Памир - 2023 год.

[Esper]

...Дано войната между Киргизия и Таджикистан свърши, че догодина може и аз да се пробвам, но определено не ми се върти из толкова държави и граници - една обиколка Тян-шан/Памир ми е повече от достатъчна...

Война в момента няма.
Тя реално е била само десетина дни миналата година.
Имало е дори среща на задниците (да се разбира президентите им) за отваряне на тази граница.
Четох, че се разбрали да го направят, имало съгласие.
Но в Азия нещата не стават така припряно - требва да мине време

Изобщо докато не отворят тая граница аз не бих препоръчал на никой да прави това, което се наложи да направим ние заради нея.
Дори съм с намерение да повторя тази обиколка отново но по различен начин при отворени граници.
Всъщност имаше подозрително малко мотори - явно не само за мен е доста неприемливо да се върти там в настоящата ситуация.

Владич я кажи липсва ли ти БМВ-то на това пътуване ?

[ВладиЧ]

Само за възрастни....
Мохабета беше прекъснат. В същност казах: Дееба майка му дееба, джугава, грозна, по толкова гадни пътища отдавна не бях карал....

[Esper]

Ми пцуеш като каруцар, да не покварим некое чАве...
Еш ко стаа у татковината - вече не може да избиеш зъбите на собствената си жена.
Даже не може да я пострижеш.
Трябва да се съобразяваме

[ВладиЧ]

9-ти ден. Калайкум - Хорог - 244 км

За този участък от пътя ни получихме предупреждения още в Байк поста в Душанбе. Казаха ни, че пътя е в ремонт, извършват се и взривни работи и всеки ден го затварят в различни участъци от 7 до 13 часа. Трябваше да тръгнем много рано от Калайхум и да се опитаме да минем поне първите 100 км преди 7-8 часа сутринта. Пътят върви срещу течението на река Пяндж, която е и гранична между Таджикистан и Афганистан. Гледките са много красиви, но самият път е просто ужасен! По толкова грозен и гаден път отдавна не бях карал. Асфалта, където го има е със страшни дупки, а на много места си е чист офроуд с много камъни, пепел, пясък и какво ли не. На места е широк пътя, но на места е толкова тесен по край скалите, че колите и особено камионите се разминаваха с изчакване. Надлъжните му наклони на този път бяха ужасяващи, къси и резки, а завоите където ги имаше бяха остри, и без никаква видимост. Изобщо много гадна работа. Този пътищар, който го е проектирал и строил този път да вземе да си скъса дипломата, ако изобщо е имал такава.
И така тръгнахме много рано от Калайкум. Някъде към 5,00 часа сутринта.


Река Пяндж и на отсрещният бряг Афганистан.


В ляво Таджикистан, а в дясно Афганистан. По средата река Пяндж.


На другият бряг Афганистан. На заден план части от Хиндокуш.


Река Пяндж. В ляво Таджикистан, а в дясно Афганистан.


Таджикистан и Афганистан.


По отсрещните склонове имаше някакъв черен път в Афганистан. Видях по него да преминават афгански моторджии и ги снимах. Дребни са на снимката, но такива бяха възможностите на вариото ми.


В ляво Таджикистан, а в дясно Афганистан. По този път, по който карахме из Таджикистан, почти на всеки километър имаше патрулни двойки, или тройки таджикски граничари. В Афганистан не забелязахме никъде граничари и патрули. Понякога таджиките се правеха на интересни и мърмореха, че това било граница и не трябвало да снимаме, но специално някакви проблеми не са ни правили.


В дъното в Афганистан се вижда част от висящ ледник.


Висящ ледник.


Афганистан.


Пазар край пътя в някакво село в Таджикистан.

Беше към 9 часа. Бяхме минали близо 100 км без да ни спрат и вече мислехме, че сме минали зоната на ремонтите по пътя. Тук на това пазарче спрях да си купя вода и безалкохолно. Изпих ги, тръгнахме и малко след това ни спряха. Не бяхме минали зоната на ремонтите. В последствие се оказа, че не само първите 100 км са в ремонт по този път, а целият път е в ремонт.


