Tweet
От: Нуждая се от голяма помощ за задача на Pascal
ИСТИНСКИЯТ ПРОГРАMИСТ НЕ ПИШЕ НА ПАСКАЛ
В ония далечни времена истинските мъже разбираха от програмиране. Истинският програмист ( И П ) не се страхуваше от компютъра. пишеше „DO 10 I=1.10", а простосмъртните гледаха с увиснала долна челюст.
Но времената се менят. Докарахме я дотам, че днес и готварската печка има микропроцесор, а дванайсетгодишни хлапаци засрамват Истинският Програмист в игра на Invaders, Digger или SopWith. Истинският Програмист са заплашени да бъдат изместени от гимназисти с 8-битови домашни компютри или от не доучили студенти със 16-битови персонални сметалки. За щастие между тези две категории натрапници и Истинският Програмист има съществена разлика. Добре е хлапаците да я знаят, за да имат идеал, към който да се стремят.
Истинският Програмист най-лесно се познава по езика. Истинският Програмист програмира на Фортран. По-консервативните държат на версията IV. но Големият Истинският Програмист при нужда се съгласява и на версия 77, а кърмачетата пишат на Паскал (съвсем непрогледналите — на Турбо).
Истинският Програмист са скромни. Те се задоволяват напълно с перфоратор, компилатор за Фортран и бира. Когато се появиха персоналните компютри, Истинският Програмист приеха снизходително дори Бейсик (след някои тайнствени доработки и естествено с компилатор). Накратко — ако не можеше да си свършите работата с Фортран или Бейсик, пробвайте с асемблер. Ако не знаете и асемблер. не си струва изобщо да се захващате. Но ако задачата е неотложна. а вие познавате само Паскал, най-добре възложете работата на Истинският Програмист. Лъжицата е за друга уста.
Когато завърших университета, мислех се за най-добрия програмист. Можех да напиша непобедима програма за игра на кръстчета и нули. знаех пет езика за програмиране и пишех програми по хиляда реда, които дори работеха, и можех да изпия две бири на един дъх. След това обаче попаднах в реалния свят. Първата ми задача беше да разбера програма на Фортран с двеста хиляди оператора и да я направя два пъти побърза. Всеки Истинският Програмист ще ви каже, че за тази цел не може да ви помогне цялото структурно програмиране на света, ако нямате талант и много бира. Постепенно разбрах някои неща за Истинския Програмист и структурното програмиране:
* Истинският Програмист не пише на Паскал.
* Истинският Програмист не се страхува да използва GОТО.
* Истинският Програмист може да пише днкли, заемащи цели страници, без дa се оплете в тях.
* Истинският Програмист харесва аритметичният IF, защото програмата става яо-забавна.
* Истинският Програмист пише сгмомоднфнциращн се програми, спестявайки 20 наносекукди от някой еднократен преход.
* Истинският Програмист няма нужда от коментари, за него програмите са очевидни.
Каква операционна система използва Истинският Програмист? Дали СР/М или UNIХ? Пази боже! Тях дори пенсионерите и гимназистите ги разбират. При UNIX обикновеният човек, разбира се, не може ха запомни какво прави командата PRINT тази седмица, но тази трудност не е достатъчна. Истинският Програмист работи с 0S/370 — наистина забележителна операционна система. Тя може да унищожи неколкодневна работа само с един-единствен интервал на грешно място. По този начин се стимулира бдителността.
Добрият програмист може да намери в ръководството и да разбере току-що появилото се съобщение ПК3051. Големият програмист може ла пише на езика JCL без справочник. Великият Истинският Програмист обаче може да открие грешка, погребана в шест мегабайтов дъмп без шестнайсетичен калкулатор, а при лИстинският Програмистса на хартия — дори и на екран.
Истинският Програмист си подбира текстов редактор, който подхожда най-добре на душевната му нагласа я на вратовръзката подарена от тъщата. Истинският Програмист не харесва концепцията „Каквото виждате това получавате”. Той иска редактор от тИстинският Програмиста „Искаш-получаваш", а какво наистина получавате друга тема. Редакторът трябва да е сложен, тайнствен, мощен, безмилостен и опасен. със странно чувство за хумор. Редакторът трябва да може с една грешка да унищожава цялата програма или поне най-важните сегменти. Друга престижна грешка «да запълва с двоични нули масивите, защитени от изтриване и неправомерен достъп, които съдържат данните от измерванията и изчисленията на група от четиринайсет висококвалифицирани и нервни специалисти (двама от които бивши боксьори). Хубаво би било редакторът от време на време да вмъква самичък по някоя тънка и загадъчна грешка в подпрограма, която сработва само веднъж.
