Анорексията. За и против.

[cveti]

До: Анорексията. За и против.

По време на кърменето се отслабва по естествен път...
Упойките , системите секциото и др глезотии са в кюпа с анорексията ... и бнушенията за красота и мода...
Щом може органи - защо не и мазнинки ?
Да се пресадят и да пуснат коренче ...

Ама темата е за анорексията. Което не е естествено отслабване, а нарочно, причинено изкуствено.

[gadeff]

До: Анорексията. За и против.

По време на кърменето се отслабва по естествен път...
..............Някак си не виждам никакви аватари - ще си сменя монитора ...

Ами ние, дето не кърмим....

А иначе, ако не стане с монитора - смени клавиатурата и мишката, ако пак не стане - компютъра...

В някои случаи драстичното отслабване се дължи и на други заболявания, основно свързани с обмяната на веществата..... Едната ми племенничка яде почти колкото мене, ама е 40 кг, пък аз съм 95...
Модата на ходещите закачалки я обичам почти колкото модата на надиплените на три ката голи "пъпчета".
Момичета, най сте си хубави естествени.
И никаква диета не може да замени движението, правенето на любов и чистият въздух....
Препочитам закръглено, но стегнато пред кльощаво и отпуснато....

Анорексията е болест, която според мен се причинява от липса на любов - най-вече към себе си.

[iai-bg]

До: Анорексията. За и против.

....

Ако е болест, не може ли да получа изкуствено заразяване? За месец-двайсет!
Тихомире, Ник Николов, подкрепете ме!

Дарявам 20 килограма на някоя анорексичка!

(Нека, ако темата не представлява интерес, или не й е тука мястото, да бъде премахната.)

Темата тръгна от тук...

Ама темата е за анорексията. Което не е естествено отслабване, а нарочно, причинено изкуствено.

Има хора , които искат да "дарят" някой друг килограм , от своите ....

...
П.П. сега видях какво си писала ИАИ - давай веднага рецептата, нищо, че не е по темата!

А има и хора , които питат как ...

[trajal]

До: Анорексията. За и против.

Аз съм 120.Дарявам килограми безвъзмездно.Кой колкото иска.Ама ми оставете малко и за мене.

[KamAZadjiq]

До: Анорексията. За и против.

Аз съм 120.Дарявам килограми безвъзмездно.Кой колкото иска.Ама ми оставете малко и за мене.

Колега внимавай! Очаква се ветровита зима

[gadeff]

До: Анорексията. За и против.

Аз пък без бой нищо не давам.. Като знам с коло зор съм си отгледал всяка сланинка... 20 години бях 80кг., тамън "заприличах на човек" според колежките...
Е, една - две шепи в краен случай....

[Ковача]

До: Анорексията. За и против.

Аз съм 120.Дарявам килограми безвъзмездно.Кой колкото иска.Ама ми оставете малко и за мене.

Килограмодарителите ставаме двама!

[Myyy]

До: Анорексията. За и против.

Не бързайте с даряването. Аз ги трупам кат пчеличка 20 години пък вие като слонове ги ръсите наляво и надясно

[Stan40_San]

До: Анорексията. За и против.

Eми щом има толкова много "сланинодарители", нека и аз да се включа - давам 25 кила сланини (тамън да стана 80, което според мен е нормално за 19-годишен 185 см мъШ)...

[sparkybg]

До: Анорексията. За и против.

КАто стана въпрос за модните подиуми, единствено гледам тия, дето показват бельо и бански. Там са си наред, и в пъти по-хубави от другите закачалки.

Изобщо мнението ми кажи-речи за целия "висш" моден бранш, е меко казано отрицателно. Една впедерастена, самозабравила се, разглезена и мързелива паплач, хранеща се от суетата и лудостта на някои хора.

[Сашо Пунчев]

До: Анорексията. За и против.

Правим си шеги с доста сериозна тема. Познавам хора, които имаха сериозни проблеми с децата си и някак си като го видиш да се случва на реално хора, които познаваш лично се отнасяш по-сериозно.