Тука дремахме близо час.


Лека почивка на сянка край пътя.


Дедо се разхлажда със сладолед и безалкохолно, а Мирослав пие енергиини напитки.

Късно след обяда стигнахме Хорог, който е, на около 2000 м нмв. Намерихме хотел по 23 $ стаята за двама и се настанихме. Хотелът беше на пилони точно над река Гунт. Спеше се прекрасно. Тука в Хорог за последно потърсих банкомат. Намерих няколко, но бяха празни. На другият ден, след като вече бяхме тръгнали видях отворена банка. Спрях и влязох вътре. До входа имаше банкомат, който ми прие картата, но максималната сума, която пускаше беше 200 сомона. Към 18 $. Изтеглих ги и от тука нататък плащахме само в сомони кеш.


Река Гунт и гледка към част от Хорог. Малко под Хорог река Гунт се влива в Пяндж.


Тази сграда със синият покрив над реката е нашият хотел.

[KingofROAD]

На 8-та снимка отгоре надолу, стълбът на 110KV в Афганистанска територия ли се намира?

[Esper]

Таджикска.

Чайна мейд.

Дървените само са от соца.

Изобщо всичко ново от '90 година насам се изгражда само от китайци.
Пътища, енергийна инфраструктура, транспорт - наистина всичко.
Руснаците изглежда са изтъргували тези райони напълно.
И в недалечно бъдеще това неминуемо ще стане част от Китай.
В момента дори границата с Китай не е там, където е според картата.
Присъствието им е повсеместно.

[ВладиЧ]

10-ти ден. Хорог - Лянгар - 215 км.

Този ден закусихме и след това към 8,00 часа тръгнахме надолу на юг. От Хорог, както бях вече написал право на изток тръгва М 41, но ние искахме да минем през прохода Кхаргуш и за това тръгнахме на юг. Пак карахме срещу течението на Пяндж, но пътя беше доста по-хубав от този между Калайкум и Хорог. И никой не ни спираше и задържаше за ремонти по пътя.


Закуската ни в хотела в Хорог.


Река Пяндж. В ляво Таджикистан в дясно Афганистан.


Почивка по пътя.


Река Пяндж и Афганистан.


Към 11,00 часа бях при моста край Ишкашим. От тука е можело да се влезе в Афганистан. Чужденец също е можело да влезе в Афганистан. Визата за чужденец е струвала 25 $ и се е издавала тук на място. Сега обаче отношенията между Афганистан и Таджикистан бяха доста лоши и този вход между двете страни е затворен. Тука, около Ишкашим заредихме за последно на нормална бензиностанция, като напълнихме до горе резервоарите.
Някъде след Ишкашим асфалтът свърши и си стана черен път през разни села. Пяндж вече не беше толкова широка, колкото долу при Ишкашим, но си остана все така бурна и бърза.


Това все още е Пяндж, а от дясно Афганистан.


Някъде по пътя след Ишкашим.


Пътят беше разнообразен. Имаше и такива места по него.


Тази рекичка май беше успяла да събори предишният мост.


Към 14,00 часа успяхме да се доберем до Лянгар. Тук в този хостел "Бехруз" взехме стая за 200 сомони, (около 18 $). В цената влизаше вечеря и закуска. На другият ден тръгвахме към прохода Кхаргуш.

[Alexr]

Гледам сградата на хостела. Вижда се, че строилия е имал желание да я направи стилна. Едната стена се вижда, че е камък и то доста добре нареден. виждат се дървени греди. Но явно е взето решение, че не е достатъчно здрава и са я заздравили още на ниво строеж с бетонни колони и трегер. А след това е разширена с конструкция от винкел и някакви други метални профили, облечена в гипскартон или някакви други плоскости на принципа "най-евтиното дето върши работа". Станала е функционална, но опита за стил е заминал по дяволите.