Къде работи Истинският Програмист? Какви програми привличат вниманието му?
Можете да бъдете сигурни, че никой Истинският Програмист не пише статистически програми на Паскал, не сортира адреси с Lotus и не прави табулограми за медицински прегледи. Истинският Програмист търси задачи с разтърсваща света сложност. Някои от Най-страшните Истинският Програмист работят в НАСА. До голяма степен на тях се дължи отиването на хора на Луната. Компютрите на космическата совалка са програмирани от Истинският Програмист. Мнозина от тях знаят наизуст целите операционни системи на Pioneer и Voyager и при нужда оправят нещата от Земята по радиото, без да погледнат изходните текстове. С комбинация от дълги програми на Фортран на Земята и къси на асемблер в Космоса те вършат невероятни неща — например след шестгодишен полет улучват - десет-километровия процеп в пръстените на Сатурн или сменят някой, кондензатор 83 секунди преди да се е повредил. Казват, че един Истинският Програмист успял да натика програма за разпознаване на образи в останалите неколкостотин байта от паметта на Voyager. Впоследствие именно те откриха новия спътник на Юпитер.
Понякога Истинският Програмист отстъпват и изпълняват по-тривиални задачи при условие, че те са прилично платени. Някои Истинският Програмист например правят видеоигри, но не обичат да ги играят. Истинският Програмист знае как да бие всеки път компютъра или поне да се впише в началото на класирането, затова не вижда никакво предизвикателство в играта.
Истинският Програмист работят и за киното — би било глупаво да не се приберат парите на 50-те милиона почитатели на “Междузвездни войни” например. Малко по малко Истинският Програмист започват да се занимават и с машинна графика; главно защото никой още не й е намерил разумно приложение и тя засега е нещо като хоби.
Как живее Истинският Програмист?
Изобщо както работи, така се забавлява — с компютри. Той тайно се учудва (естествено наум) защо му плащат за работа, която би вършил и само за удоволствие. Истинският Програмистичният Истинският Програмист живее пред терминала, заобиколен от листингите на всички програми, които някога е написал. Те са натрупани в строго хронологичен ред, представляващ сам по себе си изключително интересен проблем от областта на случайните събития. Наоколо ще видите чаши с кафе на дъното. Понякога в тях плуват кибритени клечки, угарки и други потребни или непотребни неща, например бледа течност с цвят на чай и дъх на много ром и малко лимонов сок. Не са наблюдавани случаи на недоизпита бира. На пода се въргалят опаковки от бисквити, празни кутии от цигари и билети за Онзи Концерт, На Който Трябвало Да Отиде С Жена Си. Някъде задължително има и неупотребяван шаблон за блоксхеми. От време на време Истинският Програмист напуска леговището си за няколко глътки въздух и/или бира.
Когато няма'друг изход, Истинският Програмист работи по петдесет часа без прекъсване. Тайната е, че той предпочита този стил. Дългото време за отговор на системата не му пречи, той подремва между две компилации. Ако не го държат изкъсо, първите десет седмици Истинският Програмист чопли някоя малка, но изключително интересна част от проблема. През последната седмица щурмува с два-три петдесетчасови маратона. Това не само прави впечатление на ръководството, но и дава удобно извинение да не се пише документация.
Ето и някои характерни черти на Истинският Програмист:
* Истинският Програмист по принцИстинският Програмист не носи вратовръзка.
* Истинският Програмист отива на работа по обяд. Ако дойде по-рано, значи е объркал нещо.
* Истинският Програмист може да не помни рождената дата на съпругата си, но знае наизуст а ски таблицата.
* Истинският Програмист не знае да готви. Когато му се наложи, поради Истинският Програмистса на алгоритъм прилага метода на пробите и грешките. Понякога успява.
* Истинският Програмист използва водата за миене. От течностите предпочита кафе или бира.
* На забава Истинският Програмист стои в ъгъла н говори за защити на операционните системи и начини за преодоляването им.
* На футболен мач Истинският Програмист сравнява играта със своя листинг.
* На плажа Истинският Програмист чертае блоксхеми по пясъка.
* Истинският Програмист ходи на дискотека, за да открие системата в работата ка светлините.
* На погребение Истинският Програмист казва:
„Бедният Джордж ! Програмата му почти тръгна преди инфаркта",
Колкото и да е чудно, бъдещето пред Истинският Програмист никак не е мрачно. Докато има мъгляви задания, изтънчени грешки. нереални цели и павилиони за бира, Истинският Програмист ще продължи да съществува. Ще има кой да се втурне в проблема, оставяйки документацията за после.
Долу Паскал, да живее Фортран!
