Tweet
До: "Дакар" 2010
През 2006г.първата бегачка на Гордън беше с двойни амортесьори.По един койловер и байпас шок на рамо.Фирмата беше Кинг.Бащата на Роби Боб Гордън и екип от тяхната фирма съвместно с къстъм подразделението на Кинг бяха разработили окачването.Лично Боб тогава ни сподели че парчето излиза 25 000$
Сега обеснявам за тези дето ще се юрнат да ровят по сайтове и да показват цени в пъти по ниски защо излиза толкова скъпо.Всеки който поне малко се е занимавал с истински рейсингови амортесьори знае че няма начин да вземеш нещо от магазина и то да пасне от първия път на бегачката и стила на пилотиране на играча.Цялата система на окачването трябва да е максимално адекватна и когато болида е с пълен резервоар и към края на етапа празен такъв.За да си представите задачата на Гордън резервоара на болида за 2009г.беше 105 галона.
Самите зайгравки с местенето и търсенето на оптимален баланс с тази чудовищна тежест оскъпяват допълнително окачването.При всяко мърдане на елементи от бегачката започват нови тестове на окачването.Това значи много голям екип и няколко камиона всеки ден в пустинята.Тонове гориво и планини от размазани гуми.После следва и много работа в къстъм отдела на Кинг да речем.После следват още тестове и пак тестове. Отделно самите материали не са точно същите дори и като на най скъпите каталожни шокове..Та като се натрупат всички тези разходи и най накрая се реши че дадена серия стават тогава се смята цената за брой.
В Дакар обаче всеки добър отбор има различни амортесьори за различните етапи.Едни са когато в етапа преобладават дюни други са за пист.Пист е каменист път прокаран в пустинята.
Та както и да е за тези дето още не вярват за тези цени могат да попитат момчетата от форума дето разбират от мото крос.Помня че навремето някъде бях чел че на Сметс предните два кола на мотоциклета по тия сметки излизат над 50 000 евра.
Другото е че Хъмбъгито така го наричат разбирачите щото е смес от Трофи трък и бъги от клас-1 е със задно разположен двигател.Тежестта на болида е в разпределение 75% на задницата.Това дава тази характерна стойка и устоичивост при бързо каране по бабуните.Трима души без зор сме вдигали предницата почти до краен ход на окачването.
Навремето имаше пълни данни за прото Хамъра сега не мога да намеря нищо.Знам само че новия за 2010г. е по лек с близо 200кг.Конските сили са драстично намалени поради факта че организаторите и без това скопяват возилата близо до 300кс/350кс. Това винаги много е тормозило Гордън който е свикнал с 850кс.в SCORE сериите.Важно е че новия двигател се нуждае от по малко гориво за 100км.пробег.
Другото интересно е че Хъмбъгито е направено изцяло от Гордън и неговия екип.Това е якото че тези пичове се състезават с болид направен лично от тях самите.Никой не им го е дал или купил готов. Мястото на всяко болтче е измислено от тях и минало през ръцете им.Това е нещо жестоко като постижение.
Окачването рамата и джантите са разработени от Роби Гордън Мотоспорт.Всеки който е виждал бокса им знае че след финал на етапа и сервизиране на бегачката Роби също преглежда това онова.Когато е гузен че го е смлял или нямат време работи заедно с механиците.
От три години както на Дакар така и на Баха бегачките на американеца са с амове RGX offroad custom built по един на колело при Хамъра.За съжеление даните за тази фирма са много оскъдни.Пружините са същите Eibach.Собственика на фирмата от Корона и Боб са много добри приятели.Пружините също са страшна цифра а от тях отборът се нуждаят в непонятни за нас количества.
Вагените и Митсубиши са в клас който не позволява ходове на колелото по големи от 25см.Това е една от причините да са толкова куци на терени кадето Хъмбъгито лети.Другото е че малко или много те се нуждаят и от тежест към предната част на возилото.На терени тип ВРЦ са по бързи заради 4х4 и разпределение на тежестта 50/50 или 40/60.Това е и една от причините за мексиканското обръщане на Гордън през 2005г. с болид Туарег в Дакар.Често при тях се получава този ефект при грешка на пилота.На сериите в Унгария е най показателният случай.Ще потърся снимка.Ако не са силните заводски отбори часници като Гордън Холовчик и др.биха били най добрите в надпредварата.Просто заводските бегачки са много високо технологични и със силна финансова подкрепа.Само системата БОСС за автоматично настройване торсионите на старото ЕВО струва 50 000 Евра а целия болид над един милион. Но и едва ли тогава би било толкова интересно това невероятно състезание.
