Памир - 2023 год.

[Esper]

В тази част на света се използва активно Booking.com
В повечето случаи резервацията е формална, не изисква предварително плащане и евентуално отмяната е безплатна.
Киргизстан е изключение от последното, тоест не е правило отмяната да е безплатна.

И да - по-скъпо е едно място ако го резервираш онлайн и на място, без букинг.
Обаче в големите градове удобството да знаеш конкретно място на което отиваш e незаменимо.
Алтернативата да се луташ и да търсиш място за спане на случаен принцип в 40 градусова жега си е аборигенщина.
Търсенето на място за нощуване през ПОИ от GPS също е чист хазарт.
Именно заради такава руска рулетка попаднахме в онова нелепо място от предният ден.

След Ташкент я карахме главно на предварителна, онлайна резервация от предният ден през букинг.
Попадението на следващият в Самарканд си беше удар в десятката.

[ВладиЧ]

5-ти ден. Ташкент - Самарканд - 307 км

Тръгнахме рано от Ташкент, към 6 часа сутринта. Пак пропуснахме закуската, която влизаше в цената за спането, но заради една закуска да караме по-късно в жегата според нас не беше добро решение.

Ще ям от прословутият им плов някъде по пътя. Нищо особено. Пържен ориз с моркови, чушки и лук, и малки парченца овнешко месо. Двете бели топчета бяха яйца, но не от кокошка. Това беше акцентът на този плов, защото на други места са ми го поднасяли без такива яйца.

Към 12,30 часа вече бяхме в Самарканд. Имахме запазено място за спане в къща за гости. В същност в Самарканд е пълно с хотели, хостели и къщи за гости. Този град живее само от туризъм. Ние бяхме избрали Гест Хаус JAHONAGIR по 32 $ самостоятелна единична стая. Пиша го на английски това име, защото не знам как се произнася. Къщата беше много интересна и зелена.

Моторите ни в гест хауса в Самарканд.


Гест хаус Jahonagir.





Тръгнахме веднага след като се настанихме към историческата част на града. Тя беше наблизо до нашият гестхаус. Направихме по някоя снимка от далече и после тръгнахме към касите и входа.

Площад Регистан в старият център на Самарканд.



Та както казах по-горе тръгнахме към касите. Там прочетохме таблата за информация. За един човек беше определена сума за билет от 5000 суми, за дете 2000 суми, за песионер 3000 суми, за групи и т.н. Приготвих си 5000 суми и се изправих пред касата.
- Уан тикет, фор уан персон плийз. Обявих на английски. Продавачката ме погледна и попита.
- Уест кънтри?
- Булгариа.
- За чуждестрани туристи цената на билета е 50 000 суми. Беше отговорът...
- !?!? Извадих друга банкнота от 50 000 суми и взех билета. Тези 50 000 суми в същност са някъде малко над 4 $. Площад Регистан в Самарканд си струва тази цена за разглеждането, и даже повече, но не разбрах, защо трябва да ме лъжат на информационното табло? Минахме през пропуска и влязохме за да разглеждаме Регистан. Джамии и Медресета (духовни училища) изградени много векове назад с удивително майсторство и красота.









Ето го и дедо Влади позира на площад Регистан в Самарканд.










Господин Мирослав Михайлов разглежда Регистан.


Джамия от вътре.





Медресе.


Във всички бивши медресета сега има магазини за сувенири, дрехи и обувки, но цените са леко завишени.

Вечерта в Самарканд отидохме да хапнем в грузински ресторант. Вече споменах че местните манджи не са нищо особено, поради това избрахме грузинска кухня.

