Обява

**Esper** · 16-08-23, 07:22

Свъщност тая дупка има 2 тръби за разлика от Истикул.
Ама едната по мабаш български не работи от @бем то коги а другата...Ми пак същояят кучи г@з.
Ти ако си се сетил да се подредиш зад некой КРАЗ на мен пак ми дойде изневиделица!
Пак се набих сам без никой пред мен и пак разплисках адреналин по стените.
Пък ти пак се баше отблял някъде назад и на изхода на дупката те почаках едно двайсетина минути.

Ето още малко порно от този проход докле те чаках. От тоя дупки поне лъхаше доволно хладнинка

**ВладиЧ** · 16-08-23, 09:05

17-ти ден. Худжант Таджикистан - Коканд Узбекистан - Ош - Узген Киргизстан - 475 км.

Този ден имахме да минаваме две граници. Километрите също не бяха малко, така че тръгнахме от Худжант към 6,00 часа сутринта. Заредихме до горе резервоарите поради проблемите с бензина в Узбекистан. Идеята беше следващото зареждане да е направо в Киргизстан. По моята схема на пътешествието след Узбекистан трябваше да караме към Ош Киргизстан. Но не си спомням кой местен таджикски "експерт" ни каза, че граничният пункт към Ош е затворен и трябва да караме към Джелалабад. В хотела в Худжант човекът който беше на рецепцията също ни посъветва да караме към Джелалабат. Там бил граничният пункт Узбекистан - Киргизстан. Но първо трябваше да влезем в Узбекистан.
Подкарахме моторите към Коканд. Мислехме точно преди да напуснем Таджикистан да дозаредим, но границата изникна някак си неочаквано, почти по средата на пътя между Худжант и Коканд. Отвориха ни железните врати и влязохме. За напускането на Таджикистан извършихме бързо процедурите. Минахме съответните гишета за няма и 20 минути и влязохме в граничният пункт на Узбекистан. И тука работата потръгна бързо, което много ни зарадва. Остана да минем само на още едно гише, за да ни регистрират моторите. И там нещо им стана с компютрите и целият граничен пункт тотално спря да работи...

Беше към 8,00 часа сутринта. Очакваше се да ги оправят тези компютри до към 13,00 часа след обяд. Така се "бърза" на тези граници. На никой не му пука за твойте планове, разчети и схеми. Дремахме точно три часа там. Даже един митничар се качи на моят мотор, за да го пробва и го въртя, и покара там из пункта.

Малко след 11,00 часа ни извикаха на гишето. Компютрите им бяха тръгнали предсрочно.

Оправиха ни документите и влязохме в Узбекистан.
Подкарахме към Коканд, а от там към Андижан. Бързахме, до колкото, изобщо може да се бърза там. Лявата лента разбира се беше запълнена с МПС-та, та изпреварвахме отдясно. Освен това да ви кажа и за друга особеност за тази част на света. Там няма такова нещо, като околовръстен път за по-големите населени места. Пътя задължително минаваше, почти през центъра, а многото светофари нямаха и помен от зелена вълна. Но това не е най-лошото. Най-лошото е, че в почти всяко населено място пътя минаваше през местният пазар. А там беше някакъв кошмар. Навсякъде във всевъзможни посоки имаше паркирани коли и бусове. От страни бяха сергиите със стоката. Народа търчеше насам натам и пресичаше без да се интересува от движението по пътя. За движещите се коли оставаше много тясна полоса и те се движеха с максимум 5-6 км/ час. Даже и ние не можехме да се промъкнем с моторите на такива места. Аз на това му викам източна бутаница... Та дойдеше ли населено място, то знам, че след малко ще има бутаница.

