Аляска, една мечта по-малко.

[любител7]

От: Аляска, една мечта по-малко.

Адмирации!!!

[Cтъни]

От: Аляска, една мечта по-малко.

Когато искаше Кен беше доста забавен, беше прекарал над 30 години по нефтените платформи и имаше много за разказване.
Преди седмица ми писа, че подготвя ходене до източната част на Канада догодина и ме пита дали не искам да се присъединя.

;-)

[Purple Elephant]

От: Аляска, една мечта по-малко.

Еее виждаш ли Митко?? Източна Канада!! Ако нещо, все пак, се заформи, имай ме наум

P.S. Чакаме продължение

[Mitko69]

От: Аляска, една мечта по-малко.

;-)

[ATTACH=CONFIG]881133[/ATTACH][ATTACH=CONFIG]881134[/ATTACH][ATTACH=CONFIG]881135[/ATTACH][ATTACH=CONFIG]881136[/ATTACH]

Веднага се сетих за тебе, но ще ти направя услуга и няма да ви свързвам с Кен

[Mitko69]

От: Аляска, една мечта по-малко.

Еее виждаш ли Митко?? Източна Канада!! Ако нещо, все пак, се заформи, имай ме наум

P.S. Чакаме продължение

За догодина да направиме нещо заедно и с групата от Калифорния, идеи?

[Cтъни]

От: Аляска, една мечта по-малко.

Eastern Canada : https://bnc.lt/EyFm/Q4Hc5dTysw

[Purple Elephant]

От: Аляска, една мечта по-малко.

За догодина да направиме нещо заедно и с групата от Калифорния, идеи?

За Щатите--мерака ми е Юта: Escalante, Bryce National, Zyon, Moab... Colorado, не чак толкоз. Макар че по всяка вероятност ще бъда приятно изненадан.

А за Канада имай едно наум--догодина националните паркове в Канада са безплатни, за цялата година... Такава възможност още един път няма да има, поне в наше време.

[Cтъни]

От: Аляска, една мечта по-малко.

За догодина да направиме нещо заедно и с групата от Калифорния, идеи?

Magadan ! Две години е overdue вече .
А иначе това е cool : Yellowknife and Tuktoyaktuk преди да го асфалтират !!!

http://www.cbc.ca/beta/news/canada/n...hway-1.3526669

[denet]

От: Аляска, една мечта по-малко.

Митко ни държи в напрежение.....,зариби ни с продължения всеки ден и сега няколкодневно затишие.Айде бе,Митак,че обстановката се изнервя.
п.с.Някой знае ли къде се е затрил на Стъни пътеписа,тоя със Стоянчо?

[Mitko69]

От: Аляска, една мечта по-малко.

Здравейте, отново съм на линия и историята продължава.
Всъщност, с ваше позволение бих искал днешната доза пътепис да не е за Аляска...
Labor Day или денят на труда в САЩ се празнува всеки първи Понеделник на Септември.
С жена ми планирахме да си вземем по един допълнителен ден отпуска и да отпрашиме на някъде за 4 дни. За съжаление нейният шеф се задърпа и отказа да я пусне.
За мен това беше може би последен шанс за малко по-далечно каране тази година и набързо направих план-соло.
Планът беше адски прост-мятам се на мотора и два дни карам на запад, правя обратен завой и след още два дни съм в къщи.
Седнмица преди денят определен за старт дойде и добрата новина, шефа склонил и великодушно отпуснал един ден отуска на жена ми.
Набързо променихме дестинацията, сменихме мототра със самолет и около 11 сутринтта в Събота вече си губех времето и парите в едно казино в Лас Вегас.
Бързо разбрах, че печеленето на пари при мен е свързано с работа, а не с хазарт, зарязох комара, взех една студена бира, опънах се до басейна на хотела и се направих на Кен. По-точно забих поглед в телефона, търсейки с какво да си оплътниме времето за следващите 3 дни във Вегас.
Видях го веднага, някак си се открои от всички останали предложения...Hoover Dam trike trip.
А такаааа! Всеки път когато съм във Вегас си мисля да отида до въпросното съоражение и все го отлагам за следващия път. Този път пръстите ми поеха инициативата, започнаха да щтракат по екрана и след по-малко от 5 мин вече всичко беше резервирано и платено.
Оставаше да го сервирам на жена ми. Тя по традиция не се даде без бой. Обикновенно има 5 до 7 аргумента с които ми отказва да се качи на задната седалка.
И днес не изневери на себе си, след като чух всичките и аргументи...три пъти, извадих най-силният си коз-билети за Le Reve, шоу което изключително много препоръчвам.
Това сърши работа, кратката ваканция се очертаваше перфектна.