[Esper]

Така нареченият плов е всъщност азиатско ястие и се предлагаше във всички екс соц реСпублики през които минахме.
Аз всъщност много го харесвам, както и китайската кухня изобщо.
Тук въпреки, че изглеждаше много вкусен не посмях го ям по средата на нищото и по никое време.
Начина на приготвяне беше доста явен и за едното плюскане не ми се рискуваше чучене из раскйете.
Енергийната помия тип "редбул" ми дойде екстра докато Владича се бореше с тоя презрян плов



Това е съда в който беше сготвен и има вид като да са източвали преди маслото от двигателя на некой джоган.
В следващите дни си поръчвах такова в заведения и всеки път беше много вкусен.
Но за съжаление наистина все без пъдпъдъчени еченца

[ИВАН НЕДОКЛАНОВ]

Когато бях в Казахстан, колегите казваха , че Плов-а е тяхно национално ястие, но понякога идваха колеги узбеки , които също казсваха , че е тяхн национално ястие За мен остана национално ястиен ан всики страни завършваши на "стан" . В Казахстан вместо яйца слагаха отгоре една овча лой, от специален сорт овце, които имат едни специфични торбички , вместо опашки , пълни с лой . Това беше тяхната гордост , да сложат от тази лой на яденето.

[Esper]

Тая лой я ползват и турците в някои части.
Иначе плов е толкова национална кухня колкото и онази част с пелмените.
Аз и тях харесвам много но май не ядох нито един път такова ястие на място.

Точно както в Италия - там никога не съм вкусвал пица. Въпреки, че тук я харесвам.

Изобщо ако говорим за храна аз не понасям чистатата мърша набучена на кол/шиш.
Както и да я наричат, май шишлик в "стан" района.
Владич е ценителя на такава варварщина.
Аз я избягвам както и общоприетият "джънк".

[I.Stoyanov]

Както винаги зашеметяващ пътепис!
Благодаря за споделянето, очаквам с нетърпение продължението

[piron45]

Момчета , страхотни сте. Първата работа като седна на компа е да прочета какво ново сте добавили.

[ВладиЧ]

6-ти ден. Самарканд Узбекистан - Душанбе Таджикистан - 345 км.

Тръгнахме към 7,00 часа от Самарканд. В 9,00 часа бяхме вече на границата.


Това е границата снимана от към Таджикистан в посока към Узбекистан, от където вече сме излезли.

Голямото чакане тука беше, за да влезем в Таджикистан. Накрая платихме някаква туристическа такса в размер на 10 $ и ни пуснаха в Таджикистан. Съвсем спокойно нормално минаване на тукашна граница само с два часа чакане. Най-странното нещо на тази граница беше, че тук нямаше нито един ТИР, нито бус. Само ние, няколко леки коли и малко пешеходци. Странна граница, но чакането не ни се размина.
Курсът тука беше за 1 $ = 11,05 таджикски сомона. Сменихме 100 $ за 1100 сомона, че тука на малко места вървяха дебитни карти. Бензинът струваше 8,80 сомона за 1 л А 92, или към 1,50 лева. А 95 беше малко по-скъп и не навсякъде го имаше. Но и с А 92 моторите ни нямаха абсолютно никакви проблеми.
Почти веднага след границата започнаха Фанските планини и изскочи река с характерният кафяв за Таджикистан цвят на големите реки. Веднага побързахме да направим първите снимки на река в Таджикистан. По-нататък ще има много такива снимки.


Моторите ни край река Зеравшан.


Река Зеравшан.

Започнахме да изкачваме Фанските планини. Това в същност са предпланини и части от Тяншан.


Части от Фанските планини. Реката е Фондаря.


Някъде по прохода из Фанските планини.


Дедо Влади се кефи из Фанските планини. После ще стигнем тунела и ще му се прибере усмивката.

Минахме върха на прохода и започнахме да спускаме. Първият тунел от поредицата беше Истиклол. Дълъг 5290 м тунелът беше някакъв ужасен кошмар! Никакви светлини, никакви линии, или котешки очи. Пълна, абсолютна тъмнина и вода течаща по настилката. Очите ни изскочиха от пулене и взиране. Сигурно криволичехме, защото от време на време ми се мяркаха на фара стени ту отляво, ту отдясно. Страшно беше! И това нещо е 5 километра и 290 метра... Малко преди да излезем на светло изджаскахме моторите в някакви големи дупки, но слава Богу не успяхме да паднем...

Ето това е изхода от този гаден тунел.