[ВладиЧ]

11-ти ден. Лянгар - превал Кхаргуш - Мургаб - 230 км.

В хостела, в който спахме имаше двама французи с последен модел 1000 кубикови Хонди Африки туин. И двете бяха автоматици. Имаха много багаж и много екстри по тези мотори. Предният ден, когато ние пристигнахме в Лянгар се бяха опитали да минат през Кхаргуш, но тръгнали много късно от Лянгар. Към 11 часа сутринта. Там на прохода една от реките била съборила моста си, а таджиките сложили две метални тръби и ги затрупали с големи камъни, колкото детска раничка. Та французите стигнали там към 12 часа, но нивото на водата вече било високо и те не могли да преминат. Върнали се бяха пак в Лянгар. Сега се канеха пак да тръгнат, но вече по-рано сутринта. Ние също не смятахме да се мотаем. Уговорихме се да караме заедно. Французите тръгнаха рано към 6,40 часа и казаха, че ще ни чакат там при реката, която вчера не бяха успяли да преминат. О'кей. Наредихме забързо багаж и аз запалих мотора, но на Миро акумулатора му взе да върти бавно и свърши изведнъж. Брех мамицата му. Той се притесни, че релето за зареждане му е сдало багажа, но според мен, просто имаше сухи клетки в тоя акумулатор в следствие на жегите, в които до сега карахме. Разхвърляхме веднага мотора и извадихме акумулатора. Той беше от тези, които уж не могат да се доливат. На нас обаче такива не ни минават. Свалихме горният общ капак. Двете крайни клетки се бяха озъбили без електролит. Доляхме вода от близкият поток... Майтап бре. Доляхме хубава вода, от която ние пиехме. Възбудихме го акумулатора от близкият джип с кабелите, които ни бяха дали от фирмата и сглобихме пак мотора. Миро за всеки случай му изключи от кабелите фара и светлините на мотора, за да не черпят, и те ток. Натоварихме всичко. С кабелите пак помогнахме на мотора да запали и тръгнахме за Кхаргуш. Беше вече към 7,30 часа.


Сега ще го разглобим тоя мотор.


От кой джип да вземем ток?

Та тръгнахме ние нагоре. След няколко километра отбихме от пътя между селата и хванахме прохода Кхаргуш. Тука бяхме на около 2500 м нмв, а трябваше да се изкачим на 4344 м нмв, там където Кхаргуш се среща с М 41. В началото пътя беше добър и сравнително равен, но после много бързо започнахме да набираме височина с едни серпентини. Изскочиха и части с пясък. Пясъкът беше много ситен, почти като брашно, като прах, а беше и дълбок към 15-20 см. Из него се караше много гадно, бавно и внимателно. Измъкнахме се нагоре.


Някъде по прохода Кхаргуш.



Стигнахме до реката, която беше съборила моста. Французите ги нямаше. Явно бяха преминали. Водата не беше много дълбока там 30-40 см, но вече заливаше тръбите и камъните. Преминахме и ние подскачайки, като кози с моторите по камъните. Не успяхме да паднем. Нямаме снимки от там. Явно и на двамата не ни е било до снимки на това място. Продължихме нагоре. Имаше още реки нагоре, но мостовете си стояха на местата.


За пресичането на такива реки става въпрос, но тука моста си стоеше.


8,20 часа е, а ние сме вече на 3500 м нмв.


Памирска роза край пътя.


И ние сме тук с моторите.


Катерим.


