Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

[s_s1]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Видях поста още като излезе, но нали съм на работа чак сега го дочетох. Разкошно! За няколко дена бях забравил, че Зоната на здрача е някъде там в дъждовната гора. Сега всеки момент гледам розовия залез и очаквам да завали... Прекрасен разказ! За пореден път БЛАГОДАРЯ за споделеното!

[slatanic]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Отново чудесен разказ.Адмирации.

[Марто (Мартин Христов)]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Супер! От видеото макар и малко (колкото - толкова) за пореден път се убеждавам в качествата на Мади като пилот! Развърта дизела като бензин - изключителна работа с педала на газта и оборотите на двигателя - човека явно прекрасно си познава автомобила и знае как да извлече максимума от него, ако и да не е "топ ъф дъ топ" в технологично отношение. Това за пореден път доказва, че в този спорт най-важното са хората - нямаш ли адекватен навигатор и ЗКУ, ако ще и летяща чиния да имаш - все тая - природата и конкуренцията си вземат своето! Това ми напомня за времената, когато карах по-често по горите из родината с местни хора - аз с Черока натокан като за снимка, за офоруд списание и някой чичо с очукана като немска каска Уазка и гуми, колкото да има върху какво да се търкаля курника в състояние на почти пълен разпад... След няколко часово каране обаче и няколко момента в които се налага чичото да помага, да изляза от там, от където той е минал току що - управлявайки Уаза с една ръка, а с другата пушещ цигара или надигащ шишето с ракията разбирам, че имам да уча още толкова много, че на моменти съм се питал, дали има смисъл от цялата работа!?! Още веднъж благодаря за прекрасния разказ с напомнянето, че искам още!

[Дявол Коледа]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Това видео е от московските екипажи в очакване сме на филма на Олег

[IVAYLO BLIZNAKA]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

[Вико]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Доста добро видео!
Те с 1.6 мотор? С какъв?
С тези портални и това малко тегло наистина много са печелили.

П.п. Дойде ли Вранго?

[VenPS]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Доста добро видео!
Те с 1.6 мотор? С какъв?
С тези портални и това малко тегло наистина много са печелили.

П.п. Дойде ли Вранго?

Още във филма за 2012 се загатна че Кулбак е първо конструктор и после пилот.......

[Валентин Исаев]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

А ето и целия филм на Олег Кабалик-дочакахме го .

[PETER BLIZNAKA]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013



ТЕОДОРА: Най-хубавото на RFC е, че нямаш мира и почивка никога и при никакви обстоятелства. Пилотите и навигаторите може би си мислят, че със завършването на последния за деня специален етап тяхната работа свършва и следва почивка и топла храна, но не бива много да се надяват. Почивката следва изграждането на лагера, а това се случва, ако успеем да стигнем до него. Храната следва вдигането и укрепването на тентата, ако все още разполагаме с нещо, с което за я вържем. Но преди да мислим за тези неща имаме река за преодоляване. Река от типа „шумен и кален“ Дунав, който весело шуми и поставя група изтощени и изнервени хора в напрегнато очакване. Стихията е внушителна, а нивото на водата няма и намерение да спада, защото е постоянно захранвано от свежи тонове дъжд, който се излива от небето. Нямаме алтернатива – тук не можем нито да пресечем, нито да направим лагер. Започваме да чакаме – любимият момент на Ивайло. За да се чуваме, трябва да крещим, защото силният дъжд не барабани, а дрънчи по покрива. Сещам се за много текстове на песни и поеми, в които се говори за тихия, романтичен и успокояващ ромон. Искам да ги видя тези смели текстописци какво ще кажат за този титаничен тътен, който прилича повече на маршовия ритъм на орките. Настроението в нашия автомобил се задава от Ивайло, който ще напада водната крепост, която се е изпречила на пътя ни. Той няма намерение повече да чака, не го интересуват ни вода, ни предупреждения на съдии, човекът си има пещерен трол и ще го използва в атака. Набързо дава нареждания на бай Иван, връзва го с въже през кръста и го пуска в бързите води на реката Хикс (почти като Стикс). Всички наблюдават с ужас. Рики Ким дава заповед да включат камерите, застава до Ивайло и започва да дава нареждания на Иван, като ръкомаха с елегантността на стюардеса. Аз съм бясна. Защо ли? Защото не смятам, че всичко трябва да се прави на всяка цена, по нашия начин и най-вече с рогата напред. Бай Ганьо пак се прояви. Е, да, проправи път до отсрещния бряг, но по своя си, ганьовски начин, пред втрещените погледи на чужденците. Това, разбира се е моята трактовка на ситуация. Има и друга – героична. И тя не бива да бъде омаловажавана. Благодарение на Ивайло и бай Иван се проправи сигурен път през водната стихия и сега всички можем да продължим към Лагер III – първият автомобил се осигури посредством въжето на лебедката, а всеки следващ се закача за предходния, така в индийска нишка започна преминаването на реката. Двамата не оставиха и капка съмнение относно силата, упоритостта и лудостта на българите, които щом си наумят нещо, просто го правят. Имаме принципни различия по този въпрос, но имаме и цял живот, за да ги разрешим. Сега продължаваме.