Освен, че е опасно това много ни бавеше, но такова е там положението. Нищо не можеш да направиш, освен да се движиш някой и друг километър с 5 км/час, и да чакаш да свърши района на бутаницата.
Та някъде късно след обяда успяхме да стигнем граничният пункт Дукур между Узбекистан и Киргизстан. Оказа се обаче, че "експертите" леко са ни подвели. Този граничен пукт беше САМО за пешеходци. От там МПС-та не можеха да преминават.
Аз нямах никакви узбекски пари. От онези с многото нули. Но имах 370 таджикски сомона. Това са някъде към 30 $. Имах дебитната карта Виза и още 30 $ кеш, но тези средства нямаше да ми свършат никаква работа на узбекска бензиностанция, ако разбира се, изобщо намерехме такава. Реших да се опитам да сменя таджикските сомони.
На една беседка наблизо седяха някакви ченчаджии. Отидох при тях.
- Искате ли да направим сделка?
- Да. Какво имаш?
- Имам 200 таджикски сомона. Извадих две стотачки. Започнаха да ги разглеждат подробно. Май за пъри път виждаха таджикски пари.
- Не са фалшиви. Казах им. Преди няколко дни съм ги взел от банка в Хорог.

Ченчаджията започна да чука на телефона си и да изчислява курсовете. Помолих го да побърза, че нямах време. Нали трябваше да търсим друг граничен пункт.
- Ще ти дам по 80 000 суми за 100 таджикски сомона. Определи цената ченчаджията. По официалният курс цената беше, около 100 000 за 100.
- Добре. Съгласих се аз. Устройва ме. Давай 160 000 за двете стотачки...
Младежът взе да се мота и започна да дрънка по телефона на някакви негови босове. Обади се на един, а после и на друг.
- Нямам никакво време. Подсетих го пак аз. През това време дойдоха още 3-4 ченчаджии, за да не изтърват нещо от мохабета и сделката.
- Може ли да видим таджикските пари? Викат ми.
- Не може. Отрязах ги аз. Това да не е сергия за зеленчуци? През това време ченчаджията се разбра с босовете и обяви.
- Ще ти дам по 50 000 за 100 таджикски сомона. Без повече обяснения си прибрах таджикските пари, казах им довиждане и си тръгнах. Бях ги предупредил, че нямам време за тяхните пазарлъци, салтанати и номера...
На около 90 км на юг от там имало друг граничен пункт край някакво село, през който можело да се влезе в Киргизстан. Така ни казаха местните. Нямаше, какво да правим. Обърнахме моторите и тръгнахме да го търсим това село на 90 км от тука с ГПС-а. След час и половина го намерихме. Оказа се, че тук наистина някога е имало граничен пункт, но не и сега... Пак направихме консултации с местните. Казаха ни че пункта Дустлик е точно пред Ош, както го бях предвидил, още когато подготвях маршрута ни. До там имаше към 40 км. А град Ош беше на 5 км след пункта.
Към 17,00 часа бяхме пред пункта. Излязохме от Узбекистан и влязохме в Киргизстан за някъде, около 1 час. Направо рекордно бързо беше преминаването на тези граници. Край. Повече граници нямахме за преминаване в това пътешествие. Но пък имахме други проблеми.
Бяхме минали малко над 400 км и усещах, че вече съм много близо до резервата на мотора си. Миро беше заредил някъде в Узбекистан. Той предвидливо си беше оставил някаква сума от техните пари с многото нули. Аз имах само таджикски пари, малко долари и дебитната карта. Тука обаче беше Киргизстан. Вървяха и картата, и доларите, а имаше, и колкото искаш бензиностанции.

Спрях на някаква бензиностанция. Попитах за пост терминал. Нямали. Тогава им казах, че имам долари. Помолих ги да ми сипят бензин за 10 $. Сметнаха курса и ми наляха без колебание малко над 8 литра А 92. Да живее Киргизстан!

