СТОМАНЕНИ ВЪЖЕТА

[druncho]

От: СТОМАНЕНИ ВЪЖЕТА

Направих някои прости сметки и стигнах до извода, че за различни диаметри на въжето дължината е различна.

Други мнения?

При положение, че якостта на опън зависи от площта на сечението, т.е. зависи директно от диаметъра, други мнения май няма.

[rulin]

От: СТОМАНЕНИ ВЪЖЕТА

Зависимостта между дължината L на въжето и неговото сечение S е обратнопропорционална. Върху въжето ще действа силата на тежестта G, която се уравновесява със силата на опън Т,която издържа въжето - като физическа характеристика на материала, от което е направено въжето + схемата на оплетка. Когато G > T, въжето ще се скъса т.е.
mg >T
ρVg >T
ρSLg>T
L= T/ρSg
ρ - плътността на материала;
g - земното ускорение.

[Ясен]

От: СТОМАНЕНИ ВЪЖЕТА

А как зависи силата на опън, която издържа въжето, от сечението? Джокер - има такова нещо като модул на скъсване, измерва се в единици за налягане.

[druncho]

От: СТОМАНЕНИ ВЪЖЕТА

Ама излиза, че дължината си е една и съща за всякакво сечение.

[Ясен]

От: СТОМАНЕНИ ВЪЖЕТА

Ама излиза, че дължината си е една и съща за всякакво сечение.

Чудесно. Я сега да видим по-сложната задача:

Как да направим по-дълго въже, което да върши работа?

[Симеон]

От: СТОМАНЕНИ ВЪЖЕТА

И верни и точни твърдения и не много верни. Ето данни за два диаметъра въжета. Сплетката и материала са, естествено, еднакви.

Въже ф10мм - 0,28 кг/м - 550 килонютъна усилие на скъсване.
Въже ф40мм - 5,54 кг/м - 8700 килонютона усилие на скъсване.

Пресметнах, че за 10 мм въже дължината, при която ще се скъса е 1950 метра а за
40 мм дължината е 1570 метра.
Интересно е, че за малките диаметри 6, 8,10 дължината е по-голяма, а след 20 е еднаква и остава постаянна.

"Въжето" от плътен материал е съвсем друга опера. Еднаквата сумарната площ на нишките и плътния материал са в полза на по-голямата носимост на плетеното многонишково въже.(Има тръби за газопроводи, чията обща дебелина е получена от няколко листа стомана, спирално намотана.)

Получих на сутрешното кафе с приятели-пенсионери критика за това, че ровя отдавнашни истории.
Но интересът, проявен ТУК ми подсказва, че това са задачи евъргрийн и са в основата на инженерните познания.

(Вени, Спароу, видам ви че четете в момента - казвайте!)

П.П. Да сметнем в чилийския случай защо в капсулата вадеха по един човек. Там въжето ми изглеждаше 20 милиметрово, с тегло 1,38 кг/м и усилие на скъсване 2180 килонютона.

За 700 метра дълбочина 450 килограмова капсула и 80 килограмов миньор - всичкото тегло (750х1,3+450+80= 1496 кг.( Имало е, май, запас.Но се пообърках с килонютъните и килограмите.Помо-о-щ!)

[Ясен]

От: СТОМАНЕНИ ВЪЖЕТА

Я тогава, Симеоне, кажи защо на тези две въжета им е различна усреднената плътност?

Ако приемем въжето за цилиндрично, площта на сеченията им трябва да се отнася като 1:16. Усилията на скъсване са в същото (в рамките на точността) съотношение. Защо, тогава, специфичното им тегло се отнася като 1:20 ?

[Симеон]

От: СТОМАНЕНИ ВЪЖЕТА

Ясене, прегледай таблицата, която съм ползвал, че нещо трудно обяснявам на 400 километра и без молив и хартия http://www.koptchev.com/stvajetaBG.htm

Там веднага ще разбереш, че за 10мм въже съм взел данните на 9 милиметровото. Без сериозни грешки, де.

