Живеем в СТРЕС

[chris_vicom]

До: Живеем в СТРЕС

Има още една теория за стреса на българите - за кълвача. Пускаха се навремето едни слухове, че в американците са сложили в Гърция един насочен излъчвател към България, който да облъчва и всява паника в хората излъчвайки на определена честота, Не съм обаче изобщо убеден в това нещо, защото отдавна сме съюзници с тях и нямат никакъв интерес от това (освен в научно-изследователско отношение).
Но ми прави наистина интересно впечатление, че като вляза в Западна Европа наистина не личи хората да са стресирани. Убедил съм се, че там една седмица изкарана дори на волана ми влияе по-положително от една седмица изкарана на планина тук. Защо... не знам... ама факт.

[gadeff]

До: Живеем в СТРЕС

Явно по-голямата част гласуват за "Увеличава се" (поне към момента над 75%, 16% без промяна...).
И се замислих, ЗАЩО, какво става че ставаме все по стресирани?
Дали е Инфлацият, дали Трафика (Нема толкова непредсказуем и Отчаиващ трафик), дали просто остаряваме бавно (не се отнася за Младите девойки във Форума - те все ще си останат на 16, е може би някой ден, но в далеееееечно бъдеще 21) и ставаме малко по-раздразнителни (четох го някъде като характерен признак), дали нещо друго... Помислете си за себе си и ако вземете и да откриете причината Пишете, че аз не мога за себе си (Ужким всичко е ОК, пък)

Материализация, братле...
След като си работил години наред залудо ти се откриват нови възможности... Викаш "дай и това да направя, и това...". Колелото се завърта. Почват да те търсят. Някой те прецаква. Ядове. Болести. Рода. Алкохолна терапия против стрес. Пробваш нещо чуждо. Още по-големи ядове. После гледаш - косата побеляла, децата не те познават...
За чий ти е плазмата, като палатката е мухлясала...

Дозата майната е лечението.
Носете си новите дрехи, яжте, пийте и обичайте човека до себе си.
И ако някоя идея ви се стори безумно щура - изпълнете я.

[alex_markov]

До: Живеем в СТРЕС

....
Но ми прави наистина интересно впечатление, че като вляза в Западна Европа наистина не личи хората да са стресирани. Убедил съм се, че там една седмица изкарана дори на волана ми влияе по-положително от една седмица изкарана на планина тук. Защо... не знам... ама факт.

Ако погледнеш средният западняк (контактувам с доста европеици по работа) - виждаш един Младеж, а той бил на 50, пък аз изглеждам като на 70 (поне така си мисли жената), а не съм - по-спокойно, по-подредено живеят там хората и това се Отразява. Тук до скоро ми крадяха чистачките, а сега други неща

...
Носете си новите дрехи, яжте, пийте и обичайте човека до себе си.
И ако някоя идея ви се стори безумно щура - изпълнете я.

Това и винаги съм правил всеки изкаран лев отива за Живот (не че са много, но от сърце) и пак не се получава като хората

[Kalinkata]

До: Живеем в СТРЕС

Стрес ли? Или нерви? Както и да го наречеш все ще е правилно. Живота стана тегав. Дразним се за най-малкото нещо. А колко по-добре би било да махнем с ръка и да се усмихнем. Но не би. Такива сме. Откакто се помня все се боря с нещо и за нещо. Май със вятърни мелници. Последно, реших да се махна от София. Дано пък това да е лекарството.

Това е истината.

Когато се разбираме да пиеме кафе с група приятели от квартала обикновенно се стига до въпроса – Софийско или Пловдивско кафе ще пиеме? (Софийското е около 15 мин. А Пловдивското около 2 часа)...

Никога няма да забравя погледите на хората около нас, когато една събота бяхме седнали да хапнеме в “Щастливеца” във Велико Търново.

Всички ни гледаха с налудничав поглед, в който ясно се отличаваше въпроса – Тия двамата луди ли са или не са се хранили с месеци?

И как да е? В спокойния съботен ден, хората бяха дошли в ресторанта за да се видят с приятели, да се наговорят и да похапнат в приятна атмосфера... И младата двойка в центъра на заведението, поглъщаща огромно количества храна за най-краткия възможен срок, изглеждаше в бесен контраст с обстановката като цяло...

Почуствахме се като пълни и тотално неразбрани идиоти.....

Та, да – махни се от София ако можеш... аз обмислям този вариант от доста години....

[Венци- малкия]

До: Живеем в СТРЕС

Винаги ме спират на излизане от София за превишена скорост..
защо ли...

[Веско]

До: Живеем в СТРЕС

Колеги, за какъв стрес става въпрос?

Ако има дразнещи фактори, трябва да се отстраняват своевременно

Има една приказка - защо на психоаналитиците не им спори бизнеса в България?
Защото е още евтин алкохола!

Нека живеем по-спокойно и не се отдаваме на излишни амбиции...

[alex_markov]

До: Живеем в СТРЕС

Колеги, за какъв стрес става въпрос?

Ако има дразнещи фактори, трябва да се отстраняват своевременно

Има една приказка - защо на психоаналитиците не им спори бизнеса в България?
Защото е още евтин алкохола!

Нека живеем по-спокойно и не се отдаваме на излишни амбиции...

Благодаря Веско - Светна ми, всичко е от това че не пия

А за отстраняването на дразнителите, в някой случай може да се окаже .... наказуемо

П.С. Аз наистина не се чуствам стресиран (ако някой си е помислил обратното), просто си давам сметка, че макар нещата да изглеждат ОК, всъщност постоянно живеем под напрежение...