**Esper** · 16-08-23, 09:40

Тоя ден беше пример не за придвижване а за МОТАНЕ мабаш от тип муа без глАва:

https://www.wikiloc.com/motorcycling...7-27-142712351

Освен това набор0 в хотела НЕ КАЗА Джелалабад!
Повтори и потрети име на ДРУГ пункт ама аз така и не го запомних.
Освен т'ва си викам жипиеса все ще се опрай.
Е, оправи ни добре

**ВладиЧ** · 16-08-23, 09:44

И така ние вече бяхме в Киргизстан, а град Ош беше почти пред нас. Да ама ние "предвидливо" бяхме запазили хотел в Джелалабад на 168 км от тука. Нямахме интернет и карта за телефона в Киргизстан, за да променим нещата, така че се наложи да тръгнем към Джелалабад. В последствие (доста по-късно) видях, че в тетрадката ми съм отбелязал координати на хотел в Ош, както и телефони за връзка, но това беше, дето се вика след дъжд качулка.
И така тръгнахме към Джелалабад. Започна да се мръква. Нямахме никакво намерение да караме по тъмно, така че спряхме в поредният град на пътя ни - Узген. Беше към 19,00 часа. Там в центъра успяхме да намерим хотел за 10 $ стаята и се настанихме без колебание. Мирослав отмени резервацията ни в Джелалабад. Имаше съмнения, че поради късната отмяна на резервацията, пак ще му вземат пари, но се размина без наказателни вземания. Тези предварителни резервации чрез букинга винаги са нож с две остриета, въпреки голямата сигурност, че ще има къде да спиш. В последствие установихме по трудният начин, че тези резервации направени по този начин вдигат цената на нощувката с минимум поне два пъти, защото тук не е Европа.
След като се настанихме се стъмни, но аз излезнах, за да търся банки и банкомати. Банките естествено бяха затворили, но банкоматите си работеха. Дръпнах веднага 10 000 сома, което е към 113 $ и вече имах киргизски пари. Курсът беше за 1 $ = 88,3 сома. Купих от хранителен магази безалкохолни и нещо за ядене, като и там платих с кредитната карта, а не в кеш, и всичко беше точно. Така приключи този дълъг и напрегнат ден.

**ВладиЧ** · 16-08-23, 12:35

18-ти ден. Узген - Токтогул - 365 км.

Тръгнахме рано по обичая си към 6,30 часа. И без това тука закуска нямаше.

Потеглихме към Джелалабад и нататък. Минахме някакви леки и ниски превали и се насочихме към езерото Токтогул.

Пейзаж от Киргизстан.

Някъде преди езерото Токтогул.

Минаваме по край река Нарин, която пълни езерото Токтогул. Какъв ми е лъскав мотора. Пътьом, след като заредихме на една бензиностанция, ги измихме моторите, там с апарата под налягане. Че те машините ни направо си бяха загубили цвета от "прекрасният" път Хорог - Калайкум.

Река Нарин.

Уникалният цвят на река Нарин. С такъв цвят са някои от куполите в Самарканд.

Нарин.

Езерото Токтогул. За да стигнем до град Токтогул трябваше да заобиколим половината езеро.

Пейзаж от другата страна на езерото.

Пейзаж.

Киргизско село.

Към 12,00 часа пристигнахме в град Токтогул. Тук чрез букинга имахме запазени стаи в гест хаус Рахат. Мислехме да останем тук два дни и да си починем край езерото, но то се оказа доста далече от самият град, който пък от своя страна не беше нищо особено, та се отказахме от почивката в Токтогул.

Къща за гости Рахат. Моторите вкарахме в двора.

На другият ден, когато дойде времето за тръгване трябваше да си платим спането. Попитах човека, който ни посрещна, колко струва стаята и той каза 700 сома. Това са някъде към 8 $. Жена му обаче излезе от офиса им и му направи забележка, че ние сме запазили тази стая чрез букинга, а по този начин цената е съвсем друга. Чрез букинга цената за стаята беше 2748 сома. А това са 31 $. Малка разлика нали?

Това не е Европа!

**Лунджов** · 16-08-23, 15:01

Много интересен разказ и снимки! Благодаря!

**ВладиЧ** · 18-08-23, 08:52

19-ти ден. Токтогул - Бишкек - 272 км.

Тръгнахме към 7,00 часа сутринта. Веднага започнахме да изкачваме планини. Това беше хребета Сусамир, през който трябваше да преминем. За разлика от Таджикистан, който е сух и гол Киргизстан е зелен, почти навсякъде.

Номадите бяха излезли по височинните си пасища.

Номади.

Изкачваме се нагоре. Трябва да минем над 3000 м нмв.

