Аляска, една мечта по-малко.

[lubashki777]

От: Аляска, една мечта по-малко.

Невероятно...останах без дъх...Чак сега съумявам да напиша някакви несвързани два - три реда...
Човече сънувам я тази пуста Аляска, а след твоя пътеписа това се случва вече всяка нощ.Явно се побърквам и направо май се радвам, че ще се позабави продължението, за да си поема малко дъх!!!
Страхотно...нищо повече не мога да кажа...
Поздрави!

[Mitko69]

От: Аляска, една мечта по-малко.

Ден 14ти
23 Юни
400 мили



Станахме рано, както обикновенно.
От вечерята бяха останали няколко парчета пица с които закусихме.
Минахме през магазина да заредиме 3-4 галона вода и поехме на север.
Днес трябваше да излезем от Аляска, с малко тъга си помислих, че вече официално пътувахме на обратно.
Времето беше перфектно, малко облачно, но като цяло, въпреки прогнозите във Валдез имахме най-доброто време за целият ни престой в Аляска.
Разбрахме се да намалиме спирането за снимки максимално. Вчера се наснимахме на воля и днес трябваше да се концентрираме в отхвърлянето на мили.
За щастие това не беше скучно отхвърляне на разстояние. Природата беше великолепна, планината беше различна...вчера се движихме от север на юг, директно срещу заснежените планински склонове до които не достигаха слънчеви лъчи. Днес срещу нас беше южната част на планината, снежните върхове отстъпиха място на зелени хълмове и тучни долини, уникално.





























Заредихме бензин и се отклонихме по път номер 1, към Ток.
Планът да не повтаряме или да намалиме максимално минаването по един и същи път два пъти работеше.
По груби сметки, за цялото пътуване сме минали по един и същ път не повече от 600 мили.
Пътя беше абсолютно пуст, не лош асфалт и гора, която като, че ли нямаше край.
От време на време спирахме да направиме път на движещите се с предимство или в зони на ремонт.
Това беше едно от най-приятните карания за отхвърляне на разстояние в мото кариерата ми.













Изведнъж планините ни обгърнаха от всякъде. Тучни долини, буйни потоци и кристални езера направиха момента вълшебен.
Всичко започна да се движи на забавен кадър, това беше момента в който разбрах, че Аляска ми даде много повече отколкото очаквах.
Вълшебно място, което трябва да се види.
Ако на някой от вас му е минавала идеята за разходка до Аляска, тръгвайте!
Зарежете всичко и потегляйте насам, с кола, кемпер, мотор, колело или пеша, няма значение. Няма да останете разочаровани, обещавам.

































След 30 минути бяхме в Ток.
Предвидливо купих един кашон бира за из път и отново бяхме на Alaska Highway, този път се движихме на юг.
Невероятно как лети времето, само преди 5 дни бяхме точно на това място, само че посока на север, днес вече карахме в обратната посока.
Минавахме през познати места, което ме караше да се чуствам леко тъжен. Не, пътуването не беше свършило, но ние се движихме на обратно.
АК highway беше абсолютно празна, с риск да се повторя, това беше един фантастичен път, който може да разтрепери душата и на най-коравия моторист.

Ако някой се интересува от повече подробности или планира ходене до Аляска, да пита. Ще се радвам да помогна с информация и съвети.
При липса на време, дори само едно каране по Alaska Highway, от единият до другият край, Dawson Creek-Delta Junction е нещо което си заслужава. Отиване и връщане около 2600 мили, 5 дни са напълно достатъчни за този маршрут.

Изведнъж пред нас изникна табела Yukon.



Дори и не разбрахме кога сме излезли от Аляска.
Чао Аляска, ти си прекрасна. Огромно благодаря за всичко.