В един момент достигаме до французите, които чоплят нещо по Африките, а до тях стоят два джипа с туристи и ги покрепят морално...
Какво става тука? Оказа се, че акумулатора на едната Африка сдал по някакъв начин багажа. Те свалили акумулатора от другата Африка и се опитали да запалят първата. Обаче нещо объркали. Най-вероятно объркали полюсите на акумулатора и той свършил изведнъж тотално. Сега се мъчеха с някаква пауър банка да запалят, но нещо не се получаваше. Попитах ги: Кабели имате ли? Нямали. Ами ние имаме. Извадихме нашите кабели. Добутахме първият мотор до Лада Нива, закачихме кабелите към акумулатора на колата и моторът запали. Избутахме го настрани работейки. Миро му каза на французина. Няма да гасиш мотора! Каквото и да спираш да правиш мотора да работи! Той кимна, че е разбрал.


Първият мотор запали.


Заехме се с вторият мотор.

И той запали с кабелите, но в момента, в който махнехме кабелите мотора гаснеше. Проклетата електроника отчиташе, че акумулатора е свършил тотално и не даваше на мотора да работи само на генератор. Акумулатора беше малък, колкото два юмрука литиево йонен. От къде ще намеря акумулатор? Чудеше се французина. Ти дано изобщо намериш акумулатор тука и то оловно киселинен... За литиев йон, изобщо забрави. Ако не намериш акумулатор за мотор, вземи някакъв акумулатор за кола, вържи го на задната седалка, с кабели му откарай тока, където трябва и така карай. Важното е мотора да върви. Посъветвах го аз. Това изобщо не му беше минало през ума на французина, че може и с друг акумулатор, а не точно с акумулатор за мотоциклет да върви тая Хонда Африка. Най-близкото населено място до нас беше Аличур на около 50 км. После на още, около 100 км беше Мургаб. Разделихме се с французите. Този, на когото му работеше мотора тръгна с нас, а другият остави мотора, там където беше закъсал, качи се на един джип и всички потеглихме към върха на Кхаргуш и М 41.

[crazy]

Мдааа Усещам че Почвам да УсещаМ

[Esper]

Батерията на едната Африка беше конвенционална но паднала по някаква причина.
Дори дъргела, че е съвършен - умори батерията та кво остава за некаква хомо измишльотина!
Шибаната електроника биеше грешка по таблото и не даваше да хвърли бендикса.
С нашите кабели и ток от нивляка запали като с барут.

Втората Африка обаче била с литиев боклук.
Тя нямала проблем но прехвърлили боклука на първата в опит да я запалят и за беда обърнали поляритета.
За щастие лилиевото говно не издържало на тоя гаф и сплело копита.
0V, грам потенциал. Запалихме я и нея с кабели но щом се разкачат - тихо.

И това беше.
Посъветвахме ги да идат до Мургаб или Аличур и да дирят някакви тоци и ги заебахме.
То и нямаше и с какво да помогнем повече.

[ВладиЧ]

Та продължихме да се катерим по Кхаргуш. Пътя беше сравнително широк, но много гаден. В смисъл, че колите го бяха направили целият на вълни през 10-15 см високи по 10 см. Това се беше получило, защото те, като карат амортисьорите им работят симетрично, гумите също чукат симетрично и се получават вълни по настилката от чакъл. За да избегнат друсането от тези вълни колите карат бързо с 70-80 км/час, а от това вълните стават още по-дълбоки. Ние с моторите не можехме да караме с такива скорости, по тези вълни, просто защото щяхме да потрошим моторите от гадните вибрации, а да не говорим, че щяха да ни изпадат пломбите. По тези причини ние карахме в самият край на пътя по някакви пътечки 30-40 см широки. Там, обаче имаше на места пясъко-пепел, а освен това трябваше да внимаваме да не изхвърчим от пътя, който беше повдигнат над терена с поне 70-80 см до метър. Толкова много "благословии" ударих на скапаните джипове за тези вълни (ребра) по настилката, че направо не е истина. Това нещо не се оправя с бързо каране. Оправя се единствено с гребло и с подравняване от пътно строителна машина. Но на тази височина и то в Таджикистан, няма никакъв шанс това да се случи. Там, където имаше завои, или стръмни изкачвания тези ребра ги нямаше по настилката, защото там са намалявали скоростта. Вече бяхме в Памир. Ще кача няколко снимки да се порадвате на пейзажа.


