Памир - 2023 год.

[ВладиЧ]

Този пътепис ще бъде съвместна продукция между мен и господин Мирослав Михайлов, защото заедно направихме това пътешествие. Неговите постове са под ника му "Esper". Част от снимките също са негови. И така да започнем.
Още към краят на 2022 год започнах да проучвам начини за пътуване с мотоциклет из Памир в Таджикистан. В същност аз още преди Ковида бях проучвал нещата, но всичко след това се отложи с години. Сега поднових проучванията.
Стандартните пътища през Каспийско море към Средна Азия са три.
1-ви път - Турция - Грузия - Русия през Верхни Ларс, от там Владикавказ, Грозни, Махачкала, Астрахан и влизаш в Казахстан към Атирау, Бейнеу и после влизаш в Узбекистан. После Нукус, Бухара, Самарканд и Таджикистан. Този път е около 12-13 000 км. Значи определено над месец каране. Проблема тук е руската виза. Едномесечна туристическа виза с едностранен вход и изход е към 600 лева, но не ти върши работа. Трябва ти тримесечна виза с двустранен вход и изход от Русия. Тази виза е към 1200 лева. Малко скъпо идва за тези 700 км, които на два пъти трябва да минеш из Русия.
2-ри път - Турция - Грузия - Азербайджан и от Баку ловиш ферибота за Актау в Казахстан. Този път е малко по-къс от първият, но проблема тук е с ферибота. Той има разписание, което обикновено не се спазва, а се чака да се напълни кораба. При това положение можеш да увиснеш за седмица в Баку, ако извадиш голям "късмет".
3-ти път. Третият път е най-дълъг. Това е пътя през Турция - Иран - Туркменистан и от там Узбекистан и т.н. Тук се изисква иранска виза, която не е трудна и скъпа за получаване, но се изискава и Карнет де пасаж за МПС-то, което е вече нещо по-скъпо. Изисква се и виза за Туркменистан, която определено е проблемна. Не дават на всеки виза и режат без обяснения. Там е див комунизъм в тая държава и не знаеш как ще се отнесат към теб и искането ти.
Това бяха проучванията ми.
Някъде, около Коледа 2022 год, като ровех из нета в американският сайт АДВ-райдър попаднах на пътеписа на някаква мацка американка. Тя се хвалеше как взела мотор под наем от Бишкек - Киргизстан и обикаляла там из страната. Хресало и много. Тогава на мен ми светна лампата в главата и си рекох: Абе аз, от какъв зор трябва да търкалям през разни пустини моят личен мотор 13 000 км, около месец и половина, вместо да взема мотор под наем и да карам из планините? И се зарових из нета.
Най-напред потърсих в Душанбе - Таджикистан. Там имаше само една фирма, която даваше мотори под наем, но в момента нещо прехвърляха бизнеса от един човек на друг. Ако си спомняте беше краят на 2022 год. Освен това до Душанбе имаше малко полети. Може би по един в седмица. Тогава се насочих към Бишкек - Киргизстан. За там имаше полети всеки ден през Истанбул, освен това там открих 4 фирми за даване на мотори под наем.
Аз вече отдавна не съм в първа младост. На 70 години съм. Реших, че няма да се правя на голям герой и няма да правя това пътешествие сам. Обадих се на моят приятел от Перник Мирослав Михайлов, с който миналата година заедно ходихме до Грузия. Тогава за 17 дена минахме 7500 км с нашите мотори. Разказах му за проучванията ми. Решихме, че няма да караме само из Киргизстан с мотори под наем, а ще ходим на Памир в Таджикистан.
И така Нова година мина. Вече беше 2023 год и аз започнах да пиша е-майли и да въртя телефони.

[piron45]

Ще следя с интерес.

