Колко див е Дивия Запад???

[sl.daskalov]

От: Колко див е Дивия Запад???

Пътеписите на Чикагската група и на Сашо са ми любимите, а тука имаме 2 в 1!
Благодаря!

[alexalex69]

От: Колко див е Дивия Запад???

Май ще се наложи и аз да търся подобна компания тук в ДЕ ............ С едно само не мога да се примиря че и при вас магистралите са отвратително място , но без тях преминаването на големи разстояния е мисия невъзможна . 220 км по магистрала около 2 часа .Същото извън магистралата около 6 часа в неделя . През седмицата може и повече . Благодаря за това че обикалям с вас и аз виртуално !

[Mitko69]

От: Колко див е Дивия Запад???

Пътеписа ви е по добър от Дискавъри канал.

Изчервих се...А сега сериозно, това е много задължаващ комплимент, ще се старая още повече.

[sozi]

От: Колко див е Дивия Запад???

Само едно нещо не видях абе там нямате ли пътища с дупки.Предната седмица от Царево до Малко Търново 4 болта загубих два от който на предната спирачка.
без такива премеждия не се ли губи тръпката

[Ангел Иванов/sereco1/]

От: Колко див е Дивия Запад???

Само едно нещо не видях абе там нямате ли пътища с дупки.Предната седмица от Царево до Малко Търново 4 болта загубих два от който на предната спирачка.[ATTACH=CONFIG]821974[/ATTACH][ATTACH=CONFIG]821975[/ATTACH]
без такива премеждия не се ли губи тръпката

Къде ходиш по този хубав път!Доминатора за сега нищо не изгубил,а този път го карам редовно!

[Mitko69]

От: Колко див е Дивия Запад???

Ден 5ти

Отворих очи към 7, валеше и беше студено. Една от онези сутрини в който искаш да пролежиш деня.
Към 7:30 дъжда спря, изпълзяхме от палатките, духаше лек вятър който ни пронизваше леко и елегантно, втресе ме.
Днес беше деня за Йелоустон, или колкото там може да се обиколи за ден.



Тук видяхме и единствената мечка за пътуването, снимката е малко неясна, затова мога да направя какъвто си искам коментар и няма да бъда хванат в измама-огромна зла гризли, с кървясали очи и туристически обyвки подаващи се от огромната и паст, абе да не и се мяркаш пред очите.



Продължавахме бавно-бавно към първата цел за деня- гейзера Old Faithful.

Това което ме разтревожи вчера, се потвърди на 100% днес. Знаехме, че ще има хора, но не бяхме взели под внимание факта, че пътната мрежа не можеше да поеме целия трафик, един бизон до пътя спираше десетки коли за снимки, никой не бързаше и въобще всичко ставаше супер бавно. Тук трявба да се дойде след 25 Август, когато децата тръгнат на училище и навалицата е намаляла на половина.
Както и да е. Спирахме, снимахме, седяхме в трафик. Поне слънцето се показа и се стоплихме малко.



Към обяд пристигнахме. 45 мили за 4 часа. Ясно беше, че Йелоустон ще го гледаме през крив макарон, колкото-толкова, да не бъдем максималисти.

Old Faithful е най-популярния и предвидим гейзер в парка. Изригва на около 90 минути и събира хиляди зрители.
Района е силно комерсиализиран-хотели, ресторанти, сувенири...
В момента в който пристигнахме, гейзера приключи с поредното си представление. Айде още час и половина чакане.

[Mitko69]

От: Колко див е Дивия Запад???

След час и половина чакане гейзера започна да кашля и всички затаихме дъх в очакване на голямото събитие, зад нас, без изобщо да обръща внимание на разните там пушеци и бълбукания, точно като на парад мина ето това:



Отне ни около 1/370000000 част от секундата да избереме между природните чудеса и постиженията на съвременната пластична хирургия.

[Mitko69]

От: Колко див е Дивия Запад???

За щастие силикона изчезна преди природното шоу да е свършило, остана малко време и за Old Faithful.



Както започна, така и свърши, има няма 2 минути.
Е видяхме и това чудо, следваше поредния трафик за измъкване от паркинга. Решихме да продължаваме без план, просто да си караме през парка, ей така за кеф.



Сашо си намери трибуна, ама май никой не го чу.

[Purple Elephant]

От: Колко див е Дивия Запад???

Пътеписите на Чикагската група и на Сашо са ми любимите, а тука имаме 2 в 1!
Благодаря!

Аз също благодаря!! Надявам се някой ден да покараме заедно.

[Purple Elephant]

От: Колко див е Дивия Запад???

Кратко видео на Old Faithful:

https://goo.gl/photos/HDSueEFdUcTgnreA7

[Vili4ka]

От: Колко див е Дивия Запад???

Много, много готино! Продължавайте в същия дух! Благодаря за споделените емоции!

[suzuki team]

От: Колко див е Дивия Запад???