[Веско]

До: Живеем в СТРЕС

Нищо не е наказуемо Алекс! Ние се самонаказваме...

Живеем с празни амбиции, искаме невъзможни неща, изкушаваме се от безсмислени неща, после стреса бил голям...

Ако знаем кои сме и какво можем, ще се удовлетворяваме от дребните и малки неща, които обаче ще могат да запълнят...

Сложно е да се каже. Няма стрес. Всичко идва от нас си.

[v0id]

До: Живеем в СТРЕС

Стреса е хубаво нещо, калява характера ... ако го ползваш правилно
Ако ни е спокойно и еднообразно няма да се радваме на почивките си а и скуката е по лошо нещо от стреса .

[alex_markov]

До: Живеем в СТРЕС

Нищо не е наказуемо Алекс! Ние се самонаказваме...

Живеем с празни амбиции, искаме невъзможни неща, изкушаваме се от безсмислени неща, после стреса бил голям...

Ако знаем кои сме и какво можем, ще се удовлетворяваме от дребните и малки неща, които обаче ще могат да запълнят...

Сложно е да се каже. Няма стрес. Всичко идва от нас си.

Браво Веско, това е вярно - щастлив е не този който има много, а този който се радва на това което има, стара максима! Но за да претворим думите в дела.... Е Много, Много сложно.... иначе Всичко си е Вътре в нас и душевният мир и радоста и щастието и Нещастието, нервите..... ама лесно е да се каже "аз съм спокоен и щастлив" - трудно е да го Реализираш.... Ееееех ако знаех как стават тези неща....

[penka]

До: Живеем в СТРЕС

Махането от София не е панацея. И аз се махнах през 1993 година и от тогава живея в Бургас, но и тук с всяка следваща година заприличва все повече на София. Едно море и плаж само останаха...А иначе всичко, което ти образува нерви в София, вече си го има и тук. Що се отнася до това, че човек може да се абстрахира, да се настрои на положителна, градивна вълна и да не позволи да бъде обхванат от стреса...донякъде е вярно, но общо взето само като добро пожелание. Реалността е малко по-различна.

[Краси К]

До: Живеем в СТРЕС

При мен си има съвсем конкретна причина за увеличения стрес - нова работа, с нови отговорности и т.н. баналности. Тривиално та дрънка, ама от 10-ина месеца насам имам контролно събуждане в 4 или най-късно в 5, и съм диво щастлив ако успея пак да заспя след това.

[Доби]

До: Живеем в СТРЕС

Стрес има, но адекватна рецептаза намаляване или отстраняването му няма.Може да си най позитивния и дълбокомислещт човек на света, но завърти ли те колелото на съдбата, попаднеш ли в мелницата на невъзвратимото, колкото и да се държиш и да се бориш, идва ден и той ни надвива. И тогава разбираш че е трябвало не да се успокояваш сам а да потърсиш адакватна лекарска помощ отдавна и на време. Нищо не помага, минах праз всичко това, успокоявах се,борех се, избягах от големия град, намирах си работа и безброй занимания- нищо, сега пия по шепа хапчета и съм благодарна че отцелях, благодарна съм че ми дадоха надежда че ще се пооправя.
Защото още съм нужна на най близките си хора, а те не само имат нужда от присъствието ми, те ме обичат и аз ги обичам. Не трябва да чакаме да ни превземе стресът, трябва навреме да вземем мерки.
Потърсете помощ, не се притеснявайте от това никой разумен и поне малко интелигентен човек, не би казал че сте слаб човек.
Извинявам се за учителско любителската реч но стресът е бичът на нашето време, и всеки си мисли че точно на него не би се случило.

[Юли]

До: Живеем в СТРЕС

последния СТРЕС ми беше миналата седмица едно диване испусна зад мен една джанта в авто салона , направо ми спря дишането ви казвам

[iai-bg]

До: Живеем в СТРЕС

Гласувах - Без промяна... не защото не би могло да ми е стресово ... А защото все още успявам да го избягвам ...
Не зная как живеете в София, как дишате и се усмихвате... може би се свиква ...
Когато трябваше да кандидатствам - дори не си помислих да подавам документи за Академията в София - Въреки , че е най-най .. всеки път, когато пристигна в София започвам да се чудя как да дишам, мирише ми особенно, а да ми се рисува - не се е случвало ...
Трафикът го има от известно време и във Варна .. заобикалям го .. или край езерото или от север .. или вечер - когато трафикът спи ...
не се чувствам добре когато карам с 2 км. в час и чакам светофара да светне 5 пъти за да мина .. не ми се кара и колело покрай колоните чакащи автомобили, нищо, че се движа 10 пъти по-бързо от тях ... байка си прашлясва на терасата ...
Не ми е приятно да правя всеки ден едни и същи неща, по-едно и също време от 7 до 17ч. например .., а и не ми се налага, защото съм търсила вариант за начин на живот, който не ме стресира и до голяма степен съм го намерила.
Не ми харесва системата в държавата, ако искаш да постигнеш нещо добро, се налага - не просто да го направиш с желание- а да успееш да го направиш въпреки всичко, което те спъва и ти пречи.
Но пък ако няма дразнители прогресът страдал ...
Всеки човек е с различен характер - Сангвеник , холерик , истерик, флегматик .. и т н. има видове работа , които не са подходящи за хора с определен характер, както и обратното - и престоят в обстановка водеща до вътрешен конфликт се изразява като стрес и влошава здравето и психиката на човека.. както и общуването с несъвместими характери ... Трудно може да нагодим света към себе си, но да си намерим в света по-спокойно или подходящо място - все още е възможно.