Превал Ала Бел 3175 м нмв.

В дъното на снимката предпланини на Тяншан.

Някъде по Сусамирски хребет. В дъното части от Тяншан.

Номади.

Място за хранене.

В дъното части от Тяншан.

Тук при това място за хранене полицията спря движението по този път. Беше 9,00 часа сутринта. Казаха че има ремонт на тунела горе на прохода и ще отворят пътя в 16,00 часа. А този превал Тео Ашуу беше висок 3582 м нмв. Нас ни спряха на, около 2450 м нмв малко след Сусамирската долина. До Бишкек ни оставаха някъде към 140 км.

Част от Сусамирската долина.

**ВладиЧ** · 19-08-23, 08:46

Когато разбрахме, колко много ще чакаме започнахме да умуваме, какво да правим. Прегледахме обиколните пътища, но се оказа, че ще си удължим пътя към Бишкек поне с 300 км, ако тръгнем по тях. После Миро измисли да опъваме палатките, там където сме и на другият ден да продължим. Времето беше идеално, слънчево, но не и горещо, защото бяхме над 2400 м нмв. Това с палатките беше много добра идея, но ние нещо се мотаехме и изтягахме по тревата, а времето минаваше. Колоната от коли и камиони спряни, поради ремонта на тунела взе да става километрична. Имаше състезатели, които минаваха по край полицейските коли и с газ се изнасяха нагоре. Полицията ги гонеше и връщаше обратно, а след това им пишеха актове.

Към 14,00 часа след обяд времето започна да се разваля. Изскочиха едни черни облаци, задуха много силен вятър и към 15,00 часа заваля силен, много студен дъжд. Планината си е планина, а превалът, който беше пред нас беше над 3000 м нмв. Лоша работа, но нямаше, какво да направим. Представих си, какво ще стане, когато тази огромна колона от коли и камиони се юрне нагоре, и леко ме втресе... Малко преди 16,00 часа докараха и една линейка. Явно и на полицията им беше минало през ума същото, което, и аз си мислех. В 16,00 часа полицията се отдръпна и цялата колона с газ се изнесе нагоре. Не останахме по-назад и ние с моторите. Започнаха едни зверски изпреварвания, там където пътят позволяваше. Проходът беше от къси прави отсечки с голям наклон и стръмни остри серпентини. Отгоре започнаха да се спускат колони от коли и камиони, които са чакали от другата страна на тунела. А дъждът все си валеше, което правеше обстановката още по-тежка и напрегната. Изпреварвахме с моторите по-бавните и мудните, а нас ни изпреварваха тези с повечето кончета и възможности, и напредвахме нагоре. Зад мен по едно време се залепи някакъв с черен бус с разни спойлери, фарове и разни финтифлюшки по него. Не му стигаха силите, за да ме изпревари, но пък тая гад караше на 1,50 до 2,00 метра точно зад мен. А скоростта ни беше към 60-70 км час на моменти извън серпентините. Взе доста да ми опъва нервите. При такава скорост и дистанция, ако нещо станеше, тоя нямаше никакъв шанс да спре зад мен. Направо щеше да ме прегази...

Стигнахме тунела. Той беше осветен целият, маркиран и с котешки очи навсякъде, а не беше тъмен, като тунелите в Таджикистан. Подредихме се в колона и навлязохме в него. Там не можеше да се изпреварва, защото тунелът беше тесен, а и отсреща се спускаха други МПС-та. Тоя с черният бус се нареди точно зад нас. Тунелът беше дълъг малко над 4 км и кръстен на Кусеин Колбаев.
Минахме успешно през него и спряхме веднага след изхода му, за да си поемем дъх. Тоя с черният бус спря и той до нас, и с цялото си нахалство дойде да се разправя с мен. Беше един мургав, млад и як с черна брада. Типичен талибан. Ти защо натискаше спирачките? Попита на руски... На мен ми завряха лайната, падна ми пердето, свалих си каската и направо освирепях. На руски се развиках с цяло гърло: Ти ли черна маймуно ще ми кажеш, как да карам, след като си зад мен в колоната? За къде толкова бързаш? Искаш ли, хей сега да ти направя главата квадратна? И го блъснах леко няколко пъти. Мангала се уплаши. Разбра, че изобщо не се шегувам, ще изяде боя, качи се на буса си и се омете...