[ВладиЧ]

Свързах се с една фирма в Бишкек, която ръководеха швейцарци. Даваха Ямахи ХТ 600 на добра цена, но се оказа, че оперират само в Киргизстан. Тогава се насочихме към https://silkoffroadtours.com/rent-kyrgyzstan Фирмата в същност беше в Казахстан. Централата им беше в Алмати, но оперираха в цяла Средна Азия. Написах им за плановете ни. Да обиколим част от Киргизстан, да влезем в Таджикистан и да минем през Памир. Отговориха ни, че планът е много хубав, но в момента абсолютно неосъществим... Защо? Ами защото границата между Киргизстан и Таджикистан е затворена и двете държави са в състояние на война. Ммм дааа. В тази част на света изобщо не можеш да отгатнеш, от къде могат да ти дойдат изненадите и неприятностите на главата...
Направихме друг план. Ще влезем в Казахстан, от там в Узбекистан и от там ще влезем в Таджикистан... Няма да ви пуснат в Таджикистан с мотори с киргизки номера. Съобщиха ни от фирмата. Ами ще ни дадете мотори с номера от Казахстан. Възможно ли е? Контрирах аз. Възможно е. Отговориха от фирмата, но пътят е много дълъг. Фирмата носи отговорност за клиентите си. Ако нещо се случи не можем да реагираме в друга държава и ще ви трябва придружител. За какво става въпрос? Попитах. Ще трябва да ви придружава кола с шофьор. 150 $ на ден за колата, плюс гориво, храна и спане за шофьора. Това с парите, които трябваше да дадем за моторите направи крайната цена астрономическа. Отказахме естествено.
Наложи се да мислим друг план. Решихме да търсим фирма в Ташкент Узбекистан. От там моторите щяха да са с узбекски номера и щяхме да влезем без проблеми в Таджикистан. Да, ама не... В Ташкент изобщо не знаеха, че на света има такова превозно средство, като мотоциклета. Имаше фирми само за даване под наем на малки скутери и на леки коли.
Работата вървеше на зле. Май нямаше да караме из Памир това лято...
Към краят на февруари ми се обадиха от фирмата да питат, какво сме решили. Пак им казах, че придружител на нас не ни трябва. Не караме от вчера мотори, не сме в детската градина и не ми трябва, докато си карам мотора край мен да се мотае някакъв с кола, за която ние да плащаме. Тогава Марат (шефа на фирмата) каза: Добре. Ще ви дадем мотори с казахстански номера и ще сте без придружител... Но отговорността си остава изцяло ваша, защото, ако нещо се случи извън Киргизстан ние няма да можем да помогнем... Ами така кажи бе човек, за да се разберем... Поехме светкавично цялата отговорност за пътешествието...
Започнахме веднага да уговаряме условията на сделката. Щяхме да получим мотори Сузуки DR 650 с гуми 50х50% за асфалт + черно, с големи тунингови резервоари на Ацербис по 20 литра и казахстански регистрациони номера. Цената беше по 90 $ на ден за 15 дни ползване. Ние смятахме да ги ползваме повече от 15 дни, според плановете ни, но понеже оставяхме и допълнително по 500 $ гаранция за всеки мотор, то от тези пари щяхме да доплатим при връщането на моторите в Бишкек. Казахме, че няма да даваме никакви пари предварително и няма да се разплащаме през банки, а всичко ще платим на ръка в долари, когато пристигнем в Бишкек. Шефа на фирмата се съгласи.
Фирмата се оказа изключително точна и коректна, и спазиха, абсолютно точно всички условия, и уговорки, които бяхме направили с тях предварително.
Сега да напиша и за сагата с визите.
За Киргизстан и за Казахстан българите сме без визи мисля до три месеца в съответната държава. На сайта на Външно министерство информацията беше, че за Узбекистан и Таджикистан за българите с обикновен червен паспорт е необходима виза. Посолства в България тези държави нямат. За Таджикистан за българите отговаряше посолството им в Москва, а за Узбекистан посолството им в Истанбул.
Януари им написах официални писма и до двете посолства, за да питам как да извадя виза, но никой не ми отговори. Разбрах, че за Таджикистан може да се извади електронна виза след попълването на анкетна карта. За Узбекистан беше мътна работата.
Намерих въпросната анкетна карта в сайта на Външно министерство на Таджикистан и я попълних. Три листа с въпроси от рода на: Колко пъти сте идвали в Таджикистан? Лежали ли сте в затвор в Таджикистан? Употребявате ли наркотици? Лежали ли сте в психиатрична клиника? Имате ли трайни тежки заболявания? И други глупости от сорта, които вероятно бяха важни за държавата Таджикистан... Къде ще спите в Душанбе? Написах адреса на Байк поста. Исках виза за 30 дни от 12-ти юли, която да получа от посолството им в Бишкек Киргизстан.
Към средата на януари отворих пак сайта на Външно за Узбекистан и какво да видя... Отдолу под надписа, че за българи в Узбекистан е необходима виза се беше появил и друг надпис, че българи в Узбекистан могат да пребивават до 30 дни БЕЗ виза. Написах им писмо с въпрос кой точно от двата надписа е валидният и верният? Никой не ми отговори и не ми обърна внимание. След, около две седмици, обаче надписът, че за българи в Узбекистан е необходима виза изчезна от сайта и остана само другият надпис, че за 30 дни българите са без виза в Узбекистан. Разгеле, поне тука извадихме късмет...
Към началото на март месец изпратих попълената си анкетна карта, чрез посолството им в Москва до Външно министерство на Таджикистан и към краят на март месец получих официално писмо, че ще ми бъде издадена виза за Таджикистан под номер еди кой си, която ще получа от посолството им в Бишкек. Добре...
Мирослав нещо имаше много работа, и командировки, и чак някъде в началото на април успял да попълни и да изпрати своята анкета за виза. Мина близо месец без никакъв отговор. Втори път попълнил и изпратил анкетата. Пак никакъв отговор. Нито да, нито не... Нищо... Обърнахме се към фирма, която срещу заплащане вади таджикиски визи за помощ, но от фирмата отговориха, че нямат връзка с посолството на Таджикистан в Москва, има някакви проблеми там и не могат в момента да вадят визи за българи за Таджикистан. Кофти работа! Намерихме емайла на посолството на Таджикистан в Бишкек Киргизстан и им написахме писмо, каква е ситуацията. Слава Богу от там след два дни ни отговориха, че когато пристигнем в Бишкек трябва да отидем там в посолството и въпроса с визата на Мирослав ще бъде решен положително. И този проблем разрешихме.
Купихме самолетни билети София - Истанбул - Бишкек за 10-ти юли и зачакахме да дойде датата за заминаването.