Истината е, че с храната (или с лишаването от нея) ние си причиняваме много сериозни вреди, които често се проявяват след доста време и в много от случаите са необратими.

Моето мнение е, че както не следва да се осмиват хората с наднормено тегло, така не следва да се осмиват и тези, за които е важно да изглеждат в "съвременните норми".

Аз винаги съм бил една идея на нормата !

[iva_kx]

До: Анорексията. За и против.

Май всички тук говорят малко наизуст без да знаят въобще за какво иде реч.
Аз съм била една от тези "малоумни, безмозъчни и лигавещи се тинейджърки" с начална фаза на анорексия. Бях цели 38 кила.

Започна се с лични проблеми. Големи и непоносими за един средностатистически тинейджър, също и за стандартен възрастен човек.
Беше започнало да се натрупва с години, но точно в този период беше станало страшничко така да се каже. И тогава не изпаднах в депресия, напротив. Намерих сили да се съвзема и да си реша проблемите, вместо да се оплаквам съдбата си, както биха постъпили доста хора. Но по принцип все нанякъде избива - я бъбреци, я психични проблеми ... е, при мене беше анорексия в начална фаза. Стомаха ми се беше свил до такава степен, че просто забравях да ям. Глад не изпитвах. Никакъв. Но.. отслабнах и това започна да ми харесва. Не, че бях дебела преди това, напротив. Но това е следствие от рязката промяна на теглото... след това автоматично станах "дебела" в очите си, още си спомням как се гледах в огледалото и НАИСТИНА бях дебела. Не можете да го разберете докато не го изпитате на свой гръб. После идва депресията ...
Един ден обаче, разхождайки се тъй дебела из улиците се качих на едно кантарче при една женица на Витошка, за да видя колко съм качила. Показа 38 кила, с чантата, якето, обувките. Тогава гласът на разума се обади от няъде много надълбоко и ми рече, че тази цифричка хич не е нормална. Реших, че е грешка. Следващото кантарче надолу по улицата показа с кило по-малко. След това отидох и си купих една мазна пица на парче, добре я помня. С много кашкавал и много тесто. Ужас- калорийна бомба. Насилих се да изям 1/3 от нея. После повърнах. Не бях яла от 2 седмици и просто нямаше как да стане. Прибрах се и започнах с чай, кисело мляко, кола. Живеех предимно на кола по това време, беше ми невъзможно да стана от леглото сутрин без да изпия поне половин литър, дава бърза захар и вдига кръвното, а моето беше мног ниско. Често припадах на път до магазина, където продаваха елексира. И така, малко по малко си наложих да ям с цената на много усилия. И ... до ден днешен смятам, че съм дебела. От тогава просто си остана загнездено дълбоко в мен.
И да, това е само най-най началния стадий на тази болест, която е един истински кошмар. Мога само да гадая за какъв ужас става въпрос следствието и.
И да ви кажа в нормални условия човек не може да си наложи да не яде. Повечето болни от анорексия са станали такива поради психични травми и депресии заради тежък момент от живота си. И никой не е искал да се разболее.

[sparkybg]

До: Анорексията. За и против.

В твоя случай е друго. И със сигурно се е случвало и на много други хора.

Поне мойта мисъл беше, че много хора се опитват да налагат модата на кльощавите дето им се броят ребрата. Ей-това е малоумие. И свободия. А пък аз не съм видял твърде клощав дизайнер. Елегантен да, но кльощав - твърдо не. Поне от по-известните.

Обаче има известен процент, които си го правят насила. И това пак е психически проблем, който прераства в друг, вече чисто физиологичен.

И в крайна сметка, какво като си дебел? Един болюк народ са дебели, пък живеят някак си. Ей-тук е разковничето. Налага ни се на не се напълнява на всяка цена. И понякога това не се осъзнава, ама си действа подсъзнателно. И като избие става интересно.

А това, което човек сам си направи, никой не може да му го направи. Депресията и психическите травми са много сериозен проблем, и могат буквално да разрушат човек физически, въпреки че всичко е само в главата. Минал съм през това. При това не много отдавна. И ми трябваха към 2 години за да го преборя, и съм наясно че никога няма да го преборя напълно.