Тези баири вече са към 5000 м нмв високи.


Един от пунктовете за проверка на разрешителните ни за ГБАО.


Памир. Пътя вече е към 4000 м нмв, а баирите от страни надхвърлят 5000 м нмв.


Ето виждате ли на пътя проклетите вълни (ребра), за които ви говорих. За това карам в края.












Памир. Нагоре по прохода Кхаргуш.


Памирски цветя.


Памирски цветя.


Части от прохода Кхаргуш.




Това беше. Към 13,00 часа Кхаргуш свърши и излезнахме на М 41. Малко остана да целунем асфалта. Пристигна и французинът с Африката, която вървеше. Другият го докараха с джип и му дадоха адреса на някакъв местен в Аличур, който можел да намери акумулатор. Повече не ги видяхме тези французи. В Мургаб и нататък не дойдоха.


Краят на Кхаргуш на 4344 м нмв. После поехме към Мургаб. До там имахме още над 140 км.

[Esper]

...

Не съм допускал, че мога да кажа такава свещена простотия си признавам, че точно тук ми се прииска да легна по корем и да цуна хасфалтя!

Нищо в тия забравени от сивилизацята места не беше нито екстремно нито технически сложно за каране.
В Грузия и Турция е имало много по-технични трасета с много по-сериозна денивелация за кратко време.
Тук обаче всичко беше УЖАСНО продължително.
'Бах мааму, до ся 300-400км винаги са означавали едно.
Тук обаче са съвсем различно!

[piron45]

Благодаря за страхотните снимки.

[ВладиЧ]

Денят още не беше свършил. Имахме още път пред нас. Потеглихме към Мургаб вече по М 41. Асфалт беше, но си имаше дупки и хлътнатини, и размествания на пластовете. Таджиките не го поддържат този път. Само го ползват. А, около нас беше Покривът на света. Памир.




Мащабите са изключителни. Всичко, което изглежда на една ръка разстояние от теб в същност е много далече.




Това е Аличур.


Памирската магистрала М 41 е, на около 4000 м нмв. Това нещо са го строили руснаците преди повече от 50 години. Тогава те наистина бяха световна сила, за разлика от сега. Това да направиш стотици километри асфалтов път на 4000 м нмв в нищото, не е никак евтина, лесна и проста задача, даже, и днес. Таджиките само го ползват този път, и даже не го и поддържат.












Това е превала Найзоташ висок 4314 м нмв. След него започнахме леко да спускаме към Мургаб.


Превал Найзоташ.


В дъното на тази зелена долина е град Мургаб.


Господин Мирослав Михайлов пред Мургаб.


Дедо Влади пред Мургаб.


Град Мургаб, на около 3700 м нмв, в който пристигнахме към 16,30 часа.

Преди да влезем в града, пак имаше пост с бариера, на който отново ни провериха разрешителните за ГБАО. Имаше бензиностанции в Мургаб. Бензина го наливаха от цистерни в кофи. Наляха ни по една кофа от 10 литра в моторите бензин А 92. Тук той струваше 11,00 сомона литъра, за разлика от долу в ниското, където струваше 8,80 сомона.


Приютихме се в този хостел с цена 100 сомона за леглото. Малко под 10 $, но с включена вечеря и закуска. На другият ден щяхме да тръгнем към Ак Байтал.


Моторите ни на паркинга в двора на хостела. Вижда се и тоалетната.

[Esper]

Тук вече не издържах и писАх “локо софя” на табелата доде изчаквах Владич



Всъщност имах само 2 стикера - крайно несерьозно от моя страна.
Единият изплющях на байк хауса в Душанбе и тоя последният на въпросната табела пред Мургаб.


