Tweet
От: Първите НОВИ горски машини в България
Отговора е едновременно прост и сложен:
Простия е: има смисъл, ако се добива индустриална дървесина. Тя е с по-висока цена. В България има много малко такива гори - основно по Малко Търново и Силистренско, доколкото съм чувала.
Ние сме основен износител на дървесина за огрев - такава ни е гората.
За добив на цеулозна и огревна дървесина - по думите на фирмата, работеща с гореспоменатия Ферди, излиза 20-тина%-та по-скъпо с него, отколкото с човешка сила (и то с не толкова опитен оператор), НО:
- не се занимаваш с 20-30-40-50 циганина, които те изнудват, стачкуват и не работят;
- сам си планираш времето, не се съобразяваш с човешкия фактор
- работиш при зимни условия
- в пъти по-безопасно
- техниката е надеждна и не висиш под нея през няколко часа
- компетентен и високопроходим сервиз в България конкретно за John Deere - сервизните техници са обучени, при необходимост се внася акъл от Финландия / Австрия / Германия.
Има и още едно АКО: ако си плащаш на работниците по законоустановения ред - с всичките данъци, може би ще излезе и по - скъпо ръчния труд. И докато имаме евтина тъмнозелена работна ръка, няма да излизат много сметките на механизирания дърводобив.
Машините имат живот около 20 - 30 000 моточаса, като за този период "харчиш" 2 глави - това е наистина много много работа. Ако внесеш втора употреба за около 3 години (ако имаш подсигурена работа) можеш да го избиеш. За новата техника - около 5 (консумира по-малко средства за поддръжка). Това обаче при работа на смени и целогодишно.
Конкретно себестойността на добит кубик с харвесътра е 30 - 35 лв/м3 в разнородни местности.
Нови машините са около 1 - 1,5 милиона лв (Harv+Fwd). Втора употреба и двете машини на около 15 000 моточаса са към 240 - 260 000 лв.
Проблема при нашите силно пресечени местности не е в самите местности (в Австрия е много по-криво) - а в достъпа до тях - за да успееш да извозиш добитата дървесина. Другия голям проблем е несигурността в планирането, невъзможността да осигуриш дългосрочно работа. Търговете, които пускат регионалните горски предприятия са за малки обеми, за 1 година - повечето компании нямат смелостта да инвестират в техника, въпреки че много им се иска.
Джарта, свършиха ми дребните - иначе с удоволствие, знам, че ще го гледаш като писано яйце
Отговора е едновременно прост и сложен:
Простия е: има смисъл, ако се добива индустриална дървесина. Тя е с по-висока цена. В България има много малко такива гори - основно по Малко Търново и Силистренско, доколкото съм чувала.
Ние сме основен износител на дървесина за огрев - такава ни е гората.
За добив на цеулозна и огревна дървесина - по думите на фирмата, работеща с гореспоменатия Ферди, излиза 20-тина%-та по-скъпо с него, отколкото с човешка сила (и то с не толкова опитен оператор), НО:
- не се занимаваш с 20-30-40-50 циганина, които те изнудват, стачкуват и не работят;
- сам си планираш времето, не се съобразяваш с човешкия фактор
- работиш при зимни условия
- в пъти по-безопасно
- техниката е надеждна и не висиш под нея през няколко часа
- компетентен и високопроходим сервиз в България конкретно за John Deere - сервизните техници са обучени, при необходимост се внася акъл от Финландия / Австрия / Германия.
Има и още едно АКО: ако си плащаш на работниците по законоустановения ред - с всичките данъци, може би ще излезе и по - скъпо ръчния труд. И докато имаме евтина тъмнозелена работна ръка, няма да излизат много сметките на механизирания дърводобив.
Машините имат живот около 20 - 30 000 моточаса, като за този период "харчиш" 2 глави - това е наистина много много работа. Ако внесеш втора употреба за около 3 години (ако имаш подсигурена работа) можеш да го избиеш. За новата техника - около 5 (консумира по-малко средства за поддръжка). Това обаче при работа на смени и целогодишно.
Конкретно себестойността на добит кубик с харвесътра е 30 - 35 лв/м3 в разнородни местности.
Нови машините са около 1 - 1,5 милиона лв (Harv+Fwd). Втора употреба и двете машини на около 15 000 моточаса са към 240 - 260 000 лв.
Проблема при нашите силно пресечени местности не е в самите местности (в Австрия е много по-криво) - а в достъпа до тях - за да успееш да извозиш добитата дървесина. Другия голям проблем е несигурността в планирането, невъзможността да осигуриш дългосрочно работа. Търговете, които пускат регионалните горски предприятия са за малки обеми, за 1 година - повечето компании нямат смелостта да инвестират в техника, въпреки че много им се иска.
Джарта, свършиха ми дребните - иначе с удоволствие, знам, че ще го гледаш като писано яйце
Коментар