[ВладиЧ]

И така на 10 -ти юли вечерта излетяхме от София. След един час бяхме в Истанбул. Там сменихме самолета и 9 часа сутринта на 11-ти юли кацнахме в столицата на Киргизстан - Бишкек. Киргизстан е в друг часови пояс, така че преместихме стрелките на часовниците си с три часа напред. Преди да кацнем от самолета успяхме да снимаме части от Небесните планини - Тяншан.

Части от Тяншан.


А така се виждат части от Тяншан от самият Бишкек.

От фирмата (Силкофроуда) ни бяха дали адрес, от където трябваше да вземем моторите. Ул 'Шоорукова" № 37. Този адрес дадохме на таксито още от летището. Летище Манас е на, около 30 км от Бишкек. Цената на таксито за транспорт до града е, около 10 $. Нас, като пълни новобранци, пристигащи за първи път на това място, естествено успяха да ни измамят, като ни взеха по 10 $ на всеки. На мен в същност ми беше за втори път да кацам на Манас в Бишкек. Първият път беше точно преди 20 години през 2003 година, когато ходих да изкачвам връх Ленин. Ама кой да помни, колко е било таксито тогава?
И така тръгнахме към Шоорукова № 37. Там се обадихме, че ние вече сме на линия, а хората от фирмата обявиха, че на другият ден сутринта моторите и всичко необходимо според предварителните уговорки ще бъде тука.
Още в България преди да тръгнем приятели моторджии, (Димо Калайджиев и Митака Тианков), които бяха карали по този маршрут ни дадоха връзка в Бишкек. Едно българско момиче от Велинград - Ангелина Попова (Анджи), която преподава в Американският университет в Бишкек. Споделихме с нея плановете си и тя каза, че ще ни чака. А когато и писахме, че от летището отиваме направо на ул Шоорукова за да уговаряме моторите, Анджи каза, че тя живее само на няколко пресечки от там и тя ще дойде на Шоорукова, за да се видим и запознаем.
Анджи дойде. Запознахме се и тя каза, че ще спим в нейната квартира... Ама как така? Място има предостатъчно. Каза Анджи. Квартирата и се оказа къща с двор, в която имаше 4 стаи плюс кухня и баня естествено. От Шоорукова № 37 до къщата на Анджи на Новосибирская № 8 разстоянието наистина беше много късо.
Свалихме багажа, взехме паспортите и парите, и потеглихме с такси към посолството на Таджикистан в Бишкек, за да разберем, какво става с визите.