После Миро ми вика: Абе ти не видя ли, че вътре в буса имаше още четирима, като него? Майната им! Те и без друго, изобщо не си показаха носовете навън.
Абе аз съм българин бе! Не правя евала на никой, още повече, пък, когато аз съм правият! Направих една снимка на изхода на тунела и тръгнахме надолу.

Изхода на тунела. Минахме още един проход по-висок от 3000 м нмв. Превал Тео Ашуу 3582 м нмв. Може би с тоя тунел са свалили малко височината на превала, но пак си е над 3000 м нмв.

Пристигнахме в Бишкек към 19,00 часа. Бяхме мокри, когато минахме през прохода и тунела, но в последствие жегата се завърна, още преди Бишкек и изсъхнахме. Обадихме се, че вече сме в Бишкек на фирмата, от която взехме моторите. Беше 20-тият ден от пътешествието, но 18-тият ден, от както бяхме взели моторите. А бяхме платили само за 15 дни. Уговорихме се да ги върнем на другият ден сутринта без да ни го слагат този ден в сметката, като си прихванат за още три дни, от тези 500 $ които всеки от нас беше оставил за гаранция. После започнахме да търсим хотел. Анджи ни беше оставила ключа от квартирата си, но ние решихме, че ще спим на хотел. Не знам защо така решихме. В последно време взимахме някои грешни решения. Изглежда, че бяхме се поуморили от пътешествието.

Съвсем близо до ул Шоорукова 37 имаше два хотела, но в единият нямаше места, а в другият една стая струваше 57 $. Скъпо. Намерихме някакъв хотел в другият край на града там стаята беше, около 30 $. Отидохме до там с моторите, но се оказа пълно с някакви руски групи. Върнахме се пак, около Шоорукова. Миро се сети, че май е виждал там някакъв малък хотел. Намерихме го точно на съседната на Шоорукова улица. Имаха една стая за двама за 3600 сома, около 40 $. Взехме я с уговорката че на другият ден ще се преместим в самостоятелни стаи, които тогава се освобождаваха. Вкарахме моторите в двора и за последен път започнахме да сваляме багажа. На другият ден щяхме да ги връщаме на фирмата.

**ВладиЧ** · 19-08-23, 13:11

20-ти ден. Бишкек.

