И азъ вамъ г~лю: просите и дастсѧ вамъ: ищите, и ωбрѧщете: толцыте, и ωтверзетсѧ вамъ: всѧкъ бо просѧй прiемлетъ, и ищѧй ωбретаетъ, и толкоущемоу ωтверзетсѧ
Ние Манлихери (М 95) сме си имали стотици хиляди и милиони патрони (и изнасяхме с параходи за разни африкански братя до '80-те), та да ни се е налагало да купуваме други.
В началото на 80-те в ОСО-то имахме 30 милиона патрони за Манлихер. По тази причина МНО ни даваше много пестеливо патрони за АК, само за средношколското НВО. И се отдаде една заповед за масови стрелби с Манлихера да намалим запасите.
Шпагин и Судаев също пътуваха с корабите. Каквото остана от Манлихерите включително и учебните си ги изкупиха австрийците.
сто: Тук нормално си подаваме топката като на тренировка и гледаме да не се контузим. Понеже сме от един отбор.
dembito: Хардуера можеш да го ритнеш, а софтуера само да го напсуваш
В началото на 80-те в ОСО-то имахме 30 милиона патрони за Манлихер. По тази причина МНО ни даваше много пестеливо патрони за АК, само за средношколското НВО. И се отдаде една заповед за масови стрелби с Манлихера да намалим запасите.
Шпагин и Судаев също пътуваха с корабите. Каквото остана от Манлихерите включително и учебните си ги изкупиха австрийците.
Има още като гледам по магазините се продават с ловно или колекционерско разрешително . И с тях сме прострелвали образци но резултати не ги смятаха за много меродавни точно заради старите боепрпипаси .
Всичко, което сме поискали като най-добро (и съвсем не единствено от Германия)!
Чак всичко не са ни давали . Голяма част е било от трофейното така вместо Ме 109 са ни набутали Девоатин Д 520 . Същата работа е била и с танковете . Долу горе като сега
... Чак всичко не са ни давали . Голяма част е било от трофейното така вместо Ме 109 са ни набутали Девоатин Д 520 . Същата работа е била и с танковете . Долу горе като сега
Според сайта на ВВС, немците са ни доставили общо около 140 Ме-109 E и G. При танковете какво им е на T-IV и на StuGIII?
Въпросът не е какво немците са ни давали, а какво ние сме искали и можели да купим. Трофейната техника е била по тънката лайсна ...
Въпросът не е какво немците са ни давали, а какво ние сме искали и можели да купим. Трофейната техника е била по тънката лайсна .
На тях нищо ама първо са ни натресли Рено и Шкода . Тогава не сме били като сега най бедната държава в Европа и сме можели да си позволим най доброто за времето си .
То май по онова време кога са ни пратили чешките и при тях няма толкова Т-IV.Отделно са онези с малкия фас за оръдие.
За Манлихера, в един оръжеен магазин бяха пуснали обезопасени такива(имах желание за една такава да я лепна на стената), обаче им заварили един пълнител за АК и станало грозно та дрънка.
Стига с това "даване" бе Станьо - взимали сме, не са ни давали. И сме плащали честно, почтено и доволно. Каквото поискаме, друг е въпросът, че тогава като най-добро понякога са оценявани неща, които от съвременна перспектива не се оценяват точно така.
До колкото са ми казвали стари хора някакво количество Манлихер - Каркано сме купили от италянците за нуждите най вече на жандармерията . То и с тях по неволя сме били съюзници втората световна Тоя калибър е много ефективен в горски условия . Както и някакво количество картечни пистолети Берета М 1938 също за жандармерията .
Има някаква логика в Карканото като оръжие за горски стражари и жандармерия - много леко и наръчно пушле е - но не мисля, че сме купували..
Хмм, сега пак ме карате да се замисля. Моят дядо много ми е говорил за неговия баща, който е бил горски стражар, някъде от след ПСВ /всичките войни е изкарал като кавалерист/, та чак до началото на 50-те, до пенсия. През цялата си служба е бил с малка, къса, лека карабина "италианка". Ся, дали лична или служебна, не помня. Все съм си мислел досега, че някаква Беретка трябва да е била и вероятно допълнително скъсена, ама май Карканото е по-вероятно... Патрони е имало достатъчно, пак малки са били, но явно сравнени с Манлихеровите... Дядо, като юноша буен, на 16-17-18 години чака баща си да се прибере от гората, взема карабинката, закача си я под палтото и така отива по седенки и задявки Той беше нисък и набит, ама под късото палто тип сако пушката е била невидима. На патроните отпред на куршума с нож са правили кръст, така при стрелба е давала свирещ и зловещ звук, все пак е била за сплашване, не за убиване. Макар, че прадядо е гърмял с нея и по хора-бандити.
.
За Манлихера, в един оръжеен магазин бяха пуснали обезопасени такива(имах желание за една такава да я лепна на стената), обаче им заварили един пълнител за АК и станало грозно та дрънка.