Ето малко инфо за болида който ръчкаше Роби в Унгария. Има и цената на Монстър Хамъра
And while Gordon's black and electric green glowing Monster Energy Hummer will be required to take the measure of the 500 race teams signed up to compete, he'll be in possession of one of the roughest, toughest and just plain evil pieces of machinery known on this side of hell's half acre. Right from its birth - something akin to splitting an atom - Robby Gordon's Monster Energy Hummer was an exorcize in the fantastic performed the Gordon family and a few close friends. With Monster fully urging the off-road masterminds on, the initial skeleton of what would ultimately become a metallic beast was a one-off, purpose-built Robby Gordon Off-Road designed and fabricated chromoly chassis. Once that mind boggling task in geometry and calculus was complete, next came a series of hand-made suspension components graced with super-trick, state of the art Fox and RGX off-road shocks and Eibach springs. Then, while no one was looking, Robby and Bob Gordon, with the help of their buddy Dwight Woodbridge (General Motors Racing Off Road Program Manager), took receipt of a heavily breathed-on, fully jeweled 427 cubic inch Chevrolet LS7d "competition use only" engine. Quietly, in a dark corner of their California-based off-road skunk works, the trio dropped the fire breathing, fossil fuel- chugging mill into the chassis, then covered it all up with wind-tunnel-tested composite bodywork not all that far removed from the stuff you see on a modern day Formula 1 car. When it came time to flip the switch and scream, "IT'S ALIVE!" the tab on the Team Dakar USA Monster Energy Hummer H3 had been run up to over $1 million dollars. Oh well. When you're preparing to conquer a 2,000-mile course and stomp out 500 other contraptions, you don't nickel and dime things.
Първоначално публикуван от ПЛАМЕН ТЕНЕВ
Преглед на мнение
Чудех се дали да го спомена, но забелязвате ли невероятното кофти поведение на мицубишлемето. С бензинов мотор, уж по стабилен + СОЗА(личния ми любимец), трябваше да е нещо според мен по-потентно. А то все на предните колелета върви.
Петър Цанов, заклевам те да дадеш изчерпателна информациа за окачването монстер-хамъра на Роби Гордън.
фв-двоини колове;
бмв-/-;
хамър-? Една пружина нахлузена на какво+още какво.
Кажи си.
Петър Цанов, заклевам те да дадеш изчерпателна информациа за окачването монстер-хамъра на Роби Гордън.
фв-двоини колове;
бмв-/-;
хамър-? Една пружина нахлузена на какво+още какво.
Кажи си.
През 2006г.първата бегачка на Гордън беше с двойни амортесьори.По един койловер и байпас шок на рамо.Фирмата беше Кинг.Бащата на Роби Боб Гордън и екип от тяхната фирма съвместно с къстъм подразделението на Кинг бяха разработили окачването.Лично Боб тогава ни сподели че парчето излиза 25 000$
Сега обеснявам за тези дето ще се юрнат да ровят по сайтове и да показват цени в пъти по ниски защо излиза толкова скъпо.Всеки който поне малко се е занимавал с истински рейсингови амортесьори знае че няма начин да вземеш нещо от магазина и то да пасне от първия път на бегачката и стила на пилотиране на играча.Цялата система на окачването трябва да е максимално адекватна и когато болида е с пълен резервоар и към края на етапа празен такъв.За да си представите задачата на Гордън резервоара на болида за 2009г.беше 105 галона.
Самите зайгравки с местенето и търсенето на оптимален баланс с тази чудовищна тежест оскъпяват допълнително окачването.При всяко мърдане на елементи от бегачката започват нови тестове на окачването.Това значи много голям екип и няколко камиона всеки ден в пустинята.Тонове гориво и планини от размазани гуми.После следва и много работа в къстъм отдела на Кинг да речем.После следват още тестове и пак тестове. Отделно самите материали не са точно същите дори и като на най скъпите каталожни шокове..Та като се натрупат всички тези разходи и най накрая се реши че дадена серия стават тогава се смята цената за брой.
В Дакар обаче всеки добър отбор има различни амортесьори за различните етапи.Едни са когато в етапа преобладават дюни други са за пист.Пист е каменист път прокаран в пустинята.
Та както и да е за тези дето още не вярват за тези цени могат да попитат момчетата от форума дето разбират от мото крос.Помня че навремето някъде бях чел че на Сметс предните два кола на мотоциклета по тия сметки излизат над 50 000 евра.