А такива са бензиностанциите горе.
Не продават хотдог и фантичка или презервативи, няма ПОС терминал и не издават касова белеШка дори.
Важното и, че имат БЕНЗИН обаче.

[ВладиЧ]

Тука ми наливат една кофа с бензин в мотора.

[ВладиЧ]

12-ти ден. Мургаб - превал Ак Бйтал - Мургаб - 150 км.

През нощта валя, но на сутринта беше ясно и слънчево. В този хостел освен нас имаше четирима велосипедисти. Един японец с дъщеря си и двама англичани. Коментирахме разни работи на вечеря. В един момент ме попитаха, по колко километра изминаваме средно на ден и аз им отговорих, около 300 км. Всички в един глас извикаха: Ооооо. Ами това е двигател бе хора. Те караха по 30-40 км на ден.
Та сутринта, след като закусихме, оставихме багажа, взехме само по едно шише с вода и потеглихме към Ак Байтал.


Махала от Мургаб над нашият хостел.


Град Мургаб рано сутринта.


Памир.


Това в далечината трябва да е махала Чечекти.


Памир.






Малко преди табелата на прохода.


Хей там в дъното на снимката в дясно е Ак Бйтал.


Почти пред прохода съм.


Това е началото на прохода. Тук стигнах към 9,00 часа.


Дедо Влади се кефи. Достигната е една от мечтаните от мен дестинации.


Миро нещо се забави. Аз тръгнах нагоре, за да изкача прохода и да достигна превала.


Това в същност е върха на Ак Байтал 4655 м нмв. Може би на 2-3 километра след табелата.


Превал Ак Байтал.


Това е гледката на север от Ак Байтал в посока Каракул. До там има към 60 км и след това, още толкова е до границата с Киргизстан, която сега е затворена. Тези шарени баири в същност са върхове над 5000 м нмв. Някои от тях са шестхилядници.


Гледката на север. В дясно се вижда пътя, който се спуска от Ак Байтал.


Започвам да спускам Ак Байтал на юг, там, от където дойдох.


Спускам Ак Байтал.


Памирска красота!

[Esper]

Този превал беше просто на път към езерото Каракул и всъщност пътят за границата с Киргизия през който бихме се върнали.
В една по-нормална ситуация ако таджиките не се бяха ср@ли на метеното миналата година.
И в резултат не теглиха чертата на 1000км граница, тяхната мама недоклатена

От въпросният превал до езерото имаше още 100км, границата е съвсем близо.

https://www.wikiloc.com/trail-bike-t...7-22-142709851

Аз обаче предварително не бях особен фен да ходим до него понеже след това трябва да се върнем обратно.
Бях си го нарочил за следващият път, когато просто ще продължа към Киргизстан.

Да обаче точно горе на превала дъргела ми врътна вторият си номер.

Спирайки горе ме лъхна яко миризма на бензин.
Гледам тече от някъде и то сериозно.
Оказа се, че изпаднал някъде болта за източване на горивната камера на карбуратора.
Нямам под ръка болт, после той се оказа и леко специален и като резба и като завършек в края.
Горе както се вижда от снимката няма дори храст, клечка няма от къде да вземеш.
Само камънак. Освен това взе и да пръска дъжд.

Огледеждайки се намерих само парче скъсан ремък.
От него с ледермана издялах един гумен чеп, който завих на мястото на липсващият болт.
Но продължи са губи гориво от отвора долу понеже не съм нацелил главичката на хуйчето отпред.
Няма какво да се направи на място с тоя теч.
Обърнах и максимално бързо се изнесох в посока "базов лагер Мургаб" вече с леко капане.

Нямам никакви снимки от горе, не ми беше изобщо до тях.
Та и да бях с намерение да ходя към гьола Каракул то явно не беше писано да стане този път.
Ето това ми е импровизацията а клечка намерих няколко километра надолу от основата на стар дървен стълб.