Съвсем наблизо до хотела ни имаше автомивка. Измихме моторите. Приготвихме всичко, което ни бяха дали, като резервни части, помощни инструменти, и детайли, за да го върнем обратно. Слава Богу нищо не се наложи да ползваме, освен кабелите за тока, за зареждане на акумулатора. Тях ползвахме за мотора на Миро и за французите с Африките. Бяха ни дали и спрей за веригите, който ползвахме и една туба с литър масло за доливане, ако се наложи. Е, наложи се. Оказа се, че мотора на Миро гори масло, та целият литър отиде за него за доливане по време на пътешествието. Даже мисля, че Миро купи още масло от някъде и него изсипа в двигателя на мотора си. Моят мотор, жълтият, не изгори нито грам масло.
Откарахме ги моторите на Шоорукова № 37, там, от където ги взехме, а хората си ги провериха и ни върнаха по 230 $ от тези 500 $, които им бяхме оставили, като гаранция. Това беше. Бяхме ги ползвали 18 дена тези мотори и бяхме изключително доволни от тях. По този начин крайната цена за моторите, която платихме за 18 дена х 90 $ + 50 $ застраховка стана 1670 $, или 3006 лева.
Интресено е също така да се отбележи, че никъде, в нито една от държавите, през които минахме полицията не ни е закачала и спирала. Случваше се да сгазим лука, виждах как често спират местните за проверки, или глоби, ако е необходимо, но нас никой не ни е закачал. Все едно ни няма на пътя. Останах с впечатление, че са получени специални инструкции да не закачат туристите. Определено по-рано не беше така. По-рано, преди години често ни спираха и рекетираха, а не обръщаха внимание на местните. Добре е, че това положение се е променило. Ако искаш туризъм няма да гониш и рекетираш туристите!
Оставаха ни ще 4 дена до полета към България. Трябваше да ги разкараме още някой и друг ден из Киргизстан тези мотори, но не знам защо, не го направихме. Това беше едно от грешните решения, които взехме. А тези 4 дни, които ни оставаха в същност бяха резервните дни, които бяхме предвидили в това пътешествие, ако нещо се объркаше горе в планините и се наложеше да удължаваме пътуването с моторите. Но понеже всичко мина точно по плана и нямаше никакви изненади, повреди, и гафове накрая имахме 4 дни до отлитането ни от Бишкек - Киргизстан.
Взехме по една единична стая в малкият хотел, в който спяхме на цена от 3200 сома (35 $) за стая. И понеже мотори вече нямахме Миро предпочете да се разхожда из Бишкек пеша. Аз също се опитах да се разхождам пеш до центъра на града, но нещо в жегата хич не ми вървеше разходката. Пък и градът, изобщо не беше малък, но беше някак си сив и еднотипен. Беше пълен с едни сиви безлични 4 етажни сгради, без тераси, като работнически общежития. Май бяха от времето на Хрушчов. Имаше обяви от рода на "Продается квартира двухкомнатная 43 м2", или "Продается квартира трехкомнатная, люкс 56 м2". Егати и социалистическият лукс от 56 квадрата?!?! Навярно, ако се разходите, из който и да е руски град в момента ще видите същите квартали, същите сгради и същите обяви, но в центъра на града ще има паметник на Ленин, а в Бишкек в центъра имаше паметник на воина конник. Не че киргизите, изобщо някога са били големи войни, но пък, какво друго да сложат в центъра на град си?

Та, след като не успях пеша да се добера до центъра на Бишкек, се прибрах в хотела в жегата. Починах си малко на климатика, излязох пак, хванах едно такси и за 250 сома (3 $ ) се разбрахме да ме откара до центъра на града. Таксиджията се оказа много отворен и инициативен, и до като стигнем успя да ми предложи първо наркотици, а после и приятелката си, ако ми трябвало жена, като ми я показа на телефона си. Някаква крава с огромни гърди. Отхвърлих офертите му и му казах, че да ме откара в центъра на града, за сега ми е напълно достатъчно...
- Ама какво ще правиш там? Попита таксиджията.
- Ами ще се разхождам и ще снимам. Отвърнах аз.
- Ако искаш да те чакам, за да те върна обратно в хотела... Беше последното предложение.
- Няма нужда. Не зная, колко време ще ми трябва, а после ще се справя и сам. Рекох.

Паметник на воин в центъра на Бишкек.

Националният исторически музей.

Някаква сграда на отсрещният край на площада.

Това би трябвало да е Парламента на Киргизстан. Техният Бял дом.

Сгради на банки в другият край на площада.

Поглед от далече към Националният музей. В последствие разбрах, че тука в Бишкек също има статуя на Ленин, който им сочи светлият път към комунизма на киргизите, но статуята се намира някъде зад Националният исторически музей, така че аз съм я пропуснал.

Фонтани в центъра.

Интересна склуптура. Да избутаме тъмното от живота си, за да дойде светлото. Проблема е, кое да обявим за тъмно, и кое за светло...

Страничен поглед на площада.

Помотах се още малко из центъра на Бишкек, а после хванах едно такси, което за 200 сома, (малко над 2 $) ме върна в хотела. Таксиджията беше възрастен мъж пред пенсия, та си приказвахме за песионерски работи.

Съвсем наблизо до хотела имаше един огромен супермаркет наречен "Народен магазин". Там вървеше картата Виза, а освен това имаха и банкомат до входа, та често пазарувах и теглех пари, ако ми трябваше кеш. Отсреща точно от другата страна на кръстовището имаше заведение Макдоналдс. И там често се хранех. Цените бяха по-ниски, от колкото в България, а сандвичите по-големи.

