Памир - 2023 год.

[Esper]

Ако погледнеш картата в района гьолове - бол.
Ей през Сасикул нали минахме, пак е на Памирското плато, тоест на 4000м.
Че и го снимахме.
Пак да кажа: Гьол като гьол, да видиш един ти стига




В началото на Памирското плато е това, непосредствено след като сме "превзели" Каргуш.
Там някъде, където ми се появи за момент срамното желание да целувам асфалта.
За щастие беше за кратко

Няма как дори през очите си да видиш всичко за толкова кратко време.
А ти искаш дори да го снимаш

[ВладиЧ]

Всичко исках да видя и да снимам. Знам, че не е възможно, но...
На такива уникални места, на които има вероятност, да бъда само един път в живота си за мен бързането
абсолютно не е алтернатива. Дали ще пристигна там, където ще спя в 14,00 в 15,00 или в 16,00 часа след обяд няма никакво значение... Но да пропусна да видя, или да снимам нещо интересно, поради бързане... Е това щеше да е, както казваше един познат сърбин: "Велика бугарска глупост".

[MM1980]

Начи, тресе ме криза на средната възраст и не помагате . Май ще се изкарва а категория и ще се купува мотор. Живи и здрави да сте!

[ВладиЧ]

Ами то да караш някъде кола и пак там по същите места да караш мотор са съвсем, ама съвсем различни усещания, чувства и преживявания. И ние това сме го разбрали много отдавна.
Да взимам някаква кола, или някакъв си джип там и да ходя да карам с него из Памир?!?! Това никога и през ум не ми е минавало, нито пък ме е привличало.

[MM1980]

Един от приятелите ми е от там. Бухара не я бях и чувал (срам за мен), а то град на хиляди години, първите "муслимански" както той би казал, университети.

Влече ме към средна Азия, завиждам Ви благородно.

[ВладиЧ]

13-ти ден. Мургаб - Хорог - 313 км.

Питате за Бухара? Бухара ни беше малко по-западно от маршрута, по който карахме. Иначе си заслужава посещението.
Ако бяхме тръгнали с нашите мотори от България маршрута ни щеше да бъде Нукус - Хива - Бухара - Самарканд... Това е част пътя на коприната. Ние минахме друга негова част Самарканд - Душанбе - Куляб - Хорог - Мургаб - Ташкурган (който вече е в Китай). Там в Ташкурган се събират два маршрута от пътя на коприната. Долният (южен) маршрут е Кундуз - Файзабад (Афганистан) - Ишкашим - Вранг - Лянгар - Вакханската долина и пак към Ташкурган. По части от този маршрут също карахме. От Ташкурган пътят е отивал нагоре на север към Кашгар в Китай, и т.н.
Много пъти, като карах с мотора там по Памирското плато си представях керваните с камили и магарета как са пълзяли бавно там стотици километри. Е тогава не е имало асфалт и М 41, но някакъв път със сигурност е имало.
И така дойде време да тръгнем обратно по маршрута. Поехме пак по М 41 от там, от където дойдохме. По-удобно и нормално е да се продължи и да се пресече границата с Киргизстан след пътя, който минахме. Но сега границата беше затворена и това наложи да се върнем обратно.
Тръгнахме от Мургаб към 6,30 часа и за последен път се насладихме на великолепните пейзажи на Памир.




















Езеро на Памирското плато.




Минахме отново през превала Найзоташ 4314 м нмв и стигнахме пак до мястото, в което пътят на Кхаргуш достига М 41.


Този път не свихме по Кхаргуш, а продължихме по М 41 направо към Хорог. Този път не се оказа по-лек от Кхрагуш, както мислехме първоначално, а само малко по-къс.

[MM1980]

Ами пожелавам ви и до Бухара да стигнете, ако тръгнете, пишете ми, ще ви свържа с родата му, ще ви приемат и ще ви нагостят с плов (ял съм приготвен в България, но предполагам там е друга история).

А май бъркам Самарканд с Бухара, май в Самарканд бяха университетите.

[Alexr]

Владич, снимките са страхотни. Някоя от твоите със сигурностще стане фон на компютъра ми.

