Как оценявате Вашата подготовка за оцеляване при бедствия и катастрофи?

[Ясен]

От: Как оценявате Вашата подготовка за оцеляване при бедствия и катастрофи?

В Япония нямаше кьорав мародер

Имаше. Просто са по-малко, отколкото например в Европа или Америка поради традициите, които Япония има в това отношение.

[davc]

От: Как оценявате Вашата подготовка за оцеляване при бедствия и катастрофи?

Всички отговори, които предполагат изобщо някаква готовност, започват със "имам запаси...".
Безнадеждна идеология... Грешна до степен да е опасна!
- Притежавам известни: Знания; умения; практика - за осигуряване съществуването си и това на определен кръг хора. Работя за усъвършенстването им и придобиването на повече.

[Ясен]

От: Как оценявате Вашата подготовка за оцеляване при бедствия и катастрофи?

Хубаво нещо са запасите от храни. Дават ти време да се адаптираш към новите условия (разбира се, това при условие, че има какво да се диша и не си прекалено далеч от запасите). Ясно е, че каквото и да стане, храна ще се взема отнякъде (дали за всички ще има - сложен въпрос), но не е хубаво да умреш от глад, преди да си разбрал откъде.

Разбира се, прекомерните запаси тежат на бюджета и организацията. Кое в какви условия е прекомерен запас - вече е дискусионна тема.

[davc]

От: Как оценявате Вашата подготовка за оцеляване при бедствия и катастрофи?

Нито е до бюджета, нито до критерия. Опасно е да "се лежи на тази кълка" - за да е по-разбираемо.

п. п. От глад се умира, в най-лошият случай, за две седмици, ако за толкова време не си разбрал случая - храната ти е последен проблем.

[rumbata]

От: Как оценявате Вашата подготовка за оцеляване при бедствия и катастрофи?

п. п. От глад се умира, в най-лошият случай, за две седмици, ако за толкова време не си разбрал случая - храната ти е последен проблем.

Това можеш ли да го кажеш на паникьосаната си жена и две-три невръстни деца? Евентуално?

Не знам защо оцеляването се разглежда от много като оцеляване на индивида.
Да, индивида има много по-големи шансове, по ред причини:
по-лесна маскировка и прикритие, по-голяма мобилност, по-бързо приспособяване, отпадат доста задръжки и т.н

Когато нещата станат индивид + семейство, колкото и да е подготвен,
шансовете на цялата група са по-малки от шансовете на коя и да е самотна баба от някоя родопска махала.
Особено ако няма какво да се яде две седмици.

[T-1000]

От: Как оценявате Вашата подготовка за оцеляване при бедствия и катастрофи?

Според мен пък точно обратното - шанса на група от хора да оцелеят е в пъти по-голяма от на отделният индивид. Всъщност семейството трябва да се гледа като единица - две семейства, три семейства, пък ако се съберем целия вход още по-добре. Показателна е организираната престъпност, мафията и т.н.

[davc]

От: Как оценявате Вашата подготовка за оцеляване при бедствия и катастрофи?

Това можеш ли да го кажеш на паникьосаната си жена и две-три невръстни деца? Евентуално?

Не знам защо оцеляването се разглежда от много като оцеляване на индивида.

"Много" може би - но точно аз не, дори разглеждам себеси, като елемент от оцеляване на поколението (евентуално дори не моето собствено).
А моята жена, е моя отговорност. Също така, дали ще е паникьосана, или не. Ето това са неща, на които наистина се заслужава да се наблегне, а не на "Русенското в мазата".

[Жоро Нешев]

От: Как оценявате Вашата подготовка за оцеляване при бедствия и катастрофи?

Мен понеже все ме избива на майтап, колкото и да са сериозни обсъжданите въпроси ... Мога ли да задам въпрос към автора на анкетата? Прави впечатление , че в последните дни се прокрадват теми за края на света и за оцеляването след края му. Това да не се базира на ИНФОРМАЦИЯ за нещо? :-)

Иначе гласувах в 6-та позиция щото си живея на село и няколко дневните /до две три седмици/ запаси са си нормално поддържани. Кладенец си имам в двора, железария всякаква и умения да я полвам също, както и енергоизточници малко. Интересно е обаче положението с бензина и от там с електричеството също, а пък не е задължително времето да е топло, когато нещо стане.

И още едно въпросче от областта на хумора ми напира. Мога ли дарглеждам досадните улични псета като част от моя кратковременен запас от протеини? :-)

[Венцислав Петров]

От: Как оценявате Вашата подготовка за оцеляване при бедствия и катастрофи?

Аз се надявам, че тук няма да има много последователи на разни малоумни сектанти и прочие пророци. Всяка тема, особено пък тази конкретно, за съжаление много бързо може да се опошли, само като се намесят разни врачки, гадачки предсказатели и най-вече Холивуд... А и добрият начин за избягване на сериозен размисъл е напълване на медийното пространство с псевдо информация...