Това беше моят Бишкек. Народният магазин и Макдоналдса.

Сега видях в снимките на Миро, че той е успял да открие статуята на Ленин на гърба на Историческият музей.

Това не знам кой е, но е красиво.

Местни младежки откровения.

**Esper** · 19-08-23, 16:34

Това е имитация на техна забележителност някъде из планините - червена скала, която я обявили като такава защото приличала на разполовено сърце.
Тази в умален двойник в парка и там мръзещта също яко дращи откровения.

Тука тревеше да пишем "локо софя" но немаше с к'во

Иначе освен Ленин в композиция "Идите на хуй", градският им парк както и един от централните булеварди носят името на създателя на киргизката ком партия - Иван Панфилов:

Ей го ти тавариш Панфилов в парка:

Изобщо хората не си разплитат чорапите от историята, през която са минали.

**ВладиЧ** · 19-08-23, 17:00

21-ви и 22-ри ден. Бишкек.

Останаха два дни до заминаването ни. Аз реших да се преместя в квартирата на Анджи. Мирослав реши, че ще остане в хотела.Там в квартирата поне имаше с кой да си приказвам, че тук в този хотел сам в стаята щях да откача.

И без друго задължително трябваше да минем през квартирата на Анджи, за да приберем част от багажа, който бяхме оставили там, и съответно да оставим някой неща, които бяхме взели "назаем" от Анджи. Там в квартирата и бяха Мохамед (Муха) и Кутман. Двама нейни приятели. Грижеха се за двете и котки и за квартирата. Анджи беше заминала за България, а после за Мароко, малко след началото на нашето пътешествие.
Намерих в библиотеката роман на руски на Иван Тургенев. Вече имаше, какво да чета, за да запълня времето си. Бяха ми останали 370 таджикски сомона, ако си спомняте за тях и за неудачната сделка с ченчаджийте в Узбекистан. Опитах се да ги дам в някоя банка в Киргизстан, но те не искаха таджикски пари. Муха спомена, че имал работа в Централната банка в Бишкек. Дадох му ги тези сомони, за да ги обмени. Оказа се, че и Централната банка на Киргизстан не купува таджикски сомони. Ще трябваше да си ги нося в България.
Дойде и последният ден. На другият ден трябваше да отлетим за България. Стана въпрос, че в Бишкек има улица с много обменни бюра, които работят с всякаква валута. Реших да се пробвам и там с тези таджикски сомони. Помолих Муха да извика едно такси, за да ме закара и върне на улицата с обмените бюра. После ми скимна, че може да уговорим същото такси да дойде на другият ден сутринта и да ни откара на летището. Така и направихме. Муха извика такси по телефона си. За 250 сома малко над 3 $ таксито се съгласи да ме откара при ченчаджийте в Бишкек и да ме върне пак в квартирата, а на другият ден го уговорихме да дойде към 7,30, за да ни откара с Миро на летището. За това момчето с таксито ни поиска 900 сома. Решихме че ще му дадем 1000 сома към 11 $. Отидохме с таксито при обменните бюра. Там без проблеми на сравнително изгоден курс ми купиха таджикските сомони. После всичките излишни за мен над 4000 киргизски сомове обърнах в долари. Оставих си само 500 сома половината такса за таксито на другият ден. Реших, че, ако поискам да оставя пари в квартирата на Анджи момчетата най-вероятно няма да ги вземат, за това от Народният магазин бях купил разни ядки, диня, халва и др, които бях сложил в хладилника. Те щяха да ги похапнат, след като ние вече щяхме да сме си заминали за България.

23-ти ден. Бишкек - Истанбул - София.

Таксито дойде в 7,30, както се бяхме уговорили. Натоварих багажа и тръгнахме към хотела, за да заберем Мирослав. Хотела беше съвсем близо през 3-4 пресечки. Натоварихме се в таксито и тръгнахме към летище Манас. То, както вече бях писал по-рано беше на около 30 км извън Бишкек. Малко преди 9,00 часа бяхме на летището. Дадохме на момчето 1000 сома за транспорта, както бяхме решили и то остана много доволно. Чекирахме част от багажа, който щяхме да получим чак в София.

