Tweet
Ето какво измисли болния ми мозък по отношение на законтрянето на едното ухо на щангата. различните детайли са в различни цветове:
Зеленото е самата щанга. Накрайника влиза на резба в неа. В края и е направен конус, и е резната на 3 през 120 градуса. Там е нанизана конусна втулка (червено), с резба върху себе си. Отгоре е гайката(жълто), която е с 2 вида еднопосочни резби - на конусната втулка със стъпка 2.0мм а на самата щанга - с 2.5мм. Така от разликите в резбите се получава дърпане на конуса само с по 0.5мм за всеки оборот на гайката - нещо като 3 челюстен патронник, но и с резба.
Щангата е с полиуретанови тампони в ушите, поради коетопри хода и нагоре-надолу на задния мост освен другите действащи сили, поне до колкото си го представям, има и сили, които се стремят да завъртят ущите едно спрямо друго, затова и мислих такива сложнотии за законтряне, още повече че подочух за някои случаи са заморазвиване на гайката, когато е реализирано класическо законтрябе между гайка, навита на шпилката на ухото и самата щанга.
В другия и край е същото ухо, но то само се навива и заварява.
С това законтряне няма да има пряк контакт между гайката и шпилката на ухото, което ще изключи саморазвиване. Малката разликова стъпка между двете разби на гайката също до някъде допринася за това. Така при критични случаи, ухото може и леко да се завърти спрямо щангата, но това няма да доведе нито до разхлабване на нещо, нито до саморазвиване. Просто леко ще мръдне, но ще си остане затегнато.
Какво мислите по въпроса? Струва ли си чак такава заигравка?
Зеленото е самата щанга. Накрайника влиза на резба в неа. В края и е направен конус, и е резната на 3 през 120 градуса. Там е нанизана конусна втулка (червено), с резба върху себе си. Отгоре е гайката(жълто), която е с 2 вида еднопосочни резби - на конусната втулка със стъпка 2.0мм а на самата щанга - с 2.5мм. Така от разликите в резбите се получава дърпане на конуса само с по 0.5мм за всеки оборот на гайката - нещо като 3 челюстен патронник, но и с резба.
Щангата е с полиуретанови тампони в ушите, поради коетопри хода и нагоре-надолу на задния мост освен другите действащи сили, поне до колкото си го представям, има и сили, които се стремят да завъртят ущите едно спрямо друго, затова и мислих такива сложнотии за законтряне, още повече че подочух за някои случаи са заморазвиване на гайката, когато е реализирано класическо законтрябе между гайка, навита на шпилката на ухото и самата щанга.
В другия и край е същото ухо, но то само се навива и заварява.
С това законтряне няма да има пряк контакт между гайката и шпилката на ухото, което ще изключи саморазвиване. Малката разликова стъпка между двете разби на гайката също до някъде допринася за това. Така при критични случаи, ухото може и леко да се завърти спрямо щангата, но това няма да доведе нито до разхлабване на нещо, нито до саморазвиване. Просто леко ще мръдне, но ще си остане затегнато.
Какво мислите по въпроса? Струва ли си чак такава заигравка?
Прикачени файлове
Коментар