[Edo]

Сърдечни благодарности за снимките от Памир - страшно красиво за мен! Явно годината е на проблемните акумулатори, моят отказа още при първото палене в София, но нали имам и манивела та тръгнах с идеята да търся по Турция. В Чанаккале нищо не намерих, на другия ден вече в Баликесир (2 млн. град) реших да търся до последно и пак ми отне 3 часа и то с любезното съдействие от един сервиз за гуми иначе нищо нямаше да свърша. Накрая ми докараха някакъв гелов 9Ач, а ми трябва 14Ач оловен, но пък ставаше по размери което си беше големия проблем - та ми стана смешно от тази идея да се намери за французите "Някакъв" акумулатор в това селце Аличур по сред пущиняка! Сигурен съм, че Африката още си стои край пътя или пък вече отдавна е разфасована от местните.

[ВладиЧ]

Е не. В никакъв случай мотора няма да се разфасова от местните. Там разбиранията им не са балкански, като тука и хората си помагат, защото в тази планина се живее тежко. Освен това трафикът по този проход Кхаргуш
беше изключително слаб. Може би една кола на час.
Най-вероятно е намерил някакъв акумулатор в Аличур. Няма значение, какъв. Аз му обясних, че не е задължително акумулатора да е точно за мотор. Това на французина, изобщо не му беше минало през ума. Важното беше да е акумулатор и мотора да върви. Пък акумулатора можеш да го сложиш навсякъде, където ти е удобно. В дисагите, на седалката отзад и т.н. После, като стигне Душанбе след 2-3 дни там ще си намери акумулатор, точно какъвто му трябва.

[Esper]

99.9% нема да я барне никой.
Не че е в пущинака, просто или не се краде или са някакви изолирани случаи.
След първитя наколко дена аз оставях на мотора каска, якета, ключове съм забравял.
Никакви драми.
Но говоря за Киргизия и Таджикистан.

В Тараз (Казахстан) беше малко кату у факултето,
Колко и да ми беше лошо - нещо не беше наред там.
Или нищо

[disko04]

,..............

[Esper]

Явно наистина са пръскали с нещо от горе и е засегнало бая акумулатори
Този на моят дъргел например не се разбра защо сгъна.
Нито съм забравил нещо вкл нито пък умаше някакви симптоми предните дни.
Сутринта завъртя 3-4 пъти (което за студен дъргел е нормално) и просто ми угасна в ръцете.

Това дето Владич вика, че били сухи клетките не вярвам да е причина.
Долях по-малко от напръстник в 2 от тях, което значи, че много малко е било под тях.

След като го запалихме обаче изключих визически фара.
На тая модификация са махнали ключа и са пускат директно от контакт.
Та карах около седмица без никакви фарове и вероятно това го върна в играта.

За франсетата - тоже мистери.
Ма там не е ясно - кво да е наред, като на фефлектора на единият имаше плюшено мече?!?

[Edo]

От моя ХЛ разбрах, че фара си е сериозен проблем за старите машини - проблема с акумулаторите започна след въвеждането на задължителните светлини, дотогава не съм се и сещал за тях, но като почнах да сменям акумулатори на два сезона не ми хареса! Вече карам само на габарити с надеждата да ме спре разбран полицай и да не правиме циркове, а в Турция направо не го пускам.

[disko04]

Това е много рисково за твоята сигурност.

[Esper]

Зависи къде.
Там например не е.
В надървена среда вероятно е.
И пак ако отдаваш голям приоритет на собствената си безопасност мотора е много неподходящо средство за каквото и да било!

[ВладиЧ]

Продължихме да се спускаме към Хорог по М 41. Трябваше да преминем още един превал над 4000 м нмв по пътя си. Имаше отбивка от пътя означена с табели малко след Кхаргуш към две езера на около 10-12 км от М 41. Яшилкул и Булункул. За там имах информация, че може да се направи палатков лагер и било много красиво. Ние, обаче подминахме без да се отбиваме.


Тука сме малко след върха на поредният превал Куйтезак висок 4271 м нмв. Пътят, около въпросният превал беше черен, към 5 км.


След превала Куйтезак.


След известно време пак се появи асфалт.