Табелата за Юкон означаваше, че сме в Канада, но граница нямаше, всичко си беше като в Аляска, само ограничителните табели станаха в километри.
След около 20 мили най-накрая видяхме границата и Канадското кпп.
Наредихме се на опашката. Пред нас имаше един колега с BMW GS с лепенки на MotoQuest. Това е една от големите фирми за даване на мотори под наем.
Запознахме се. Джак от Австралия. Летял до Акоридж, от където взел мотора под наем и тръгнал да обикаля Канада и Аляска.
Беше малко нервен, защото полета му закъснял, после MotoQuest го мотали, а той бързаше да хваща ферибот от Haines и възнамеряваше да кара цяла нощ за да не го изпусне.
Пожелахме му успех, границата я минахме от раз.
Здраси, здрасти. На къде си тъгнал? На юг. ОК, приятен ден.







За нула време бяхме в Beaver Creek. Там имаше доста голям избор от места за нощуване, но беше още рано и решихме да покараме още час-два.
В инфо центъра ни казаха да караме смело, има къмпинги през 20 мили, а през 60 има и мотели.



Отново стъпихме на едрозърнестия асфалт. Грайфера на гумите започна да намалява със светлинна скорост, въпреки това аз бях спокоен за себе си. Гумите щяха да ме приберат в къщи без проблем. Кен, който имаше 1000 мили повече от мен и искаше да ходи до Сиатъл и после в Южна Каролина беше друга бира.
Питах го дали има план къде да смени задната гума, той нямаше. Всъщност изобщо не се беше замислил, че гумата му може и да не го прибере до тях.
Оставих го сам да си решава проблемите и продължихме напред.



След малко пред нас изникна табела за ремонти в следващите 100 километра.
Отсечките в ремонт с черен, прашен път започнаха да идват една след друга. Прахолякът беше ужасен. Витеше във въздуха и не се разсейваше изобщо. Пуснахме голяма дистанция по между си, погледнах небето с надежда за дъжд, никакъв шанс.
В дясно изкочи табела за къмпинг: Discowery Yukon Campground.
Време беше да приключиме с карането за днес.
Къмпинга беше уникално декориран и с всички екстри-душ, перални и за радост на Кен уифи.
Взехме една арктическа палатка за 60 кинта, аз като най-млад спах на пода.



























Наоколо бяха разхвърляни антики, участвали в строежа на АК Highway, опитах да подкарам една жипка, не тръгна.













Докато се мотаехме с бира в ръка, Кен се приближи към мен, гушнал лап топа и с мазен глас ме подхвана:
-Искаш ли да ти направя бек ъп на снимките, да не стане нещо.
Аз току що бях изял един корен домати барабар с кола и се плеснах по челото:
-Ама чудесна идея, как не се сетих по-рано.
Ясно ми беше, че се опитва да се докопа до моите безценни снимки ама го е срам да си ги поиска директно.
Извадих картите от двата апарата и му казах в прав текст.
-Стоя ти на главата с брадвата в ръка, ако не дай си боже затриеш нещо, удрям и после повтарям. Изтеглям те на 100 метра в гората и те оставам на мечките.
Той с трперещ глас прие.
-Гледай и ти, да не объркам нещо.
Тикнах му картите в ръцете и му казах да внимава.
Той ги взе, огледа ги и ме пита дали нямам адаптор, че лап топчето му има само УСБ, но не и кард ридер.
Айде сега и адаптор, нямам.
Силно разочарован си взе сапуна и отиде да се къпе.
Ние с баща ми отидохме до общия огън, където си допихме бирите и послушахме малко стари шлагери.
Ремонта на магистралата продължаваше в пълна сила дори и в 11 вечерта. Прахоляка беше уникален.





Време беше за лека нощ.

[Mitko69]

От: Аляска, една мечта по-малко.

Ден 15ти
24 Юни
500 мили



Успахме се.
Нощите продължаваха да бъдат брутално студени.
Тази нощ мисля, че получих гърч от студ, но не намерих сили да стана и да търся допълнителни дрехи.
Събрахме багажа, пихме по едно кафе и бяхме готови за път. Днес ни очакваха 500 мили все по АК Highway.
Потеглихме и веднага попаднахме в поредния вълшебен момент.
Скърцането на чакъла под гумите, мъркането на двигателя, слънцето опитващо се да пробие през облаците, прашният самотен път, величествените планини наоколо...ето за това съм тук, чуствах се едно малко човече в прегръдката на природата.























Ремонтите продължаваха, на няколко пъти спирахме да изчакаме насрещният трафик.







