Забавления с PEN (и прочее m43)

[damon]

От: Забавления с PEN (и прочее m43)

От неделните протести:

Model: E-PL1
ISO: 320
Exposure: 1/200 sec
Aperture: 5.6
Focal Length: 150mm


Model: E-PL1
ISO: 200
Exposure: 1/1000 sec
Aperture: 5.0
Focal Length: 94mm


Model: DMC-G3
ISO: 160
Exposure: 1/1250 sec
Aperture: 1.7
Focal Length: 20mm


Всички снимки от протеста са тук. (има две с Canon)

И една с 45/1.8 - чудно обективче, все още не съм го пробвал на светло.
Model: E-PL1
ISO: 1250
Exposure: 1/100 sec
Aperture: 1.8
Focal Length: 45mm

[Nik Nikolov]

От: Забавления с PEN (и прочее m43)

Добре се получава.
Излиза , че някои от Пен-четата имат сходни характеристики с батковците.

Дали е същата матрица ?

[damon]

От: Забавления с PEN (и прочее m43)

Ако вземеш та си купиш м43 с Гоблин трябва да ни назначат в маркетинга на Олимпус.

Сега сериозно. Технически съм слабо подготвен - сензорът на тия два Олимпуса май е един и същ (би трябвало да е Сони), но хардуерът на малкия Пен не е същия като на ОМ-Д-то. Новият E-PM5 е със същия хардуер (сензор и електроника), като OM-D E-M5, само дето няма неговата 5 осна стабилизация. Е, външния вид е друг, няма визьор, няма "врътки" и прочее, но е същото. Според мен трябва да си решиш за какво точно ти трябва апаратът и тогава можеш да избереш модела. Или да избираш по-евтини, а после да решаваш - както мен. Аз общо взето постоянно съм в движение и си меня потребностите и вижданията. Ако си свикнал да снимаш с ДСЛРите, малките пенчета може да ти се струват странни с липсата на визьор и по-бавния фокус, но пък имат и предимства заради сензорните дисплеи и постоянното live view.

При Панасоник има един, според мен сериозен недостатък в сравнение с Олимпус - липсата на стабилизация в тялото. Дори и моя стар пен има стабилизация, която ми дава 3 стопа на теория. Панасоник разчитат на стабилизация в обективите - съответно по-скъпи обективи, да не говорим, че самите те имат обективи без стабилизация. ОМ-Д е със стабилизация, която ти дава 5 стопа (на теория).

При теб има още нещо. Ако все още имаш 4/3 обективите, всички настоящи м43 модели ще фокусират много бавно. И може би е удачно да се чака, "нещото" което евентуално ще излезе скоро и което ще може да фокусира бързо тия обективи. Иначе трябва да започваш от нулата, пък и според мен за м43 няма все още еквивалентни обективи, каквито има за "големите".

[damon]

От: Забавления с PEN (и прочее m43)

Model: DMC-G3
ISO: 160
Exposure: 1/1000 sec
Aperture: 2.5
Focal Length: 45mm


Model: DMC-G3
ISO: 160
Exposure: 1/1600 sec
Aperture: 3.2
Focal Length: 45mm

[Goblin]

От: Забавления с PEN (и прочее m43)

Model: DMC-G3
ISO: 160...

Тюх да се таковам... Като съм ти пращал апарата съм ти пратил тоя дето прави хубавите снимки, а мислех да ти пратя другия

[Goblin]

От: Забавления с PEN (и прочее m43)

Model: DMC-G3
ISO: 160...

Тюх да се таковам... Като съм ти пращал апарата съм ти пратил тоя дето прави хубавите снимки, а мислех да ти пратя другия

Гоблин, благодаря за изчерпателния отговор.
Не е прав Козма Прутков - да знаеш .
Мислех си, че тази материя е неописуема по подобие на Академията Циско.

Забравих да добавя към сагата нещо много важно, или абсолютно маловажно, според важността която му отделяме:

- м43 обективите по конструкция кривят изображението.

Повтарям: По конструкция, м43 обективите кривят изображението.

Бидейки компромис между силите на доброто (идеалното оптическо изображение) и силите на злото (размери, цена, използваемост, реалност), всеки обектив представлява букет компромиси, аранжиран за дадена цел, и за дадена категория потребители.

При м43 малките размери и ниското тегло са съществена част от заданието. Съответно се прибягва до електронна корекция на предвидени оптически недостатъци, харчейки от предвидения излишък на оптически качества в други направления.


Малко предистория:

Исторически, геометричните изкривявания (правите линии в изображението започват да се кривят), потъмняването на ъглите и хроматичните аберации винаги са били чума за лентовата фотография. Това са неща които трудно се коригират в последствие.

За сметка на това, рязкостта на даден обектив (винаги съм се чудел на този превод на sharpness, все си мисля че "острота" пасва по-добре), при все привлекателното звучене, рядко е било толкова важнен елемент в лентовата фотография, в огромен процент от случаите.