После пак черно. И така се редуваха настилките по М 41, почти до Хорог, като на по-трудните и тежки участъци си беше черен път.


Добре дошли в Мургаб?!?! Само, че Мургаб е поне на 170 км от тука.






Памир. Мащабите тука са изключителни. Тези белите върхове на тази снимка са поне на 40-50 км от тука. Е тоя връх в ляво най-високият на снимката, най-вероятно е връх Патхор 6083 м нмв, според картата. Това е един от по-високите върхове на Рушанският хребет. От него право на север според картата, има още 4 хребета и чак тогава е Комунизъм 7495 м нмв на над 150 км от тука по права линия. Някъде по средата на това разстояние под връх Истиклол 6940 м нмв започва ледникът Федченко. На този връх Истиклол е кръстен гадният тунел във Фанските планини, а по този ледник Федченко минава част от маршрута за изкачването на Комунизъм (Исмаил Сомони). Разбира се тези неща няма никакъв начин да ги видим от тука, освен от самолет. Гледам ги само на картата.


Отбивка от М 41. Локален път.


Друг поглед към същият локален път.


Общо взето слизаме...


Вече сме доста по-ниско. Под 3000 м нмв сме. Това е горното течение на река Гунт.


Река Гунт.


Цветът на Гунт. А в Хорог вече е с цвят на шоколад.


Мост над река Гунт. Забележете как се променя цвета. Колкото по-голяма става реката, толкова по-мътна става.


Към 14,00 часа стигнахме в Хорог. Там спахме в същият хотел и даже в същата стая над река Гунт, в която спахме преди няколко дни на отиване към Памир. Тоя път ни хванаха 25 $ за стаята, за разлика от 23-те долара за предишното преспиване, но не сме правили на въпрос за 2 $.

[Edo]

Тоя белия връх вляво няма ли си име?! Изобщо успяхте ли да видите нещо от гигантите Комунизъм, Ленин, Корженевска от някой превал?

[ВладиЧ]

Те са много навътре в Памир. Мащабите там са огромни! Това не са Рила и Пирин. Става въпрос за стотици километри планини и върхове. Ленин 7134 м нмв може да се види, ако бяхме влезли от Таджикистан в Киргизстан през превала Кизил Арт - 4270 м нмв и от там щяхме да слезем в Алайската долина. От там можехме да видим
Ленин (сега Абуали Сена), но Корженевска 7105 м нмв и Комунизъм 7495 м нмв (сега Исмаил Сомони), пак нямаше да можем да ги видим. Всичките са в Таджикистан, само Ленин е граничен с Киргизстан и пред него на север има долина. Алайската долина. Аз бях предвидил в първоначалният план да отидем с моторите до базовият лагер под Ленин на Лукова поляна, но затворената граница ни подряза крилцата и ни промени плановете.

[Edo]

Значи от север, от Киргизия има повече шансове да се видят?

[ВладиЧ]

Те от там се и изкачваха. От към Киргизстан. Аз бях на Ленин 2003 год с национална експедиция, но си плащах отделно, а за някои хора от тази експедиция плащаха клубовете и държавата. Успях да стигна до 6100 м нмв с два лагера, освен базовият, но времето се развали яко и трябваше да сляза под щурмовият лагер на Разделни. Но някои тръгнаха два дни преди мен и успяха да качат върха. Късмет. Всичко ставаше от към Киргизстан тогава, от към Алайската долина. До предният базов лагер на Ленин на Лукова поляна може да се стигне с високопроходимо МПС от към Киргизстан.
За Корженевска и за Комунизъм не съм се интересувал, но знам, че Комунизъм беше доста по-труден и тежък за изкачване от Ленин.


Ето така се вижда Ленин от Алайската долина в Киргизстан. Това е моя снимка от 2003 год. Върхът е почти точно в средата на снимката.


Бил съм и на Хан Тенгри в Тян Шан. Това е в другият край на Киргизстан до самата граница с Китай. До базовият лагер там на Хан Тенгри на ледника Северен Инилчек с мотор не може да се стигне. Там ни караха с хеликоптер до базовият лагер на ледника.