В един момент видях каравана в далечината, спряла по средата на пътя. Първото нещо което ми мина през ум, беше от коя страна да я заобиколя.



В следващия момент се усетих, че сигурно има причина караваната да е спряла по този начин. Спрях и аз, след малко причината, по-точно трите причини заради които всички спирахме се появиха на пътя.



Огромна, добре подържана кафява мечка и две малки мечета парадно пресякоха пътя, спряха от другата страна и започнаха да позират за снимки.









В далечината се появи Kluane Lake, трябваше да се ощипя за да съм сигурен, че не сънувам.
Това беше Alaska Highway- мечта, мит, легенда. Път който изпращаше мотопътешествията ми във друга галактика, и аз бях тук, бях част от това вълшебство.























Заредихме на поредната бензиностанция Юкон стайл и продължихме в страната на чудесата.









Към обяд бяхме в Haines Junction. Там трябваше да направиме един много важен ляв завой.







Кен водеше, внимателно го наблюдавах изотзад и го чаках да сгреши за да имам повод да му се скарам. Той зави където трябваше и после веднага отби пред един китайски ресторант. Спрях до него и още преди да съм си отворил устата той мазно ме уведоми, че си помислил, че съм гладен и спрял.
Не съм голям фен на китайската храна, но баща ми е, а и беше време за обяд, казах ок.
В следващия момент видях табелата „Free WIFI”. Аха, гладен съм бил, тоя започна да се подиграва с нас, усещах, че ще му нараня чуствата скоро.
Отворих менюто и о, чудо. Две страници китайски манджи, а останалото традиционни бъргъри и пържоли. Имаше секция със закуски, американ стайл. Взех си две яица със стейк за гарнитура.
Баща ми каза, че не е гладен, но ще хапне една супа. Не знам какво точно не ни разбра китайчето, но му донесоха цялата тенджера.



Кен попита за паролата на уифи-то и остана попарен, интернет има само за гости на хотела, но не и на ресторанта. Направо беше съсипан.
Скочихме на моторите и подкарахме като луди. Беше 12 часа, а ни очакваха още 500 км, трябваше да побързаме.
За нула време бяхме в Whitehorse. Вече официално бяхме покрили всеки един метър на Alaska Highway.
Спряхме да заредиме и Кен ме атакува с предложението да се отбиеме до Уолмарт и да потърсиме адаптор за СД картите.
Директно го отрязах, в прав текст му казах, че нямам намерение да го допускам до интернет и да го чакам да си начеше крастата. Ако иска да отива и после да ни гони по пътя. Усетих го, че му стана много криво, но замълча.

Сякаш усещаше, че се разделяме Alaska Highway ни организира чудесно сбогуване. Като с магическа пръчка трафика изчезна, карахме десетки километра сами, опитвайки се да запечатаме фантастичните пейзажи на около.
1300 уникални мили, 1300 мили които никога няма да забравя.

































Някъде към 6 стигнахме до отбивката за 37-ми път, това беше и крайната ни цел за деня.
Там висеше една от най-култовите, е може би е малко преувеличено, но една от най-популярните табели на АК Highway.



Отбихме в Nugget Baby Camp. За бунгало ни поискаха $190, но тенкс.
Опънахме палатките за 20 кинта. Кен полудя от кеф, имаше интернет.
Загледах си веригата, имаше нужда от чистене и смазване. Веригата на Кен беше в ужасно състояние, но той беше над тези неща, имаше интернет и това му беше достатъчно.









Решихме да вечеряме в ресторанта. Имаше кабелна телевизия, помолихме да пуснат CNN.
На Кен му се обясни, че днес Великобритания безапелационно е заела първото място по простотия като е гласувала за излизане от ЕС.
Но да не се притеснява, в САЩ идват избори за президент, на които се явява един крупен бизнесмен. Гласуването за него ще измести Великобритания от първото място като нищо.

[mutragen]

От: Аляска, една мечта по-малко.

