Как оценявате Вашата подготовка за оцеляване при бедствия и катастрофи?

[dr.mushkov]

От: Как оценявате Вашата подготовка за оцеляване при бедствия и катастрофи?

Няколко тона нафта, няколко сандъка аммо, после ще му мисля .

[Evgeni Enduro]

От: Как оценявате Вашата подготовка за оцеляване при бедствия и катастрофи?

За апокалипсис чак не ми се мисли, а и да мисля си представям какво може да стане с народа и с управлението на държавата. Въпреки годините си, в последно време натрупах доста опит за действие при бедствия, но с далеч по-малки размери от апокалипсис или катастрофа.
Мога да говоря за потапянето на 2-3 села, за подготовката преди наводнението, поведението по време на наводнението и действията на хората след оттеглянето на водата.

Първо, че непосредствено преди ОчевАдното заливане, хората не бяха уведомени по какъвто и да е начин. Тези, които бяха на дигите видяха какво предстои и хукнаха да се спасяват по единично. Други останаха там, жертвайки имуществото си, за да се опитат да спасят положението и селото от наводнение. Има и трета страна, която казваше „ Аз за 40 години не съм виждал такава вода тука, та сега ли ще дойде” и спокойно са си хапнали на вечеря и заспали пред телевизора. Е точно тях посред нощ ги вадиха с лодки, някои не знаеха дори документите и ценностите им къде са!

Когато стихията беше в разгара си, животът беше замрял. Хора палеха изпочупени мебели, клони на улиците и нощуваха там. Други се мъчеха да достигнат къщите си и да вземат нещо за ядене, да освободят животинките си /ако има оцелели/ или да нахранят кокошчици, котки и кучета, които са качили на таваните. Първият ден достъп до 2 села нямаше. Нещо се опитаха да направят с един бронетранспортьор на жандармерията ама и той остана във водата. Общо взето първият ден се гладуваше /но не беше проблем – никой не е мислел за храна, когато пред погледът му се разрушаваше всичко постигнато до момента/.
Вечерта и на втория ден ГЗ, Жандармерията и пожарната вече знаеха горските пътища успяха да достигнат до най-засегнатите участъци. Хора от енергото изключиха ел. захранването първо от домовете, после и от трафопостовете. БЧК започнаха да разнасят сухи пакети с храна, 10л туби с мин. вода, хляб и шоколади. Хората започнаха да надуват лодки и да обикалят по къщите – своите и на съседи. Къщите, които бяха на повече от един етаж се ползваха – собствениците разбиха стъклата и влязоха през прозорците. Тези, които живееха в едноетажни къщи или преспиваха на улицата, училището или по приятели.
За баня и тоалетна и дума не можеше да става.
От някъде дойде информация, че в съседно село се появили мародери с лодки и ограбвали вещите от таваните на хората. Това отново върна народа на улицата пред домовете за да пазят покъщината си.
Водата започна леко да се оттеглям, на 3-4 ден вече имаше достъп и до най-засегнатите къщи. Ама от тоя достъп нямаше никакъв смисъл – нито можеш да си вземеш нещо за обличане, ядене, нито пък да преспиш. Имаше само умрели плъхове, мишки, жаби и червей. Септичните ями бяха върнали през тоалетните – ужас и смрад.
През всичките тези дни всеки жител се снабдяваше с провизии. Нямаше ден да не мине бус и да остави пакети и вода. Хората гладни не са били!

С оттеглянето на водата и под жаркото августовско слънце, всичките тези измрели животни, изгнила трева и застояла вода миришеха ужасно. Оцелелите мишки се юрнаха за храна по къщите, абе … какво да обяснявам! Сещате се.
С първият достъп до района плъзнаха и журналята и костюмарчетата. Тр ъгнаха и някакви комисии за оценка на щетите. Е те тогава беше голям цирк – „хората” започнаха да въртят телефони на познати и да издирват повредени печки, перални, телевизори, хладилници. Слагаха ги по домовете, лисваха по една кофа лай#яна вода и готово. Сетете се сами защо го правеха и правилно ли постъпваха!?