Надолу имаше още 19 тунела, но доста по-къси по 200-300 метра, някои от тях осветени. Имаше освен това много серпентини, някои от тях доста къси и остри. Успяхме да се справим с всичко и към 13,30 часа започнахме да навлизаме в Душанбе столицата на Таджикистан. Тук имаше пункт за плащане на шосето, по което карахме, но за мотори беше безплатно. Проходът за мотори, обаче беше направен от другата страна на движението, та трябваше да пресечем и насрещното. Тъпо измислено за мотори, но поне безплатно.
След като минахме пункта спряхме край някакъв канал, за да отдъхнем и да решим, на къде точно да караме.


Канал край Душанбе.


Ендура. Истинските мотори!

Отидохме най-напред в Байк поста на Душанбе. Там получихме ценна информация за маршрута, по който цяхме да караме из Памир. Притегнахме няколко болта по моторите, които се бяха разхлабили и дадохме на Азис, който ръководи Байк поста по 200 сомона (около 18 $), за да ни извади разрешителни за ГБАО. Това е Горно Бадахшанска автономна област, която обхваща Памир. Без такова разрешително няма да те пуснат да караш из Памир.

Пред Байк поста в Душанбе.

От там тръгнахме към хотела, който бяхме запазили по интернет.


Хотел Алмаз в Душанбе. Платихме 50 $ за стаята, но това беше за две нощи, защото на другият ден след обяд щяхме да си вземем разрешителните за ГБАО и чак след това щяхме да потеглим на следващата сутрин.

[Esper]

Този тунел, както и следващият в същата планина до който все още не си стигнал са наистина УЖАСНИ!

Много добре е човек да е подготвен и поне да има предварителна нагласа какво да очаква.
Също така по възможност да си шофира зад някой автомобил в тях.
И челник, помага!

Това не са тунели а черва адови, като за щастие са поне прави, без завои вътре.

Никога никъде не съм виждал такова брутално съоръжение.
Може би тунела на Кашана но той не е 5км.
Не съм минавал през него и не е в експлоатация.
Все незначителни подробности.

Още ми се вдига адреналина само като се сетя за тия 2 шиб@ни дупки, които таджиките наричат “тунели”.

[ВладиЧ]

7-ми ден. Душанбе
Днес се помотахме по Душанбе. След обяда ходихме пак в Байк поста, за да си вземем от Азис разрешителните за ГБАО.


Ето какво представлява това разрешително. Проверяваха го доста често. Може би 6-7 пъти. За последно ни провериха пак точно преди Мургаб.

Открихме в Душанбе голям супермаркет, в който можехме да пазаруваме с карти, а също и един друг магазин с банкомати вътре и дръпнахме още малко сомони. Азис ни беше предупредил, че нагоре по Памир няма да можем да плащаме с карти и освен това банкомати там няма, така че ще ни трябва повече кеш, и то точно сомони, а не долари. Освен това каза, че цените на бензина, спането и храните са малко по-високи, отколкото в ниското, за да си направим добре сметката.


Ето картата на Таджикистан.
Душанбе е в ляво.
1- Калайкум. Към него водят два пътя. Горният е през прохода Хабурабат, а долният по асфалта през Куляб.
2- Хорог. В дясно право на изток от Хорог тръгва М 41. Надолу на юг от Хорог е пътя към Ишкашим, Вранг, Лянгар, Вакханската долина.
3- Лянгар. Малко след Лянгар право на горе на север тръгва прохода Кхаргуш, който стига до М 41.
4 - Мургаб. На север от Мургаб по М 41 е отбелязан с кръгче превала Ак Байтал 4655 м нмв. След него е езерото Каракул, а после е границата с Киргизстан, която в момента е затворена.
В Душанбе успяхме да намерим книжарница, от която си купихме хартиени карти на Таджикистан, като тази на снимката. Това за мен все още е изключително важно, въпреки всичките му там електроники, защото дава общ и подробен поглед върху цялата държава, без да мажеш, и да местиш по малкото екранче. Тези хартиени карти ги ползвахме много често.