Дано не ми се обидят другите колеги от форума, но това е най-интересния и красив пътепис, който съм чел до момента. Има още един, който съм чел няколко пъти - "Съкровищата на Егея", пълен, изчерпателен и при първа възможност ще го повторя. А ако някой ден имам парите и мога да замина за Щатите, и да си наема мотор ... няма да се замисля. Дай Боже всеки му да види с очите си такава красота. Благодаря за труда , с който ни правиш съпричастни ... наистина благодаря

[Mitko69]

От: Аляска, една мечта по-малко.

Дано не ми се обидят другите колеги от форума, но това е най-интересния и красив пътепис, който съм чел до момента. Има още един, който съм чел няколко пъти - "Съкровищата на Егея", пълен, изчерпателен и при първа възможност ще го повторя. А ако някой ден имам парите и мога да замина за Щатите, и да си наема мотор ... няма да се замисля. Дай Боже всеки му да види с очите си такава красота. Благодаря за труда , с който ни правиш съпричастни ... наистина благодаря

Благодаря за добрите думи.
За мен е голямо удоволствие да споделя това невероятно пътуване със всички които имат интерес не само към мото пътуванията, но и любителите на дивото и красивото.
Много ще се радвам ако съм успял да запаля и други за тази дестинация, уникално е.

[гоше]

От: Аляска, една мечта по-малко.

Митак, голямо БЛАГОДАРЯ, че сподели с нас това прекрасно изживяване!

[boy3m]

От: Аляска, една мечта по-малко.

За мен е голямо удоволствие да споделя това невероятно пътуване със всички които имат интерес не само към мото пътуванията, но и любителите на дивото и красивото.
Много ще се радвам ако съм успял да запаля и други за тази дестинация, уникално е.

Нека бъда поредният с благодарности към Мitko69,затова ,че ни прави съпричасни към това невероятно вълнуващо пътуване.
Стоя пред монитора с увиснало чене и реещи се мисли и мечти,там някъде сред красивите пейзажи на Аляска.

Благодаря на Митака за това че е добрият човек раздаващ безплатни мечти.

Безценно.

[Mitko69]

От: Аляска, една мечта по-малко.

Ден 16ти
25 Юни
400 мили



За първи път не ми беше студено през ноща.
Събрахме си багажа и в 7 ам бяхме готови за път.
С малко тъга се сбогувах с Alaska Highway.
В момента в който си обещах да се върна, се замислих, че местата където си обещавах да се върна бяха толкова много, че направо трябваше да повторя пътуването. Защо не?
На този етап щях да изчакам.
Причината беше един колега с който се заговорихме предишната вечер. Разказа ми, че е правил над 6 организирани пътувания до Южна Америка, и не спря да говори за Еквадор.
Еквадор толкова много му беше влезнал под кожата, че успя да ми запали фитила и на мен. Като за начало си обещах да проуча тази дестинация, но да не избързвам, нека завършиме това пътуване и ще видиме. Аз все още търсих поредната мечта след която да тичам, пардон да гоня с мотора.
Заредихме, щтракнахме няколко последни снимки с АК Highway и се понесохме по 37ми път, на юг.







Път 37 е известен като Cassiar Highway, един от многото изолирани пътища на Британска Колумбия.
Предстоеше ни поредното отхвърляне на мили, по един страхотн живописен път с перфектен асфалт, много завои и милиони, милиарди, ама много милиарди дървета.
Замислих се, че дори да докарат тук цялата ромска дървена мафия на България, умножена по 100, независимо от митовете, че са много работливи когато става въпрос за промяната на собстеността от чужда към тяхна, няма дори да одраскат гората.













Следите от горските пожари бяха навсякъде, някъде бях чел, че в много случаи тези пожари не се пипат, само ги контролират.
Мечките спряхме да ги броиме, бяха на всякъде.