При зададени параметри на филмовата лента, резкият обектив е радост, но не е толкова задължителен предвид възможностите на 35 милиметровата лента в полеви условия (разбирай - без стативи, блокаж на огледало и бабешко баене), и използваните увеличения.


В наши дни е малко наопаки. Голяма част от различните видове аберации и изкривявания могат да се коригират относително лесно по електронен път, но повече рязкост не може да навреди, особено при настоящата мода на "пиксел човъркане" от която никой, включително и моя милост, не може да се оттърве.


Конкретно при м43 обективите, следните общи положения:

- Простите геометрични изкривявания се коригират сравнително лесно по електронен път, но трудно оптически.

- Стандартните два вида геометрични изкривявания са т. нар изкривяване "на бъчва" (barrel distortion), при което правите линии се кривят като дъгите на бъчва, и обратното - изкривяването "на игленик" (в директен превод от английското pincushion distortion), което на български бих нарекъл "На пясъчен часовник", предвид формата на правите линии.

- Оптическото коригиране "До дупка" на всички видове геометрични аберации е трудоемко и "лещоемко", до колкото изисква по-големи (а в някои случаи - и повече на брой) лещи най-отпред на обектива. Това прави обектива по-голям.

- Това коригиране, когато се доведе до максимум, често само по себе си причинява т. нар изкривяване "На мустак" (mustache distortion), при което правите лини в общи линии се кривят вече не на правилна дъга, а сложно вълнообразно. Това вече е кошмар за автоматично коригиране и по оптически, и по електронен път.

Водят до следното решение:

- Оставяме обектива не съвсем коригиран оптически що се отнася до геометричните изкривявания, позволявайки му да генерира лесно повторяемо, лесно за коригиране по електронен път геометрично изкривяване, и коригираме въпросното по електронен път, при електронната обработка на изображението в процесора на апарата.

Този прийом е широко разпространен при по-малките апарати.

Недостатъка му обаче, като се абстрахираме от момента "Е тия па що не са ми коригирали обектива ?!?" е че тези корекции отнемат мъъъничко от качеството на снимката.

Решението е да се направи обектива възможно най-рязък (уффф, ОСТЪР ) оптически, ако ще да дава прави линии криви като на Чингиз Хан краката. Този излишък на рязкост позволява да компенсираме за изгубената при корекцията рязкост, и крайния резултат остава добър.

Съответно повечето м43 обективи наблягат в огромна степен на рязкостта, която им дава мегдан да си правят после корекциите по електронен път. Подобни са примерно двата нови обектива на Панасоник (12-35мм 2.8 и 35-100мм 2.8 )които са върхови обективи, дават отлични резултати, но ако можеха да се прикрепят на "глупав" апарат който не прави корекции - щяха да дадат резултат като крачетата на пияна балерина изнемогващо спринтираща към тоалетната.

Тук вече идват дребните разлики:

- Естествено, и при двете марки jpeg файловете от апарата излизат коригирани.

- Панасоник коригира по електронен път и геометричните изкривявания, и хроматичните аберации.

- Олимпус коригира само изкривяванията, корекцията на хроматичните аберации е класическа чрез правилна оптическа конструкция.

- Панасоник записва корекциите директно в raw файла.

- Олимпус записва корекциите като мета-таг добавка към raw файла.



Съответно, ако ползваме програма която не разпознава специфично олимпусовите raw файлове (например Picasa) - можем да видим оригиналната некоригирана грозотия в цялото и великолепие.

Това разбира се не е особено интересно, освен с това че оригиналното изображение в raw файла винаги е малко по-широкоъгълно от крайния "официален" резултат. Което е интересно ако си играем с широкоъглови обективи.

Преди да заклеймим това "евтино" решение:

- Допуснатите "по желание" оптически грешки си остават минимални. Не е като да са направили боклук, който после да коригират по електронен път. Разликите са от порядъка на някакви проценти. Примерно отклонение 3.5% вместо стандартния за оптически коригиран обектив 1%.

- И другите големи марки вече коригират хроматичните аберации по електронен път.

- Обективите от 4/3 системата са оптически коригирани и не се нуждаят от корекция по електронен път. За това са и по-големи.


Програмите:

- Програмите на производителите (логично) работят със зададени от производителя данни какво да коригират.

- Различните програми на Адоби (фотошоп, лайтрум и компания) работят с данни от производителя.

- Capture One (на фирмата Phase One) работи с информация от производителя.

- DxO Labs работят със собствена информация, която генерират с многократни анализи на повечето обективи на пазара (за всички марки), пускайки за смъкване "модули" с данните за различни марки и модели обективи. Това позволява корекцията на "вродени" дефекти при някои марки и модели обективи които производителя не е домислил.

- Всяка от последните три разполага и с ръчна настройка за геометрични корекции. Не съм 100% сигурен за DxO Labs. Така или иначе там е висш пилотаж и не пипам.

[damon]

От: Забавления с PEN (и прочее m43)

Тюх да се таковам... Като съм ти пращал апарата съм ти пратил тоя дето прави хубавите снимки, а мислех да ти пратя другия

То това не е от апарата - от фотографа е! Или по-скоро от обектива...