Червения асфалт и на мен ми направи впечатление, не знам защо е такъв. Обикновенно е сиво-черен. Това беше една отсечка от 7-8 мили...
Сузукита има, но на фона на Харлитата плюс всички останали Японски круизъри се губят. От друга страна са си извоювали име на много надеждни мотори, особено малките 650цц двигатели и като добавиш ниската цена, стават супер привлекателни мотори. Аз смених два за 2 години, и трети бих си взел.
Моите наблюдения, без това да е официална статистика, особено когато пътувам на запад-меката на тежкото ендуро е, че на всеки 1000 мили каране, средно се разминавам с 10 ГС-а, 8-Втрома и 3 Супер Тенерета.

Значи все пак е на добри позиции марката. И то на тоя пазар. Аз лично завинаги станах фен на марката след като се качих на една двутактова петстинарка. Е няма друг мотор дето да ми е направил ръцете по дълги!

Благодаря,продължавайте в същия дух. Всички очакваме с огромно нетърпение продължението!

[Mitko69]

От: Колко див е Дивия Запад???

Продължихме да се шматкаме без цел и посока, беше красиво и различно, дори и хилядите хора наоколо и задръстванията спряха да ни дразнят.



В този момент Сашо удари 46000 мили.



Ако не ме лъже паметта, той купи мотора преди ходенето до Аляска на 2000 мили, ако приемем, че до Аляска и обратно е навъртял още 8000, то остават едни 36000 мили за които би трябвало да даде отчет в писменна форма, подкрепено със снимки-къде, какво, защо и как.

Часът беше около 4, решихме да се насочиме към къмпинга. Напускахме Йелоустон с миксирани чувства. От една страна изнервящите задръствания, хора навсякъде, чакане, бутане...от друга Скалистите Планини, заобиколени от страхотни долини, буйни реки, гледки спиращи дъха и не на последно място гейзерите, които като че ли бяха навсякъде.

[Mitko69]

От: Колко див е Дивия Запад???

Прибрахме се в къмпинга и седнахме да анализираме ситуацията. А тя беше следната:
Първоначалния план беше да сме тук 2 дни, в последствие решихме да останеме още един ден и да посетиме Grand Teton-планинска верига на юг от Йелоустон. За съжаление местото на което бяхме опънали палатките беше резервирано и на следващия ден трябваше да местиме всичко на друго място, където обаче имаше хора, които първо трбваше да си тръгнат, чак аз се обърках...
Grand Teton се намираше на около 100 мили от нас и то при положение, че хванехме най-краткия път, а той беше през Йелоустон. Днес минахме 45 мили за 4 часа, какъв изобщо беше шанса, че ако първо местиме лагера, после караме 100 мили през парка изобщо ще стигнем до там по светло, а да не забравяме, че трябваше и да се прибереме обратно.
Накратко, взехме трудното решение, да се разделиме със Сашо на следващия ден и да поемем обратно на изток.

Във следващия момент духна, като на шега. Палатките залегнаха, придържани от големите камъни в четирите ъгъла, караваната на съседите разпери крила и се опита да полети.
Палатката на Сашо, която не беше укрепена, направо си тръгна.



Духа, духа, пък спря. Добре, че бяхме тук, че не ми се мисли ако ни нямаше какво щяхме да намериме, по точно, какво нямаше да намериме.
Слънцето изгря, вятъра се укроти и настана време за баня. Сашо ни показа как се смазва огън, отворихме бирите и всичко запoчна от начало.



По едно време дърватa свършиха, Сашо и Ванката се писаха доброволци да ходят за съчки. Върнаха се с това?!?!



Докато се опитваха да набутат дръвника в огъня, Ванката си самоизмисли и прякор, няма да го споделям без негово съгласие, но ако някой го познае има от мен една бира.

Изядохме и изпихме каквото имаше и си легнахме. Стана студено, времето определено се разваляше, пих два аспирина и извадих втория спален чувал. Заспах с мисълтта, че сме взели правилното решение да си тръгнем един ден по-рано.

[Mitko69]

От: Колко див е Дивия Запад???

Ден 6ти

Събудих се от студ. Нямам представа каква беше температурата, но факта, че бях с 2 спални чувала и това не помогна ме караше да мисля, че може и да сме били близо до нулата.
Изпълзях на вън, слънцето се опитваше да пробие, но ме втресе. Пепи усилено сгъваше багажа.
Докато аз и Ванката се помотвахме и събирахме сили да започнеме с пакетирането, Пепи събра всичко и го натовари на мотора. Точно тогава заваля, силно и безкомпромисно.
За секунди всичко стана вир вода, Пепи ни се подхилваше ехидно.
В момента в който набутахме целия багаж, от който течаха реки вода по торбите, дъждът спря, но си остана ветровито и студено.
Сашо също тръгваше, но на юг, към Grand Teton. Все пак изпращахме един представител на групата и до там.



За съжаление, дойде и момента в който трябваше да си кажем довиждане. Разделяхме се с мисълтта, че се разделяме с приятел и тази среща е само началото.

Сашо, благодаря ти за компанията, за истоиите, за това, че си пич.

До скоро!