Българският език

[sparkybg]

До: Българският език

Щом чатове, форуми и медии, и тяхната небрежност определят начина на говорене и писане...Ами втасали сме! Ето че не е далеч времето за приемане на латиницата, а после и изчезването на българския език. Имаше една тема в която казах, че е обречен, но не очаквах да стане толкова скоро!

Всеки език се развива с времето. Вероятно и днешния би звучал неестествено на доста хора, живяли преди 100 години да речем.

Смятам се за що-годе грамотен човек, или поне се стремя да съм такъв. Ами на 33 съм вече, а така и не схванах хавата с пълния член, и по тая причина съм против някой да ми налага някакви мъгливи правила. Не е нужно да го премахват. Просто могат да го направят да не е задължителен.

Вече може да се казва "двайсет" вместо "двадесет", например, от което на мен ми е все тая. Аз продължавам да си пиша "двадесет". От друга страна разни от сорта на "участвувам" и тем подобни са отживелица, и съвсем резонно вече ги няма, или поне не са задължителни (всъщност не знам дали някога са били задължителни, но масово се ползват и до днес, предимно от по-възрастни хора).

Накратко - според мен от махането на задължителния пълен член езика ни нито ще пострада, нито ще умре, нито ще стане по-беден. Който иска ще продължи да го ползва. ...или ползува или използува. Мен лично нищо от това не ме дразни, нито ми прави някакво особено впечатление.

[Тодор (Zaarin)]

До: Българският език

Езиците се развиват и променят. Спор няма. Тези, чято граматика не се променя, се наричат мъртви езици - латински, старогръцки и т.н. В библиотеката си още имам български книги, в които съществителните завършват на "ъ". При това някои са на по-малко от човешки живот години.

Как седи въпросът с пълния член обаче. За разлика от "ъ"-то в края, "ув" в средата и "й" в десетиците, той носи информация. Да погледнем и другите езици. Някъде е надставка, другаде представка, но го има. Щом всички са стигнали до една и съща нужда, не ще да е чак толкова изкуствен... Е, да, при нашия словоред в повечето случаи смисъла се разбира еднозначно и навреме и без него, но не винаги е така.

Във всеки случай проблеми не се решават така... Някак пораженческо е...

И още нещо. Някой сеща ли се за развит народ, чиито език е с максимално опростена граматика? Все пак, като част от образованието, това е и една тренировка за мозъка.

[Паджеровод]

До: Българският език

Като гледам, правилото за пълния член (в граматиката) не касае никого - в говоримия български абсолютно, а в писмения много рядко някой го ползва правилно.

Мисля, че ако го премахнат, когато слушам родна реч в кръчмата или по телевизора, няма да ми липсва.

Но когато чета ще ми е криво без него.

Ако пък пиша, и то така, че да ме четат повече хора, според мен това правило си е задължително.

[atanasovtr]

До: Българският език

Според мен не е редно да се променят правилата, защото ние сме учили една граматика, а децата ни друга. В един момент може да настъпи объркване. По-скоро трябва да се използват по-малко чуждици (най-вече в медиите), тъй като тяхното значение не е ясно на много хора.

[bojitch]

До: Българският език

Точно навлизането на чуждици и нови думи може да се нарече обогатяване и развитие на езика. Премахването на пълния член не е развитие. Ако форумите предлагат стъпки за развитие, очаквам да премахнем Ч, Ш, Щ, Ю, Я...
премахнем запетаи и точки...и главни букви...
премахнем кирилицата....
премахнем езика...
Това ли е обогатяване?!

[Tontonella]

До: Българският език

Има едно много просто правило за пълния член. Когато можеш да замениш съществително в дадено изречение с Той/Тя значи трябва да се използва пълен член. Когато можеш да замениш съществително в дадено изречение с Него/Нея значи трябва да се използва непълен член. Когато преди съществителното има предлог (в, на, от, до, с, за, над, под, зад, към и др. под.) също се използва непълен член.

[Симеон]

До: Българският език

Тази сутрин по БНТ водещият от сутрешния блок, един доцент по езика, бившият депутат Кошлуков, и още един защитник на пълния член се защитаваха срещу млада дама - интернет същество.
Пълният член беше защитен от болшинството.
Само че болшинството участници не спазваха в говора си правилото за пълния член!

