"АТИНА 2009" 28-29 НОЕМВРИ 2009

[ТОДОР ХРИСТОВ]

До: "АТИНА 2009" 28-29 НОЕМВРИ 2009

Времето беше разкошно, малко вятър, много слънце и 20-25 градуса и много прах...толкова прах не бяхме яли за цяла година в България
Тръгнахме преди Иво, за да можем да му казваме ако има някакви уловки по трасето и пътната книга...
В първата си част трасето беше много приятно и скоростно, горски и полски пътища с оврази и коловози и трудна навигация.
Стигнахме до интересно стрелбище с много танкове и бронетранспортьори, оказа се, че там ще има атракция при преминаването на джиповете и операторите бяха се заредили...



От това ВИДЕО с хелмет камерата ще придобиете представа...изключете си звука, че вятъра се чува кофти...не съм ги обработвал още...
Стигнахме до края на първия SS и с изненада забелязахме, че няма никой Решихме да се снимаме за доказателство...



Оказа се, че няма да има на повечето места хора, защото има електронни датчици, които отчитат преминаването ти и старта в следващия етап...европейска работа, ама кой да ни каже
С Петър се кефихме максимално на гледките, изключително живописни места, широки макадамови пътища и китни селца, изкачвахме се до върха на планините и после слизахме до морето...



Притеснението ни обаче дойде в началото на SS2...не отговаряха картинките за старт на етапа, нямаше сигнал и след като се повъртяхме и снимахме до табелата, решихме да ползваме жокер "Помощ от приятел"



Включихме сателитния телефон и ...стана чудо
За пръв път го използвахме и се свързахме с организатора, който ни обясни, че трябва да влезем в коритото на суха река
Огромни камъни, никакъв път и грешка в роудбука 1 км.
Намерихме вярната посока и веднага започнахме да звъним на Иво и асистенцията.
Успяхме да се свържем и да му кажем и спокойно продължихме.
На това място засякох и разхода на машината...с един резервоар изминах 140 километра.
Петър нямаше грижи, защото беше успял да си монтира допълнителния резервоар.
В края на този SS започна да се здрачава и на върха на един хълм с много серпентини чухме приближаването на джип със страшно тракане на ламарина...
В далечината не успяхме да го различим, но по звука ни заприлича на Иво и се притеснихме...
Оказа се, че е руснака, който беше "разсъндъчил" колата след като Иво го е изпреварил
Иво обаче се увлякъл по хубавите гледки и се загубил и в края на етапа първи дойде Гадашин

[ТОДОР ХРИСТОВ]

До: "АТИНА 2009" 28-29 НОЕМВРИ 2009

Решихме да тръгнем след руснака, до Арахова оставаха около 50-60 километра и там щяха да ни чакат нашите.
И тук стана драмата...АТВ-то на Петър загуби токовете на светлините и навигацията (холдер и трипмастер), а нощта вече се спускаше
Опитахме се да намерим проблема, но не успяхме и веднага звъннахме на асистенцията да мислят решения и варианти.
Аз подкарах АТВ-то на Петър, а той взе моето, че се оправяше по-добре с навигацията.
Карах на 10 метра след него, за да гледам как се мята машината, за да се ориентирам в релефа на пътя...толкова прах не съм ял за цял живот...
Беше страшно и рисково това което правихме, но в този момент никой не мислеше да се отказваме.
Не намалявахме темпото (въпреки тъмнината), за да не ни застигне и отнесе някой джип от състезателните зад нас...
Бяхме се подготвили психически така да изминем километрите до Арахова...около 50-60 км.
Тук обаче много ни помогна гръцкия фен Исак... беше вкарал нашите момчета в трасето, доста преди Арахова и така ни намериха на 20-я километър.
На това място миналата година бях пресрещнал Близнаците...
Омбре намери проблема и след около 20 мин. бяхме готови, малко след нас дойде и Иво, без проблеми към този момент и поехме към края на етапа.
Изненадите обаче не свършваха...колкото по-късно ставаше, толкова по-трудно беше трасето.
Помислихме си, че така ще е само този етап, но уви...заблуждавали сме се
В Арахова ни чакаха нашите, казаха ни за подкрепата от България и че много хора са съпричастни и ни гледат live в интернет.
Още веднъж благодаря на всички, които ни подкрепиха, това ни стимулира много
Арахова е архитектурен резерват високо в планината, с тесни улички, запазена старинна атмосфера и много хора почиващи в този курорт.
Организаторите бяха осигурили закуски и течности преди следващия старт, провериха ни сателитните машинки и поехме към оставащите 130 километра до почивката в 12 часа на 430-я километър от старта...
Етапа се оказа почти като в България...планина, гори, коловози, кал, локви, трудна навигация и изобщо...българско оффроуд състезание за джипове от миналото
Оплескахме се като прасета, но пристигнахме на сервизна зона
Организатори, съдии и публика ни аплодираха бурно при пристигането ни...не очакваха да се справим даже и с първите 12 часа
Изненадахме ги разбира се...а преди нас бяха дошли само десетина джипа
При Иво всичко беше наред, беше ядосал много братушката и се движеше с първо време за момента...

