От: Предизвикателства на кирпичена къща:Влаго-и топлоизолация на пръстен/глинен/под.
Понеже считам, че предварителното изясняване на изпълнението в детайли е по-добро като подход, отколкото сблъсъка впоследствие с непредвидени по-отрано нежелани ситуации, ще споделя някои мои коментари.
1. Относно дренажа отвън около външните стени.
Това се прави за ограничаване на достъпа от повърхностни или подземни води както към външните стени, така и към основите на сградата. Най-често това не е нужно когато има, или се предвижда да се изпълнят тротоарни или друг вид водоплътни настилки, при положение че не са налични подземни води. Но тъй като „…Допълнителни цокли върху каменната зидария отвън няма, както и дренажи, както и тротоари…“, моето мнение е, че дренажът околовръст е препоръчителен. Е, като ще се прави дренаж отвън, е препоръчително (бих казал задължително) ограничаването на достъпа от влага към външните стени (водоплътна мазилка, хидроизолация, мазна водоплътна глина- Вие ще си решите как).
Освен това би било добре да се провери отводняването на покрива, за да не стане така, че от една страна правим дренаж, а от друга допълнително вкарваме дъждовни води от покрива в зоната около външните стени.
2. Относно първата снимка от приложените Ваши детайли:
Изпитвам леки съмнения (може би защото досега не съм срещал такъв детайл) към така оформящата се зона на контакт между дървените греди 6/8см и фундалина, респективно пясъчната подложка (колкото и тънка да е тя). Съмненията ми главно са породени от свойствата на речния пясък, и по-конкретно неспособността му да се „заклинва“ поради сравнителната гладкост на пясъчните зърна. Може да Ви се стори прекалено „втеляващо“, но се опасявам, че греди с такава ширина (6см) с времето ще започнат да се стремят „да се врежат“ в пясъка, вследствие на натоварванията отгоре, независимо от фундалина, който се очаква в известна степен „ да помогне“ (да преразпредели натоварването). За по-добра работа и избягване на нежеланите евентуални слягания, Ви предлагам под дървените греди просто да монтирате дъска с ширина 10-15см.
3. Относно втората снимка от приложените Ваши детайли:
Опасявам се, че така оформените странични хоризонтални вентилационни отвори, прилежащи към пода, с течение на времето има възможност да се запушат/задръстят с домашен прах и/или други ситни, дребни („като камилчета“ ) предмети.
4. Относно предпазването на дървените елементи под подовата настилка.
Някъде в този форум бях споменал начина, по който обикновено постъпвам, а той е следния:
Разбира се, колкото е по-сух материала, толкова по-добре (никога не използвам влажно, или не дай боже мокро на вид дърво). За по-малки количества и особено за вътрешни помещения грундирам обилно с обикновен безир. След като грунда е попил, с пистолет за горещ въздух, от разстояние около 20-30см нагрявам дървото така, че безира да излезе на повърхността във вид на малки мехурчета, движейки много бавно горещата струя от пистолета на зигзаг надлъжно по елемента. След като тази гореща струя се премести, грундът „се всмуква“ навътре. Оставям така обработените елементи поне 2 дни „да изсъхнат“ на сухо и проветриво и след това ги лакирам или боядисвам.
Първоначално публикуван от ALEX_Z
Преглед на мнение
1. Относно дренажа отвън около външните стени.
Това се прави за ограничаване на достъпа от повърхностни или подземни води както към външните стени, така и към основите на сградата. Най-често това не е нужно когато има, или се предвижда да се изпълнят тротоарни или друг вид водоплътни настилки, при положение че не са налични подземни води. Но тъй като „…Допълнителни цокли върху каменната зидария отвън няма, както и дренажи, както и тротоари…“, моето мнение е, че дренажът околовръст е препоръчителен. Е, като ще се прави дренаж отвън, е препоръчително (бих казал задължително) ограничаването на достъпа от влага към външните стени (водоплътна мазилка, хидроизолация, мазна водоплътна глина- Вие ще си решите как).
Освен това би било добре да се провери отводняването на покрива, за да не стане така, че от една страна правим дренаж, а от друга допълнително вкарваме дъждовни води от покрива в зоната около външните стени.
2. Относно първата снимка от приложените Ваши детайли:
Изпитвам леки съмнения (може би защото досега не съм срещал такъв детайл) към така оформящата се зона на контакт между дървените греди 6/8см и фундалина, респективно пясъчната подложка (колкото и тънка да е тя). Съмненията ми главно са породени от свойствата на речния пясък, и по-конкретно неспособността му да се „заклинва“ поради сравнителната гладкост на пясъчните зърна. Може да Ви се стори прекалено „втеляващо“, но се опасявам, че греди с такава ширина (6см) с времето ще започнат да се стремят „да се врежат“ в пясъка, вследствие на натоварванията отгоре, независимо от фундалина, който се очаква в известна степен „ да помогне“ (да преразпредели натоварването). За по-добра работа и избягване на нежеланите евентуални слягания, Ви предлагам под дървените греди просто да монтирате дъска с ширина 10-15см.
3. Относно втората снимка от приложените Ваши детайли:
Опасявам се, че така оформените странични хоризонтални вентилационни отвори, прилежащи към пода, с течение на времето има възможност да се запушат/задръстят с домашен прах и/или други ситни, дребни („като камилчета“ ) предмети.
4. Относно предпазването на дървените елементи под подовата настилка.
Някъде в този форум бях споменал начина, по който обикновено постъпвам, а той е следния:
Разбира се, колкото е по-сух материала, толкова по-добре (никога не използвам влажно, или не дай боже мокро на вид дърво). За по-малки количества и особено за вътрешни помещения грундирам обилно с обикновен безир. След като грунда е попил, с пистолет за горещ въздух, от разстояние около 20-30см нагрявам дървото така, че безира да излезе на повърхността във вид на малки мехурчета, движейки много бавно горещата струя от пистолета на зигзаг надлъжно по елемента. След като тази гореща струя се премести, грундът „се всмуква“ навътре. Оставям така обработените елементи поне 2 дни „да изсъхнат“ на сухо и проветриво и след това ги лакирам или боядисвам.
Коментар