[ВладиЧ]

Отидохме до посолството. Там ни пуснаха в консулският отдел и на едно гише започнахме да разказваме на един чиновник патилата си. Обясних му, че аз имам виза, а Мирослав не е получил официален отговор, но са му дали надежда за виза от тукашното посолство. Чиновникът взе паспортите ни и поиска писмото ми, което получих за визата. Добре, ама аз го бях забравил в България това писмо... Помолих го да чукне на компютъра имената ни, за да изясним положението точно. Чиновникът чука на компютъра известно време и обяви.
- Вие и двамата нямате визи!
- Как така?!?!
- При вас просто е започнал процесът по издаването на визите. Точно това означва и въпросното писмо, което сте забравили.
- И какво точно трябва да направим, за да продължим този процес и да приключим с издаването на визите? Попитах аз.
- Ами можете да ми дадете по 80 $ всеки от вас и след 20 дни ще получите таджикска виза...
- Това изобщо не ни устройва. Заявих аз. Ние след 20 дена ще си бъдем вече в България...
- Ами тогава ми давате по 160 $ всеки от вас и утре след обяда си получавате визите... Обяви чиновникът. Започнахме да се колебаем. Ясно стана, че работата отива на подкуп.
- Последно по 150 $ на човек... Каза чиновникът. Съгласихме се. Аз си позволих да се изгавря и го попитах: Тези по 150 $ на човек в коя банка да ги внесем?
- А не. Обяви чиновникът съвсем сериозно. Тези общо 300 $ ми ги давате на мен на ръка и утре след обяд си получавате паспортите с таджикска виза вътре. Дадохме му парите и оставихме паспортите си, а човекът направи жест от своя страна и обяви, че визите ни ще бъдат не за 30 дни, а за 45 дни. Не че щяхме да стоим в Таджикистан 45 дни, но оценихме жеста...
Миро взе да се притеснява как щял да движи едно денонощие из Бишкек без паспорт в джоба си?!? Чиновникът го успокои с думите, че ако някой се опита да ни притеснява за това че нямаме паспорти, веднага да се позовем на него... Не че на някой изобщо му пука дали имаш паспорт в Бишкек, или не, при условие, че имаш долари в джоба си. Така приключи първият ни ден в Киргизстан и в столицата му Бишкек. Важни работи успяхме да свършим.

[vwbeetle]

Абонамент за темата,заредил съм пуканки и бира.
Лек и безавариен път,и много хубави моменти.

[piron45]

Давай Владич, чакам продължението, става все по интересно.

[ВладиЧ]

2-ри ден. Бишкек.

Отидохме на Шоорукова № 37, за да вземем моторите. Всичко беше точно според уговорката. Дадохме парите, за които се бяхме уговорили, а от фирмата, от Силкофроуда ни дадоха документите, договорите, застраховките и всичко там, каквото е необходимо. Фирмата се оказа изключително точна и коректна, като спазиха точно всички предварителни уговорки, и условия, които бяхме договорили по интернет.


Оглеждаме моторите, които ще вземем.


Аз взех жълтият мотор.

