Обява

Свий
Няма добавени обяви.

Анорексията. За и против.

Свий
X
 
  • Филтър
  • Час
  • Покажи
Изчисти всичко
нови мнения

  • #31
    До: Анорексията. За и против.

    Първоначално публикуван от iai-bg Преглед на мнение
    По време на кърменето се отслабва по естествен път...
    Упойките , системите секциото и др глезотии са в кюпа с анорексията ... и бнушенията за красота и мода...
    Щом може органи - защо не и мазнинки ?
    Да се пресадят и да пуснат коренче ...
    Ама темата е за анорексията. Което не е естествено отслабване, а нарочно, причинено изкуствено.
    Все, что делаешь, надо делать хорошо, даже если совершаешь безумство.
    A2 (+)

    Коментар


    • #32
      До: Анорексията. За и против.

      Първоначално публикуван от iai-bg Преглед на мнение
      По време на кърменето се отслабва по естествен път...
      ..............Някак си не виждам никакви аватари - ще си сменя монитора ...
      Ами ние, дето не кърмим....

      А иначе, ако не стане с монитора - смени клавиатурата и мишката, ако пак не стане - компютъра...

      В някои случаи драстичното отслабване се дължи и на други заболявания, основно свързани с обмяната на веществата..... Едната ми племенничка яде почти колкото мене, ама е 40 кг, пък аз съм 95...
      Модата на ходещите закачалки я обичам почти колкото модата на надиплените на три ката голи "пъпчета".
      Момичета, най сте си хубави естествени.
      И никаква диета не може да замени движението, правенето на любов и чистият въздух....
      Препочитам закръглено, но стегнато пред кльощаво и отпуснато....

      Анорексията е болест, която според мен се причинява от липса на любов - най-вече към себе си.
      Най-елементарното правило за употреба на пълния член е да го слагаш отзад на извършителя на действието!

      Коментар


      • #33
        До: Анорексията. За и против.

        Първоначално публикуван от Симеон Преглед на мнение
        ....

        Ако е болест, не може ли да получа изкуствено заразяване? За месец-двайсет!
        Тихомире, Ник Николов, подкрепете ме!

        Дарявам 20 килограма на някоя анорексичка!

        (Нека, ако темата не представлява интерес, или не й е тука мястото, да бъде премахната.)

        Темата тръгна от тук...

        Първоначално публикуван от cveti Преглед на мнение
        Ама темата е за анорексията. Което не е естествено отслабване, а нарочно, причинено изкуствено.
        Има хора , които искат да "дарят" някой друг килограм , от своите ....

        Първоначално публикуван от Фани Преглед на мнение
        ...
        П.П. сега видях какво си писала ИАИ - давай веднага рецептата, нищо, че не е по темата!
        А има и хора , които питат как ...
        Последно редактирано от iai-bg; 24-07-08, 21:32.
        Мария Стоева 0889 82 51 и 87.

        Коментар


        • #34
          До: Анорексията. За и против.

          Аз съм 120.Дарявам килограми безвъзмездно.Кой колкото иска.Ама ми оставете малко и за мене.
          Всичко готино на този свят е или незаконно,или неморално или вредно за здравето.
          -----------------------------------------------
          Питието определя съзнанието....
          -----------------------------------------------
          0887770735

          Коментар


          • #35
            До: Анорексията. За и против.

            Първоначално публикуван от trajal Преглед на мнение
            Аз съм 120.Дарявам килограми безвъзмездно.Кой колкото иска.Ама ми оставете малко и за мене.
            Колега внимавай! Очаква се ветровита зима
            Танки грязи не боятся!

            Коментар


            • #36
              До: Анорексията. За и против.

              Аз пък без бой нищо не давам.. Като знам с коло зор съм си отгледал всяка сланинка... 20 години бях 80кг., тамън "заприличах на човек" според колежките...
              Е, една - две шепи в краен случай....
              Най-елементарното правило за употреба на пълния член е да го слагаш отзад на извършителя на действието!

              Коментар


              • #37
                До: Анорексията. За и против.

                Първоначално публикуван от trajal Преглед на мнение
                Аз съм 120.Дарявам килограми безвъзмездно.Кой колкото иска.Ама ми оставете малко и за мене.
                Килограмодарителите ставаме двама!
                Ferrum dum ignis candet cudendum est.

                Коментар


                • #38
                  До: Анорексията. За и против.

                  Не бързайте с даряването. Аз ги трупам кат пчеличка 20 години пък вие като слонове ги ръсите наляво и надясно
                  Aкълa e кaтo жeнскoтo нepaзпoлoжeниe. Нe ти ли дoйдe нa вpeмe, нe гo и чaкaй!

                  Коментар


                  • #39
                    До: Анорексията. За и против.

                    Eми щом има толкова много "сланинодарители", нека и аз да се включа - давам 25 кила сланини (тамън да стана 80, което според мен е нормално за 19-годишен 185 см мъШ)...
                    "That is not dead which can eternal lie,
                    And with strange aeons even death may die."
                    ~H. P. Lovecraft

                    Коментар


                    • #40
                      До: Анорексията. За и против.