След месец-два всичко беше забравено. Тогава обаче за жителите започнаха проблемите – бум на мишки и бълхи, ужасна воня по домовете, влага, унищожена покъщина и най лошото – предстоящата зима.

Омръзна ми да пиша вече …

В заключение само ще кажа, че след цялата тая дъндания хората бързо са забравили за случката. Пак си живеят спокойно и не им пука за повишения риск при всеки продължителен дъжд. Гражданската позиция никаква я няма, отговорните органи признават за опасността, но вдигат рамене и казват, че „Пари няма!”

Накои продадоха имотите си на безценица и се преселиха.
Проблемите и опасността обаче останаха. Обществото не знае изобщо как да действа при такава ситуация /поне по мои наблюдения/. Ама какво се учудвам!? Те и някои от началниците си прехвърляха отговорностите и никой не смееше да предприема конкретни, адекватни и навременни действия.
Аз и моето семейство освен, че имаме приготвени пакети с топли дрехи, някакви парици, документи и вещи от първа необходимост на тавана, се принудихме да си купим и парцел на по-високо място и на него инсталирахме два фургона. Там ще се „свираме” ако стихията удари повторно. Всеки вика „продавай и се мести”! Първо, че родната къща не се дава така лесно, че на голо място не се строи за 2 дни или пък да се ремонтира стара къща, ами и кой ще купи имот и колко пари ще даде за него като види в какво блато се намира и какво е било преди няколко години!? Не знам …
Сега Столична община набира доброволци за действие при бедствия и аварии. Аз разбира се се записах. Ако не мога да бъда полезен на другите, поне на мен ще е от полза.

Много писах, ще ви отегча с толкова четене, но си правете изводи какво се случва при едно наводнение…. Ами ако ни удари както Япония!? Какво правим тогава … !?
В тази държава и при тези обстоятелства можем да кажем само едно : „Никой му Господ”

Ето едно клипче, отразяващо малка част от проблемите в Нови Искър и не само:

http://www.vbox7.com/play:aed5d183
Ако има желаещ да обработи видеоматериала от 2005 ще му го дам да го качи и да видите реално как изглеждаше всичко.

[Marin Stoyanov]

От: Как оценявате Вашата подготовка за оцеляване при бедствия и катастрофи?

Много интересна тема.!! Аз гласувах за: "Нямам сериозна материална подготовка и запаси за оцеляване, но имам нужните знания и подготовка за да реагирам адекватно в различни ситуации. " - поради простата причина, че донякъде се интересувам от тези неща а и литературата е достъпна за обикновеният човек. Проблема е, че не всеки може да си позволи скъпа екипировка или да се запасява за дадена ситуация. Има един филм в който 99% е описна реалността след голямо бедствие. Казва се "Пътят", не го препоръчвам да се гледа с деца.

[Жоро Нешев]

От: Как оценявате Вашата подготовка за оцеляване при бедствия и катастрофи?

Сериозно земетресение или изригване на вулкан стават бързо и неочаквано. Но те не могат /надявам се/ да предизвикат бедствие в планетарен мащаб. България според мен не попада в тези рискове.

Чакат го - Йелоустоун. Целият парк е всъщност супервулкан изригващ на около 600 х.г. и не е изригвал в близките 670 х.г. Демек крайно време му е. Даже го мерят с лазерчета и се подува полека. Съгласно това дето гледах по Дискавъри, няма отърване от това чудо. Калдерата му е около 100 км. в диаметър ....

[Chicho1]

От: Как оценявате Вашата подготовка за оцеляване при бедствия и катастрофи?

Чакат го - Йелоустоун. Целият парк е всъщност супервулкан изригващ на около 600 х.г. и не е изригвал в близките 670 х.г. Демек крайно време му е. Даже го мерят с лазерчета и се подува полека. Съгласно това дето гледах по Дискавъри, няма отърване от това чудо. Калдерата му е около 100 км. в диаметър ....

