Неудобните вещи!

[Ясен]

От: Неудобните вещи!

Не това е смисълът на темата. И прахосмукачката, и метлата могат да се направят зле. Понякога се правят зле нарочно, само и само за да изглеждат различно от съседното. А когато всички на пазара минат 1-2 пъти през това "зле за да е различно", получаваме например съвременния пазар за лаптопи. НЯМА удобен лаптоп.

[edoors]

От: Неудобните вещи!

Не това е смисълът на темата. И прахосмукачката, и метлата могат да се направят зле. Понякога се правят зле нарочно, само и само за да изглеждат различно от съседното. А когато всички на пазара минат 1-2 пъти през това "зле за да е различно", получаваме например съвременния пазар за лаптопи. НЯМА удобен лаптоп.

Прав си! Коментирах само сравненията с това, което е било достатъчно.

[Yordan]

От: Неудобните вещи!

Волк, нагласи си волуметата на телефона така, че да не трябва да го търкаш у брадясалата си буза при говорене - трябва да седи на няколко сантиметра встрани и пак да се комуникира нормално. Това нещо се въргаля по джобове на гащи, раници и багажници - няма за какво да го търкаш в устата и ухото си, или да го мазниш и лижеш като поп певец - микрофона си от преди СПИН-ерата.

Джобът на никоя риза не е мислен в него да се мотае мобифон. Все едно да се оплакваш, че като сложиш вътре отвертка и тя много ти стърчи към окото, пък пищовът изобщо не се побира.

В хоремага на село нямате ли от новите чешити шампоани ? Сега вече ги правят като пресечен конус, като дъното е по-голямата страна. Стабилно. На всичкото отгоре, капачето на тубата не е отгоре, а отдолу - самото дъно се отваря. Така като го вземеш и отвориш, веднага започва да изтича, без значение колко малко е останало, Няма тръскане, стискане и цръцкане - бързо и ергономично, защото задържането в банята е несвойствено, особено по време на световно по футбол.

[droba]

От: Неудобните вещи!

Джобът на никоя риза не е мислен в него да се мотае мобифон.

Има ли значение какво ще се мотае из джоба ? И баничката да си нося пак ще падне като се наведа .

[KamAZadjiq]

От: Неудобните вещи!

Четейки тази тема се сетих за едно интервю с Калашников. Там той казва своя девиз:
«Великий Господь сказал: всё сложное ненужно, всё нужное - просто». М. Т. Калашников

[Yordan]

От: Неудобните вещи!

Мой бивш учител затова си носеше баничката в джоба на сакото, а не на ризата, за да изпада по-трудно (примерно като се навежда). Апропо, нещо много навеждане стана в темата )) Явно удобството при навеждането е от особено значение...
Ясно е, че всичко ще изпада отвсякъде ако няма какво да го крепи, само не разбрах как ризеният дизайн трябва да компенсира гравитацията, и най-вече защо ? Или иначе казано - което за каквото е мислено.

[mitkochanev]

От: Неудобните вещи!

Изобилстват вещи, при които функционалноста е подчинена на дизайна и това ги прави непрактични.
Аз съм привърженик на дизайн подчинен на функционалноста и това прави избора все по-труден.
Опитайте например да си купите класически джинси/дънки/, каквито бяха до преди 20 години - 5 джоба и ги правеха всички производители ... трудна задача.
Има и по-удобни панталони от дънките, ама това е друга тема.

[bojitch]

От: Неудобните вещи!

И къде отидоха обикновените маратонки? Сега се надпреварват, кой и колко по-гадни спортни обувки ще измисли.

[droba]

От: Неудобните вещи!

Или иначе казано - което за каквото е мислено.

Имах подозрения ,че джобовете са за да се слагат разни неща в тях но явно не е така .

Ясно е, че всичко ще изпада отвсякъде ако няма какво да го крепи, само не разбрах как ризеният дизайн трябва да компенсира гравитацията......

Действително е трудно да се досети човек .След дълги размисли върху общата теория на относителността ми се върти една еретична думичка в главата - копче !

[Yordan]

От: Неудобните вещи!

Подозренията ти формално са правилни (като изключим джобовете "за украса", които не са практични и често дори не са истински джобове), но явно Вселената не е достатъчно универсална за теб, след като искаш всички джобове да стават за всички "разни неща".
Ризи (и прочие дрехи) с копчета на джобовете няма ли? Или с цип? А вие с Волк що сте си купили от тия без копче?

[мишоци]

От: Неудобните вещи!