ТЕОДОРА: Чакането и емоциите около реката измориха всички. Конвоят излиза на асфалтов път и спира в близката бензиностанция за топла храна, гориво и провизии. Мисля, че днес вали най-силно от всички дни. Край пътя един човек прави нещо като сандвичи с топли питки, месо и нещо изпепеляващо люто. На нас ни изглеждат като топлата супичка на баба, сготвена с любов и единствена цел да влее топлина и сили в тялото. Сядаме да хапнем заедно с Айн и Мохд, които ни казват, че преди Лагер III има дървен мост от трупи, където е станала тапа, преминаването е силно затруднено и може би до късно през нощта няма да можем да се доберем до мястото за бивакуване. Самите те, както и руските екипажи, ще останат да нощуват в близкия мотел. Не ни трябва много, за да вземем и ние същото решение.



ПЕТЪР: Утрешните, последни състезателни етапи се намират на 25 километра от мястото на мотела. Решаваме да стегнем оборудването и рано сутринта да поемем към лагера. Преди топлия душ и меките легла е време за пране. Под тонове кал изплуват дрехи, обувки и завивки. В багажника на Toyota-та намираме доста вещи, които през последните денонощия сме търсили и обявили за изгубени. Правим бърз оглед на асистентския автомобил – най-вече ходова част, масла и охлаждаща система.



ПЕТЪР: Дойде време да се погрижа и за тялото си. По краката имам няколко инфектирани рани. Въпреки всичкото лазене, бутане и дране през изминалите дни, здравословното ми състояние е по-добро от очакваното. Най-много се радвам за стъпалата ми, които все едно не са влизали в джунгла. По-рано през деня видях, че не малко хора са развили т.нар. патешка походка – това е първия знак за окопна болест. Бай Иван също се нуждае от почивка. Цялото му тяло и най-вече краката са силно подути.

През нощта няколко пъти се будя и се чудя къде съм. След толкова денонощия на открито се стряскам от тишината в стаята. Няколко часа по-късно вече се движим по разкалян път в джунглата. Бай Иван умело върти кормилото под припрените наставления на Ивайло – „Дай газ“, „Подай, Иване, подай“, „Ляво, ЛЯВО“. Буци кал се разбиват в подкалниците, а на места се поднасяме странично сякаш сме със Самурай. Колоната от автомобили, които са преминали вчера, е изровила дълбоки коловози. Движим се бавно, а до старта остава по-малко от час.



ПЕТЪР: Внезапно пред нас изскача импровизираният мост – виновникът за вчерашната тапа. През годините съм виждал много преминавания на такъв тип препятствия и знам, че и най-малката грешка или прибързано действие, може да доведе до сериозни последствия както за автомобила, така и за екипажа. Лошото е, че мост със мост не си приличат и всеки има своя шифър за разгадаване. Айн и Мохд водеха колоната, но изпитаха трудности на един завой и ние ги изпреварихме. Сега сме първи на моста и няма как да видим тънкостите при преминаването му. Няма и автомобил пред нас, който да ни издърпа, ако се наложи.