По-късно следва продължение...

[nasko76]

До: "АТИНА 2009" 28-29 НОЕМВРИ 2009

Браво момчета страшни сте.

[Кольо]

До: "АТИНА 2009" 28-29 НОЕМВРИ 2009

Изчетох го на един дъх!
Давай още

БЪЛГАРИ ЮНАЦИ!!!

[prado]

До: "АТИНА 2009" 28-29 НОЕМВРИ 2009

Супер е репортажа. Евала за куража.

[mbenz]

До: "АТИНА 2009" 28-29 НОЕМВРИ 2009

Няма какво повече да кажа,освен да Ви пожелая дълги години здраве,и възможности да участвате във все повече,и по-престижни състезания!

[ТОДОР ХРИСТОВ]

До: "АТИНА 2009" 28-29 НОЕМВРИ 2009

И така...стигнахме до сервизната зона към 12 часа вечерта...почти по график
Масажистката веднага се захвана с ръцете на Петър, че старите му травми се обаждаха, а аз наблегнах на кафетата...
Ципа на якето ми беше запецнал и влизаше вятър във врата ми, което доведе до схващане на раменете и врата ми.
Петя ни намаза с нещо сгряващо и болкоуспокояващо и се заехме да навиваме рулото на роудбука за втората част.
Километрите бяха много, точките много и не се събираше в холдера на един път.
По машините нямахме грижи, освен калта по уредите и очилата.
При Иво нещата също бяха наред, беше в добра кондиция и доволен от трасето.
Пожелахме му да се пази и той тръгна преди нас на десетина минути разлика.
Втората част на трасето беше на остров Евея, вкараха ни в една кална локва...по-скоро тресавище,
където доста от джиповете се поизмъчиха
Преминахме по моста и влязохме в планините на острова....
Голям кошмар...камъни, пътечки, сухи реки, малко гора, пак скали, пак камъни и мноооооого пропасти...нямаха дъно
С Петър намалихме темпото...беше много опасно и не си струваше риска.
Тук срещнахме отново руснака...при една грешка в роудбука от 350 метра. Беше решил да се връща, изтървал един завой и се забил между дърветата.
Нямаше лебедка и се мъчеше да извади джипа с хайджака и точно след този етап не му издържаха нервите,
щото Иво беше го отнесъл с над 20 мин.
Разправяше, че организаторите го прецакали, че на Иво колата е специална и има минимум 100 евра инвестиции и не са му казали нарочно какво острие е Иво
Видяхме се с Иво на старта на SS7 на бензиносанцията...имаше кафе и сладки от Организаторите,
пуших една цигарка, говорихме си щуротии и влязохме в етапа...най-гадния, най-тежкия, най-дългия... и фаталния за Иво
За нас това бе най-голямото изпитание...умората вече затваряше клепачите, терена ставаше все по-тежък, а километрите бяха 83
Точно когато свършиха гадостите и му се виждаше края стигнахме Иво...сърцето ни се сви като видяхме колата...





От умората може би или от слънцето, което го заслепява Иво не вижда този елементарен овраг,
натиска спирачка и колелото се удря блокирано в ръба...резултата е видим...и плачевен



Петър тръгна за шарнир и да доведе асистенцията,
аз останах малко при тях и се чудех защо съдбата не се смили над усилията му...оставаха 6 км. и 400 метра до финала !
Исак доведе момчетата, поправиха колата, Иво финишира, но не успя да влезе в 24-те часа и да грабне победата...