[Edo]

Щом си бил на Хан Тенгри значи височинната болест не те лови - късметлия! Изобщо този район е с 20-30% по-разреден въздух от нормалното и 6100 в Памир са си близо 8000 в Хималаите (тавана на хеликоптера е 4500 при 6500 на юг). Бях десетина дни в Бишкек служебно преди години и през уикенда се пробвах на Комсомолец (4160) в резервата Ала-Арча - тогава разбрах какво е хипоксия нагледно, защото го пробвах за един ден без аклиматизация и направо ме разби - стигнах до северната стена и айде обратно! Руските гидове после ми разправяха, че най-добрият алпинист на Киргизия не може да качи Хан Тенгри - стига до 5000 и обратно. Въпрос на кръвни телца!

[Esper]

С височинна болест никога няма гаранция.
Може до си качвал 6 хилядник а следващият път да клекнеш на 5.
Аклиматизацията е най-важна но не гарантира успех.
Има много такива случаи.

И е точно като жена и кофраж - тръгни ли нема спиране освен със слизане.

[ВладиЧ]

14-ти ден. Хорог - Калайкум - 244 км.

Нямаше начин. Трябваше пак да минем по този гаден, отвратителен и изключително прашен път. Тръгнахме рано от Хорог към 6,00 часа. Пак карахме все по край река Пяндж, но в посока по течението. Афганистан вече ни беше отляво, а Таджикистан отдясно.


Шестхилядници от Хиндокуш в Афганистан. Преди два дни беше валяло и я нямаше гадната мътилка, която ни посрещна на идване. Снимките определено щяха да станат по-хубави.


На преден план Таджикистан, а на заден план Афганистан.


Части от Хиндокуш.


Таджикистан, Пяндж и Афганистан. Тук съм снимал обратно на посоката ни на движение.


Отляво Афганистан. Пяндж и отдясно в сянката Таджикистан.


Афганистан, Пяндж и Таджикистан.


Тези скални грамади са в Афганистан.


Тука спяхме да пием чай. Изядохме по една лепешка (питка), взехме си и вода.


Нямаше как да пропуснем ремонтите по пътя. Ту съм спрян и чакам.


Ремонти на пътя. Чакам.


Части от този "прекрасен" път.


По този път караха онези с Лендкрузерите пълни с туристи. Не знам някакво разписание ли гонеха тия идиоти, но те всички караха с поне 80-90-100 км/час по този път. Имаше и тирове, но най-гадни бяха тези с джиповете Лендкрузер. Като минеше един такъв край теб вдигаше такъв прахоляк, че няколко минути нищо не виждаш, на къде да караш. А трафик по този път имаше. На всеки няколко минути минаваше МПС в една или друга посока. Такава гадост нямаше даже по М 41, а да не говорим за Кхаргуш и другите превали. На къде ги караха тия туристи и защо така бързаха не разбрах, но направо ни разгониха фамилията. А имаше и ТИР-ове не забравяйте!


ТИР-овете тука се разминаваха буквално само на сантиметри.




Ремонти на пътя. Спрян съм и чакам.


В такъв вид пристигнах в хотел Карон в Калайкум. Пристигнах в 15,00 часа. 9 часа ми трябваха, за да мина тези 244 километра. Направих рекорд по бавно каране на този път в това пътешествие и пристигнах по-тежък с най-малко килограм прах, и пепел по мен.


А ето и моторите ни колко са "чисти" след този адски път.

От хотел Карон Палас също успяха да ни "зарадват", като ни дадоха стаята за двама за 70 $ вместо за 50 $, както предишният път, когато спахме тука. Обясниха ни, че тогава имало някаква промоция, която вече я нямало, за това цената тогава била по-ниска. Но все пак това е 4-звезден хотел, така че цената не беше чак толкова висока.


Ресепцията на хотел Карон Палас.


Ето това са най-едрите бнкноти на Таджикистан.

[Esper]

Пътя си беше същият както на отиване но в участъка в ремонт бяхме не както първият път сутрин рано а след обяд.
Трафика по него беше много надървен а не толкова състоянието му.
Активните ремонтни дейности също.