ИСТИНСКИЯТ ПРОГРАMИСТ НЕ ПИШЕ НА ПАСКАЛ
В ония далечни времена истинските мъже разбираха от програмиране. Истинският програмист ( И П ) не се страхуваше от компютъра. пишеше „DO 10 I=1.10", а простосмъртните гледаха с увиснала долна челюст.
Но времената се менят. Докарахме я дотам, че днес и готварската печка има микропроцесор, а дванайсетгодишни хлапаци засрамват Истинският Програмист в игра на Invaders, Digger или SopWith. Истинският Програмист са заплашени да бъдат изместени от гимназисти с 8-битови домашни компютри или от не доучили студенти със 16-битови персонални сметалки. За щастие между тези две категории натрапници и Истинският Програмист има съществена разлика. Добре е хлапаците да я знаят, за да имат идеал, към който да се стремят.
Истинският Програмист най-лесно се познава по езика. Истинският Програмист програмира на Фортран. По-консервативните държат на версията IV. но Големият Истинският Програмист при нужда се съгласява и на версия 77, а кърмачетата пишат на Паскал (съвсем непрогледналите — на Турбо).
Истинският Програмист са скромни. Те се задоволяват напълно с перфоратор, компилатор за Фортран и бира. Когато се появиха персоналните компютри, Истинският Програмист приеха снизходително дори Бейсик (след някои тайнствени доработки и естествено с компилатор). Накратко — ако не можеше да си свършите работата с Фортран или Бейсик, пробвайте с асемблер. Ако не знаете и асемблер. не си струва изобщо да се захващате. Но ако задачата е неотложна. а вие познавате само Паскал, най-добре възложете работата на Истинският Програмист. Лъжицата е за друга уста.
Когато завърших университета, мислех се за най-добрия програмист. Можех да напиша непобедима програма за игра на кръстчета и нули. знаех пет езика за програмиране и пишех програми по хиляда реда, които дори работеха, и можех да изпия две бири на един дъх. След това обаче попаднах в реалния свят. Първата ми задача беше да разбера програма на Фортран с двеста хиляди оператора и да я направя два пъти побърза. Всеки Истинският Програмист ще ви каже, че за тази цел не може да ви помогне цялото структурно програмиране на света, ако нямате талант и много бира. Постепенно разбрах някои неща за Истинския Програмист и структурното програмиране:
* Истинският Програмист не пише на Паскал.
* Истинският Програмист не се страхува да използва GОТО.
* Истинският Програмист може да пише днкли, заемащи цели страници, без дa се оплете в тях.
* Истинският Програмист харесва аритметичният IF, защото програмата става яо-забавна.
* Истинският Програмист пише сгмомоднфнциращн се програми, спестявайки 20 наносекукди от някой еднократен преход.
* Истинският Програмист няма нужда от коментари, за него програмите са очевидни.
Каква операционна система използва Истинският Програмист? Дали СР/М или UNIХ? Пази боже! Тях дори пенсионерите и гимназистите ги разбират. При UNIX обикновеният човек, разбира се, не може ха запомни какво прави командата PRINT тази седмица, но тази трудност не е достатъчна. Истинският Програмист работи с 0S/370 — наистина забележителна операционна система. Тя може да унищожи неколкодневна работа само с един-единствен интервал на грешно място. По този начин се стимулира бдителността.
Добрият програмист може да намери в ръководството и да разбере току-що появилото се съобщение ПК3051. Големият програмист може ла пише на езика JCL без справочник. Великият Истинският Програмист обаче може да открие грешка, погребана в шест мегабайтов дъмп без шестнайсетичен калкулатор, а при лИстинският Програмистса на хартия — дори и на екран.
Истинският Програмист си подбира текстов редактор, който подхожда най-добре на душевната му нагласа я на вратовръзката подарена от тъщата. Истинският Програмист не харесва концепцията „Каквото виждате това получавате”. Той иска редактор от тИстинският Програмиста „Искаш-получаваш", а какво наистина получавате друга тема. Редакторът трябва да е сложен, тайнствен, мощен, безмилостен и опасен. със странно чувство за хумор. Редакторът трябва да може с една грешка да унищожава цялата програма или поне най-важните сегменти. Друга престижна грешка «да запълва с двоични нули масивите, защитени от изтриване и неправомерен достъп, които съдържат данните от измерванията и изчисленията на група от четиринайсет висококвалифицирани и нервни специалисти (двама от които бивши боксьори). Хубаво би било редакторът от време на време да вмъква самичък по някоя тънка и загадъчна грешка в подпрограма, която сработва само веднъж.
Къде работи Истинският Програмист? Какви програми привличат вниманието му?