[Пенчо]

От: СТОМАНЕНИ ВЪЖЕТА

И
За 700 метра дълбочина 450 килограмова капсула и 80 килограмов миньор - всичкото тегло (750х1,3+450+80= 1496 кг.( Имало е, май, запас.Но се пообърках с килонютъните и килограмите.Помо-о-щ!)

Ей това конвертира почти всичко:
http://www.convertworld.com/bg/power...%B0%D1%81.html

[Георги Крумов]

От: СТОМАНЕНИ ВЪЖЕТА

На подемните механизми коефициента на запас е 4.5 ,а са вадели по един човек защото капсула за двама би означавало или двойна дължина на капсулата или двоен диаметър на отвора-по трудно постижими ипо скъпи неща отколкото времето на вадене.
Коефициентите на якост на въжетата се различават от стандартните на материалите и затова те са отделни.Дават се в отделни таблици за всяко въже по Стандартите.

[petar_ray]

От: СТОМАНЕНИ ВЪЖЕТА

Задачата е чисто теоритична и няма абсолютно никаква стойност в практиката.
Въжетата(стоманените) се делят по няколко показателя - якост на теловете, оплетка, сърцевина, диаметър. Ръста на един от показателите не води до линеен ръст на общата якост, т.е. всичките имат значение. Напр. при якост 2160 N/mm2, въже Ф15 DIN 3064 има сумарно разкъсващо усилие от порядъка на 21 тона. При якост на теловете 1570 N/mm2 такова разкъсващо усилие се покрива от Ф18.
Сумарното разкъсващо усилие е теоритична величина и се изчислява като сумарно от това на теловете, с коефициент по оплетка.
Минималното разкъсващо усилие е всъщност якостта на въжето и се получава с практическия коеф. 0,85 от сумарното.
От там на татък колко точно ще издържи въжето преди да се разкъса зависи изцяло от типа захват. Има захвати даващи 100% от мин. разк. усилие, но те не са подходящи за подемни механизми. Най-често използвания захват Wedge socket осигурява 75-80% от усилието по сертификат.
За подемни мезханизми коефициента на запас на въжето е 4-6 и спекулациите по този показател са страшни.

Та на темата - 1500м високоякостно въже Ф15 няма да издържи собствената си тежест ли...ми без да смятам това е кангал и половина и ако тежеше 21т щяха да го транспортират с тир.

[Veni1]

От: СТОМАНЕНИ ВЪЖЕТА

Коефициентите на якост на въжетата се различават от стандартните на материалите и затова те са отделни.Дават се в отделни таблици за всяко въже по Стандартите.

естествено, и точно тук е разковничето...

Между другото, човек е инженер по душа и призвание..
инак само си има тапията..

..и инженера далеч не трябва да знае всичко.
Той трябва да може да мисли, да знае дименсиите, и да знае в кой справочник ( не в гугъл, а в справочник, дето няма собствено ненаплюнчена страница ) да погледне..
е, и малко от висшата аритметика - за пиниз...

Жоро, точно в десятката си - благодаря ти!!!

[rulin]

От: СТОМАНЕНИ ВЪЖЕТА

Ползвате таблици, готови изчисления, добре. Защо се къса, задавам го като физик? И въже от същите материали,конфигурация на оплетката, но изработено по нанотехнология, сигурно ще даде други показатели.Кога ли ше стане?

[Георги Крумов]

От: СТОМАНЕНИ ВЪЖЕТА

Една интересна задачка пак от въжетата.
На самолет АН 24 кормилата се управляват с помощта на въжета.Те минават почти през цялата дължина на самолета.
Кога напрежението на опън във въжетата е по голямо-в най топлия летен ден или в най студения зимен ден?

Вени мерси за добрите думи, това ми беше работата преди време.

[DBRS]

От: СТОМАНЕНИ ВЪЖЕТА

залагам на студения