В неделя слязох от Петрохан по историческият път и се сетих точно за този участък.
Помислих си че е същото място само че десетки пъти по-дълго но с тирове и стотици селски карачи с жипки по него.
В ремонт и без алтернативата с асфалт по-долу през с.Гинци



Ти воистина постави някакъв антирекорд обаче този ден.
Аз бях в Калайкум приблизително час и половина преди ти да се появиш.
Водех те съответно с душ и 2 бири на бара.

И с хотелите там имаше алтернативи още първият път.
Видях поне един хостел и къща за гости в радиус от сто метра.
След толкова прах и горещина обаче отделна баня и климатик за мен са по-важни важни от тия 50 гущера.

Този ден видяхме и втората група моторасти въобще, освен франсетата..
Руснаци, двама били и те качваха нагоре за разлика от нас.
Полафихме с първият, той беше дръпнал напред и настойчиво ме спря.

Там някъде изоставих и Владича.
Не може да се кара групово, не и при толкова разлики.
Нямаше и смисъл - съобразяването би изнервило всички.

[ВладиЧ]

Ами забавих се, защото два пъти ме спираха по 30-40 минути за ремонтите. Още три пъти ме спираха за по 5-10 минути, а пък два пъти успях да се промъкна по край багера и фадромата след ровенето, точно когато изсипваха кофите си в Пяндж. Ей ги къде са час и половина. А и ти го удари на гонка по едно време с Лендкрузерите, а такова нещо аз на подобен път без видимост в прахоляка е абсурд да направя.
А оня руснак със старата Африка 750... Той беше голям ентусиаст. Беше накачил по тая Африка мисля общо 6-7 чанти и багажи.
Попитах го:
- Защо братко си качил толкова багаж на тоя мотор? А той ми вика:
- Ама те тези чанти повечето са празни.
Дано да не е имал проблеми на високото, защото карбуратора на тези Африки не е, като на Сузукито и на по-голяма надморска височина доста се задъхва. Аз нали съм имал същата Африка. И даже моята беше в същият цвят черна с бяло.

[Esper]

Определено втори път в рамките на това пътешествие този път беше в повече.
За съжаление нямаше никаква алтернатива.
И не само аз мисля така, явно - я си спомни колко мотора изобщо видяхме в Памир?
Двете франсета, двамата руснака с дъртите африки, двойката пак руснаци на вистрома, около 3 мотора пред един хостел в Калайкум и май 2 мотора мернах в Хорог.
И ние.
Ще ми стигнат само моите пръсти за да ги преброя.
Убеден съм, че на Стелвио е имало повече мотори само на една серпенина от прохода

И затова казвам, че никога няма да го направя пак по точно такъв начин.
Въпреки твърденията, че чайниците до 3 години ще го "оправят" този път,
И вероятно ще го направят но още по-вероятно е да ни трябва китайска виза за да се качим на Памирското плато.
Руснака с койти говорихнме беше абсолютно прав - това място е толкова яко именно защото няма път.
А не щото ще го направят.
Ама това е положението.

[ВладиЧ]

Даааа. Тука си прав. Ако всичко се оправи и асфалтира ще се помъкнат много организирани групи с бусове и автобуси, с леки коли плюс ония с джиповете. Ще се направят хотели от всякакъв вид и клас. Ще започнат да се правят и въртят пари... Мястото макар и огромно ще започне да се пълни с всякакви кашкавал туристи и вече няма да има онази недостъпност, онази дива далечна красота, и пустош, в която сега на 100-150 км няма никой...
Ние съвсем на време го видяхме, разгледахме и усетихме чара и неповторимата красота на това място.

[ВладиЧ]

15-ти ден. Калайкум - Куляб - Душанбе - 370 км.

