...искам да съобщя нещо важно на евентуалните спонсори.
От петък след обяд, та чак до неделя вечер групата ще е на палатка до трасето в Севлиево.
Най-любезно приканвам колегите от Севлиево и Габрово...черпете ни, не ни жалете.
Адаш, а бе още се чудя пожалиха ли ви или не, нищо не сподели за спонсорството?!.
Адаш, а бе още се чудя пожалиха ли ви или не, нищо не сподели за спонсорството?!.
Никой нищо, то духаше един силен вятър откъм Габрово и може това да е била причината, ма иначе сега само ме ръчкат за още снимки.
Аз обаче съм ларж и всички мои колеги от Дупница също, елате и ще се уверите сами...и за феновете на темата още няколко кадъра.
Мина много време и се натрупа много матрИал, а аз съм доста зает напоследък, за което моля да ме извините.
Записах се на кръжок по плетене и сега за домашно имам да оплета гащи на котака....
Днес ги завърших и ще ви нахвърлям няколко снимки от преди около 3 седмици, като ще стигнем и до последният уйкенд.
Преди 3 седмици бях доста болен, на антибиотици и почти се бях отказал да карам.
Гаргата щом чу това веднага ми каза, че ако дойда ще ми свари една отвара от която ще се почуства като новороден.
Речено сторено, Асен се захвана да вари отварата, а Гаргата го пазеше да не изкипи, нали знаете,
че такава отвара трябва да се обърне поне три пъти за да не ви боли глава после...
Изпих си "чая", беше поне 60градуса най-малко...и се почуствах като новороден, даже като безсмъртен се почуствах..
Дадохме пУна газ и спряхме за първа почивка чак след цели 5 километра..., аз бях останал пак без сили.
Дадоха ми пак и вече не можех да се спра, какво отава да снимам, бе за снимане съм снимал, но само десетина снимки са на фокус.
Люси съм го хванал тук за малко, но това е било само защото сам се е набил в кадъра...
Тази снимка пак е на Люси, а аз съм легнал, бях, ни жив, ни умрял, след една седмица на хапчета и отварата на Гаргата и Асен
се чувствах сякаш нямам никакви сили, но пък поне не ми пукаше вече ...
Започна едно спускане между борчета, но бяха толкова гъсти, че се налагаше да въртя задницата на мотора на ръка...
Ей такива клончета дори ме спираха, май този уйкенд беше по-добре да си лежа в леглото и да чета форума..
Изведнъж пътят или по-скоро пътеката свърши тук.
Нашият баща и водач Будин се оглеждаше откъде ще е най-лесно да се спуснем в дерето и да продължим.
Спуснахме се по една пътека която не позволяваше да спирам снимам и се озовахме в коритото на една река.
Понесохме се към едно близко село да заредим с......................... бира.
На по бира.
На финала за деня изпробвах новата Ямаха ВР250 на Гецата, останах много приятно изненадан.
Ей ме на, пълен парцал, толкова мъка не ми е било откакто комшийката беше поканила и сестра си на гости у нас...
Това беше от карането ни на 16 Април, имам снимки и от още две излизания, но за тях по-късно.
Сега ще ви пусна едни уникални кадри направени от Будин на следващият ден, 17 Април.
Аз нямах физическа възможност да присъствам, затова и ще коментирам по рядко.
Началото....
Краси се готви за скок..
Дава пУна газ и ...
Следващият е Николчо.
Николчо май се кара на Краси, ми да, много газ раздава това момче, не мож го настигна...
Това е заветната кота.
И Николчо вече е там
Следващият моля
Доволен е и има защо
Краси ги предизвиква да се качат още нагоре и другите толкова им трябва...
Ето го и фотографа, на него вече дължим половината и повече материал в темата напоследък.
Тук доколкото разбрах, Будин е наказал Краси с 50 лицеви опри поради лошата му дисциплина напоследък.
Аз след тези кадри много се замислям дали ще си позволя да оспорвам решенията на нашият водач и бащица Будин.
От тук нататък няма да коментирам, насладете се сами на уникалните кадри!!!!
Май затова е наказан като гледам.
На слизане...
Обратно в полето, уморени и щастливи, а аз пазя някой да не спами във форума с бутилка Мукосолван до мен.
Най-интересното нали се сещате, че съм запазил за накрая.
Сядам с бира в ръка и мишка в другата да си допиша матрИала, че се насъбраха толкова много снимки
и не знам кога ще сколасам да ги пусна всичките.
Отдавна бяхме решили един ден да се набием в открития рудник Бобов дол, пък каквото ще да става.
Тръгнахме от Дупница и малко над село Дяково навлязохме в гората, и изведнъж се озовахме ето тук.
Тази гледка се разкри пред мен.
Огледахме с нашият баща и водач Будин местността и решихме да слезем от най-далечният край.
Въпреки, че беше почивен ден и национален празник, тук в мината кипеше усилен труд.
Направи ни впечатление, че движението тук беше като в Англия...
Явно щяхме да си имаме проблеми с охраната ако се покажехме по табаните...
В този най-отдалечен сектор всичко беше замряло и се насочихме натам.
Това релефно поле май е подготвено за рекултивиране....потеглихме право надолу.
Понеже ни беше страх затова само прелетяхме за около 25-30 минути през мината и излязохме на асфалта в Бобов дол.
По пътя ни обаче попаднахме на депо за изхвърляне на шлака или въглищен прах, не знам какво беше, но много лепкаво и ситно като брашно.
И сърце юнашко не трае..
Ох, уморих се, ще отида да си почина и после пак ще продължа, вие не сменяйте форума, най-интересното тепърва предстои.
хахах браво момчета , стахотни разходки си правите, Chinela много увлекателно и интересно разказваш и описваш всяка една разходка и с много кеф следя темата, айде пускай продължението сега ,че изгоряхме от нетърпение ххаха
Поздрави !!!
Коментар