Но благодаря за напомнянето. Важно е, за да не допуснем и тук подобно олекване... В тази връзка настоятелно препоръчвам Джаред Деймънд и неговите две книги: Пушки, вируси и стомана и Колапсът. Погледът, систематичният анализ, поднесеният материал и използваните източници са в уникална сплав. Разбира се, препоръчвам настоятелно и книгата на Роулс, която е отличен технологичен наръчник... И накрая бих добавил, че не е нужно да чакаме някой нещо да ни каже или много тайна информация да научим. Мисля си, че разумните хора се уповават най-вече на собствената си преценка използвайки качествена информация и осмисляйки я...

[VHS]

От: Как оценявате Вашата подготовка за оцеляване при бедствия и катастрофи?

Смятам, че и двете анкети са крайно полезни и информативни. В общество, което е крайно неподготвено за бедствия, за което спирането на тока и водата за няколко часа е истинска драма е изключително важна собствената преценка и подготовка.
Колко готови сме ние самите обаче? Да оставим настрана запасите от храна, гориво, оръжие и радиостанции. Как преценявате собствената си подготовка, знания и умения за оцеляване? Можете ли да плувате, колко км. може да пробягате, макар и в свински тръс, колко начина на запалване на огън знаете? Познавате ли гъбите, билките и ядивните растения?
Смятате ли че е добре да се направи и такава анкета или темата ще се размие?

[maks]

От: Как оценявате Вашата подготовка за оцеляване при бедствия и катастрофи?

За мен физическата подготовка е от най важните,както и опита за живот извън цивилизацията.Моят се свежда до палаткуване,чувалуване и преходи в планината.Дали е достатъчно?Определено не.Аз живея в апартамент,ако се събудя и установя че няма вода и електричество,а и няма да има то определено се намирам в капан.Ако е лято иди дойди бива,ами ако е зима?Замислял съм се преди време, и съм набелязал няколко изоставени бетонни съоръжения в близост до река.После ще дойде ред на подготовката,знанията и желанието за оцеляване.Но все си мисля че който има желание много бързо ще се адаптира.

[дядо Ники]

От: Как оценявате Вашата подготовка за оцеляване при бедствия и катастрофи?

Отбелязах четвъртия отговор, който засега е споделен от най-много колеги - "нужните знания" и т.н. Не съм далеч и от петия - запаси за няколко дни.

Обаче, честно казано, смятам подготовката си за слаба - не за друго, а защото е крайно неравномерна във времето и все някой важен елемент не е в готовност. Имаш вода - нямаш витамини, имаш удобно сгънато одеяло - нямаш шоколад или вафли, имаш нож и въже - нямаш подръчна минимална сума в евро или друга валута. Като се замислиш, то край няма. Кога ще се занимаваш с основните си занимания, ако ще поддържаш постоянна перфектна готовност?

Освен това, ако става дума за (едно)лична готовност, няма особен проблем. Но всеки има да се грижи и за семейство и за други близки, включително такива с нулева подготовка. Тогава идеалната готовност е просто невъзможна.

[rumbata]

От: Как оценявате Вашата подготовка за оцеляване при бедствия и катастрофи?

Според мен пък точно обратното - шанса на група от хора да оцелеят е в пъти по-голяма от на отделният индивид. Всъщност семейството трябва да се гледа като единица - две семейства, три семейства, пък ако се съберем целия вход още по-добре. Показателна е организираната престъпност, мафията и т.н.

Само когато повечето в групата са подготвени за нещо такова.
На 95% от входа ви ще им угаснат усмивките след първото ходене по голяма нужда без вода и тоалетна хартия например.
Да не говорим за две седмици без храна.
Група от подготвени индивиди е нещо съвсем друго.

@davc, според мен омаловажаването на запасите е първата крачка към неуспешните "първи дни".
Затова и използвах цитат от твоя пост, надявам се не си се засегнал.

[Danika]

От: Как оценявате Вашата подготовка за оцеляване при бедствия и катастрофи?

Аз съм от гласувалите във вариант 2 - Нямам никаква подготовка (освен двутомника "Ръководство по оцеляване на SAS" на Джон Уайзман ), а може би ще трябва да се замисля.
Нямам, обаче, особени илюзии за успехи в оцеляване за повече от седмица за мен и "подопечните" баби (майка ми и свекърва ми). Дори да подготвя вилата (вода, дърва, дълбоко мазе за съхраняване на хранителни запаси, защото няма да има ток), ще ни превземат мародери, сиреч по-непредвидливи, но значително по-агресивни граждани, за които пътят към оцеляването минава през моята предвидливост .

[Ясен]

От: Как оценявате Вашата подготовка за оцеляване при бедствия и катастрофи?

ще ни превземат мародери,

Значи ти липсва друг, не много труден аспект от подготовката.