На сутринта си изчакахме закуската и чак тогава потеглихме, към 6,30 часа. Нямаше смисъл да тръгваме рано, защото този път към Куляб не беше, като онзи път, който минахме предният ден. Това сега беше нормален асфалтов път с хубав асфалт. Е имаше тук там по някоя чакълеста полоса но къса по 5-10 метра. Изобщо нищо общо с вчерашният ужас. Това беше южният път Душанбе - Калайкум, за разлика от северният път, по който минахме на идване към Памир през прохода Хабурабат. По този начин с отиването и връщането към Мургаб, Ак Байтал и М 41 по различни пътища успяхме да направим, така наречената Памирска осморка.
Хотел Карон Палас, както вече ви казах беше с 4 звезди. Но най-много ме впечатли не звездите и лукса му, а това че в стаята имаше книга с таджикска поезия. Луксозно издание с твърди корици, със снимки на авторите и стихотворения, и поеми. Почетох малко. Аз си падам по такива неща. Те пишат на кирилица, точно като нас. Естествено нищо не разбрах от това, което четях, но си беше поезия и то според мен красива. Останах очарован. Бил съм на много места по света и съм спал, в какви ли не хотели включително и такива с по-висок клас, даже от 5 звезди, но за първи път в хотел ми предложиха книга с поезия. Изключително много се изкуших, дали да не я сложа в чантата си и да я отнеса в България, но порядъчността ми надделя и я оставих на мястото и. Май още съжалявам за тази книга.


Хотел Карон Палас в Калайкум.


Обществена сграда в Калайкум. В дясната част на снимката виждате на сградата окачен портрета на президента на Таджикистан. Той е на власт вече 35 години. Това е вожда, бащицата... Усмивката му озарява цял Таджикистан и освен подобни плакати, почти навсякъде има написани, и окачени, и негови умни мисли...


Изкачваме някакъв проход и превал преди Куляб, но сравнително нисък. До 2000 м нмв. После минахме още един превал, но не съм правил снимки там.


В далечината се вижда част от Нурекското водохранилище на река Вахш.




Нурекското водохранилище.

Пристигнахме в Душанбе към 12,00 часа. Намерихме стая в хотел "Vatan" за 60 $, почти в самият център на града. Не сме ходили в байк поста сега на връщане от пътешествието. Клечката монтирана на карбуратора на Миро си вършеше перфектно работата, така че нямаше, какво да ремонтираме по моторите.


Сграда в центъра на Душанбе близо до нашият хотел.


Входа към обществен парк. Фонтанът не работеше.


Вътре в парка.

[ВладиЧ]

16-ти ден. Душанбе - Ходжент - 310 км

Тръгнахме от Душанбе към 6,40 часа. През деня там си беше жега, така че побързахме да се забием из Фанските планини, там, от където дойдохме. Минахме първият проход и късите тунели, и пред гадният и тъмен тунел Исктиклол спряхме. Изчакахме един голям ТИР да тръгне към тунела и чинно се наредихме точно зад него. Така проблемите и усилията ни при преминаването през този тунел бяха много по-малки. Това беше правилното решение.


Пак изкачваме Фанските планини.


Пейзаж от Фанските планини.


По прохода освен баири има и дефилета. Тук правеха ремонт на пътя. Колите ги бяха спряли, но имаше 1 метър свободно място отстрани, за да се мушнем с моторите. Пуснаха ни да минем без да чакаме.


Отбивка от главният път.

На разклона на пътя вече хванахме в друга посока на север, а не на запад към Самарканд от където дойдохме. Трябваше да минем през Туркестанският хребет по М 34 и да караме към Истарафшан и Худжант. Започнахме да изкачваме хребета.


Преди малко бяхме на пътя там долу.


Туркестанският хребет на Памир.


Хей от това зелено в ляво в дъното дойдохме.


Поредният гаден и тъмен тунел в Таджикистан, се оказа на пътя ни. Шахристанският тунел дълъг 5253 метра. Минахме го по познатата схема зад ТИР.


Те тунелите в същност бяха два, но единият беше затворен, а другият беше без никакво осветление.

Пристигнахме в Худжант към 12,00 часа. Жегата беше ужасна. Намерихме хотел в покрайнините на града. Хотел Фируз с цена 52 $ за стаята. Климатиците работеха с пълна сила и не можеха да охладят хотела. А когато се покажеш на вън на слънце все едно те удряха с чук по главата. Сигурно беше над 40 градуса жега. На 50 метра от хотела имаше хранителен магазин. От там купихме безалкохолни, вода и нещо за ядене и чак на другият ден сутринта си показахме носовете вън от хотела.