От Шоорукова № 37 до къщата на Анджи на Новосибирская № 8 разстоянието наистина беше много късо. Имаше навес до входа на къщата, където паркирахме моторите. Огледахме ги пак подробно. Всичко беше в пълен ред, точно, както го бяхме договорили. Освен това от фирмата, точно както беше написано в сайта им ни дадоха резервни вътрешни гуми, резервни ръчки за спирачката и съединителя, резервни жила за газта, и съединителя, лепенки за гумите, помпа, щанги, кабели за ток, супер клей за двигателя, свински опашки, и черно тиксо за всеки случай. Идеално!
След обяда яхнахме моторите, за да ги разходим из Бишкек и отидохме до посолството на Таджикистан, за да си приберем паспортите с визите. И там всичко беше точно. Имахме таджикски визи за 45 дни от днес 12-ти юли. Вечерта направихме един импровизиран банкет с манджи от турски ресторант в квартирата на Анджи, които тя беше купила.


Това е таджикската ми виза в паспорта.


А това е талонът на мотора който аз карах. Там му викат Технически паспорт.

Стегнахме и подредихме багажа за старта на сутринта.
Между другото, тия всичките държави в Средна Азия са гола вода в готвенето. Манджите им не са нищо особено, но пък са в огромни количества. Почти никога не можех да си изям порцията. Турците обаче са съвсем друга работа. Отдавна съм ги признал за № 1 в приготвянето на много оригинални и вкусни манджи.

[the slow heart]

Браво, бате, отличен избор и на модел мотор, и на цвят

[ognqn]

Много интересно и увлекателно,но се обърках .В Уийкипедията пише "...Бишкек е столицата на Киргизстан...." а тука се свързва с Таджикистан.

[Esper]

…В Уийкипедията пише "...Бишкек е столицата на Киргизстан...." а тука се свързва с Таджикистан.

Киргизия със столица Бишкек е начална точка в пътешествието.
Таджикистан и Памир всъщност са крайната е важна цел.
Владич не е стигнал до там все още

[ВладиЧ]

3-ти ден. Бишкек Киргизстан - Тараз Казахстан - 314 км.

Тръгнахме рано към 6,00 часа сутринта. Предпочитаме да не се мотаем сутрин, за да избегнем жегата, която настъпва после през деня. Аз кафе не пия, но Миро пие. Това действие го извършвахме през деня на някоя бензиностанция, когато спирахме да заредим. Аз пиех разни безалкохолни или студени чайове. От там от фризерите си купувахме и вода. Обикновено плащахме с карти, където беше възможно, а не в кеш.
Към 9 часа стигнахме границата Киргизстан - Казахстан. До като излезем от едната дъжава и влезем в другата мина час и половина. За 10-15 минути общо за процедури и час и половина висяне. По тези граници е така. На една висяхме даже три часа, но за това по-нататък.

Тука сме на границата. Следва голямо мотане и чакане.

Та към 10,30 влязохме в Казахстан и поехме към град Тараз. Пътя беше хубав, подобен на магистрала с много добър асфалт. Имаше и гледки.

Части от Тяншан.


На път към Тараз - Казахстан.


Все още се въртим по край Тяншан.

