На къде?
Това беше въпроса, който си задавах всеки път когато се замислех за поредното мото пътуване.
От една страна Америка е голяма. Не би трябвало да е толкова трудно при избор на дестинация.
От друга страна, след всяко пътуване, групата теоритично се увеличаваше, което водеше до повече претенции и много различни идеи, повечето от които граничещи с научна фантастика, но така или иначе поне теми за приказки имаше достатъчно.
Гледах картата с дни и нищо не ме грабваше, направо не можех да повярвам...
Когато се прибрахме от Юта и Колорадо решихме, че следващия път ще е добре да намалиме межинното каране и да опънем на два пъти базов лагер от където да планираме еднодневни разходки в рамките на 200-300 мили. Това щеше да елиминира досадното разпъване и прибиране на палатки всеки ден и евентуално да изравни скучните и продуктивните мили като разстояние и време. Идеята беше добра, но къде по дяволите е това място?
Истината беше, че многото мили, непрекъснатото опъване и събиране на палатките миналата години леко ни изтощи и се чуха гласове за по-лесен живот.
Сега като се замисля това си беше чиста проба лигоч от наша страна, да ни е лесно, близо, удобно, комфортно, да има климатик, топла вода, релаксиращ масаж в края на деня…глупости на квадрат, бяхме здрави, прави, дори и не много стари, горните екстри ги оставяме за пенсионерските години…приключението не е приключение ако човек не излезе от комфортната си зона, нали?
Тези пътувания ги чакахме по 12 месеца и държахме по един или друг начин да са специални, което започваше с въпроса “На къде?”.
Търсехме нещо което да си спомняме цял живот. Не ставаше въпрос да навъртиме едни мили, да се прибереме по къщите и да си кажеме, ей покарахме.
Ако някой иска да кара, да се мята на магистралата и да кара до момента в който реши, че му стига, да направи обратен завой и да се прибира, да пусне 5-6 снимки във Facebook за да покаже на FB зрителите колко е cool и какъв невероятен живот, изпълнен с приключения и адреналин живее, след което да забрави, че изобщо е карал. Ние не искахме да забравяме, искахме с всяко ново пътуване да вгигаме летвата все по-високо...
Ровех се по форумите, четях пътеписи, гледах клипчета в Youtube, дори си закачих една голяма карта на стената…
Идеите се появяваха една след друга, променяха се, отхвърляха се, в един момент датите, започнаха да стават проблем, появиха се и други непредвидени фактори и изведнъж се оказахме на косъм да пишеме сезона нулев.
Големите и грандиозни планове останаха за друг път, а ние решихме ако организираме нещо, то да бъде спонтанно и непланирано, ако е възможно, просто тръгваме...
Оказа се, че е възможно. Първата седмица на Август ни устройваше напълно и това само по себе си определи посоката на движение.
Планът беше да се изнесеме на бегом на Запад в района на Yellowstone National Park, където да прекараме няколко дни и после на обратно.
Просто, точно и ясно.
Това беше въпроса, който си задавах всеки път когато се замислех за поредното мото пътуване.
От една страна Америка е голяма. Не би трябвало да е толкова трудно при избор на дестинация.
От друга страна, след всяко пътуване, групата теоритично се увеличаваше, което водеше до повече претенции и много различни идеи, повечето от които граничещи с научна фантастика, но така или иначе поне теми за приказки имаше достатъчно.
Гледах картата с дни и нищо не ме грабваше, направо не можех да повярвам...
Когато се прибрахме от Юта и Колорадо решихме, че следващия път ще е добре да намалиме межинното каране и да опънем на два пъти базов лагер от където да планираме еднодневни разходки в рамките на 200-300 мили. Това щеше да елиминира досадното разпъване и прибиране на палатки всеки ден и евентуално да изравни скучните и продуктивните мили като разстояние и време. Идеята беше добра, но къде по дяволите е това място?
Истината беше, че многото мили, непрекъснатото опъване и събиране на палатките миналата години леко ни изтощи и се чуха гласове за по-лесен живот.
Сега като се замисля това си беше чиста проба лигоч от наша страна, да ни е лесно, близо, удобно, комфортно, да има климатик, топла вода, релаксиращ масаж в края на деня…глупости на квадрат, бяхме здрави, прави, дори и не много стари, горните екстри ги оставяме за пенсионерските години…приключението не е приключение ако човек не излезе от комфортната си зона, нали?
Тези пътувания ги чакахме по 12 месеца и държахме по един или друг начин да са специални, което започваше с въпроса “На къде?”.
Търсехме нещо което да си спомняме цял живот. Не ставаше въпрос да навъртиме едни мили, да се прибереме по къщите и да си кажеме, ей покарахме.
Ако някой иска да кара, да се мята на магистралата и да кара до момента в който реши, че му стига, да направи обратен завой и да се прибира, да пусне 5-6 снимки във Facebook за да покаже на FB зрителите колко е cool и какъв невероятен живот, изпълнен с приключения и адреналин живее, след което да забрави, че изобщо е карал. Ние не искахме да забравяме, искахме с всяко ново пътуване да вгигаме летвата все по-високо...
Ровех се по форумите, четях пътеписи, гледах клипчета в Youtube, дори си закачих една голяма карта на стената…
Идеите се появяваха една след друга, променяха се, отхвърляха се, в един момент датите, започнаха да стават проблем, появиха се и други непредвидени фактори и изведнъж се оказахме на косъм да пишеме сезона нулев.
Големите и грандиозни планове останаха за друг път, а ние решихме ако организираме нещо, то да бъде спонтанно и непланирано, ако е възможно, просто тръгваме...
Оказа се, че е възможно. Първата седмица на Август ни устройваше напълно и това само по себе си определи посоката на движение.
Планът беше да се изнесеме на бегом на Запад в района на Yellowstone National Park, където да прекараме няколко дни и после на обратно.
Просто, точно и ясно.
Коментар