Далече ли е Иран?

[milentv]

От: Далече ли е Иран?

Обмислям да вдигна малко кормилото за проба, че малко се гърбя. Предполагам че разликата е около 5 сантиметра с повдигачи. Не знам дали ще стане по-добре, докато не опитам реално - ръцете ще са по-нависоко. Нямам база за сравнение. Мога ли да намеря нещо читаво в София, каква е оптималната цена? Попаднах на някакви за 180 лева, а то мотора толкова струва, хахаха.

[Ilarioncho]

От: Далече ли е Иран?

Милене, Monolock захващането не е толкова зле. Всъщност си е съвсем добре. До миналата година карах Kappa K35 със захващане Mnolock. Товарил съм го винаги юнашки и никога не е имало проблеми. И за да не съм голословен, като казвам юнашки, имам предвид юнашки, виж това :



Куфара е вече на 5 години и продължава да е в отлично състояние въпреки няколкото падания.
Сега продължавам да карам същия куфар, но на "косачката", която е 250сс моторче. Въпреки първоначалните ми очаквания да изглежда като "на бръмбар сламка", не е така. Изглежда си съвсем прилично. Даже учудващо прилично, а куфара е 35 литра.
Поради тази причина и поради факта, че място никога не стига те съветвам да си купиш 35 литров куфар вместо 30. 5 литра повече винаги ще са от полза и евентуално ще можеш да го ползваш и на по-голям мотор, ако е речено.

Основното неудобство на този обем е, че не събира два пълноформатни шлема, но пък за да стане това са нужни поне 40 - 45 литра.

[balkanski]

От: Далече ли е Иран?

Относно повдигачите:
Аз преди една-две години сложих ей такива - http://motoboom.bg/product.php?cCat=153&m=24&p=1601
Избрах 25 милиметрови, понеже спирачните ми маркучи не ми позволиха повече, иначе имах мерак поне за 30 мм.

Определено усетих разлика в положителна посока, стойката ми стана по-изправена и карането по-удобно.
Мисля, че 80-тина лева е прилична цена за човек, който няма време да ходи насам-натам да избира.

Ако имаш време да се занимаваш със стругари, най-вероятно ще ти излезе в пъти по-евтино.
Мисля, че в някоя тема беше споменато за такива правени и изглеждаха супер, но не помня коя...
Абе с две думи - повдигачите вършат работа и то добра, слагай смело.

[Гриша]

От: Далече ли е Иран?

Относно повдигачите:
Аз преди една-две години сложих ей такива - http://motoboom.bg/product.php?cCat=153&m=24&p=1601
Избрах 25 милиметрови, понеже спирачните ми маркучи не ми позволиха повече, иначе имах мерак поне за 30 мм.

Определено усетих разлика в положителна посока, стойката ми стана по-изправена и карането по-удобно.
Мисля, че 80-тина лева е прилична цена за човек, който няма време да ходи насам-натам да избира.

Ако имаш време да се занимаваш със стругари, най-вероятно ще ти излезе в пъти по-евтино.
Мисля, че в някоя тема беше споменато за такива правени и изглеждаха супер, но не помня коя...
Абе с две думи - повдигачите вършат работа и то добра, слагай смело.

Моля те сподели на лични (за да не спапим излишно),
на FAZER ли сложи повдигачите и за каквито още подробности се сетиш около (и не само) тях?!

Предварително благодаря!

Поздрави

[milentv]

От: Далече ли е Иран?

Това е от пътуването с бате Слав из Родопите . Бях ги забравил тези снимки,а уж съм познавач на творчеството ти.
Ще пробвам малко повече да го вдигна - ако го позволят маркучите, искам да изцедя максимално, че сега като ме заболят коленете (към 250-300 км почват да се обаждат) и като пробвам да се изправя, и задникът ми отива над главата.

[Ilarioncho]

От: Далече ли е Иран?

Хехехе, точно от там са снимките. Много яко пътуване ни се получи тогава. То ни запали за идеята мото-пътешествие за повече от 2-3 дни. Сега не бих издевателствал така над куфара, но е факт, че това му се случи и издържа отлично. В последстие, макар и без раница върху му, пак си го претоварвам систевмно. Monolock-a се държи.