Към 13 часа навлязохме в Тараз. Жегата вече здраво ни подпря. На ГПС-а изскочи някакъв хотел, който се оказа прекалено луксозен и евентуално скъп. Подминахме го и започнахме да търсим по-нисък клас хотели. Спряхме на едно малко площадче, край което трябваше да има хотел. Имаше някакви жилищни блокове, а на отсрещният тротоар магазинчета и сергии. Тротоарът пред блоковете беше много широк с тревни площи и големи дървета по него. Обиколихме наоколо, но хотел не видяхме. Спрях някакъв местен, за да го питам. Попитах го за хотел, а той ме гледа, все едно съм извънземен...
- Какво е това хотел? Ми вика... Сега пък аз взех да го гледам, все едно виждам извънземен...
- Не знаеш какво е това хотел?!?!
- Ами не. Рече човекът. Прекратих комуникацията, за да не се мъчим и двамата. Тогава ми мина през ума, че те най-вероятно имат друга дума за хотел и за това не се разбрахме. И след известно време намерихме, на около 100 метра от нас хотелът, с надпис на него Конак "Айбулак".
Попитахме за места. Имало. Обявиха ни цена в тенгета. Казахме им, че тенгета нямаме, а имаме долари. Курсът, който аз си бях записал беше за 1 $ = 450 тенге. Започнаха да смятат. Нещо объркаха нулите и изкараха цена най-напред от 2 $ за стаята, а после от 200 $ за стая. Казах им, че нещо грешат. Започнаха да звънят по телефона на някакви банки и обменни бюра. Започнаха пак да изчисляват, да делят, да вадят корен квадратен и да умножават по 3,14... Накрая обявиха цена от 21 $ за стая. Това добре. Но ние по 1 $ нямахме. Е спряхме се на 20 $ за стая. Въпросният конак (хотел) беше доста мизерен. Това най-вероятно е било някакво учреждение с канцеларии, което в последствие са направили на хотел. Тоалетната беше в края на коридора, климатици и хладилници по стаите нямаше, а във всяка стая беше монтирана доста нескопосано душ кабина.
И така казахстански тенгета ние нямахме. Имахме само долари и дебитни карти. Тука нещо не ги долюбваха и двете неща. Всеки вика дай тенге. Ами аз, от къде да го взема това тенге? Намерихме няколко банкомата в различен цвят на различни банки. Първият върна картата Виза. Вторият също. Третият чукахме на английски, но не даде пари. Четвъртият и той върна картата. Петият прие картата. Подкарахме го на руски. След процедурите с ПИН-а изкара надпис: Каква сума искате? Ей, тоя май щеше да даде пари... Изскочиха суми за избор. 5000, 10 000, 100 000, 200 000. Натиснах бутона за 5000. Излезе надпис: В какви копюри ги искате? Едри, или дребни. Натиснах бутона за едри копюри. Автоматът взе да джегърка и изплю само една единствена банкнота от 5000 тенге... Една банкнота! Миро взе да ми чете конско, защо съм натиснал бутона за едри копюри... Ами аз от къде да знам, какви са им парите на тия? После ми стана толкова смешно от цялата тази нелепа ситуация, че се смях с глас няколко минути.
Купихме някаква храна и разни безалкохолни за пиене и в голямата жега се прибрахме в конака. Моторите паркирахме на охраняем паркинг, на около 300-400 метра от конака. Таксата платихме с тенгета, която за 24 часа беше към 60-70 наши стотинки. Най-хубавото на Казахстан беше, че там бензина струваше към 70-80 стотинки литъра А 95.
Вечерта успях да проведа една много съдържателна беседа с жената, която беше на рецепсията на конака. Първо разбира се редовният въпрос.
- От къде сте?
- От България. Европа.
- Вие за какво сте дошли в Казахстан? Работа ли търсите?
- Не. Отговорих. Ние просто пътуваме и пътя ни в момента е през Казахстан. Жената се замисли малко и каза:
- Разбрах. Вие пътешествате по градовете.
- Не точно. Отговорих аз. В същност мен градовете, почти не ме интересуват. Мен повече ме интересуват планините.
- А какво работиш?
- Вече не работя. Песионер съм. Жената ме изгледа недоверчиво.
- Пенсионер значи. А каква пенсия получаваш?
- Някъде към 340 евро. Отговорих.
- Оооо. Каза жената. Ами това са много пари.
- Е, за България не са чак толкова много. Но стигат, за да си плащам яденето и тока.
- И газта. Каза жената.
- Ами то ние газ нямаме. Отвърнах. Това направо накара жената да изпадне едва ли не в шок.
- Как така нямате газ? Ами, на какво готвите?
- На ток. Отговорих аз. Жената още повече се шокира. В Казахстан навсякъде има газ. И до най-смотаната колиба насред нищото има тръба за газ. Може да нямаш водопровод и канализация, но газ ще имаш.
- Богати сте вие. На ток готвите. Каза жената след малко. Наши хора ходиха да работят по Европа, да берат плодове и се върнаха с милиони... Вероятно жената имаше в предвид милиони тенгета, а не евро.
- Ама тука в Казахстан всичко е скъпо, а пък заплатите са ниски... Каза още жената. Замълчах си. В същност цените на храните бяха малко по-ниски, от колкото в България.
Прибрах се в стаята си, защото навън беше зверска жега. Влязох да се изкъпя и душ кабината така се разклати, че в един момент се уплаших, че заедно с цялата кабина ще се стоваря върху леглото в стаята. Не успях да я съборя обаче. Горе долу добре спах, като изключим това, че цялата нощ в стаята ми вонеше на канализация.