                      КАто стана въпрос за модните подиуми, единствено гледам тия, дето показват бельо и бански. Там са си наред, и в пъти по-хубави от другите закачалки.

                      Изобщо мнението ми кажи-речи за целия "висш" моден бранш, е меко казано отрицателно. Една впедерастена, самозабравила се, разглезена и мързелива паплач, хранеща се от суетата и лудостта на някои хора.
                      Долните твари, измислили перверзията Erlang, имат "много здраве" от мен. Болезнено!

                      Коментар


                      • #41
                        До: Анорексията. За и против.

                        Правим си шеги с доста сериозна тема. Познавам хора, които имаха сериозни проблеми с децата си и някак си като го видиш да се случва на реално хора, които познаваш лично се отнасяш по-сериозно.

                        Истината е, че с храната (или с лишаването от нея) ние си причиняваме много сериозни вреди, които често се проявяват след доста време и в много от случаите са необратими.

                        Моето мнение е, че както не следва да се осмиват хората с наднормено тегло, така не следва да се осмиват и тези, за които е важно да изглеждат в "съвременните норми".

                        Аз винаги съм бил една идея на нормата !

                        Коментар


                        • #42
                          До: Анорексията. За и против.

                          Май всички тук говорят малко наизуст без да знаят въобще за какво иде реч.
                          Аз съм била една от тези "малоумни, безмозъчни и лигавещи се тинейджърки" с начална фаза на анорексия. Бях цели 38 кила.

                          Започна се с лични проблеми. Големи и непоносими за един средностатистически тинейджър, също и за стандартен възрастен човек.
                          Беше започнало да се натрупва с години, но точно в този период беше станало страшничко така да се каже. И тогава не изпаднах в депресия, напротив. Намерих сили да се съвзема и да си реша проблемите, вместо да се оплаквам съдбата си, както биха постъпили доста хора. Но по принцип все нанякъде избива - я бъбреци, я психични проблеми ... е, при мене беше анорексия в начална фаза. Стомаха ми се беше свил до такава степен, че просто забравях да ям. Глад не изпитвах. Никакъв. Но.. отслабнах и това започна да ми харесва. Не, че бях дебела преди това, напротив. Но това е следствие от рязката промяна на теглото... след това автоматично станах "дебела" в очите си, още си спомням как се гледах в огледалото и НАИСТИНА бях дебела. Не можете да го разберете докато не го изпитате на свой гръб. После идва депресията ...
                          Един ден обаче, разхождайки се тъй дебела из улиците се качих на едно кантарче при една женица на Витошка, за да видя колко съм качила. Показа 38 кила, с чантата, якето, обувките. Тогава гласът на разума се обади от няъде много надълбоко и ми рече, че тази цифричка хич не е нормална. Реших, че е грешка. Следващото кантарче надолу по улицата показа с кило по-малко. След това отидох и си купих една мазна пица на парче, добре я помня. С много кашкавал и много тесто. Ужас- калорийна бомба. Насилих се да изям 1/3 от нея. После повърнах. Не бях яла от 2 седмици и просто нямаше как да стане. Прибрах се и започнах с чай, кисело мляко, кола. Живеех предимно на кола по това време, беше ми невъзможно да стана от леглото сутрин без да изпия поне половин литър, дава бърза захар и вдига кръвното, а моето беше мног ниско. Често припадах на път до магазина, където продаваха елексира. И така, малко по малко си наложих да ям с цената на много усилия. И ... до ден днешен смятам, че съм дебела. От тогава просто си остана загнездено дълбоко в мен.
                          И да, това е само най-най началния стадий на тази болест, която е един истински кошмар. Мога само да гадая за какъв ужас става въпрос следствието и.
                          И да ви кажа в нормални условия човек не може да си наложи да не яде. Повечето болни от анорексия са станали такива поради психични травми и депресии заради тежък момент от живота си. И никой не е искал да се разболее.
                          DCRT®

                          Коментар


                          • #43
                            До: Анорексията. За и против.

                            В твоя случай е друго. И със сигурно се е случвало и на много други хора.

                            Поне мойта мисъл беше, че много хора се опитват да налагат модата на кльощавите дето им се броят ребрата. Ей-това е малоумие. И свободия. А пък аз не съм видял твърде клощав дизайнер. Елегантен да, но кльощав - твърдо не. Поне от по-известните.

                            Обаче има известен процент, които си го правят насила. И това пак е психически проблем, който прераства в друг, вече чисто физиологичен.

                            И в крайна сметка, какво като си дебел? Един болюк народ са дебели, пък живеят някак си. Ей-тук е разковничето. Налага ни се на не се напълнява на всяка цена. И понякога това не се осъзнава, ама си действа подсъзнателно. И като избие става интересно.