[ТОДОР ХРИСТОВ]

До: "АТИНА 2009" 28-29 НОЕМВРИ 2009

Намерих две снимки от обърнатите в трасето...една част от тях





Този Ровър остана до понеделник, за да го извадят с кран...нямаше как иначе на това тясно място,
от едната страна скали, от другата пропаст, а пътя е широк около 2.5 метра

[draev]

До: "АТИНА 2009" 28-29 НОЕМВРИ 2009

Моля,г-н Христов,обяви класирането.
Специални поздрави за целия екип!

[ТОДОР ХРИСТОВ]

До: "АТИНА 2009" 28-29 НОЕМВРИ 2009

Моля,г-н Христов,обяви класирането.
Специални поздрави за целия екип!

Драев, това да не ти е българско състезание с печени организатори...
Няма още официално класиране, по ред причини...
За първи път въведоха времеизмерване с електронни датчици (на принципа на транспондера) и за първи път следят за трак и превишена скорост чрез сателитните машинки.
Фирмата, която се зае с тая задача така се е оплела, че не виждам кога ще стане работата
За съжаление в класа в който кара Иво има само един финиширал в редовното време и там няма изненади, които да очакваме...
За другите класове ще го метна тук щом се появи...

[ДИМИТЪР ХРИСТОВ]

До: "АТИНА 2009" 28-29 НОЕМВРИ 2009

И още за подвига на нашите момчета


Българите пожънаха успехи в 24 часа на Атина
SpeedPress
Галерия Българи със световен рекорд в ”24 часа на Атина” Auto.dir.bg - 01 Декември 2009, 10:29
Българските екипажи в едно от най-тежките оф-роуд състезания "24 часа на Атина" - 1000 км, се представиха отлично.
Надпреварата стартира в центъра на Пирея, премина през континенталната част на Гърция, през областите Атика и Виотия през остров Евея и финишира отново в Пирея. Всички участници бяха наблюдавани чрез сателитна система iTrack, с цел безопасност и достоверност на резултатите.

При 4х4 автомобилите България бе представена от екипажа Ивайло Върбанов/Пламен Кацарски с Mitsubishi Pajero 3.5. Върбанов започна отлично състезанието и водеше убедително, като в няколко етапа задминаваше руснака. След петия специален етап, на 15-ия час, Гадашин не издържа на атаките на Върбанов и изнервен напусна състезанието. Иво Върбанов водеше убедително, но 6 км преди финала технически проблем го забави и финишира втори след гърка Димитрис Христу също с Mitsubishi Pajero 3.5.

Вижте снимки

Със специалното разрешение на организаторите, двама български пилоти с АТВ бяха поканени да поставят световен рекорд по продължителна езда на четириколка. Тодор Христов и Петър Ценков стартираха заедно с джиповете и изминаха 1000 километра за 24 часа. Около 19 часа след старта те имаха проблеми с тока на навигацията и светлините на АТВ-то, а Христов управлява машината "на сляпо" в оставащите 20 км до сервизна зона.

Инфарктни се оказаха също така последните четири часа и 80-километровият специален етап през скалистите планини на остров Евея с много пропасти и тесни пътеки. След успешния финал и вече поставения световен рекорд, Христов и Ценков получиха специалните поздравления от организаторите и респекта на всички участници.

През този уикенд новите световни рекордьори ще атакуват и призовите места в гръцкия оф-роуд шампионат, като ги очаква още едно състезание и нови 500 км.

До финала на състезанието достигнаха само 34 участници, 4 джипа се преобърнаха в деретата, 10 напуснаха поради преумора на екипажите, а останалите получиха технически проблеми по трасето

[izo4x4]

До: "АТИНА 2009" 28-29 НОЕМВРИ 2009

Драев, това да не ти е българско състезание с печени организатори...
Няма още официално класиране, по ред причини...
За първи път въведоха времеизмерване с електронни датчици (на принципа на транспондера) и за първи път следят за трак и превишена скорост чрез сателитните машинки.
Фирмата, която се зае с тая задача така се е оплела, че не виждам кога ще стане работата
За съжаление в класа в който кара Иво има само един финиширал в редовното време и там няма изненади, които да очакваме...
За другите класове ще го метна тук щом се появи...

Така се бяха оплели и на Баха Саксония! Високите технологии не прощават!
Христов сипи още, че тамън загрях с четенето!