[piron45]

не ми излизат снимките в този пост, брех появиха се.

[ИВАН НЕДОКЛАНОВ]

Много ми е странно преживяването ти в Казахстан
Аз бях в Саръагаш и Шимкент преди 6-7 години и впечатлението ми е съвсем различно . Явно Казахстан е толкова гоялм , че има голяма разлика в различните региони

Давай още

[ВладиЧ]

В същност в Казахстан сме били само един ден. Знам, че е голяма държава, но какво има нататък не знам, пък и не ме интересува особено. Ние бяхме тръгнали за Памир, а това през Казахстан беше само една много малка част от пътя.

[Esper]

3-ти ден. Бишкек Киргизстан - Тараз Казахстан - 314 км...

От Казахстан ми остана само спомен от жегата в края на карането в Тараз.
Погледнах в трака на целият трип и се оказа, че е имало още няколко пъти подобни температури.
Но за щастие никой ден не беше като този.
За първи път ми стана лошо от жега в тази карикатура на хотел.
Докато Владича е водил тоя разговор с жената от рецепцията аз не знаех на кой свят съм.
Нито кое е горе и кое - долу.
Вероятно заради водата, аз почти не пия и никога не нося пивки течности.
Естествено говоря за помии без алкохолно съдържание.
Просто беше жестока жега и така се усещаше.
И според местните е било необичайно топло за района.

[ВладиЧ]

4-ти ден. Тараз Казахстан - Ташкент Узбекистан - 310 км.