Ето още една снимка от Байк поста. Сравнение между два мотора. Мотора на Миро и някакво БМВ 1250 Адвенчър на някакъв руснак. Резервоарът на това БМВ е 30 литра. Той го беше натоварил с още две туби бензин по 10 литра всяка. Роубари, багажи, бохчи... Ако падне с тоя мотор сигурно ще вика кран да го вдига мотора. Не знам на къде замина, защото повече не го видяхме по М 41 и по Памир. Според Миро заминал е някъде към края на света с тези багажи и 50 литра бензин по него... За Памир не ти трябва такъв слон, не ти трябват хиляди кубици, стотици конски сили и високи скорости.


Обществен парк в Душанбе.


Таджикски философи от 15-ти век.

[r34c7]

Красота! Благодаря за споделянето.

[ВладиЧ]

8-ми ден. Душанбе - превал Хабурабат - Калайкум - 380 км.

Към 6,10 сутринта тръгнахме от Душанбе към Калайкум. Бяхме решили да минем по северният (старият) път през прохода Хабурабат. Това все още се води част от М 41 Памирската магистрала. Още преди да започне същинскят проход се появиха характерните реки и особености на Таджикистан.

Някъде из Таджикистан по М 41.


Част от Рогунското водохранилище на река Вахш.


От сливането на двете реки Сурхаб и Обихингоб (мътната) се образува река Вахш, която пълни първо Рогунското водохранилище, а после Нурекското водохранилище.




Река Вахш.


Дедо Влади в Таджикистан.


Започва прохода. Някъде към 13,30 бяхме тука.


Изправяш се и газ... Гледай какво е мазно тука...




Местен транспорт.


Два стари леопарда...


Река Обихингоб.


Някъде в началото на прохода.


Катерим.


Поглед назад.


Преди малко минахме от там.


Катерим.


Мирослав пристига.


Това е моторът за такива места.

[Esper]

Магаретата по-горе имат много интересен сиво/синкав цвят.
Снимката за съжаление не го показва.
Тук нямаме точно такива "модели".
Всъщност и там тези бяха рядкост.

[Esper]

7-ми ден. Бишкек.
Днес се помотахме по Бишкек. След обяда ходихме пак в Байк поста, за да си вземем от Азис разрешителните за ГБАО...

В допълнение към разрешителното:

• Не са нужни снимки, както ни бяха предупредили. Някога може да са трябвали но за настоящият формат не са.
• Добре е да се направят няколко ксерокопия на този документ. Пести време, на някои места вместо да преписват данните предпочитат копие.
  Ние обаче нямахме такива.

Също Душанбе е мястото човек да се сдобие със SIM карта.
Мой съвет е да не се купува такава от разни сергии.
ТУК стана въпрос защо не.
Аз взех ТАЗИ услуга за под 20лв като нямам никакви забележки.
Дадоха ми 10 пъти повече данни от пакета без да се пазаря а това е допустимо в офис.
Естествено в планината на места няма покритие но това са нормални неща дори за шиб@ната европа.
Изобщо супер полезна стъпка особено ако сте няколко човека за връзка по между си.
Интернета няма защо да го коментирам - той само за Владич май няма значение
Роуминга е аборигенщина и въобще не си струва да я коментираме за страни извън еврогейският съюз.
Аз изключих българистанската карта изцяло за да не гори излишно ток.

П.С: Душанбе е също мястото да се купи и нормална хартиена пътна/топографска карта.
Каквото и да си говорим "аналогово" копие никога не е излишно.
В байк поста ни насочиха от къде да ги намерим.


И като стана въпрос за карти аз имах и 2 електронни.
За тамагочито - OSM ( OpenStreetMap )
Супер актуална за целият регион, при това е напълно безплатна.
Да се ползва обаче телефон за навигация в случая е тотално нескопосана работа по причини, които няма да засягам.
Основно си ползвах гармински ръчен уред, който е перфектното решения за такава употреба.
За него купих ето тази карта още от тук и също нямам никакви забележки към нея:

https://www.garmin.com/bg-BG/p/648151

И двете карти са офлайн.
И за това няма да обяснявам защо трябва да са такива.

П.С2: Владич е объркал Душанбе с Бишкек, обърка и мен.
Този ден сме вече с Таджикистан!