Една от причините този райски ъгъл на картата да бъде обитаван от една шепа хора е бруталният студ през зимата. Чухме за температури от порядъка на -70...
В ляво излезе някаква табела за парк, отбихме се да разузнаем.
Независимо колко отдалечено беше това място от всичко и тук си имаше правила, алеите бяха еднопосочни, обозначени с пътни знаци, точно както улиците в големите градове.
Аз продължих направо, защото ми се струваше, че така трябва, Кен ми засвирка отзад и заръкомаха на дясно...очевидно бях направил поредното нарушение влизайки в еднопосочна алея на къмпинг който се намираше на 150 км от най-близкото населено място.
Видях го в огледалото, че зави, добре, че баща ми ми имаше сляпо доверие и продължи след мен.
Пред нас се откри едно фантастично езеро, палатките бяха опънати на 3 метра от водата. Хвана ме яд, че не сме знаели за това място вчера. Щяхме да покараме един час повече и да спим тук, нищо, другия път.
Заговорих се с Нико от Торонто, който всъщност беше от ЮАР. Пътуваше в нашата посока, багажът му беше поне толкова колкото беше нашият, ако не и повече с тази разлика, че нямаше кола да му го вози.
Кен се появи от една странична алея и веднага ми направи забележка, че пак съм бил в нарушение като съм минал по еднопосочна алея, в насрещното.
Казах му, че знам и не ми пука.













Казахме си чао с Нико и продължихме на юг.
Пътя и природата отново ни върнаха в света на приказките.
Видяхме активна златна мина, мечки, мус в далечината...една кака беше тръгнала да обикаля Канада с колело за което беше закачила ремарке за кучето си.
Нищо особено, скучно еднообразие. Разходките до кафето в Неделя ми липсваха ужасно...































Спряхме за обяд в Dease Lake, това беше нещо като стъргалото на района. Ресторант, хранителни стоки, оръжие и бар, за всекиго по нещо.
Имаше едно RV очевидно докарано от Италия, малко в страни беше и местния колеж.
А бе кой казва, че човек не може да отгледа семейство тук?









Зад един завой видях няколко коли и едни кемпер странно килнат в канавката.
Спряхме с Кен, баща ми го нямаше, явно беше спрял да снима.
Хората от колите обикаляха кемпера да видят дали няма някой изпаднал в беда. Нямаше никой, явно бяха хванали някой да ги закара до близкия град да търсят помощ.





Първата кола потегли, хората от втората се качиха, но ни гледаха подозрително и не тръгваха. Аз реших, че така или иначе сме спрели, да изчакаме баща ми.
Най-накрая вторя автомобил подкара, спря до нас и свали стъклото:
-Какво става, защо не тръгвате?
-Чакаме някой, проблем ли е?
-А, не. Малко по-нагоре има отбивка, защо не го чакате там.
-Защото не искам, ако няма друго, хев а найс дей.
Подкара много бавно и сигурно дълго време ни е наблюдавал в огледалото. Май реши, че го чакаме да тръгне и да атакуваме кемпера с цел грабеж...
Баща ми пристигна и продължихме.

По едно време Кен ме изпревари и отби в ляво. Огледах се, табела за уифи не видях. Спрях до него да го питам какво се случва.
-Нещо трака много силно.
-Това нещо да не е веригата ти.
-Май да.
Наведох се да я преслушам, тя горката още малко и ще падне. Казах му, че трбва да се натегне, без да ме интересува какво пише в мануала.
Той прие, не че имаше други варианти в тази пустош.



Стегнах му веригата и продължихме.

[egerchev]

От: Аляска, една мечта по-малко.

И аз да кажа мерси за снимките и пътеписа!Митко ,благодари ,че си бил с Кен,че ако не е бил той с баща ти щяхте да се побъркате от скука(то и с толкова красиви пейзажи постоянно около теб сигурно им свикваш) . А така , все е имало нещо и някой да ви държи в кондиция ..хехехехе

[valsodar_rn]

От: Аляска, една мечта по-малко.

Поздравления за пътеписа!Италянския кемпер има много интересен надпис над предното стъкло.

[Mitko69]

От: Аляска, една мечта по-малко.

Когато искаше Кен беше доста забавен, беше прекарал над 30 години по нефтените платформи и имаше много за разказване.
Преди седмица ми писа, че подготвя ходене до източната част на Канада догодина и ме пита дали не искам да се присъединя.
За мен е доста рано да започна с плановете за догодина, но се разбрахме да ме държи в течение.
Другият му план за догодина е да атакува Appalachian trail, това е пешеходен маршрут през Апалачите, цялата отсечка е 2000 мили и се взима за 6 месеца. Дали ще успее не зная, но му прави чест, че иска да опита.