Тръгнахме много рано сутринта от Тараз. Жегата сериозно ни беше стреснала. И Казахстан и Узбекистан бяха много топли страни, а и граница имахме да минаваме днес.
Към 10 часа бяхме вече на границата. Започна едно размотаване, разнасяне на разни бележки по разни гишета, разни фиктивни проверки на багажа и много безмислено дремане и чакане. Естествено жегата много бързо ни напомни за себе си и започнахме да се обливаме целите в пот. Най-накрая остана само да платим някаква туристическа, или еко такса на едно 5-то гише. После да покажем тази бележка на 6-то гише и щяхме да влезем в Узбекистан. Тези бележки чиновникът ги пишеше на ръка с химикалка в два екземпляра (не с индиго), като късаше единият екземпляр и ти го даваше, за да го носиш на 6-то гише. Хората плащаха с тенгета или сомове и си взимаха бележките. Дойде ми и на мен редът. Бях се малко поизнервил от жегата и мотането, за това, когато се изправих пред въпросното гише заявих:
- Аз тенгета, сомове, суми, мряни и кефали нямам... Мога да платя с дебитна карта, или в долари. Дайте пост терминал.
- Каква карта имате? Попита чиновникът.
- Виза.
- Тя тук не върви. Обяви чиновникът.
- Как така? В цял свят върви, а при вас не върви?!?! При тях вървяла само някаква местна дебитна карта.
- Добре. Казах аз. Тогава ще платя в долари. Сметнете ми сумата. Чиновникът започна да изчислява и след малко обяви. Сумата е 3 $.
- Три долара? Че аз, от къде да намеря три долара? На мен най-малката банкнота ми е 10 $... Добре. Ще ви дам 10 $. Хванете таксата от 3 $ и за моят приятел, и остатъка ми върнете във ваши пари. Чиновникът се съгласи. Написа бележките, взе доларите и ми върна две банкноти по 20 000 суми. Суми това са парите на Узбекистан, а курсът, който бях записал беше 1 $ = 11 410, 00 суми.
Взехме бележките, отнесохме ги на гише № 6 и отидохме пред желязната врата за влизане в Узбекистан. Там ни провериха паспортите и печатите за пореден път, и ни пуснаха да минем през вратата, за да се доберем до цивилизацията от вън. Бяха минали два часа и половина мотане на тази граница.
Мирослав отиде да търси карта за телефона си, за да ползваме интернет, а аз отидох да търся вода за пиене. Видях в едно магазинче фризер с вода и безалкохолни напитки. Попитах момичето, което продаваше там, колко струва водата. 4200 суми ми отговори. А аз започнах да разсъждавам. Аз имам 4000, ами от къде да намеря още 200? В същност аз имах 40 000, но просто не можех още да свикна с тези нули и ги обърках. Попитах момичето дали ще ми даде 1 литър вода за 4000 суми, защото нямам 200 суми. Момичето се съгласи. Даде ми една бутилка с вода, а аз и подадох двете банкноти по 20 000 суми всяка. Тя се засмя, върна ми едната банкнота и ми даде още 16 000...
Тука, ако смениш 100 долара в техни пари и веднага ставаш милионер. Егати и държавата и парите.
Поехме към столицата на Узбекистан - Ташкент. Пътищата бяха широки с две, или три платна за една посока с не особено добър асфалт. Напукан, нацепен на места и с дупки. Узбеките не знам защо, но имат гадният навик да карат плътно в ляво въпреки дясното движение. Обикновено всеки се буташе да кара в най-лявата лента и не отстъпваше от там без значение на скоростта. Ние бяхме много често принудени да изпреварваме от дясно. Не че това ни пречеше, но фактите бяха такива. Навсякъде беше пълно със шевролети. Не американски големи кораби, а някакви малолитражки с емблемата на шевролет. Имаше и много едни такива миниатюрни бусчета също шевролет, разбира се. Иначе хората бяха любопитни и добронамерени. Много често на светфари, или на някакви спирки идваха при нас и питаха: Куда едете ребята? А ние гордо отговаряхме: На Памир!
В Узбекистан има проблеми с бензина. Просто няма кой да го купува. Всеки кара, или на пропан бутан, или на метан, така че бензиностанциите, които продават бензин и дизел са много нарядко. По тези причини там бяхме много внимателни със зареждането, което също беше доста нарядко. Добре, че бяхме с големи резервоари. Цената на литър бензин в Узбекистан беше към 1,70 лева за литър А 95.
Пристигнахме някъде след обяда в Ташкент и тръгнахме да търсим хотел в центъра му. Ташкент е доста голям и много модерен град, а центъра му беше пълен с хотели. Да ама хотели от рода на Хаят, Хилтън, Гранд Плаза и други от сорта. Е нямахме намерение да даваме чак толкова пари за едно спане. Имах телефона и координатите на някакъв Байк Хаус в Ташкент. Някъде малко извън града. Звъняхме, но никой не вдигна. Не знам дали изобщо съществува вече подобно нещо. Започнахме да се въртим из центъра. Забелязахме хотел Узбекистан. То нямаше начин да не го забележим, защото беше огромен. Викам му на Миро: Това като го гледам е от соца. Има страшно много стаи. Дали няма да се намери някоя евтина и за нас? Проверихме и се оказа, че има самостоятелни стаи по 47 $ за сам човек. Е това ни реши въпроса със спането в Ташкент.

Хотел Узбекистан в Ташкент.


Обществена сграда в Ташкент.


Някъде из центъра.


Паметник на Амир Тимур в центъра на Ташкент.

Във фоайето на хотела Узбекистан имаше обменно бюро, където сменихме по няколко долара на много изгоден курс. На другият ден тръгвахме за Самарканд.