А, оспамихте ми вие темта, ама то затова съм я пуснал тук
Междувременно, тия дни се получи интересно зимно пътуване с леки елементи на офроуд. Тръгваме в понеделник от Стара Загора за Русе. Часът е към 9, всичко спокойно, пътищата къде с малко сняг, къде с лека поледица - нормално. Взимайки предвид доста голямата вероятност някой ТИР да се е врътнал напреки на пътя през Хаимбоаз, поемам към Шипка. И там всичко спокойно, малко снежец, малко коли, никакви камиони - кеф.
Кефа обаче свършва малко след Велико Търново - ТИР-а пред мен забавя и пуска аварийни по средата на едно изкачване, малко след Куцина. Минават 5 минути, десет - никакво движение. Наоколо хвърчат някакви полицейски коли, някакви медицински - явно работата е дебела. Обратен завой и през селата.
Пътищата навсякъде "проходими при зимни условия", иначе казано, обичайния за региона утъпкан сняг. Бутам 4H, не че не се минава спокойно и на задно, повече за запознаване с ообеностите на машината.
А машината се държи добре - малко се бях постреснал от всички коментари, колко е кофти парт-тайма по сняг и така нататък - е, вярно, не е като да има още един диф, но н икакви изненади. СЪщото като на кал Интересна особеност на региона - по газстанциите нямаше газ, нямаше и течност за чистачки
Не знам колко и защо е било задръстването, което заобиколихме, но от Полски Тръмбеш до Бяла зад себе си кола не видях, а и не настигнах никого. Малко преди Бяла същия цирк - километрична колона ТИР-ове. Дозареждам бутилката, ей така, да има, и се включвам след едно Фиатче с Търновска регистрация. Пича направи някаква страна обиколка из кварталите на Гара Бяла и ни изведе на Ценовския разклон, от там по еднопосочното и ... аха да стигнем до моста, но не би.
Брех, че и мястото лошо, отдясно ТИР, отляво мантинела, няма как да се върна да прецапам през Ценово...
След няма и половин час нещата се раздвижват обаче, и бавно и полека се добираме до полуразпаднатия мост, от там с повечко газ към Русе. Е, поне до Ивановския разклон, трябваше да мина през селата по моя си работа. По едно време Витарката без въобще да ме пита се забива в канавката - отдолу имаше кофти заледен коловоз. Вярно, че бях само на задно, но не мисля, че и двойното щеше да ме спаси кой знае колко в случая. Е, спаси ме на излизане от канавката
Тъпото до тук е, че пристигаме на обекта в Русе точно в 5 следобед. Иначе казано - до тук бяха всички планове да се свърши някаква работа. 310 километра по километраж, при 232 по карта, среден разход - 11/100 газ. Последната цифра направо ми стопля сърцето.
Правим бързо гостуване на едни много, много приятни хора, които оставят у нас топлина и усмивки.
Късно вечерта, след още едно бързо гостуване, поемаме към "базовия лагер", който е на 2-3 килоетра от Русе. И естествено обърквам пътя, добре, че навигаторката ми е с добро чувство за ориентация, въпреки хубавото вино
На следващия ден - бачкане до към 4 следобед. Естествено, няма как да се свърши всичко запланувано, но все пак доволно. Решаваме да не се мотаем повече и обратно към СЗ, с идеята да си стигнем максимално бързо, да пална кмината и да почиваме. Е, даде, те идеите са хубаво нещо, но ... по някое време се сещам, че жена ми не е минавала през Твърдишкия проход и хайде към Горна Оряховица. Бутилката до горе и следваме табелите за Елена.
Малко след Лясковец асфалта изчезва и пак сме по утъпкан сняг, движението полека - лека също изчезва, докато преди Елена оставаме само ние и някакъв камион. В смото градче следва бърза справка с картата, щото съм почти сигурен, че ако попитам някого за пътя към Твърдица, ще има мрънкане и разубеждаване, дори и да не ни набият
Малко преди Буйновци аз самия се замислям какво майка си търся тук - отдавна вече е тъмно, зима е, прохода като такъв липсва от мноооого отдавна и дявол знае дали изобщо може да се мине, а всичко с което разполагам са нови гуми, лопата, брадва и липса на мозък...
В буйновци се разминаваме с някакъв Ленд Ровър, от което, неизвестно по каква логика, си правя заключението, че прохода едва ли не ще е разгазен от стотици джипове. И се оказва, че не съм много далеч от истината - поне в началото си личи, че е минавал снегорин, личат си и следите на поне 10 коли. Снега едва ли е повече от 2-3 сантиметра и от чиста любопитство продължавам само на задно.
Малко след средата и снегорина и следите на колите завиват в страни, към някакво село, на което не помня името, май Папратлива беше. Може и хижа да е, де да знам. Нагоре в прохода остава само един коловоз, сякаш от Виетнамка или от яко натопорчен голям джип, не съм сигурен. Започват навеи, тук таме поточета топящ се сняг са издъкбали доста неприятни канавки напреко на пътя и Витарката отказва да се движи само на задно.
Издрапваме още два-три завоя и става наистина интересно. Снега на места е над половин метър, естествено по завоите е най-много. Започва едно яко мачкане на газта, с надеждата, че и да не се съберем някъде, дърветата са нагъсто и няма да позволят да се търкаляме до долу.
Последния километър и половина си е чисто изпитание и за нас и за машинката. На няколко пъти усещам как и четирите гуми увисват във въздуха и аха-аха да тръгнем назад. Първа, много газ, малко връткане и ... най-накрая прохода свършва! Спирам да се порадваме на Табелата "Твърдица 17км", а и да поспадне малко адреналина.
Снимки няма, щото в движение нямаше кой да снима - аз стисках кормилото, половинката се държеше да не излети от седалката, а не посмях да спра в преспите, щото нямах чак пък такова желание да махам после с лопатата.
Опеделено съм доволен от възможностите на късата база и вече съм и простил липсата на багажник. Много приятно съм изненадан и от гумите - Ласа Компетус, а най-много от разхода - остана си в рамките на 11/100 газ, въпреки терора. Вярно, до Твърдица слизахме съвсем бавно, колкото си върви колата на 2-ра без газ, а и от там до СЗ съм карал със 70-80 км/ч, просто нямах желание за повече, въпреки, че пътя като цяло беше добре почистен.Към 10 вечерта се добираме до вкъщи, от там бърза вечеря и в кревата...
И май дължа извинение на някой, на когото бях писал, че не си търся белята - сори, излъгал съм... Колата е виновна!
О879 342 54О Не си пъхайте пръстите където ви падне, не са чак толкова много...
tef4o, еееех да имаше и снимки! Направо ти завиждам.
Добре де, има, но не са интересни кой знае колко, а и качеството е отврат. Първата е в началото на прохода, добре се вижда, че всичко е ОК, втората е от края, умишлено е снимано от височината на предната броня. Това са двата пъти, през които съм спирал изобщо
На снимката се вижда следа от широка гума, ей това добиче (каквото и да е било) беше минало преди нас. Започнах да се притеснявам, когато по навеите започна да се вижда отпечатъка от диференциалите му. После забравих и да се притеснявам
П.П. Сега погледнах по-внимателно втората снимка - подвеждаща е. Чак пък толкова сняг нямаше Това е мястото, където е обръщал снегорина от към Твърдица, по принцип трябва да се вижда и среза на една от преспите, но не се
Прикачени файлове
О879 342 54О Не си пъхайте пръстите където ви падне, не са чак толкова много...
Коментар