[bojitch]

До: Българският език

При говор е допустимо.

[sparkybg]

До: Българският език

При говор е допустимо.

А защо да пишем едно, а да говорим друго?

[Yordan]

До: Българският език

А защо да пишем едно, а да говорим друго?

Питай франсетата, те знаят най-добре )))))

[sparkybg]

До: Българският език

Питай франсетата, те знаят най-добре )))))

Те и англетата така.

За мен просто е безсмислено. През годините в развитието на един език от него остава това, което реално върши работа. Всичко останало рано или късно си отива. Първо неофициално, а в крайна сметка и официално. А български език ще се говори, докато има истински българи, които държат на това. Свършат ли се те - и от езика няма да остане нищо.

[Goblin]

До: Българският език

Ооо, Аййй бег ту дифффъррр, както казват англетата

Конкретно франсетата си пазят всичко, и техния ФАН клуб (Академията на науките им демек) ревностно пази всички архаични форми и формички в езика, и грижливо гради лингвистичен лабиринт в който коли и беси относно какво ще остане и какво не.

На тях дължим всички весели правила които правят френският език тооолкова лесен за учене (нелогични правила, изключения, архаизми), с които толкова се гордеят. Предвид че с годините правилата се трупат и списъка се увеличава а не намалява. Питай патило. Проверено е

[Симеон]

До: Българският език

Ооо, Аййй бег ту дифффъррр, както казват англетата

Конкретно франсетата си пазят всичко, и техния ФАН клуб (Академията на науките им демек) ревностно пази всички архаични форми и формички в езика, и грижливо гради лингвистичен лабиринт в който коли и беси относно какво ще остане и какво не.

На тях дължим всички весели правила които правят френският език тооолкова лесен за учене (нелогични правила, изключения, архаизми), с които толкова се гордеят. Предвид че с годините правилата се трупат и списъка се увеличава а не намалява. Питай патило. Проверено е

В момента са пуснали по магазините BEAUJOLAISE NОUVEAU. Бройте го за паркетин или антифриз. А си е Ново Божоле.
Освен споменатите французи, и англичаните строго се придържат към архаичните правила. Пишат както са го писали преди 1000 години. Достатъчно е да споменем едно "достатъчно"- enough казано по нашему инаф. Само една буквичка "Н" крепи сходството.

Появиха се електронни четящи устройства, в които на французи и англичани им е малко нанагорно в софтуера. Хак им!

Сърбите максимално опростяват нещата "Пиши као що чуеш". И промените в произношението моментално се приемат в правописа.
Разчекнатото положение на нашите езиковеди - ни тако, ни овако - води до споровете, за които споменах в началото. А жалкото е, че радетелите за нови правила са псевдоинтелигенти - предимно политици и журналисти, за които научаването на елементарни правила е непосилно и ратуват за ватманско-каруцарския правоговор.

[Goblin]

До: Българският език

Е, надявам се да не го мерят по най-малкото общо кратно. Не губя надежда че някой ден и в българския език ще се появят думички за прав превод на френската думичка indecrotable например.

Която се съставя от Crotte - ако, дърдонка. De- "от", в смисъл да махнеш, да изчегърташ нещо. In - "не подлежащо на".

Което ни оставя с прозаичното "непоправим", "неподлежащ на промяна", "нежелаещ да се промени". Или с патентованото от приятеля ми Благой "неотлайнятваем". Дори и само за такива думички си струва цяла академия на науките да ти пази езика.

[gadeff]

До: Българският език

Проф. Мурдаров, трябва ли да изчезне пълният член от българския език?.............

"Но искането за промяна на пълния член не е от сега. През годините непрекъснато някой се е захващал с него. Когато през 1945 г. се приема т.нар. отечественофронтовски правопис, дори е било предвидено отпадането му.....

Впрочем резките промени в правописната норма се извършват при по-рязка смяна на политическата картина.........

Някъде през 30-те години на миналия век у нас излиза списание “Родна реч”, издавано от акад. Стефан Младенов, който пише, че обичал да ходи в парламента и да следи как говорят депутатите и така да си събира диалектен материал. Днес не може да се каже, че депутатът говори диалектно, но за сметка на това в неговата реч се появяват всички възможни грешки, които допуска съвременният българин."


Цялата статия: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=312126