ПЕТЪР: Подхождаме много внимателно, но в един момент Toyota-та се подхлъзва и застава на кантар. Мислено се моля китайската лебедка да е читава и да успее да се справи с голямата тежест. Явно предишния ден много от джиповете са пропадали на същото място и всички точки за захват пред нас са извадени от земята. Много се бавим и се притеснявам, че ще закъснея за старта. Взимам каската и ръкавиците и тръгвам пеш по пътя. Никой не знае какво е разстоянието до лагера, трябва да бързам, но и едновременно с това да щадя силите си, за да не стигна до първия SS изморен. След 100 метра следва остър ляв завой, а след него стотици метри разоран, кален път. Сега вече много се ядосах. По-добре е да се върна, отколкото да продължа напред. Бай Иван и Ивайло вече са размотали макарата на лебедката и се хващаме директно с голото въже за тънки клони до пътя. Докато се чудя дали ще издържат, се сещам колко много различни каиши, шегели и блок-макари бях подредил във Wrangler-а. Въпреки всичко успяваме и продължаваме по пътя към старта.



ТЕОДОРА: Лагер III. Тук ситуацията не е полева, тук ситуацията е окаяна. Проливните дъждове са превърнали пътя в кална река, от двете страни на която са разположени джиповете и тентите. Хората избират място за леглата си между бодливи храсти, пълни с насекоми, и течна каша, която бъка от пиявици. Това е мястото, където според първоначалния план състезателите трябваше да излязат от Зоната на здрача. Хан и Джери, които са истински експерти в джунглата, казват, че това е старата, истинската дъждовна гора, която няма нищо общо с плантациите и подстъпите, в които се движихме през изминалите дни. Тук звуците, насекомите, реките, всичко е различно. Джери (вдясно на снимката) е скаут и военен инструктор, който провежда тренировъчни лагери в джунглата. Може би го познавате от Driven to extreme на Discovery Channel, където се превърна във водач на Мика Сало и Ейдриън Броуди в Малайзия.



ТЕОДОРА: Стартът доста ще се забави, защото специалните етапи още не се готови. Маршалите тепърва проправят трасета, ограждат с ленти и се борят със стихиите, за да продължат състезанието. Разхождаме се в лагера и си говорим с хората, докато дойде време за старт. Ако трябва да бъда точна, трябва да заменя глагола „разхождаме се“ с „джапаме“, „цопваме“, „плуваме“ – повече точно описват движенията, които извършваме.

ПЕТЪР: За първи път имаме време да разгледаме отблизо автомобилите. Вече сме придобили представа за способностите на различните конструкции и качествата на всеки екипаж. Това е и едно от най-интересните неща на международно състезание. Всяка националност има свои традиции в изграждането на състезателните машини. Шампионът Тан (екипаж 117) разчита на турбиниран бензинов двигател Yamaha 3S-GTE, напомпан до близо 210 к.с., лекота и маневреност на конструкцията. Въпреки че не разполага с портални мостове и големи гуми, няма препятствие, което да му се опре.





ПЕТЪР: Интересното в този джип е, че вместо да използва скъпа full hydro система, изнасянето на гумите и лекотата на волана са решени чрез заварена директно на моста кормилна кутия от камион.



ПЕТЪР: Трудно ще видите малайзиец, който разчита на електрическа лебедка. Главната причина за това е вътрешният им шампионат, който е низ от short-course състезания на затворено трасе. Преминаванията са динамични и за най-кратко време. Използването на друга, освен механична лебедка, е безсмислено.



На другия полюс са белгийците от Desert Fox. Техният Land Rover е дизел, масивно направен, с портални мостове и електрически лебедки на Giggle Pin с по два мотора.





ПЕТЪР: Те също бяха изпитали затруднения с монтажа на множество акумулатори и при разговори с тях ни обясниха, че многократно са експериментирали с различни електрически схеми и командни блокове за зареждане на батериите. Оригиналният алтернатор не смогва със зареждането и мислят да търсят решение за два алтернатора.