[Еделвайс]

От: Аляска, една мечта по-малко.

Страхотия, невероятно, направо прочетох всичко на един дъх, че чак днес видях прекрасния пътепис, огромно благодаря за споделянето 

П.С. Твоя спътник Кен е уникално голям образ

[Mitko69]

От: Аляска, една мечта по-малко.

След по-малко от 2 часа бяхме в Mezidian Junction.
Това беше поредната отсечка от 600км кеф до посиняване.
Първоначалната идея беше да спиме в Mezidian Junction и на другия ден да отидеме до Стюарт. Беше рано, имахме време и решихме да продължаваме, така щяхме да спестиме малко време на следващия ден.
Заредихме и завихме на дясно по път 37А.











Природата продължаваше да ни дарява с уникалните си дарове. Реки, водопади, ледници и снежни върхове, от всичко по много.
За поредн път си помислих колко не е честно всичката тази красота да е тук, на 2500 мили от където живея, можеше да е по-близо, много по-близо.

След поредния завой пред нас изкочи Bear Glacier, един от символите на този уникал път към нищото.





Изведнъж застудя, замириса на зима. Очевидно щяхме да сме в мотел независимо от цената.



















След 20 минути бяхме в Stewart, миньорски град с население от 500 човека.













Директно спряхме пред King Edward Hotel. Имаха само една свободна стая за 100$, взехме я.
Донесоха едно походно легло за мен, стаята беше толкова малка, че единственото място където можеше да го сложа беше в коридора, пред тоалетната и трябваше да запуша входната врата.





Вечеряхме в ресторанта на хотела. Кен не пусна телефона, имаше интернет.



Изведнъж Кен хвъли телефона и каза, че продължава да има проблеми с веригата.
Дали знам къде да намери сервиз. Изсмях се съвсем искренно.
Следващия голям град през който щяхме да минем беше Prince George, на около 400 мили от където сме в момента.
Така съвсем между другото го питах кога я е смазвал.
-Как кога, тази сутрин. Почистих я и я смазах, това го правя всяка сутрин.
-Стой. Я повтори отново какво правиш всяка сутрин. Ако това което си мисля, че си правил е истина, то заслужаваш да ти се вземе книжката и никога повече да не пипнеш мотор.
Боже не е истина.
Всяка сутрин Кен пръскал веригата с препарат за почистване, който разтваря маслто и мърсотията по веригата. След което, без дори да я забърше нанасял смазка за верига. И е тръгвал на път.
Това което се получава, е че разтворителя не позволява на смазката да попие между звената и да си свърши работата, а поемането на път веднага след това означаваше изхвърлянето на смазката от веригата още на първите 100 метра.
С две думи, моя спътник не правеше нищо. Смазка до веригата не беше стигала поне 6000 мили, може и повече.
Показах му как се прави и му обещах, че на другия ден ще е като нова.



Стана време за лягане. Кен каза, че ще си поиграе с телефона в лобито и ще дойде по-късно.
Обърнах му внимание, че входната врата се отваря не повече от 20 см и после ме удря директно в главата, да внимава, бях пил и бях конфликтен

[sl.daskalov]

От: Аляска, една мечта по-малко.

Благодаря за снимките и разказа! Като свърши ще ми липства много!
Доколкото си спомням най-дълго издържалата верига без смазване е 50 000 км. чел съм го някъде! Аз например единственно мия веригата си със струя вода от маркуча когато си мия мотора. През останалото време само пръскам през около 200км. или като забележа че е суха, но не ползвам маркови спрейове а един евтин модел с обикновенно масло, което си остава течно и се изхвърля напълно от веригата като така я почиства.

[Chicago Bear]

От: Аляска, една мечта по-малко.

Еваларка Митак!!!Отново страхотен пътепис и снимки!!!
Най-после го направи това пътуване,а с тези снимки и ние да видим малко от красотите там.Личи си че и на баща ти му е харесало.
А този Кен,каквото и да говориш,трябва да е много тегав,щом е издържал на този напън и това зверско каране.
...Еквадор викаш...А???