцелеем и без подготовка, а може и да ни е писано, и колкото и да се готвим да не оцелеем. Не вярвам, обаче, че поведението ми е без значение и затова колкото мога ще се постарая да съм по-подготвен от колкото очаква съдбата - изненадата винаги е добро оръжие Природата ни изненадва - и аз ще я изненадам това разбира се е в кръга на шегата, осъзнавам собствената си нищожност и точно за това мисля, че има смисъл да се концентрирам върху спасяването на собствения си (и този на семейството разбира се) живот, когато това се налага.

[mohera]

От: Как оценявате Вашата подготовка за оцеляване при бедствия и катастрофи?

Мнения и сценарии всякакви може да разтягаме. Истината е, че няма как да знаеш как ще постъпиш при положение, че не занеш какъв точно ще е сценария.
Все едно да питам: Подготвени ли сте за катастрофа (за такава с автомобил) и как ще действате

Ами докато не те връхлети ... няма как да знаеш със сигурност.... понеже няма как да знеш самият ти колко ще си пострадал и на какво ще си способен.

Зависи и каква територия/мащаб ще има, при някоя зараза правителството гаранция ще отцепи района и и да искаш няма как да го напуснеш. Паника ще има и то много. Все си мисля, че в по-малки населени места ще се "работи" по-лесно. Сега не мога да преценя, ама има критична маса (като брой хора) над която нещата ще са адски трудни за контролиране, т.е. трябва да се разделят на по-малки групи и за всяка да има човек знаещ какво прави. А и да не пренебрегваме факта, че (примерно) на село хората се познават и знаят, че имат дори представа и кой каво може да прави. Безличието и забързано ежедневие в големите градове е заличило (така да го кажем) тези по-близки отношения м/у хората и дори от един блок, хората рядко се познават камо ли да знаят професията му/и.
Оръжието си е фактор, ама пак не е кой знае какво, 'щото за да "пукат" тея пушки трябват патрони, а те са ограничени. Аз нямам оръжие, ама колко от вас имат? Колко никога дори не са гърмяли с него? А колко патрони имате? Съчетано с паника и неумения да боравиш с него за нула време ще останеш с едно желязо под ръка и нищо повече. Да не говорим за тея дето и казарма не са ходили.
Физическата подготовка също си е фактор, както споменаха и по-напред, особено с ... обездвижения начин на живот. Но мисля това касае моментни инциденти в който трябва да дадеш всичко от себе си за да се добереш до безопасно място. Тук вече и мотивацията играе важна роля. Примерно някоя ограда дето не можеш да прескочиш при нормални обстоятелства, ама я някое куче да те гони или стрелят по теб....

Как и да го въртим, нещата не са еднозначни. Всичко зависи от ситуацията.
Запасите биха били полезни, ако говорим за нещо временно и кратко. При нещо сериозно си като пазач на магазин и тълпа озверели и изперкали/полудели. Виждали сме откриване на някой нов магазин ... нали.

Та ако ще се запасяваме няма как да е имаме от всичко, че и да го подменяме от време на време.
Другия вариант е да имаш: хранителен магазин, бензиностанция, оръжеен магазин и .... в момента не включвам какво още . Ама това си е голяма котва, ако трябва да го браниш.

Има ли хора които си държат сак/раница/куфар за спешни случай и евакуация с необходимите, по ваше усмотрение, неща?

п.п. Абе паниката май е най страшна, ти може да си подготвена ама по-големият процент .
Разликата между това да пасеш крави и бикове и да ги познаваш и това с традицията да ги пускат по улиците и да мачкат

[Chicho1]

От: Как оценявате Вашата подготовка за оцеляване при бедствия и катастрофи?

Твърде много се тълкува понятието за бедствие в крайности. ................ Но сериозно земетресение, голяма война, истинска икономическа (хранителна) криза и още много са не просто вероятни, ами и почти сигурни в рамките на живота ни. .

Сериозно земетресение или изригване на вулкан стават бързо и неочаквано. Но те не могат /надявам се/ да предизвикат бедствие в планетарен мащаб. България според мен не попада в тези рискове.
Всичко друго което може и сигурно ще се случи някога, ще става малко или много постепенно и ще има време за подготовка и приспособяване.
И аз мисля, че най-важна е психиката на човека. Това е нещото което го носиш в себе си и "винаги е под ръка".
Материални запаси, убежища и укрития - може да са унищожени или други да ти ги отнемат...