В Понеделник, денят определен за разходката рано-рано тръгнахме към Hotel Tropicana. Там беше сборната точка, от където щяха да ни вземат с микробус.
Не мога да се въздаржа и да не пусна малко снимки от Лас Вегас, град за който има много противоречиви мнения, но и град където симбиозата между човешкия гений и парите, многото пари са оставили един отпечатък, който не се вижда всеки ден...













































Следващите две снимки са типичен пример, че и тук нещата стават с връзки и трябва да познаваш „правилните“ хора на които да не забравяш да изпращаш подаръци за рожденните дни изразени в зелени финикийски знаци.
На първата снимка се виждат две бетонни колони...преди 2 години група инвеститори купили терена и започнали изграждането на голямо виенско колело. След като вложили около 2 милиона долара, нещата се закучили. От кметството им спрели строежа с някакви неясни обяснения, започнали са съдебни дела, а междувременно друг инвеститор, само за 6 месеца построил колелото от втората снимка и започнал да печата пари.
Звучи познато, нали?





Микробуса ни събра и поехме към Boulder, град намиращ се на 10 мили от Hoover Dam.
В един момент шофьорът отби към някакви индустриални зони, грабна микрофона и ни уведоми, че приятелите му от Welder Up са му пратили смс, че може да ни заведе до там за бърз тур, безплатно...спестявал ни по $80 на човек, да бе!
Еми като е без пари, карай. Аз съм гледал няколко епизода от реалити шоуто им по Дисковери и не станах голям фен, но на живо може и да е по-интересно.
Тази работилница е известна с производството на странни превозни средства, голяма част от извратените камиони, коли, дву и три колесни изцепки видяни в Mad Max Fury Road са произведени от Welder Up.
Пуснаха ни в салона направен за посетители, погледахме, поснимахме и бяхме отново на път.






















Тук спирам с писането защото системата започна да ми отказва да качвам снимки, дава съобщение: Upload file failed.
Снимките ги качвам по същия начин както съм качвал всички останали, ще изчакам малко, дано се оправи...

[Purple Elephant]

От: Аляска, една мечта по-малко.

Посетихте ли българския ресторант?

[Mitko69]

От: Аляска, една мечта по-малко.

Посетихте ли българския ресторант?

Не сме, тук си имаме достатъчно Български кръчми, а и мен ме налегна един мързел...прекарах повечето време около басейна

[Purple Elephant]

От: Аляска, една мечта по-малко.

Не сме, тук си имаме достатъчно Български кръчми, а и мен ме налегна един мързел...прекарах повечето време около басейна

Винаги асоциирам Вегас с най-близката за мен шкембе чорба...

[Mitko69]

От: Аляска, една мечта по-малко.

Пристигнахме в някакъв склад с гаражни клетки и достатъчно голямо пространство за тренировки, три-колесните скутери ни чакаха в двора.
Раздадоха ни каски, бърз курс по управлвние, няколко кръгчета в двора и бяхме на път.
Беше топло-95Ф, но сухо, жегата не се усещаше много.

















След 20 мин бяхме на чек поинт-а, където федералните спираха и проверяваха всички коли, микробуси и автобуси, да не би някой да е напълнил багажника с C4 с намерението да спретне един сериозен фойерверк.



Малко по-късно Hoover Dam се показа пред нас.
В началото на 20-ти век, Бюрото за рекултивация на САЩ разработва планове за масивна язовирна стена на границата на Аризона и Невада, с цел да опитоми река Колорадо и да осигури вода и водноелектрическа енергия за развиващия се Югозапад.
Hoover Dam е най-големият язовир в света в момента на завършването му през 1935 г., тази национална историческа забележителност задържа достатъчно вода в езерото Мийд за напояване на 2 милиона акра земя и служи като популярна туристическа дестинация.
Хувър Дам подхранва развитието на такива големи градове като Лос Анджелис, Лас Вегас и Финикс. Освен за напояване, водната централа със своите 17 турбини генерира достатъчно електричество за захранване на 1,3 милиона домакинства в седем щата.
Язовирът е определен за Национална историческа забележителност през 1985 г. и е едно от Седемте Американски строителни чудеса на гражданското строителство.

































Това е едно от картечните гнезда които са охранявали стената през втората световна война.



Спряхме за бързо фото на езерото Мийд, а по-късно и на една малка затревена поляна пълна с Bighorn, които явно живееха там заради тучната трева, която в Невада е рядко срещано явление.







Към 3 бяхме обратно в микробуса на път за хотела, кратка разходка, която за мен беше поредната отхвърлена дестинация до която исках да стигна на две колела, в случая на три...

[Mitko69]

От: Аляска, една мечта по-малко.

