До: "АТИНА 2009" 28-29 НОЕМВРИ 2009
Времето беше разкошно, малко вятър, много слънце и 20-25 градуса и много прах...толкова прах не бяхме яли за цяла година в България
Тръгнахме преди Иво, за да можем да му казваме ако има някакви уловки по трасето и пътната книга...
В първата си част трасето беше много приятно и скоростно, горски и полски пътища с оврази и коловози и трудна навигация.
Стигнахме до интересно стрелбище с много танкове и бронетранспортьори, оказа се, че там ще има атракция при преминаването на джиповете и операторите бяха се заредили...

От това ВИДЕО с хелмет камерата ще придобиете представа...изключете си звука, че вятъра се чува кофти...не съм ги обработвал още...
Стигнахме до края на първия SS и с изненада забелязахме, че няма никой
Решихме да се снимаме за доказателство... 

Оказа се, че няма да има на повечето места хора, защото има електронни датчици, които отчитат преминаването ти и старта в следващия етап...европейска работа, ама кой да ни каже
С Петър се кефихме максимално на гледките, изключително живописни места, широки макадамови пътища и китни селца, изкачвахме се до върха на планините и после слизахме до морето...

Притеснението ни обаче дойде в началото на SS2...не отговаряха картинките за старт на етапа, нямаше сигнал и след като се повъртяхме и снимахме до табелата, решихме да ползваме жокер "Помощ от приятел"

Включихме сателитния телефон и ...стана чудо
За пръв път го използвахме и се свързахме с организатора, който ни обясни, че трябва да влезем в коритото на суха река
Огромни камъни, никакъв път и грешка в роудбука 1 км.


Намерихме вярната посока и веднага започнахме да звъним на Иво и асистенцията.
Успяхме да се свържем и да му кажем и спокойно продължихме.
На това място засякох и разхода на машината...с един резервоар изминах 140 километра.
Петър нямаше грижи, защото беше успял да си монтира допълнителния резервоар.
В края на този SS започна да се здрачава и на върха на един хълм с много серпентини чухме приближаването на джип със страшно тракане на ламарина...
В далечината не успяхме да го различим, но по звука ни заприлича на Иво и се притеснихме...
Оказа се, че е руснака, който беше "разсъндъчил" колата след като Иво го е изпреварил
Иво обаче се увлякъл по хубавите гледки и се загубил и в края на етапа първи дойде Гадашин
Времето беше разкошно, малко вятър, много слънце и 20-25 градуса и много прах...толкова прах не бяхме яли за цяла година в България

Тръгнахме преди Иво, за да можем да му казваме ако има някакви уловки по трасето и пътната книга...
В първата си част трасето беше много приятно и скоростно, горски и полски пътища с оврази и коловози и трудна навигация.
Стигнахме до интересно стрелбище с много танкове и бронетранспортьори, оказа се, че там ще има атракция при преминаването на джиповете и операторите бяха се заредили...

От това ВИДЕО с хелмет камерата ще придобиете представа...изключете си звука, че вятъра се чува кофти...не съм ги обработвал още...
Стигнахме до края на първия SS и с изненада забелязахме, че няма никой


Оказа се, че няма да има на повечето места хора, защото има електронни датчици, които отчитат преминаването ти и старта в следващия етап...европейска работа, ама кой да ни каже
С Петър се кефихме максимално на гледките, изключително живописни места, широки макадамови пътища и китни селца, изкачвахме се до върха на планините и после слизахме до морето...

Притеснението ни обаче дойде в началото на SS2...не отговаряха картинките за старт на етапа, нямаше сигнал и след като се повъртяхме и снимахме до табелата, решихме да ползваме жокер "Помощ от приятел"


Включихме сателитния телефон и ...стана чудо
За пръв път го използвахме и се свързахме с организатора, който ни обясни, че трябва да влезем в коритото на суха река

Огромни камъни, никакъв път и грешка в роудбука 1 км.


Намерихме вярната посока и веднага започнахме да звъним на Иво и асистенцията.
Успяхме да се свържем и да му кажем и спокойно продължихме.
На това място засякох и разхода на машината...с един резервоар изминах 140 километра.
Петър нямаше грижи, защото беше успял да си монтира допълнителния резервоар.
В края на този SS започна да се здрачава и на върха на един хълм с много серпентини чухме приближаването на джип със страшно тракане на ламарина...
В далечината не успяхме да го различим, но по звука ни заприлича на Иво и се притеснихме...
Оказа се, че е руснака, който беше "разсъндъчил" колата след като Иво го е изпреварил

Иво обаче се увлякъл по хубавите гледки и се загубил и в края на етапа първи дойде Гадашин







Българите пожънаха успехи в 24 часа на Атина





Коментар