А за изкривяването в обективите и постпроцеса има доста спорове. Според мен щом има технологията за това - няма нищо лошо да се прави. Не виждам никакъв смисъл в по-скъпите обективи, като част от техните качества могат да се направят с електроника. Иначе аз съм си играл с настройките на Lightroom за корекция на изкривяванията, и съм "изправял" дори и fisheye изображение. И сега като имам Panasonic, предпочитам да слагам Lumix обективите на него, точно заради правилните корекции.

По-интересното тук е с арт страната на фотографията и как техниката се използва там. И как разбиранията са се менели с времето. Ето за пример вземаме "плиткия" фокус и винетирането. Това са дефекти на обективите и преди години фотографите са се стремели към обратното. Винетирането все още се води за дефект, макар доста хора умишлено да го усилват, използвайки го за изразно средство. Същото е с малки DOF при т.нар. портретни обективи. Например преди години Бресон не е искал да снима цветно щото е трябвало да ползва светлосилни обективи, които са водели до много по-плитък фокус - и според него - смотани композиции и оттам смотани снимки.

Сега, обаче ние припадаме по обективи с бленди 1.8, 1.4, че даже и 0.95 радвайки се на т.нар. "боке", което е само един дефект на обектива, но пък новите обективи дори имат нарочни системи за правене на това "боке" още "по-мазно". В крайна сметка - прави се това, което се търси. Самия аз съм се улавял да правя нарочни размазвания, които правят една посредствена снимка да изглежда "по-професионално". И тя наистина изглежда така в ръцете на незапознатия.

И ако тръгнем от това, кое е дефект и трябва да бъде коригирано, може да стигнем до още по-интересни неща - наскоро ходих на изложба правена с ломо апарати, или пък производството на ломо обективи, използването на lensbaby оптика и т.н. Изглежда, че какво е качество, какво е дефект и прочее във фотографията като изкуство зависи от фотографа и от зрителите. Същата дискусия може да се води и за "твърди", "зуум" и свръхширогоъгълни обективи...

Лично за мен има една конфигурация, която не може да бъде мръдната от нищо в класацията ми за предпочитана техника. Което не означава, че за някой друг моето разбиране няма да е чиста глупост. Това е: фотоапарат, обектив еквивалент 35мм (твърд, 17-20мм на 4/3 тяло), затворена бленда за добър фокус в целия кадър. Това е най-близко до човешкото зрение - всичко останало е вече "изкривяване".

[damon]

От: Забавления с PEN (и прочее m43)

Lumix G3
ISO: 160
Exposure: 1/125 sec
Aperture: 1.8
Focal Length: 45mm - M.Zuiko 45/1.8



Model: Lumix G3
ISO: 160
Exposure: 1/640 sec
Aperture: 1.8
Focal Length: 45mm

[Веско]

От: Забавления с PEN (и прочее m43)

Мммм, модела си го бива!

[damon]

От: Забавления с PEN (и прочее m43)

Model: Lumix G3
ISO: 160
Exposure: 1/400 sec
Aperture: 4.5
Focal Length: 20mm

[коко келеша]

От: Забавления с PEN (и прочее m43)

Брех, тоз пасаж много на мода тия дни . За 24 часа вече трета снимка от това място ми попада пред очите. Иначе като изключим негърчето от предния план.

[Nik Nikolov]

От: Забавления с PEN (и прочее m43)

Много хубави снимки прави OM-D на Олимпус.
Номер 1 са, без спор.

[Goblin]

От: Забавления с PEN (и прочее m43)

Много хубави снимки прави OM-D на Олимпус.
Номер 1 са, без спор.

Адаш, адаша горните ги е снимал с ето това. Дадеш ли му OM-D ще се свивам в зародишна поза всеки път като пусне снимка тук

[damon]

От: Забавления с PEN (и прочее m43)

Брех, тоз пасаж много на мода тия дни . За 24 часа вече трета снимка от това място ми попада пред очите. Иначе като изключим негърчето от предния план.

Не съм виждал снимки от там. По принцип не обичам да повтарям някой друг, още повече в тоя "уличния" жанр. А човека на снимката съм го чакал, поне за мен е важен. Без него става съвсем друга снимка...

Адаш, адаша горните ги е снимал с ето това. Дадеш ли му OM-D ще се свивам в зародишна поза всеки път като пусне снимка тук

Да ти кажа не мисля, че с ОМ-Д ще снимам много по-добре. А конкретно пък тая снимка - вертикално обърнат апарат на нивото на кръста, даже не знам как ще стане с ОМ-Д. Доколкото знам неговия дисплея не се върти навсякъде. Между другото точно заради тоя дисплей в момента това ми е основния апарат - съвсем лесно се снима като си го въртиш навсякъде и си избираш с пръстче фокуса.

[n960]

От: Забавления с PEN (и прочее m43)

Плахи първи опити с Оли E-PL5