Tweet
От: ФИЗИЧЕСКА,СТРЕЛКОВА И ТАКТИЧЕСКА ПОДГОТОВКА В БА
Да си похваля отново поделението т.е бригадата относно физическата подготовка.
Когато влязох в учебния център физическата ми подготовка не беше на много високо ниво. Имах силен спринт в училище на 100 и 200м, но след 600метровата дистанция ми идваше да умра. Набирания 3 (три) с надхват и 7-8 с преден хват, коремни 0 (нула), успоредка - 0 (минус 0)
. Казано с други думи - бях си чиста мърда. Единствено ми се отдаваше да правя лицеви опори (30-40), коремни преси (100+) и да плувам (2-3-4км) ама плуване в казармата няма много 
.
На третия ден в казармата и 1 км-та дистанция в лек тръст просто виждах как парашутизмът ми се изплъзва и как исках да си ходя при мама. В крайна сметка на 3 месец когато беше изпита си взех 3 км-вата дистанция с оръжие за отличен, на полосата бях с едно от най-добрите времена, набиранията ми бяха също за отличен (12 - още и още не мога да направя повече). На 6 месец си влизах спокойно в норматива на 5км, а когато старшината ни наказваше с 3 обиколки на стадиона за някоя глупост си ги бягахме с кеф.
Сега след 15 години продължавам да бягам редовно за удоволствие. Наричам го моя начин за борба със стреса.цХодя редовно на фитнес за тонус и плувам когато басейна е отворен. Имам въздух и издръжливост. Е не като едно време, но мога да засрамя 90% от моите набори.(Минутки за самореклама)
. Това е една от причините да защитавам задължителната наборната служба. На мен тя ми даде повече отколкото ми взе. Не помня да съм ял толкова луканков салам и кюфтета преди това. Хахахахахах...
Каква ни беше програмата за обучение не помня ясно, но съм запомнил две основни неща, на които се държеше и никога не се нарушаваха в Парашутната бригада:
1. Никога първият учебен час не беше ФП - казваха че тялото трябва да се събути понеже в противен случай натоварването води до сърдечни заболявания;
2. Никога не се бягаше при температури по-ниски от 5 градуса Целзиеви.
Спазвам ги и сега - физическата ми активност е следобед и над вечер, а температурите за бягане гледам да не са под 8-10 градуса.
Да си похваля отново поделението т.е бригадата относно физическата подготовка.
Когато влязох в учебния център физическата ми подготовка не беше на много високо ниво. Имах силен спринт в училище на 100 и 200м, но след 600метровата дистанция ми идваше да умра. Набирания 3 (три) с надхват и 7-8 с преден хват, коремни 0 (нула), успоредка - 0 (минус 0)
. Казано с други думи - бях си чиста мърда. Единствено ми се отдаваше да правя лицеви опори (30-40), коремни преси (100+) и да плувам (2-3-4км) ама плуване в казармата няма много . На третия ден в казармата и 1 км-та дистанция в лек тръст просто виждах как парашутизмът ми се изплъзва и как исках да си ходя при мама. В крайна сметка на 3 месец когато беше изпита си взех 3 км-вата дистанция с оръжие за отличен, на полосата бях с едно от най-добрите времена, набиранията ми бяха също за отличен (12 - още и още не мога да направя повече). На 6 месец си влизах спокойно в норматива на 5км, а когато старшината ни наказваше с 3 обиколки на стадиона за някоя глупост си ги бягахме с кеф.
Сега след 15 години продължавам да бягам редовно за удоволствие. Наричам го моя начин за борба със стреса.цХодя редовно на фитнес за тонус и плувам когато басейна е отворен. Имам въздух и издръжливост. Е не като едно време, но мога да засрамя 90% от моите набори.(Минутки за самореклама)
. Това е една от причините да защитавам задължителната наборната служба. На мен тя ми даде повече отколкото ми взе. Не помня да съм ял толкова луканков салам и кюфтета преди това. Хахахахахах...Каква ни беше програмата за обучение не помня ясно, но съм запомнил две основни неща, на които се държеше и никога не се нарушаваха в Парашутната бригада:
1. Никога първият учебен час не беше ФП - казваха че тялото трябва да се събути понеже в противен случай натоварването води до сърдечни заболявания;
2. Никога не се бягаше при температури по-ниски от 5 градуса Целзиеви.
Спазвам ги и сега - физическата ми активност е следобед и над вечер, а температурите за бягане гледам да не са под 8-10 градуса.
със сестрите му се нахвърлили веднага. За нула время са го оправили, сложили го в УАЗ-452 Таблетка и го изпратили в окръжен военен хоспитал. Било му спряло сърцето, получил някакъв колапс, ама той се разминал с всичко лошо. После и той си е минал през Афганистан, два ордена Червена Звезда. После Чечня. Живи и здрав е.
Коментар