Ключовия момент, след ходене по какви ли не доктори и други подобни, беше като си казах: Правя каквото зависи от мен, пък да става каквото ще. Малко спорт, малко повече положителни емоции, изхвърляне от акъла на всички лудости, до колкото е възможно, и малко по малко нещата се оправиха. Сега не се впечатлявам от един куп неща, дето преди бяха в състояние да ме извадят от равновесие.

[Вальо]

До: Анорексията. За и против.

Май всички тук говорят малко наизуст без да знаят въобще за какво иде реч.
Аз съм била една от тези "малоумни, безмозъчни и лигавещи се тинейджърки" с начална фаза на анорексия. Бях цели 38 кила.

Започна се с лични проблеми. Големи и непоносими за един средностатистически тинейджър, също и за стандартен възрастен човек.
Беше започнало да се натрупва с години, но точно в този период беше станало страшничко така да се каже. И тогава не изпаднах в депресия, напротив. Намерих сили да се съвзема и да си реша проблемите, вместо да се оплаквам съдбата си, както биха постъпили доста хора. Но по принцип все нанякъде избива - я бъбреци, я психични проблеми ... е, при мене беше анорексия в начална фаза. Стомаха ми се беше свил до такава степен, че просто забравях да ям. Глад не изпитвах. Никакъв. Но.. отслабнах и това започна да ми харесва. Не, че бях дебела преди това, напротив. Но това е следствие от рязката промяна на теглото... след това автоматично станах "дебела" в очите си, още си спомням как се гледах в огледалото и НАИСТИНА бях дебела. Не можете да го разберете докато не го изпитате на свой гръб. После идва депресията ...
Един ден обаче, разхождайки се тъй дебела из улиците се качих на едно кантарче при една женица на Витошка, за да видя колко съм качила. Показа 38 кила, с чантата, якето, обувките. Тогава гласът на разума се обади от няъде много надълбоко и ми рече, че тази цифричка хич не е нормална. Реших, че е грешка. Следващото кантарче надолу по улицата показа с кило по-малко. След това отидох и си купих една мазна пица на парче, добре я помня. С много кашкавал и много тесто. Ужас- калорийна бомба. Насилих се да изям 1/3 от нея. После повърнах. Не бях яла от 2 седмици и просто нямаше как да стане. Прибрах се и започнах с чай, кисело мляко, кола. Живеех предимно на кола по това време, беше ми невъзможно да стана от леглото сутрин без да изпия поне половин литър, дава бърза захар и вдига кръвното, а моето беше мног ниско. Често припадах на път до магазина, където продаваха елексира. И така, малко по малко си наложих да ям с цената на много усилия. И ... до ден днешен смятам, че съм дебела. От тогава просто си остана загнездено дълбоко в мен.
И да, това е само най-най началния стадий на тази болест, която е един истински кошмар. Мога само да гадая за какъв ужас става въпрос следствието и.
И да ви кажа в нормални условия човек не може да си наложи да не яде. Повечето болни от анорексия са станали такива поради психични травми и депресии заради тежък момент от живота си. И никой не е искал да се разболее.

Браво за положените усилия!Тъй като работата често ми налага да работя и с подобен тип заболяване зная колко сложен е проблемът и въпреки изписаните много и различни трудове по въпроса за момента единно становище няма...Това,което изглежда ясно към момента е ,че органика липсва(или почти липсва),тоест причините за възникване са психично обусловени.Става дума за аспекта по,който се възприема храната,т.е. дали е единствено необходима за поддържане на жизнените функции или има и елемент на удоволствие от хранененто.Последното е един от основните компоненти при формирането на булимията...Но това е дълга и сложна тема,която не е за чесане на езика просто така.Ако,някой има проблеми в съответната област е много по-добре да се обърне към специалист,вместо сам да си "назначава" лечението.
Поздрави.

[Ковача]

До: Анорексията. За и против.

След думите на Ива е безсмислено да коментираме каквото и да е по темата,както писах по-горе,шегите са неумесни.
Ива,благодаря ти за тази изповед!