Относно вдигането на кормилото, аз съм за. Вдигнах кормилото на Africa-та с 12 см. Това си е наистина много. Резултата е отличен. Спряха да ми изтръпват ръцете, мога да карам иделано прав на степенките без да е нужно да стоя приведен, мога да си накланям горната част на тялото напред и назад и да си облекчавам кръста, след много километри мога да се изпъна силно назад деликатните области и да отпочинат частите на тялото, които са натоварени по подразбиране. Естествено има си играчка. Наложи се да удължавам всичките жила и спирачния маркуч, но си струваше усилията.
Пожелавам ти успех с това начинание!

[Ilarioncho]

От: Далече ли е Иран?

Благодаря ти за отговора, Милене, благодаря и за това, че беше толкова изчерпателен!

Най ми хареса това обяснение:

С онзи мустак и Владича за авер с това здраво, българско телосложение и пиратска физиономия, като им се усмихне и те си мислят, че ще ги яде. Ей да не се разсърди някой .

Амииииии... то като се замисля и аз не бих се поздравил ако се срещна някъде...



Мухахахахаххахахаа...

... и съм мислил по конкретния въпрос още когато пусна пътеписа. Дори мислех да ти пиша по този въпрос. Ама ти ме превари. Но сега с допълнителните обяснения съм разколебан. Визирам :
"Случвало ми се е и да спра при някой почиващ си велосипедист, подпитвам нещо, в края на краищата искам поне да се убедя, че е добре и че няма нужда от някакво съдействие и т.н. нормлните неща. За съжаление отново почти винаги срещам неадекватна реакция. Обръщат се на другата страна, нямат желание да си говорят с мен, игнорират ме"
Ако е в движение, може да има адекватно обяснение - не те е видял, дори да гледа към теб - просто гледа през теб. Това се получава при умора, а умората се натрупва.. Дори да те е видял, може да няма време да отреагира. Просто той е в друг режим на работа, в друг поток, по-пестелив. Когато си на мотора си нащрек, нещата се случват бързо, особено когато си се заиграл, реагираш за частица от секундата... На колелото може да потънеш в свой си свят, и педалите сами да се въртят - махат ти, ти гледаш, но виждаш това, което е непосредствена опасност, другото не.
За посочените от теб ситуации се сещам за три варианта, кой от кой по-спекулативен. Първият е "най-нормален".
На запад от нас, в колоездачните и моторджийски среди често има открита вражда между двете съсловия, на тема "за кой са пътищата". От нашата малка и свита държавица (но с по-широки пътища от тези в Италия например) ни е трудно да си го представим. Просто там хората карат много и много хора карат. Само в една Франция, Италия има десетки хиляди колоездачи на ниво, спокойно да се пуснат (а може би и да спечелят?) наше републиканско. Тези хора могат да карат наистина бързо! В Апенините докато се разминем с някой колоездач по баира, и докато се снимаме на върха на прохода и те ни подминат и поздравят! По нанадолнището не мож ги стигнем . И то докато си бъбрят в групичка. Като птици са. Трудно ми е да допусна обаче, че тази вражда държи човек тръгнал да опознава света по този начин. Ти споменаваш за тенденция, а не за единичен случай.
Вторият вариант е свързан с особеностите на човешката психика и е най-спекулативен. И двамата моторист -колоездач са войни връщащи се от бран, уж на едно поле са се били, обаче единият има самочувствието на по-голям герой. Той чувства, че е изнесъл битката, а изведнъж почестите се разпределят по равно. Ти си с мотора за две-три седмици - той за месеци, години.., това което за него е борба с часове, за теб е 20 минути газ на втора - трета. И прочие и прочие. И изведнъж ти го низпоставяш до своето ниво. Абе казано с две думи, той е с голямата ***ка .
Вариант три е свързан с черезмерно неубедителният мустак, който беше пуснал по това време. Уплашил си ги хората .

Ще ми се разбира се да можех да извадя един зашеметяващо логичен и убедителен отговор, но нямам такъв. ще ми се и Димо да се включи. Той бая колоездачи (колоездачки ? ) забра по път, а е с голям мотор. В моя случай е по-различно - всички ми се радват, щото съм малко смешен - висок съм 183 и моторчето стои неестествено измъчено под мен . На мен лично всички са ми махали и съм си правил моабет ( освен с едни поляци с bmw, те не ме поздравиха, но може да са ме помислили за местен идиот). Което ме връща към митовете,в които или с които живеем - ти си писал по темата за "лошия моторист". С големия мотор или подтискаш егото им или плашиш по-предубедените. Просто друго не ми хрумва. О да особено като сте група, допускам ако си сам да е различно?