[ТОДОР ХРИСТОВ]

До: "АТИНА 2009" 28-29 НОЕМВРИ 2009

Още малко снимки от участниците в трасето...снимките са направени от Андрей, асистенцията.
Това са девоките, които участват в почти всички състезания в Гърция...този път не финишираха, но изкараха 12 часа





Този автомобил участва миналата година, а този път беше бърза асистениция на 5 други екипажа !
Това е отбора на Eglezopulos, най-големия вносител на оффроуд гуми в Гърция и спонсор на състезанието !



Много важен момент за това състезание е добрата подготовка и адекватната асистенция !
При нас нещата с асистенцията се получиха от само себе си с включването на Исак, а Омбре, Андрей и Петя имаха доста опит от досегашни участия.



Много важен момент е и хранителния режим... За тези дълги преходи стомаха ти трябва да лек, а в същото време да си сит и да имаш енергия !
Имахме нужда и от течности, организма се обезводнява с шеметна скорост. Въпроса с яденето го решихме, 20 часа преди старта спряхме с поемането на храни и минахме само на десертчета, мед с орехи, сусам и фрапе
В camel bag-а бяхме си напълнили вода с аспирин и витамини, а в чантите много студен чай и още вода !
Системата ни се оказа успешна и аз лично изкарах с около 2 литра вода, 2 редбула, три кафета и един студен чай.
Петър ще ви разкаже още по-подробно за подготовката и за машините, той е по-стриктния от двамата



Без малко да забравя ръцете...много важна част...трябват поне два комплекта
Задължително с лепенки на ръцете ! Два пъти ги сменяхме и въпреки всичко ръцете се нараняват и излизат пришки...

[Ивайло Върбанов]

До: "АТИНА 2009" 28-29 НОЕМВРИ 2009

Здравейте.

Вече съм пред компютър и мога да пиша за състезанието.

Ще започна от откриването на площада в събота. Около 9 часа се наредихме на опашката за преминаване на технически преглед. Сложиха ни един куп джаджи по предното стъкло и зачакахме за официалния старт. Точно в 12 стартира руснака. Колата му беше гръцко Митсубиши 3,5. Имах възможност да я огледам. Общо взето нищо особено, 8 амортисьора с раширители, свалена ниско за стабилност по бързия Гръцки макадам. Втори стартираше местния рали шампион с Митсубиши L200 подготвено от-до за рали рейд състезания. Трети стартирах аз, а четвърти беше и единствения завършил също с Митсубиши 3,5. Колата му беше подготвена по подобие на руснака - чиста рали бегачка. 8 броя амортисьори Профлекс и настройки за бързо каране. Пети беше белия Ровър от снимките по горе.

Придвижих ме се по асфалт 80 км. до истинския старт на състезанието, където беше разположен и сервиза, и щаба на състезанието. След старта от сервизната зона преминахме лиазон 2, около 20км до старта на SS1. Тук дойде и първата изненада за мен. На старта седеше само една табела. Никой не записваше времето за преминаване на лиазона и старта на специалния етап. Питах един от организаторите и той ми обясни,че сами си засичаме времето за преминаване на лиазона и стартираме през табелата, като транспондера отчита преминаването.

За тези които не знаят - лиазон - етап който се преминава за точно време всяко предварение или закъснение са наказва.
SS - състезателен етап, кара се за най-добро време.

SS1 - Наредихме се преди табелата по реда по който бяхме стартирали и зачакахме. Първи стартира руснака и след него всички през една минута. Малко преди края на етапа го настигнах и на един десен завой успях да го изпреваря, като финиширахме заедно, L200 на гръка беше изчезнало, а следващите две коли се забавиха с около 3-5 минути. Тук поведох състезанието, предстоеше лиазон до ss2 и ss3.

Лиазон 3 - Кратко преминаване по асфалт след което започна само офроуд . Тук изведнъж настигнах и изпреварих L200, явно се беше объркал и беше минал напряко. Заедно стигнахме до старта на SS2.
Имах 40 минути изчакване до старта на ss2 и отидох на около 20км да заредя. Върнах се и видях, че на старта седи само Ровера и чака да му дойде времето което означава, преките конкуренти са с огромно наказание.

SS2 и SS3 - Нямаше за къде да бързаме трябваше да пазим колата и да поддържаме прилично темпо. Най големия проблем за нас беше роад бука с разлики от 200 до над 400 метра и една грешка от 3 км преди финала на ss3. Вече бяхме на фарове и навигацията беше ужасно трудна. Видяхме се с Омбре и Андро малко преди финала и разбрахме че въпреки проблемите сме се движили доста добре. Продължахме към Арахова влизайки в лиазон 4 или 5 вече не помня.
Там заредихме и се наредихме на старта на ss4.

