Tweet
От: Колко див е Дивия Запад???
След разходката по езерото реших да обръщам към къщи… Не трябваше да се прибирам поне още за един ден и мислех да нощувам някъде по път.
Минах по същият черен път до язовира, като начин да пропусна връщане през Йелоустоун. Кратка почивка—това беше вече като почти бях преминал през планината:
Пътят в Айдахо се превърна в хубав и широк, с равен макадам. Карах с около 55—60 мили и си мислех ей сега ако се разлепя каква щеше да стане… Задната ми гума беше почти без грайфер, мотора като че ли плуваше върху настилката но ми беше кеф…
Спрях да снимам Големите Титони зад мен, в далечината:
А тук вече стигнах до асфалта, малко преди селището Ashton, в щата Айдахо:
Реших да избягвам главните магистрали, и да намеря маршрут по второстепенни пътища. След като хапнах в Rexburg (http://www.blistersrexburg.com/ вкусно барбекю), свих наляво по 33, а след това на север по 28 към Leadore, щата Айдахо…
А пътят наистина удиви—никакъв трафик, прав, до където поглед стига… Както някъде четох—човек ако присвие очи внимателно, може да види какво става утре…
Вятърът духаше силно, и подпирах мотора, докато снимах. Странно усещане, съвсем сам по този като че ли безкраен път…
А вече надвечер, след като поднимах Leadore, небето отново се усмихна:
Още веднъж:
Трябваше да спра тук някъде за да нощувам, но не го направих… Мислех си че ще имам време да спра на горещи извори точно на границата с Монтана, но не разпределих добре времето и закъснях… След като прекосих прохода Lost Trail Pass, реших да продължа до вкъщи, беше си вече време да спя в истинско легло
Каране по нощите хич не беше добра идея заради многобройните елени по пътя и за кой ли път си казвам, че това е за последно…
Това беше и от мен. Благодаря за възможността да споделя изживяното с вас!! И още хиляди пъти благодаря на момчетата от Чикаго, че дойдоха толкова далеч за да се срещнем.
До нови срещи, ще се радвам!!
След разходката по езерото реших да обръщам към къщи… Не трябваше да се прибирам поне още за един ден и мислех да нощувам някъде по път.
Минах по същият черен път до язовира, като начин да пропусна връщане през Йелоустоун. Кратка почивка—това беше вече като почти бях преминал през планината:
Пътят в Айдахо се превърна в хубав и широк, с равен макадам. Карах с около 55—60 мили и си мислех ей сега ако се разлепя каква щеше да стане… Задната ми гума беше почти без грайфер, мотора като че ли плуваше върху настилката но ми беше кеф…
Спрях да снимам Големите Титони зад мен, в далечината:
А тук вече стигнах до асфалта, малко преди селището Ashton, в щата Айдахо:
Реших да избягвам главните магистрали, и да намеря маршрут по второстепенни пътища. След като хапнах в Rexburg (http://www.blistersrexburg.com/ вкусно барбекю), свих наляво по 33, а след това на север по 28 към Leadore, щата Айдахо…
А пътят наистина удиви—никакъв трафик, прав, до където поглед стига… Както някъде четох—човек ако присвие очи внимателно, може да види какво става утре…
Вятърът духаше силно, и подпирах мотора, докато снимах. Странно усещане, съвсем сам по този като че ли безкраен път…
А вече надвечер, след като поднимах Leadore, небето отново се усмихна:
Още веднъж:
Трябваше да спра тук някъде за да нощувам, но не го направих… Мислех си че ще имам време да спра на горещи извори точно на границата с Монтана, но не разпределих добре времето и закъснях… След като прекосих прохода Lost Trail Pass, реших да продължа до вкъщи, беше си вече време да спя в истинско легло
Каране по нощите хич не беше добра идея заради многобройните елени по пътя и за кой ли път си казвам, че това е за последно… Това беше и от мен. Благодаря за възможността да споделя изживяното с вас!! И още хиляди пъти благодаря на момчетата от Чикаго, че дойдоха толкова далеч за да се срещнем.
До нови срещи, ще се радвам!!
С удоволствие очаквам да се срещнем. Бира от мен 
Коментар