[ВладиЧ]

На самият връх на прохода сме към 15,00 часа.


Превал Хабурабат. 3253 м нмв.


Мирослав Михайлов на Хабурабат.


Господин Михайлов на върха на прохода.


Странични отбивки от прохода.


Не се мотай наоколо, за да не хвръкнеш във въздуха! Майтап бре. Това е останало от войната с Афганистан, когато тука е имало минни полета.


Тръгваме надолу.


Все още сме близо до снегът.


Спускаме.


Поглед назад.


Това беше яко! Сериозен участък.


Спускаме.


Спускаме към Калайкум.


Край реката...


Горното течение на река Обихумбоб.




В 17 часа пристигнахме в Калайкум. Настанихме се в този хотел Карон в една стая за 50 $ стаята. Тук наблизо имаше банкомат, от който успях да дръпна 1000 сомона. Някъде малко над 90 $. Нямахме много пари в кеш, но по изчисления би трябвало да ни стигнат.

[Edo]

Страхотно пътешествие - евала! Идеята за мотори под наем май е единственият вариант да се покара толкова далече. Дано войната между Киргизия и Таджикистан свърши, че догодина може и аз да се пробвам, но определено не ми се върти из толкова държави и граници - една обиколка Тян-шан/Памир ми е повече от достатъчна. Нищо не пишете за студа по превалите - аз тази година замръзнах сериозно на 2000 метра в Турция, за малко да ме вали сняг?!

[Esper]

За човек с нормална отпуска да отиде до там на самоход е почти невъзможно.
Това са около 2 седмици само за да се завлечеш до там и да се върнеш.
Дори е крайно нереалистичен период, по-скоро е санитарен минимум.
Да не говорим, че почти няма вариант за точно планиране в тази част на света.
И преходи от 5-600км на ден са... ха-ха-ха.

По превалите си е хладно но ние случихме с добро време.
Единият ден в Мургаб валя и беше толкова студено вечерта, че цяло чудо дето не падна сняг.
А това не като да не се е случвало.
Това на 4200 и нямаше но по баирите наоколо беше обелило с нов сняг.

Трябва да се има предвид височината и да се носят малко по-сериозни дрешки в багажа.
Не като мен - аз носих 2 чифта пениски и толкова слипове.
А пък при намерение за бивакуване там - хептен.
Аз не виждам смисъл от това но хора всякакви.

[Edo]

Точно така, хамалогията да отидеш до там на собствен ход не си заслужава - накрая ще си толкова скапан, че няма да оцениш правилно непознатите красоти. Изненадан съм приятно, че и там е възможна схемата ми на пътуване с преспиване по хотели.

[Esper]

Преспиването по хотели в повечето случаи е и единствен вариант.
По-голямата част от пътя е по границата а никой не гледа с добро око на бивакуване около нея.
На останалите места пък не виждам смисъл освен ако не е просто за идеята да гледаш небето лежейки.

Следващият път изобщо няма да нося бивачни съоръжения.

Аз и сега по-голямата част от тях взех/купих от Бишкек и там ги зарязах преди връщането.
Непокътнати.
Владич поне веднъж ползва неговият спалният чувал а моят единствено навъртя километраж

[ИВАН НЕДОКЛАНОВ]

Владич я кажи липсва ли ти БМВ-то на това пътуване ?

[ВладиЧ]