Имах намерения да правя някакви по-инженерни фиксове като слезем в ниското обаче след клечката така разсъхна, че не съм го барал повече.
Нещо работи ли - НЕ ЧЕПКАЙ, не му пречи!
Така и сдадох мотора в Бишкек без да прокапе и капка повече от там.

Резултататите от номера, който ми врътна беше 10 литра гориво разпилян на пътя.
И добре, че ачербиса беше пълен от предният ден.
Имаше обаче и добра страна - минал е през веригата и тя беше лъсната и чиста.
На Владич манията и въпреки старанията му все не му се получава.
А аз го постигнах като страничен ефект

[ВладиЧ]

Е той Мирослав е описал, защо се забави с изкачването на Ак Байтал. В същност до езерото Каракул от тук, от табелата нямаше 100 км, а доста по-малко. Каракул, който е на 100 км от тука не е езерото, а малко градче. Езерото започва доста преди него. Но това не е от особено значение. Решихме да се връщаме от Ак Байтал. Времето взе да се разваля, а и бензина течеше. На около 5000 м нмв проблема беше да намерим клечка, за да запушим отвора. В последствие намерихме клечка, но почти на половината път от Ак Байтал към Мургаб. Не знам защо, чак толкова се притесни Миро за този бензин. Аз имах почти пълен резервоар, а и в Мургаб, на около 40-50 км от тук бензин имаше, колкото искаш. Но много е гадно бензина да ти тече по земята без да минава през двигателя.
И така тръгнахме обратно. Няколко пъти виждах мармоти край пътя. Но не тези миниатюрни мармоти, колкото плъх, които ги има по Алпите, а истински памирски мармоти, колкото големи котки. Червеникаво кафяви бягаха от далече, мятаха бели задници и се криеха в дупките си, когато минавахме с моторите. Нямаше как да ги снимам. Но пък снимах други интересни работи.


Около тази река беше зоната на мармотите.


Тази ограда в същност е границата на Таджикистан с Китай. Зад тази ограда вече е Китай.


На картите е дадено, че тази граница е, на около 20 км от М 41, но в действителност е тук на 200 метра от шосето. Китайците им строят пътища и далекопроводи, а Таджикистан плаща със земя, с територия и границата се мести.


Това в същност не е обикновена ограда, а е кльон. Зад него има полоса и после Китай.


Стигнахме пак Мургаб.

Велосипедистите бяха тръгнали към Ак Байтал. Срещнахме първо японецът, после англичаните, а после още две групи колоездачи по 3-4 човека. Ние се прибрахме в хостела. След обяд заваля дъжд. После валя и почти цялата нощ в Мургаб, но на другият ден беше ясно и слънчево.


Това е столовата на хостела, в която вечеряхме и закусвахме.

[Esper]

Прав си, че са по-малко от 100км но така или иначе това отиване до там беше излишно понеже трябваше да се върнем по абсолютно същият път.
Само за да идем и да видим гьол, снимки на който обзалагам се има безброй в интернет.
Дори без аварията с изтекълият бензин не ми се ходеше чак до там.
А пък с неясно останало количество и продължаващ теч - хептен.
С водка трябваше да е пълен за да игнорирам сигналите

[ВладиЧ]

Аз за езерото Каракул, изобщо не съжалявам, че не отидохме там. Виж за Искандер кул, за Ямчун, за тези места вече съжалявам, че бързахме и ги подминахме пътьом. Силно се съмнявам, че когато отворят границата Таджикистан - Киргизстан, (а все някога ще я отворят) ще се юрна пак да ходя там. Не, че не ми се кара из Памир... Напротив. Но просто годинките ми са много, а пък парите за там никак не са малко. Та най-вероятно при мен няма да се получи пак, за съжаление. Знам, че все бързаме, все градим грандиозни планове, но живота винаги внася сериозни корективи в тези планове.
Аз и предишният път през 2003 год, когато бях там в Киргизстан си мислех, че много бързо ще се върна там с мотор. Тогава бях на 50 години... И минаха 20 години.