А сега сериозно. Действително оставах с усещането, че има една причина за поведението на колоездачите и това очевидно е било корена на грешката ми. След написаното от теб ми се изясни, че нещата са комплексни. Не бях се замислил също, че човека може да се е е отнесъл нейде, в друго измерение. На мен самият това ми се случва постоянно, при карането на мотор. Тялом съм там, а духът и мислите ми витаят в неопределеното небитие и колкото по-силно вляза в това състояние, толкова по-добре се чувствам, толкова ми е по-леко на душата и толкова кефа е по-голям. Предполагам, при колоездачите усещането е още "по-по-най" защото в него се включва цялото им тяло. Силното и продължително физическо натоварване става част от процеса на "витаене" и вероятно се изключват тотално. Явно минават праговете на натоварване и им падат бушоните на физическите сетива, а също на част от мисловните. Май в това състояние наистина не ни виждат...

Относно враждата между колоездачи и мотористи ми се струва прекалено, но знае ли човек, все пак това е явление, което за щастие ние не познаваме и не можем да коментираме. Дано и никога не го опознаем

Усещането, че ти с мотора им грабваш изпод носа черешката на тортата ми се струва възможна причина, хм! Не ми се ще да вярвам в нея... но все пак... случвало се е да кажа по адрес на някого "...е да де, ама той пътува с джип/кола/самолет". После се замислям и преоценявам неащата "...е да де, ама все пак го е направил..." Може би някои от колегите колоездачи да не преоценяват, или поне не на момента. Може да им се струва прекалено някой, натоварил на мотора си "всички удобства на цивилизацията": палатки, спални човали, храна за няколко дни и вода, в огромни за техните мащаби количества, да не е достоен за "сваляне на шапка" и дори държанието му към тях като равни да ги обижда, защото той дори няма представа какво е да изминеш 1000 км. планини на велосипед... вместо това му блестят очите и им плещи: "...колко са яки завоите...", хм!
Мисля си също за езиковата бариера., макар, че не вярвам някой тръгнал на майната си да има проблем с общуването с ръце

С три думи, съгласен съм с теб. И което беше най-важно, получих усещане за разбиране. Няма повече да се терзая от поведението на колоездачите. Сега като знам защо, ще си ги оставям да блуждаят на спокойствие

[Ivan_J]

От: Далече ли е Иран?

Да се върна на темата за куфарите и стойките.
Преди няколко дена забелязах, че алуминиевата скара на куфара се е счупила. Вярно, беше отчекната малко, но беше здрава. Вярно, системно я претоварвах, но за сметка на това карам не бавно по не хубави пътища и безпътища.
Сега се мъча да си направя нова скара от 8мм дуралуминий. Вече изгорих ъглошлайфа и счупих зегето, за да я отрежа, но ще я направя и вярвам, че ще стане най-здравото нещо в този мотор. А тежи малко повече от оригиналната, лята.

[damon]

От: Далече ли е Иран?

Дискусията за колоездачите се получи интересна. Милене, благодаря за разясненията. В моята класация на пътуващите колоездачите стоят по-високо от мотоциклетистите, както и пешаците стоят по-високо от колоездачите. Разбира се е глупаво да мислим за подобни класации, но аз също съм се улавял да правя разни измислени "стъпала".
Когато ми е горещо или студено, вали ме дъжд, няма къде да си сложа всички неща, които искам да взема и видя някой с кола и климатик, който има всичкия комфорт на света, съм си мислел "Тоя пък какво знае!" По същия начин си мислят и колоездачите, като видят моторист, може би. И тогава се получава едно такова неразбирателство, в което никой не разбира никой. И ако ние сме долу горе близо до колоездачите, то каква е разликата между организирания турист, дошъл със самолет и стопаджията!? Толкова са далече, че все едно грузинец да поздрави руснак. Разбира се е глупаво да се мисли така, и е редно всички хора да проявяват някакво разбиране един спрямо друг. Аз лично изпитвам огромно уважение към пътуващите колоездачи, поздравявал съм ги много пъти и почти винаги са отвръщали на поздрава...