Браво на автора! Чудесна тема! И на мене много хора ми се чудят на дрехите, на обувките, на приборите вкъщи, че даже и на това какви коли /а също и жени/ харесвам и ползвам. На днешно време рядко се намират хубави, истински стоки. Преди около 2 години един приятел ме подлъга та си купих 2 чифта ади'ас, някакви кожени, подобни на турски калеври със заострени върхове. Вярно, красиви са, обаче 'ахти неудобните чепици, зае'и! Както ги купих, така си стоят в гардероба в опаковката. Винаги съм харесвал големи, стабилни обувки, пък даже и да са маратонки, а тези - ужас . През по-голямата част от времето нося комбинезон като на автомонтьорите, или анцуг - леко, широко, удобно, здраво и можеш да седнеш както си искаш. За сегашната мода не ми се говори - грозно, лъскаво, цигания. И какви са тези кенефски блузи с мъниста, шарени и разкъсани на места? Прав е колегата дето казва, че истинските работи са армейските, или рейнджърските - прости, здрави, практични, евтини. Да ви кажа, когато си купувам нещо, каквото и да било, първото което ми е интересно е дали пущината е удобно. Чак после всичко друго. И хич не ми пука к'во мислят и говорят другите. Гледам си моя кеф и туй-то.

[Filthy@JvruceR]

От: Неудобните вещи!

Баща ми е завършил промишлен дизайн и е работил много дълго време по специалността. Той ми каза, че тогава (соц-а) всички стоки са минавали минимум за одобрение през тях, а в повечето случаи самите те като специалисти са ги проектирали. Същото е било в националната агенция по дизайн и реклама, където той е членувал. Естествено не е било като да няма и глупости, но по-скоро са били изключение отколкото правило. Хората изключително съвестно са си вършили работата и въпреки традиционно ниското качество при производство на много от стоките - стремяли са се да извлечат максимума от тях като дизайн, ергономия, удобство...

След 89г. естествено тези неща отпадат, защото "пазара решава". И пазара реши - вместо да плаща много пари на специалисти по дизайн, той плаща много малко на разни все още незавършили образование пикльовци. И дизайнерите вече работят всичко друго, но не и това, в което са истински специалисти...

Лично съм свидетел как това стана около мен още като дете при компютрите. Куцо, кьораво, сакато, но важното е да е на 14-15 години та да е евтино, започна да прави фирмени сайтове, сайтове на институции и т.н. Аз лично съм правил такъв на сериозна институция за сегашни 1000 лева (реално сега знам, че е струвало поне 10 000). Ама то се нарича "уеб ДИЗАЙН" и трябвало да се прави от ДИЗАЙНЕР, а програмистите били за друго... Нищо - Фильо "дето разбира много от компютри" ще го направи евтинко...

И така във всички сфери на живота ни... Евтинджоса се цени много повече от качеството. Така поевтиняха и самите хора и падна стойността на живота им в частност...

[vlageo]

От: Неудобните вещи!

...въпрос е на проби и мислене. Простите и работещи неща не е задължително да са измислени просто.

Определено - за да измеслиш нещо просто и удобно - трябва доста практика с неудобни неща...
Когато го комерсиализираш обаче - идва проблема - на публиката и писва и ти почваш да губиш позиции...

Да се направи автомобил който ще искара един човешки живот, ще струва съвсем малко по-скъпо - около 30 до 50%. Кой обаче иска да си кара същата кола толкова дълго?

Мисля, че става дума за грешен фокус на човешките усилия - потребителската нагласа направо ни съсипва.
За съжаление - в момента нямаме друга алтернатива....
Без всички да се наядат и без да се появи някой нов месия нещата няма да се променят...

[vlageo]

От: Неудобните вещи!

Евтинджоса се цени много повече от качеството.

Къде виждаш "качеството" в една безумно скъпа дизайнерска рокля?
Евтино не значи, че се търси, както и качествено не значи скъпо...

Аз съм с други спомени за промишления дизайн отпреди 1989, но както и да е...

Репортаж за трите „ХАШ”

Кои книги напоследък
радват се на просто редък,
изумителен напредък?
Тези книги, тези книг
със убийства и интриги,
дето, ха де, затвори ги,
докато на „Плана” 5
нашият майор напет,
стиснал верен пистолет,
не съзре следи, които
водят към едно корито,
ужким старо и разбито,
но която, щом по цинка
той го тръкне със пуцинка,
ще разкрие начертан
план на мотопед „Балкан”,
който вража нам държава
жаждува да притежава…
Да, тез книги в страшна треска
дирят се и гълтат днеска:
книгите със шпионаж,
книгите със саботаж –
отче наш,
тижар
нам даж
за тоз бранш
насущний наш!
А понеже всеки знае,
че наистина така е,
нека бъде този наш
поетичен репортаж
вместо във стила банален,
в стил шпионско-криминален,
взето от библиотека „Лъч”.
- О.К.! Тенк’ю вери мъч!

ГЛАВА ПЪРВА
- Тук нещо се крие!
Всичко гаче ли ясно не ми е! –
си помислил другарят Попов,
поддиректор на нашия нов
комбинат за мазутови печки. –
Тези гайки са май че мънечки
и не знам как ще бъдат монтирани.
От кого ли са те проектирани? –
Тъй си казва значи той
и сред планове безброй
вижда на един, че има
разлика от 5 сантима.
- Тука действа вража шайка!
Ваш’та майка, наш’та гайка
изменили сте нарочно
с болта да не пасва точно! –
Тъй извиква в гняв суров
поддиректорът Попов
и в подкрепа на това,
неизрекъл тез слова,
зърва видима едва,
буквата латинска Хаш,
със която някой враж
специалист по саботаж
не веднъж, не даже дваж,
а дор триж със подла мисъл
плана грешен бил подписал.
- „Хаш-Хаш-Хаш”! Какво ли значи?
Пращайте разузнавачи!