SS4 - Вече сме на фарове от няколко часа, умората започна да се усеща. Тук бяхме с Тодор и Пепи, които стартираха заедно с нас. Учудиха ме колко яко карат след почти 10 часа каране. Покарахме заедно след което аз дръпнах напред преследвайки първото време в етапа. Това беше последния специален етап преди почивката. Поддържахме добро темпо и стигнахме на сервизната зона настигайки руснака и бялото паджеро. Поредния спечелен етап. L200 се беше отказал.

Почивката от 1 час след 12 часа каране ни дойде много добре. Знаехме че състезанието сега започва. Прахта в колата беше два пръста и едвам дишахме, а очите ни сълзяха. Умората ни натискаше все повече. Бяхме се схванали на спортните седалки. Специално сложеното гърне се беше откъснало и колата бучеше страхотно. Предстояха 12 часа до финала.

[Ивайло Върбанов]

До: "АТИНА 2009" 28-29 НОЕМВРИ 2009

До сервиза се движихме около коринтския залив като терена беше перфектен за рали рейд, много обратни завой, бързи участъци, преминаване над огромни пропасти и невероятни гледки.

На сервиза Омбре и Андро бързо прегледаха колата и я подготвиха за старта на втората част, всички бяхме усмихнати - вече ние бяхме звездите в състезанието. В руския лагер настроението беше минорно, като руснака беше готов да се откаже още там. Сърдеше се на всички гърци, макар че го подкрепяха 4 автомобила в трасето и един на асфалта и благодарение на тях стигна до сервизната зона. Тук направиха и неутрализалия (всички ни събраха и отново стартирахме през една минута). Придвижих ме се до остров Евия по асфалт. Цялата втора част на ралито щеше да бъде на този красив остров.

SS5 и SS6 - Отново бяхме броня в броня и имах визуален контрол върху развитието на състезанието. Тук започна и истинската битка, повече за доказване на личности отколкото за победа в състезанието. Трите коли - Руснака, бялото Паджеро и аз, бързо се събрахме на разтояние от няколко метра. Първи беше руснака, след него гръка и трети аз. Така бяхме стартирали. Прахта беше ужасна и ми се наложи да загася всички фарова за да мога да карам. Единственето което виждах бяха светлините на колата пред мен. След няколко километра в прахоляка успях да ги задмина и поведох, като бързо си осигурих малка преднина. Така стигнахме до асфалта, където поради грешка в пътната книга се объркахме и изостанахме. Постепенно отново настигнахме другите коли и след множесвто изпреварвания в прахоляка поведохме колоната. Отново бяхме първа кола и до финала на етапа оставаха 20 км. Бяхме карали без да спираме около 4 часа. В този етап се отказа руснака, а ровъра падна в дупка и остана там. Гръка се движеше малко зад мен. В този момент скъсах спирачен маркуч и останах без спирачки, но въпреки това стигнах до финала заедно с бялото паджеро. Тук се отрмонтирахме, като около 15 коли ни задминаха и продължиха към финала. Оставаха ни един супер тежък лиазон от 80 км., който беше чист състезателен етап поради краткото време за преминаване и ss7 80км. - последния и финал на състезанието.
Тук също заредихме и пихме кафе с Тодор и Пепи. Всички ги гледаха като извънземни. Все пак карахме 18 часа почти без почивка.

Последния Лиазон - Тежко трасе, кал, урви, камъни. Карахме на ръба на възможностите си и на колата. Краткото време за преминаване ни караше да натискаме до край. Заради ремонта бяхме изостанали много и единствената ни цел беше да настигнем и задминем всички. Гърците не ни пускаха и се налагаше да правим много рисковани минавания покрай една или две коли. До края на етапа отново бяхме първи, като имахме преднина пред бялото паджеро и най-добрите в другия клас. Беше 7 сутринта слънцето ни убиваше. Преминаването от сянка на слънце криеше огромни рискове. Колкото и да чистихме прозореца отвътре, прахта от която не се виждаха уредите, се лепеше веднага и буквално като светне слънцето оставахме с нула видимост. Пътя се виеше над пропасти от по 400 метра над морето. Успяхме да влезнем във времето. Предстоеше ss7.