Tweet
Точно на завоя пред входа на Софийската Духовна Семинария виждам триъгълник, мигащи светлини, изобщо закъсал автомобил Рено Клио. Завивам и спирам пред него и питам човека дали има нужда от помощ. Той отговаря, че няма нужда, вече бил извикал пътна помощ. Аз обаче съм настойчив и раздавам акъл:
- Дай поне да я издърпаме до паркинга 50 метра по-напред, за да не седиш толкова опасно на кръстовището?
Човекът се съгласява. Вадя си аз новия колан за теглене, закачам с шегела от моята страна, закачам (с лек зор, защото нямаше достатъчно място за бъркане с ръка) на неговото ухо за теглене и се качваме по колите. Съвсем леко опъвам въжето - всичко както си трябва. Потегляме - всичко е наред. Има няма да сме минали пет метра и отзад се чува "фрас" и аз продължавам "като отвързан". Казах си "мамка му и въже, скъса се!". Слизам... е да ама не - скъсало се е ухото за теглене на клиото, а въжето си е здраво.
Е като се нахвърли тоз ми ти човек върху мен да ме бута и да ми крещи, то чудо стана. "Вие с тези джипове за какви се мислите!", "като знаеш, че ти е такава голяма колата...", "сега ще ми платиш"... Та дори си няма и работа с КАТ да заплашва. Ясно, човекът е афектиран и не мисли трезво, но го отнасям аз. Бас държа, че ако му бях отговорил по-агресивно щеше да се стигне до бой.
Добре, че като чу скандала дойде още някакъв човек, та нещо се укротиха нещата. Опитах се да кажа нещо като извинение, но отнесох нова поредица псувни за изпроводяк.
Да... а поуката ми е повече да не се бъркам да помагам там, където не ми е работа.
- Дай поне да я издърпаме до паркинга 50 метра по-напред, за да не седиш толкова опасно на кръстовището?
Човекът се съгласява. Вадя си аз новия колан за теглене, закачам с шегела от моята страна, закачам (с лек зор, защото нямаше достатъчно място за бъркане с ръка) на неговото ухо за теглене и се качваме по колите. Съвсем леко опъвам въжето - всичко както си трябва. Потегляме - всичко е наред. Има няма да сме минали пет метра и отзад се чува "фрас" и аз продължавам "като отвързан". Казах си "мамка му и въже, скъса се!". Слизам... е да ама не - скъсало се е ухото за теглене на клиото, а въжето си е здраво.
Е като се нахвърли тоз ми ти човек върху мен да ме бута и да ми крещи, то чудо стана. "Вие с тези джипове за какви се мислите!", "като знаеш, че ти е такава голяма колата...", "сега ще ми платиш"... Та дори си няма и работа с КАТ да заплашва. Ясно, човекът е афектиран и не мисли трезво, но го отнасям аз. Бас държа, че ако му бях отговорил по-агресивно щеше да се стигне до бой.
Добре, че като чу скандала дойде още някакъв човек, та нещо се укротиха нещата. Опитах се да кажа нещо като извинение, но отнесох нова поредица псувни за изпроводяк.
Да... а поуката ми е повече да не се бъркам да помагам там, където не ми е работа.
Коментар