Ден 17ти
26 Юни
400 мили



Кен стана към 6 и излезе да си гледа телефона. Минавайки покрай мен ритна леглото и изрева от болка, после отвори вратата, която се тресна в леглото и я затвори с удар.
Нямаше как да не се събудя.
Разбудих баща ми и започнахме да събираме багажа.
През ноща беше валяло, леко ме втресе, добре, че не спахме на палатка.
В седем бяхме готови. Кен сподели, че снощи дълго е мислил върху моето виждане за начина на подръжка на веригата и е стигнал до извода, че май съм прав.
Казах му да не се хаби напразано, аз знам, че съм прав и той ще се убеди в това в момента в който подкара мотора.
Потеглихме на запад. Беше влажно, мъгливо и студено.
Движихме се по път който скоро щеше да свърши, в ляво се появи един от ръкавите на Заливът на Аляска.
Всичко изглеждаше някак си безцветно, тъжно, депресиращо.











След 5 минути бяхме ... в Аляска.
Ей така, като на шега. Нямаше бариери, нямаше паспортни проверки, просто изведнъж се появи табела, че отново сме в САЩ.
Това е единствената точка в която може да пресечеш официална Щатска граница без да те проверят за паспорт, виза или зелена карта.
Причината е проста, там свършва пътя, може да се продължи само по вода.
В обратната посока, към Канада има паспортен контрол от 8ам до 8рм. Имаше табела с някакъв телефонен номер на който да се обадиш ако си там когато КПП-то е затворено...или просто да зобиколиш оранжевите конуси, дори бариера нямаше.





Hyder, Аляска, най-южният град на Аляска. Призрачен град с население от 87 души.
Няма училище, децата, ако има такива, ходят да учат в Stewart, в Канада.
Ако вчера се чудихме какво правят хората в Stweart, то какво остана за днес.
Полуразрушени постройки, заковани прозорци, кал и сивота.
Депресирах се.











Подкарахме по пътя пред нас, по единствения път. След 500 метра пътя свърши, съвсем наистина.
Време беше за поредния обратен завой, всъщност последния обратен завой, от тук насетне все направо, чак до в къщи.













Време беше да напуснем Аляска за пореден път, този път завинаги.





Паспортния контрол го минахме за нула време. Единствения въпрос който ме питаха беше дали камерата записва в момента. Не, не записва.
След 5 минути бяхме обратно в Stewart, спряхме пред някакво кафе за закуска.
Кен влезе и излезе, нямало места. Аз влезох в кафенето което беше 6м2, с 6 маси, две от които бяха празани.
Изкочих навън за да го видя как се отправя към хотела в който спахме. Аха, естествено там има интернет.





С баща ми се върнахме в кафето, а там същите физиономии от ресторанта вчера. В общи линии през цялото време се разминавахме с едни и същи хора, малък град, к‘во да правиш.
В кафенето работеше само една жена, която дори не ни погледна за 10те минути в които кротко чакахме пред тезгяха.
Търпението ми свърши, тръгнахме към ресторанта на хотела.
Вътре Кен блъскаше по телефона и закусваше, защо ли не се изненадах.
Хапнахме на бързо и поехме към Mezidian Junction. Време беше да заемем с отхвърлвнето на мили.
Но преди това спряхме да поизмием моторите и колата.





















Спряхме на джънкшъна за бензин, Погледнах часовника-11, опа нещо се позабавихме. Очакват ни около 400 мили, трябваше да побързаме.
Природата оставаше все така зашеметяваща, буйни реки, бистри езера и грандиозни планини. Мечки имаше но време за фото не.
Постепенно трафика се усили, градовете през които минавахме ставаха по-големи и по-цивилизовани.
Наоколо се появиха малки ферми, вместо мечки, мусове, вълци, лисици и бизони, започнахме да виждаме все повече крави и коне да пасат на воля.
Дивото си отиваше. За първи път от много време стана топло, спуснахме се в долината, пътя стана скучен, не магистрално скучен, но скучен.



























Спряхме за бензин в Хюстън, не онзи Хюстън в Тексас, а само Хюстън.
Предложих на баща ми и Кен да хапнем по едно парче пица от бензиностанцията. Кен каза, че иска да яде където има интернет. Отговорих му, че няма никакъв шанс. Или яде нещо тук или кара гладен, яде хот дог.
Продължихме през хълмове и борови гори, но не беше същото. Снежните върхове, реки и езера, мечките и студа вече ми липсваха.
Някъде към 6 бяхме в Prince George, крайната дестинация за днес.
Видях някакъв мотел в дясно и спрях. Питах Кен какво мисли, той ми каза, че не искам да зная, аз му казах, че не ме и интересува.
Взехме две стаи, освен нас в целия мотел имаше още 4ма мотористи, които отиваха на там от където ние идвахме.
Стаите бяха големи,чисти и ефтини, Кен се извини за първоначалната си реакция.
Имаше интернет.



Поръчахме една пица, изпихме всичката бира и си легнахме.