Гледал съм го и аз. В "другата тема" това съм имал предвид пред катастрофално изригване. Все си мисля, че това е един от митовете. Евентуалното изригване в подходящ мащаб би предизвикало ледников период. Те и запалените петролни кладенци при войната в Ирак щяха да предизвикат нещо подобно...пък ги угасиха бързо.
Не, че съм прекален оптимист, но вероятностите са прекалено малки, по-скоро ми мирише на "отвличащи маневри...

[Красимир Начев]

От: Как оценявате Вашата подготовка за оцеляване при бедствия и катастрофи?

За тези които не знаят какво може да се случи давам пример- отиваш в магазина и няма какво да си купиш, отиваш в следващия и там пак няма. Ето ви бедствие-какво правите?
Имайте предвид, че никой не е длъжен да продава.

[Жоро Нешев]

От: Как оценявате Вашата подготовка за оцеляване при бедствия и катастрофи?

Не, че съм прекален оптимист, но вероятностите са прекалено малки, по-скоро ми мирише на "отвличащи маневри...

То и Ейяфятлайокутл /без да се подигравате за правопис мола :-)/ никой не го чакаше пък ни оака летенето за някое време а по размери е като младежка пъпка в сравнение с онова. Има и още един супервулкан родната планета и даже твърдят , че при предишното си изригване преди около 75000г. е докарал човешкото население до границата на изчезването /2-10 000 индивида/. А детското по размери изригване на Кракатау преди стотина години е предизвикало захлаждане и гладуване за няколко години.

Споменавам ги не защото имаме какво да направим когато се изправим срещу такива явления, а само да подкрепя оптимистите с жизнено мото "живей днес", към които се причислявам сам. Реално погледнато статистически е почти невъзможно "гръм да те порази", но все пак на някой се е случило някога и при това съвсем неочаквано и нисковероятно :-). И какво е направил съответния индивид за да оцелее .....

[Чавдар (V93)]

От: Как оценявате Вашата подготовка за оцеляване при бедствия и катастрофи?

За тези които не знаят какво може да се случи давам пример- отиваш в магазина и няма какво да си купиш, отиваш в следващия и там пак няма. Ето ви бедствие-какво правите? ...

Това ми напомня за един опит за пазаруване в следолимпийска Москва през 1981. Над половин ден обикаляне на магазини, в които имаше най-вече празни рафтове и продавачка със сметало. В крайна сметка се оказа, че можело да се пазарува и от друго място, на съответните цени ...

[r_vardarov]

От: Как оценявате Вашата подготовка за оцеляване при бедствия и катастрофи?

Или да живееш на село,да имаш 3 прасета две телета,две крави,да имаш два джипа и ти и синоветети да сте ловци а ловната ви дружинка да наброява,40-50 човека с които освен на пиене,на "плоча и на други работи можеш да разчиташ

[Веско]

От: Как оценявате Вашата подготовка за оцеляване при бедствия и катастрофи?

С това съм напълно съгласен - хората, които се интересуват от кризи, и тези, които искат семействата им да живеят здрави и спокойни, е добре да отидет в малките градове и по селата. Там ще могат да живеят от труда си напълно сигурно, дори и по време на голяма катастрофа. Самият живот в големия град със забързания (интернет) ритъм е опасен за психическото и физическото здраве.

Подготовката, обучението, нови квалификации - това според мен е важно задължение за всеки. Трябва да се използва всяка възможност за работа, усъвършенстване и учене - така човек ще е полезен и конкурентен в ежедневието си, а в критична ситуация ще може трезво и вярно да оценява и оцелява. Тук във форума има прекрасни специалисти, на които аз лично съм благодарен, че можах да науча и усъвършенствам неща, за които преди не ми е стигало време и желание.
Дано повече хора се възползват от предлаганите възможности.