ГЛАВА ВТОРА

- Вината е в тора.
Такъв добив при толкоз фосфат!
Но ще видим кой кум и кой сват!
Така Спас, агронома, си каза
и отвесната бръчка проряза
още младото Спасово чело…
А в тоз миг недалече от село,
Във завода полиетиленов
Инженерите Колев и Ненов
Наблюдават със трепет и страх
как пред тях
етиленът на прах,
наместо да втаса
в прозрачна пластмаса,
държи се в процеса съвсем непонятно,
ултрагаменски и суперфосфатно!...
И тръгват по гарите
Спас и другарите
и ето накрая
откриват оная
бележка, съставена по всички правила,
но с грешка, която била, значи, направила
в завода за шушляци тор да довтаса,
а на блока със рапица – пластическа маса.
Грешка? Може. Но защо?
Не е толкоз просто то!
Налице е, явно, враж
твърде подъл саботаж!
Ако беше грешка баш,
би ли етиленът наш,
носил знака „Троен Хаш”,
който не веднъж, не дваж,
а навред три пъти баш
този спец по саботаж,
драснал е, за да докаже,
че с такъв голям кураж е,
та надсмива ни се даже!
- „Хаш-Хаш-Хаш”! Какво ли значи?
Пращайте разузнавачи!

ГЛАВА ТРЕТА

… И ги пращат.
И за труд те се захващат,
но за жалост
и уви все нахалос
им върви:
Сред дошлите от чужбина
са съмнителни двамина,
но тоз има алиби,
онзи пък едва ли би…

А във същото време
саботьорът не дреме:
Тук заводът за обуща
някакви кошмари пуща.

Там изписва института
срещу западна валута
уред, обявен за брак
във века на Гей-Люсак.

Тука бива произведен
филм пореден –
ама бледен,
ама беден,
филма неден,
всичко от чужбина има,
даже има и да взима.

Там измисля се батерийка
за откриване Америйка.

Тук талант е съкратен
и заместен със кретен.

Там споменатата „Плана”
бива трижди разкопана,
тъй че в кал остава скрито
мотопедното корито.

Там и там из края наш
някой върши саботаж
и под всеки саботаж
слага своя „Троен Хаш”…

Сред шишета,
край кьошета
на ухо мълвата шета,
а мълва когато шета,
в миг я хващат аташета:

- Кой е този „Троен Хаш”?
- Наш не е! – Не е и наш!
- Е, че чий ще е тогаж?!
Уж не скръстваме ръце,
а пък на, едно лице,
явно действащо за НАТО,
ни остава непознато.
Я да се порови всеки
в тайните си картотеки! -

И вълна вълната гони
към различни пентагони
и различни пентагони
вдигат рамене с пагони:

- Наш не е! – Не е и наш!
Имахме един на стаж
по аркутинския плаж,
но забърка се в миш-маш,
след което
в МВР-то
пази горния етаж.
- Е, тогава кой е той,
този предан нам герой,
спъващ сам по почин свой
болшевишкия им строй?...

(Краят – в следващия брой.)

***
- Не, не става тая
с края.
Искам кой е да узная! –
Тъй ще каже някой патил
от романите читател.
А въпросната разгадка
много проста е и кратка:
Работата е, че Хаша
бил от азбуката наша
и четял се значи не
като „Хаш”, а като „Не”,
като наше „Н” трикратно,
казващо съвсем понятно,
че наред със всички вражи
опити за саботажи
има друг вид саботаж,
не по чужди инструктаж,
ами местен забутаж,
недознаш и замоташ,
чийто автор си е баш
Н-якой Н-екадърник Н-аш!

Ето, ето
кой бил, дето
зашифрован бил под Н(е)-то:
Н-якой Н-екадърник Н-аш,
мой съсед и твой адаш,
скрит под кадров камуфлаж,
но с глава от алабаш,
който хем ни мъчи с дваж
по-невидим саботаж,
хем се пъчи, че е наш,
и то наш със дълъг стаж,
страшно наш като блиндаж
и на всичко наше страж!

…Със което и завършва
този тайнствен репортаж.

(1965-1987, Валери Петров)

[sparkybg]

От: Неудобните вещи!

Ама то се нарича "уеб ДИЗАЙН" и трябвало да се прави от ДИЗАЙНЕР, а програмистите били за друго... Нищо - Фильо "дето разбира много от компютри" ще го направи евтинко...

Всъщност, ако питаш мен, би трябвало да се прави и от дизайнер, и от програмист, а най-добре от програмист, дето има дизайнерски способности. Само дето тия са още по-скъпи.

В противен случай ставаме свидетели на това, което виждаме в момента - никой не мисли, а всеки само цъка с мишката и бачка с "шопа", и като резултат - сайтове с неоптимална и еднотипна фунционалност.