                            А това, което човек сам си направи, никой не може да му го направи. Депресията и психическите травми са много сериозен проблем, и могат буквално да разрушат човек физически, въпреки че всичко е само в главата. Минал съм през това. При това не много отдавна. И ми трябваха към 2 години за да го преборя, и съм наясно че никога няма да го преборя напълно.

                            Ключовия момент, след ходене по какви ли не доктори и други подобни, беше като си казах: Правя каквото зависи от мен, пък да става каквото ще. Малко спорт, малко повече положителни емоции, изхвърляне от акъла на всички лудости, до колкото е възможно, и малко по малко нещата се оправиха. Сега не се впечатлявам от един куп неща, дето преди бяха в състояние да ме извадят от равновесие.
                            Долните твари, измислили перверзията Erlang, имат "много здраве" от мен. Болезнено!

                            Коментар


                            • #44
                              До: Анорексията. За и против.

                              Първоначално публикуван от iva_kx Преглед на мнение
                              Май всички тук говорят малко наизуст без да знаят въобще за какво иде реч.
                              Аз съм била една от тези "малоумни, безмозъчни и лигавещи се тинейджърки" с начална фаза на анорексия. Бях цели 38 кила.

                              Започна се с лични проблеми. Големи и непоносими за един средностатистически тинейджър, също и за стандартен възрастен човек.
                              Беше започнало да се натрупва с години, но точно в този период беше станало страшничко така да се каже. И тогава не изпаднах в депресия, напротив. Намерих сили да се съвзема и да си реша проблемите, вместо да се оплаквам съдбата си, както биха постъпили доста хора. Но по принцип все нанякъде избива - я бъбреци, я психични проблеми ... е, при мене беше анорексия в начална фаза. Стомаха ми се беше свил до такава степен, че просто забравях да ям. Глад не изпитвах. Никакъв. Но.. отслабнах и това започна да ми харесва. Не, че бях дебела преди това, напротив. Но това е следствие от рязката промяна на теглото... след това автоматично станах "дебела" в очите си, още си спомням как се гледах в огледалото и НАИСТИНА бях дебела. Не можете да го разберете докато не го изпитате на свой гръб. После идва депресията ...
                              Един ден обаче, разхождайки се тъй дебела из улиците се качих на едно кантарче при една женица на Витошка, за да видя колко съм качила. Показа 38 кила, с чантата, якето, обувките. Тогава гласът на разума се обади от няъде много надълбоко и ми рече, че тази цифричка хич не е нормална. Реших, че е грешка. Следващото кантарче надолу по улицата показа с кило по-малко. След това отидох и си купих една мазна пица на парче, добре я помня. С много кашкавал и много тесто. Ужас- калорийна бомба. Насилих се да изям 1/3 от нея. После повърнах. Не бях яла от 2 седмици и просто нямаше как да стане. Прибрах се и започнах с чай, кисело мляко, кола. Живеех предимно на кола по това време, беше ми невъзможно да стана от леглото сутрин без да изпия поне половин литър, дава бърза захар и вдига кръвното, а моето беше мног ниско. Често припадах на път до магазина, където продаваха елексира. И така, малко по малко си наложих да ям с цената на много усилия. И ... до ден днешен смятам, че съм дебела. От тогава просто си остана загнездено дълбоко в мен.
                              И да, това е само най-най началния стадий на тази болест, която е един истински кошмар. Мога само да гадая за какъв ужас става въпрос следствието и.
                              И да ви кажа в нормални условия човек не може да си наложи да не яде. Повечето болни от анорексия са станали такива поради психични травми и депресии заради тежък момент от живота си. И никой не е искал да се разболее.
                              Браво за положените усилия!Тъй като работата често ми налага да работя и с подобен тип заболяване зная колко сложен е проблемът и въпреки изписаните много и различни трудове по въпроса за момента единно становище няма...Това,което изглежда ясно към момента е ,че органика липсва(или почти липсва),тоест причините за възникване са психично обусловени.Става дума за аспекта по,който се възприема храната,т.е. дали е единствено необходима за поддържане на жизнените функции или има и елемент на удоволствие от хранененто.Последното е един от основните компоненти при формирането на булимията...Но това е дълга и сложна тема,която не е за чесане на езика просто така.Ако,някой има проблеми в съответната област е много по-добре да се обърне към специалист,вместо сам да си "назначава" лечението.
                              Поздрави.
                              08седемшест5едно513четири

                              Коментар


                              • #45
                                До: Анорексията. За и против.

                                След думите на Ива е безсмислено да коментираме каквото и да е по темата,както писах по-горе,шегите са неумесни.
                                Ива,благодаря ти за тази изповед!
                                Ferrum dum ignis candet cudendum est.

                                Коментар

                                Активност за темата

                                Свий

                                В момента има 1 потребители онлайн. 0 потребители и 1 гости.

                                Най-много потребители онлайн 8,787 в 17:37 на 21-06-23.

                                Зареждам...
                                X