[tef4o]

От: Как оценявате Вашата подготовка за оцеляване при бедствия и катастрофи?

Или да живееш на село,да имаш 3 прасета две телета,две крави,да имаш два джипа и ти и синоветети да сте ловци а ловната ви дружинка да наброява,40-50 човека с които освен на пиене,на "плоча и на други работи можеш да разчиташ

Добре започна, ама това с ловната дружинка е насериозно. Поне аз не съм виждал такива, дето да има 50 души, на които може да се разчита за нещо различно от ракийка с лакърдийка...то ако има 5 на едно място, вече си е постижение.

Ако стане нещо изведнъж, най-много жертви ще вземе паниката. Нагледал съм се на катастрови, имах лошия късмет да наблюдавам една незначителна война отблизо, наблюдавал съм на няколко пъти реакции при земетресение - кофти гледка.

Започва да бучи. След няколк осекунди започва да друса. Млада майка изхвърча като тапа от къщата, а детенце си спи кротичко вътре. Друго място, пак земетресение: всички изскачат дружно от блока ... в междублоковото пространство на 4 16-етажни блока. Наоколо парк, обаче всички стоят скупчени между блоковете, над 1000 души. Див късмет, че не падна нищо.

Чудя се, ако наистина стане някоя мизерия, колко ли от хората ще си умрат по къщите и апартаментите, чакайки "нещо да стане" и си мисля, че ще са много. Ужасно много.

[жеко]

От: Как оценявате Вашата подготовка за оцеляване при бедствия и катастрофи?

Определено тука се решава уравнение с много неизвестни . За всички региони немога да кажа конкретно какво ги застрашава най-много , но в нашия регион като изключим някакво апокалиптично глобално събитие най- много ни застрашава промишлена авария ,наводнение и земетресение . В анкетата съм отговорил с отговор номер 6 защото смятам че сме подготвени и физически и психически , също така имаме запаси от храна и вода за седмица а с малко икономии и за повече ,но това е при положение че от настъпилото предполагаемо бедствие се отървем живи и горе долу здрави . Ако при евентуално земетресение съм със счупен гръбнак да речем това че екипировка и припаси са долу в бараката няма да ми е от особена полза . Все пак ако погледнем оптимистичния сценарий , в смисъл здрави сме след бедствието , ще трябва де се потърси горе долу сигурно място на което може да се изчака евентуална помощ и то трябва да е извън но в близост до населеното място . А за това което сме гледали по филмите просто не ми се мисли прекалено много неизвестни има че да може да се мисли за нещо конкретно .

[Daniel]

Re: Как оценявате Вашата подготовка за оцеляване при бедствия и катастрофи?

Според мен не е нужна скъпа екипировка за да оцелееш,
нужни са познания и изобретателност.
Най много ще пострадат големите градове - хората там живеят на бързи обороти.
Ток, телефон, интернет, отопление - сигурен съм, че по света има хора, които не знаят и как да си запалят огън,
че яйцата идват от кокошките и т.н.

Най-голям шанс за оцеляване имат хората живеещи близо до природата (забравените племена по африка и т.н.).

Но наличито на малка подготовка въобще не е излишна.
Според мен да имаш брадвичка, нож, лопатка, такъми за риболов, ако си и ловец и имаш оръжие е още по добре, огниво, въже.
и подобни дребни неща, много ще помогне - но пак в случая е важно да знаеш как да ги използваш.

[Ivan_J]

От: Как оценявате Вашата подготовка за оцеляване при бедствия и катастрофи?

В анкетата няма отговор "не съм параноик"

[traktorist]

От: Как оценявате Вашата подготовка за оцеляване при бедствия и катастрофи?

Един американски президент е казал "Това че си параноик, не значи че никой не те преследва"Тук може да се каже: това че сме параноици, не значи че следващите десетилетия ще продължим да си живеем мирно и спокойно(дано да е така).