Другото е че Хъмбъгито така го наричат разбирачите щото е смес от Трофи трък и бъги от клас-1 е със задно разположен двигател.Тежестта на болида е в разпределение 75% на задницата.Това дава тази характерна стойка и устоичивост при бързо каране по бабуните.Трима души без зор сме вдигали предницата почти до краен ход на окачването.
Навремето имаше пълни данни за прото Хамъра сега не мога да намеря нищо.Знам само че новия за 2010г. е по лек с близо 200кг.Конските сили са драстично намалени поради факта че организаторите и без това скопяват возилата близо до 300кс/350кс. Това винаги много е тормозило Гордън който е свикнал с 850кс.в SCORE сериите.Важно е че новия двигател се нуждае от по малко гориво за 100км.пробег.
Другото интересно е че Хъмбъгито е направено изцяло от Гордън и неговия екип.Това е якото че тези пичове се състезават с болид направен лично от тях самите.Никой не им го е дал или купил готов. Мястото на всяко болтче е измислено от тях и минало през ръцете им.Това е нещо жестоко като постижение.
Окачването рамата и джантите са разработени от Роби Гордън Мотоспорт.Всеки който е виждал бокса им знае че след финал на етапа и сервизиране на бегачката Роби също преглежда това онова.Когато е гузен че го е смлял или нямат време работи заедно с механиците.
От три години както на Дакар така и на Баха бегачките на американеца са с амове RGX offroad custom built по един на колело при Хамъра.За съжеление даните за тази фирма са много оскъдни.Пружините са същите Eibach.Собственика на фирмата от Корона и Боб са много добри приятели.Пружините също са страшна цифра а от тях отборът се нуждаят в непонятни за нас количества.
Вагените и Митсубиши са в клас който не позволява ходове на колелото по големи от 25см.Това е една от причините да са толкова куци на терени кадето Хъмбъгито лети.Другото е че малко или много те се нуждаят и от тежест към предната част на возилото.На терени тип ВРЦ са по бързи заради 4х4 и разпределение на тежестта 50/50 или 40/60.Това е и една от причините за мексиканското обръщане на Гордън през 2005г. с болид Туарег в Дакар.Често при тях се получава този ефект при грешка на пилота.На сериите в Унгария е най показателният случай.Ще потърся снимка.Ако не са силните заводски отбори часници като Гордън Холовчик и др.биха били най добрите в надпредварата.Просто заводските бегачки са много високо технологични и със силна финансова подкрепа.Само системата БОСС за автоматично настройване торсионите на старото ЕВО струва 50 000 Евра а целия болид над един милион. Но и едва ли тогава би било толкова интересно това невероятно състезание.
Ето малко инфо за болида който ръчкаше Роби в Унгария. Има и цената на Монстър Хамъра
And while Gordon's black and electric green glowing Monster Energy Hummer will be required to take the measure of the 500 race teams signed up to compete, he'll be in possession of one of the roughest, toughest and just plain evil pieces of machinery known on this side of hell's half acre. Right from its birth - something akin to splitting an atom - Robby Gordon's Monster Energy Hummer was an exorcize in the fantastic performed the Gordon family and a few close friends. With Monster fully urging the off-road masterminds on, the initial skeleton of what would ultimately become a metallic beast was a one-off, purpose-built Robby Gordon Off-Road designed and fabricated chromoly chassis. Once that mind boggling task in geometry and calculus was complete, next came a series of hand-made suspension components graced with super-trick, state of the art Fox and RGX off-road shocks and Eibach springs. Then, while no one was looking, Robby and Bob Gordon, with the help of their buddy Dwight Woodbridge (General Motors Racing Off Road Program Manager), took receipt of a heavily breathed-on, fully jeweled 427 cubic inch Chevrolet LS7d "competition use only" engine. Quietly, in a dark corner of their California-based off-road skunk works, the trio dropped the fire breathing, fossil fuel- chugging mill into the chassis, then covered it all up with wind-tunnel-tested composite bodywork not all that far removed from the stuff you see on a modern day Formula 1 car. When it came time to flip the switch and scream, "IT'S ALIVE!" the tab on the Team Dakar USA Monster Energy Hummer H3 had been run up to over $1 million dollars. Oh well. When you're preparing to conquer a 2,000-mile course and stomp out 500 other contraptions, you don't nickel and dime things.
К
Коментар