В казармата 85-7 година бяхме с чисто нови АКС. Всички занятия и упражнения си ги правихме с това оръжие и мен лично много ме беше яд като гледам какво им се случва /макар че после разбрах, че всъщност нищо особено лошо не им се случва/. По едно време втората година раздадоха за всяка оръжейна /рота демек/ по 5-6 точно такива карабини /не съм сигурен все пак дали Манлихер беше/, обезопасени и заварен пълнител отдолу. На външен размер си бяха точно като АК и ги ползвахме кога минавахме полосата с препятствията и пак не беше задължително, ами по желание щото пък дървения приклад стърчи сравнен със сгъвайката. Имаше там един подземен тесен коридор на зигзаг и там много се дрънкаше оръжието...
... точно такива карабини /не съм сигурен все пак дали Манлихер беше/, обезопасени и заварен пълнител отдолу. На външен размер си бяха точно като АК и ги ползвахме кога минавахме полосата с препятствията и пак не беше задължително, ами по желание щото пък дървения приклад стърчи сравнен със сгъвайката. Имаше там един подземен тесен коридор на зигзаг и там много се дрънкаше оръжието...
Баш за това ги използвахме тези. И не беше по желание.
Абе не помня точно, ма май при нас поне - по желание беше в началото... Щото си бяхме свикнали с автоматите, а пък тия дето си бяха по-едрички, прикладът им идваше извън габарит. Аз още в началото като новобранка винаги съм минавал за отличен, после като стар и показно съм правил, ама все с ахтоматя... С пушката, един-два пъти съм минавал.
Абе не помня точно, ма май при нас поне - по желание беше в началото... Щото си бяхме свикнали с автоматите, а пък тия дето си бяха по-едрички, прикладът им идваше извън габарит. Аз още в началото като новобранка винаги съм минавал за отличен, после като стар и показно съм правил, ама все с ахтоматя... С пушката, един-два пъти съм минавал.
Абе и аз вече не помня точно, но точно помня, че като новобранки нямахме полоса - строихме я на края на първата година някъде, май
Последно редактирано от derhunter; 20-01-19, 17:56.
абе и аз вече не помня точно, но точно помня, че като новобранки нямахме полоса - строихме я на края на първата година някъде, май
Хм, офтопик.
Още бях новобранец когато изправихме стените,, т. е. на по-малко от 8 месеца служба... Беше много кално и отначало Пастичката, който после ми беше ЗКПЧ в школната рота - ни командваше стари и млади от втора и трета рота едновременно да я вдигаме, ама нещо не се получаваше синхрона... Дойде Черния Ларсен, който после беше ротен на ШК и като каза "Говедаа - вдигай!" всички вдигнахме като един... Всичко беше от желязо и бетон, ако помниш. Отначало беше къса, после я удължавахме. В школата почнахме да я минаваме каквото има построено. Имаше и две упражнения на нея - късо и дълго. Имам и някои заварки тук-таме дето аз съм ги наплювал...
Правехме една среща есенес ама закъснях и не можах да вляза в поделението да видя кое как е. Живот и здраве - следващия път.
П.п. Да, със сигурност си спомняш работата по удължаването... Май рововете с ония дебели розови кабели?
Преди школата беше, скачахме от тая високата полоса в пясъчника, два метра беше мисля и тогава си подбих петите... Довърших си упражнението, но след половин час почна страшна болка. Добре че два-три дена после имахме занятия в класното и ми размина, тва ми е било и единственото страдание в казармата де. А преди този случай я бях минавал поне няколко пъти и вече за отл., както казах.
Последно редактирано от jordanov sv; 20-01-19, 17:34.
Има някаква логика в Карканото като оръжие за горски стражари и жандармерия - много леко и наръчно пушле е - но не мисля, че сме купували..
Във википедия, статията за Карканото дават следното инфо:
в 1935 году Муссолини бесплатно подарил Болгарии 5 тыс. старых итальянских винтовок обр.1891 года и запас патронов к ним, которые были переданы на склады мобилизационного резерва болгарской армии; после начала Второй мировой войны началось увеличение численности болгарской армии, винтовки со складов мобилизационного резерва передали на вооружение формирующихся частей. В 1943 году некоторое количество итальянских винтовок по-прежнему находилось на вооружении вспомогательных охранно-полицейских формирований (в частности, сельской стражи)[10]
Като бележката под №10 отдолу е източникът - книгата на Славчо Трънски "Неотдавна". Не съм я чел, не знам колко е достоверна за случая. Очевидно обаче още преди 35-та година из България е имало доста трофейно оръжие от тоз калибър, демек - позната техника.
Пак някъде из Интернет срещнах информация, че с Финландия сме разменили някакво количество пушки - те са ни дали Манлихер-Каркано, срещу наши трофейни Мосин.
То по принцип италианската армия до ден днешен си е доста странно въоръжено формирование Навремето един от наборите на дядо ми ми е разказвал че като е служил 2 години в окупационния ни корпус в Гърция са пазели някаква ЖП линия до тях е имало италианска база . По неговите думи за 2 години италианец с оръжие не е видял денонощно китари пиене и жени та по неволя пазели и тях .
Без цигари и алкохол ще съм най здравия труп в гробищата .
Коментар