Натоварихме се успешно през ръкава и самолета ни излетя за Истанбул в 10,10 часа точно по разписание.
Ето няколко снимки от Кавказ, когато прелитахме над Тбилиси.

Части от Кавказ зад Тбилиси. Виждах в далечината основният Кавказки хребет и даже двугърбият Елбрус, но беше прекалено далече за снимка с моето слабо варио.

Към 13 часа (вече местно време, а не киргизско) започнахме да снижаваме над Истанбул.

Мост над Босфора.

Златният рог.

Кацнахме на новото летище на Истанбул точно по разписание. Трябваше да чакаме близо 6 часа тука за следващият ни полет до София. Това летище е огромно. По-голямо е дори от Ататюрк. Мисля, че е третото летище на Истанбул. Цялото летище е пълно с всякакви магазини, ресторанти, кафета и какво ли не. Цените обаче са доста високи за всичко.
Вечерта в 19,10 излетяхме за София. Кацнахме в 20,30 на терминал 2 на летище София и всичко приключи. Прибрахме си чекираният багаж. Миро се обади на роднина да го приберат, а мен ме чакаше жена ми. Това беше.
Равносметката от пътешествието беше такава.
Изминати бяха с моторите общо малко под 5000 км. От тях, около 1800 км по черни и лоши пътища. Изкачени бяха три превала над 3000 м нмв и четири превала над 4000 м нмв. През един превал Найзоташ 4314 м нмв минахме два пъти. Един път на отиване и втори път след два дни на връщане. Най-високият превал, който изкачихме беше Ак Байтал 4655 м нмв.
Парите, които похарчихме грубо сметнати са към 6500 лева за всеки от нас. Това е общо за моторите, самолетният билет, гориво, храна, спане, всичко. Най-големите разходи бяха за наема на моторите, общо по 3000 лева на човек и за самолетният билет по 1300 лева пак на човек.
Цената на бензина съм я отбелязал из пътеписа за отделните държави, през които минахме. Най-евтин е бензина в Казахстан, около 70 наши стотинки литъра. В останалите три държави цената на бензина беше малко под 1 $ литъра.
Пътешествието се оказа много интересно, но и тежко, трудно и натоварващо. Пътищата бяха ужасни, но пък гледките бяха невероятно красиви и интересни. В същност ние точно това и търсехме. За това тръгнахме по такъв маршрут в Памир. За лоши пътища и изключителни гледки.

Парите, които похарчихме хич не бяха малко, но какво от това? Това са само пари. Те се печелят, а преживяванията и спомените остават. Това е богатството, а не парите. Изпълних една своя мечта. Да карам мотор из Памир. Това беше най-важното!

Цената на мечтата

Не питай за цената на мечтата!
Бори се, литвай, падай и умирай!
Носи я винаги напред – в ръката,
възкръсвай, ставай, искай и намирай!
Людмил Янков

Юли, август 2023 година. Владимир Чорбаджийски - ВладиЧ.

**Esper** · 19-08-23, 17:19

Това е - всички хубави неща са с начало и край.
Освен шпека, де - той само е с 2 начала.
Не ми се прибираше, което за мен си е обичайно.
От оня свят обаче - повече от обичайно!

**BENZBOSS** · 19-08-23, 18:49

Много БЛАГОДАРЯ за разказчето,идеално сте си попътували.

Брат четеш ли? Сменям гуми при Иван и след седмица караме за Йосемити,стягай багажа

**aldr** · 19-08-23, 18:54

Благодаря ви , беше много интересно .

**slatanic** · 19-08-23, 21:43

Бах му мамата...аз се радвам като имам време за 100/200км около София...ама всеки според времето и възможностите....
Хубав разказ и снимки.Дай боже всеки му който иска...
Ако е рекъл оня горе ще мога да раздвижа достатъчно да мина и аз в сектата на навсякъдеходещите пък може и да покараме някъде заедно...
Само да е живот и здраве...

Обява

Памир - 2023 год.

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Активност за темата