Можете да бъдете сигурни, че никой Истинският Програмист не пише статистически програми на Паскал, не сортира адреси с Lotus и не прави табулограми за медицински прегледи. Истинският Програмист търси задачи с разтърсваща света сложност. Някои от Най-страшните Истинският Програмист работят в НАСА. До голяма степен на тях се дължи отиването на хора на Луната. Компютрите на космическата совалка са програмирани от Истинският Програмист. Мнозина от тях знаят наизуст целите операционни системи на Pioneer и Voyager и при нужда оправят нещата от Земята по радиото, без да погледнат изходните текстове. С комбинация от дълги програми на Фортран на Земята и къси на асемблер в Космоса те вършат невероятни неща — например след шестгодишен полет улучват - десет-километровия процеп в пръстените на Сатурн или сменят някой, кондензатор 83 секунди преди да се е повредил. Казват, че един Истинският Програмист успял да натика програма за разпознаване на образи в останалите неколкостотин байта от паметта на Voyager. Впоследствие именно те откриха новия спътник на Юпитер.
Понякога Истинският Програмист отстъпват и изпълняват по-тривиални задачи при условие, че те са прилично платени. Някои Истинският Програмист например правят видеоигри, но не обичат да ги играят. Истинският Програмист знае как да бие всеки път компютъра или поне да се впише в началото на класирането, затова не вижда никакво предизвикателство в играта.
Истинският Програмист работят и за киното — би било глупаво да не се приберат парите на 50-те милиона почитатели на “Междузвездни войни” например. Малко по малко Истинският Програмист започват да се занимават и с машинна графика; главно защото никой още не й е намерил разумно приложение и тя засега е нещо като хоби.
Как живее Истинският Програмист?
Изобщо както работи, така се забавлява — с компютри. Той тайно се учудва (естествено наум) защо му плащат за работа, която би вършил и само за удоволствие. Истинският Програмистичният Истинският Програмист живее пред терминала, заобиколен от листингите на всички програми, които някога е написал. Те са натрупани в строго хронологичен ред, представляващ сам по себе си изключително интересен проблем от областта на случайните събития. Наоколо ще видите чаши с кафе на дъното. Понякога в тях плуват кибритени клечки, угарки и други потребни или непотребни неща, например бледа течност с цвят на чай и дъх на много ром и малко лимонов сок. Не са наблюдавани случаи на недоизпита бира. На пода се въргалят опаковки от бисквити, празни кутии от цигари и билети за Онзи Концерт, На Който Трябвало Да Отиде С Жена Си. Някъде задължително има и неупотребяван шаблон за блоксхеми. От време на време Истинският Програмист напуска леговището си за няколко глътки въздух и/или бира.
Когато няма'друг изход, Истинският Програмист работи по петдесет часа без прекъсване. Тайната е, че той предпочита този стил. Дългото време за отговор на системата не му пречи, той подремва между две компилации. Ако не го държат изкъсо, първите десет седмици Истинският Програмист чопли някоя малка, но изключително интересна част от проблема. През последната седмица щурмува с два-три петдесетчасови маратона. Това не само прави впечатление на ръководството, но и дава удобно извинение да не се пише документация.
Ето и някои характерни черти на Истинският Програмист:
* Истинският Програмист по принцИстинският Програмист не носи вратовръзка.
* Истинският Програмист отива на работа по обяд. Ако дойде по-рано, значи е объркал нещо.
* Истинският Програмист може да не помни рождената дата на съпругата си, но знае наизуст а ски таблицата.
* Истинският Програмист не знае да готви. Когато му се наложи, поради Истинският Програмистса на алгоритъм прилага метода на пробите и грешките. Понякога успява.
* Истинският Програмист използва водата за миене. От течностите предпочита кафе или бира.
* На забава Истинският Програмист стои в ъгъла н говори за защити на операционните системи и начини за преодоляването им.
* На футболен мач Истинският Програмист сравнява играта със своя листинг.
* На плажа Истинският Програмист чертае блоксхеми по пясъка.
* Истинският Програмист ходи на дискотека, за да открие системата в работата ка светлините.
* На погребение Истинският Програмист казва:
„Бедният Джордж ! Програмата му почти тръгна преди инфаркта",
Колкото и да е чудно, бъдещето пред Истинският Програмист никак не е мрачно. Докато има мъгляви задания, изтънчени грешки. нереални цели и павилиони за бира, Истинският Програмист ще продължи да съществува. Ще има кой да се втурне в проблема, оставяйки документацията за после.
Долу Паскал, да живее Фортран!
Ако щеш вярвай, ей заради тая статия, не си мръднах пръста да науча Паскал чак до университета 
"
Коментар