БМВ-то Сертаото е по-добър мотор от това Сузуки, но и Сузукито все още става и е добър мотора за подобно пътуване.
Сузукито е с карбуратор и дава разход, около 4,5/100. То е със смукач и с въздушно охлаждане. Тоест трябва му време, за да загрее. Много често ми гаснеше след тръгването по причина, че не е загряло. Няма никакви електроники, а това за мен пък е много голям плюс. Няма АБС, тракшън контроли, 5 режима на движение и други подобни глупости. Скоростите му са малко груби и не винаги качват, и свалят точно и прецизно. На моменти бая ги ритах, за да включа. Почти, като на Харли. Но това може би се е дължало на скапаното и рядко масло 10/40 с което бяха заредени тези мотори. С по-гъсто масълце сигурно 15-20/50 ще работят по-мазно скоростите. Има вибрации в кормилото това Сузуки, та без ръкавици ръцете ми бързо изтръпваха. Седалката му е тясна и не особено удобна. След 50-100 км започваше здраво да ме боли задникът. Обаче това е истински железен мотор Сузуки DR 650! А това, че японците не могат да правят седалки, го знам от опит, защото съм сменил няколко японски мотора.
Изключително здраво е направено това Сузуки! Не напразно го произвеждат над 30 години, почти без промяна. Много е проходимо и сравнително леко, което е много важно за ендуро. Това, че тези мотори, нашите бяха с 20 литрови резервоари на Ацербис беше много добро решение. С оригиналните резервоари на тези мотори сигурно щяхме да закъсаме някъде, или щеше да се налага да мъкнем допълнителни туби с нас. Но пък един такъв резервоар на Ацербис е мнооого пари.
Сравнявайте сега с БМВ-то. БМВ-то е инжекция. Гори 3,5/100 с водно охлаждане е. Двигателя му работи много меко и почти без никакви вибрации. Скоростите включват много прецизно и точно. Седалката е много добра. На всичките ми японски мотори съм преработвал седалките, а на Хондата Африка няколко пъти. На двете ми БМВ-та не съм докосвал да променям седалка... Спирачките на БМВ-то са по-добри от тези на Сузукито. Като проходимост според мен двата мотора са еднакво проходими, но БМВ-то определено щях да го пазя повече и да карам по-бавно из грозните им пътища, ако бях в Памир с него, въпреки бързането на Миро. Към Сузукито бях малко по-груб и безогледен. И то издържа блестящо.
БМВ-то е малко по-тежко от Сузукито, някъде с 15 кг, което не е малко за ендуро. По-голямото тегло на БМВ-то може да се редуцира и свали. Това се дължи на разни защити, пластмаси, ролбари, катализатори и др. Освен това на БМВ-то напълно излишна ми е тая пръдня наречена АБС. На мотор и то ендуро това е абсолютно излишно! Имам един приятел, който има сервиз за мотори. Според него алабализми като АБС, тракшън контрол и други подобни глупости, особено много държат да имат тези, които просто не могат да карат мотори.
Та това е едно кратко сравнение на двата мотора.
Ето един пасаж, който съм свалил без редакция директно от сайта на АДВ-райдър с копи пейст:
"Другата страна на комфорта на мотоциклетиста е неразбираемият факт, че след повече от век производство на мотоциклети с вътрешно горене, все още можете да си купите байк с много неудобно седло. Погледнете Suzuki DR650 - един от най-здравите, най-надеждните двойни спортни модели на пазара, но със седалка, която се чувства като средновековно устройство за мъчения. Ако е било твърдо ендуро, разбира се, разбирам. Но за машина, която се използва най-вече, като зелен-лайнер, или карамел-пътник? Няма разумна причина за този вид дизайн на седалката."

[Esper]

Боже, представям си ако беше пазил и мотора как щяхме да се движим.
Като начало с малко добавен неплатен отпуск и нов самолетен билет

В интерес на истината в Таджикистан не може да се бърза.
И не съм го правил, както няколко пъти съм ти казвал.
Просто се движех с колкото позволява терена.

А DR-a и конкретно карбураторът му са едни от малкото такива мотори с които изобщо е приемливо да се кара там.
Имам предвид от 500-600м н.в до 4300 и в целият този диапазон да работят нормално и безпроблемно.
Да, на 4000м не ще да върви със100км/ч както в ниското но не му пречи по никакъв начин да катери или да вози туристически.
Повечето хора с които съм качвал дори Калин (някакви си пикливи 2700м и то на Винчето) моторите им са тотал щета доста преди "върха".
И за скорости десетократно по-ниски от тези с които може да се кара на Памирското плато!

Естествено инжектиплякторните си нямат такива проблеми.
Но пък те си имат други - е франсетата с двете джиджени африки можем да питаме примерно
Та понякога (ама само понякога) се съгласявам, че електрониката е по-голямата беда и то по всяко време.