ПЕТЪР: Поръчкови мостове DANA 44, стиковани с custom-built редукторни кутии. Дългата и висока база и това, че нямат допълнителни спирачни апарати им коства много време при маневрирането в тесните секции.



ПЕТЪР: Дизеловият двигател на белгийците на места е немощен, освен това след дълбоки водни препятствия имат проблем с помпата за високо налягане. Въпреки всичко това е най-мераклийски направеният екземпляр в състезанието.



ПЕТЪР: Интериорът на Suzuki-то на миналогодишния шампион подсказва, че не само е бързал при правенето на автомобила, а и не познава думи като дизайн и ергономия. Некачествени заварки, остри ъгли и стърчащи нитове и болтове дразнят окото.





ПЕТЪР: Роман сподели, че има много кусури за дооправяне, но още помни зловещото обръщане през 2012-та с късото Jimny. Високият център на порталните мостове и гуми 38“ е предизвиквал в него кошмарни усещания при всеки страничен наклон. Ето защо е решил да удължи базата и да премести двигателя назад. Като победител от предишното издание на RFC той е освободен от такса участие. Това е бил единственият му шанс да участва, защото и при тях има големи затруднения с намирането на спонсори.



ПЕТЪР: При отбор 144 най-интересното е не джипа, а екипажа. Едното от момчетата се радва, че България е била 23 република на СССР и че говорим език, много близък до руския. Освен това той е убеден, че в скоро време Русия ще си върне заграбената от американците Аляска. Набързо му обясних, че оригиналния език е български и трябва да са ни благодарни за азбуката и че никога страната ни не е била 23 република на СССР. Той се почувства малко сконфузено. Тогава му предложих споразумение „Мы договорились: Аляска - ваша, Калифорния - наша“. Няма защо да се сърдя на момчетата, при тях самогонът се лее като дъжда в джунглата.





ПЕТЪР: Прави впечатление, че всички руски отбори са заложили на гуми Bogger.



ПЕТЪР: Докато ние гледаме железори и си избираме щат, който да заграбим, Теди стои с омекнали колене пред Рики Ким. Завтекох се, да спася българската невеста. Актьорът е забелязал, че през изминалата нощ голяма част от хората ги няма и с интерес ни разпитваше къде сме нощували. Разказвам му с подробности за уютната стая, топлия душ и пухените завивки. Той казва, че много ни завижда, но няма никакъв вариант да отседне в мотела заради шоуто, което се снима. Липсват му също алкохол и момичета. Разбираме се да се разцепим подобаващо след завръщането ни в Куала Лумпур.



ТЕОДОРА: Ей, една филмова звезда да си намеря в джунглата и другите българи веднага ще ме извикат в бивака. И това ми били съотборници. Народопсихология, какво да ги правиш. В Лагер III е особено весело, дали заради истински бедственото положение или защото всички предусещат близкия финал на състезанието. Денят вече се преполовява, а за старт не се и говори. С Петър тръгваме на експедиция – пеша към мястото, определено за финал на Зоната на здрача.



ТЕОДОРА: Няколко крачки са достатъчни, за да разберем, че природата тук е коренно различна. През изминалите дни видяхме малки, големи и още по-големи палми. А тук вървим сред различни видове някакви-си-дендрони, описани в енциклопедиите и учебниците по ботаника. Бамбукът е с височина около 20-30 метра.



ТЕОДОРА: Ако се заслушаш внимателно, ще чуеш помръдването на всяка тревичка, защото растенията тук растат с часове и минути. Вървим по пътеката, а невидими животни се шмугват из храстите при всяка крачка, която правим. Високо в дърветата маймуни предупреждават километри напред за нашето приближаване. Периметърът напред се отваря, но този зад гърба ни се затваря и започвам да разбирам последствията от любопитството, което в приказките не води до добър край за котката.



ТЕОДОРА: Средата не е враждебна, но не е и гостоприемна. Средата преди всичко не е наша. Оглеждаш се в страни и почти виждаш и докосваш съзнанието на флората и фауната, която те заобикаля. Няма нещо, което да не се движи, да помръдва, да вибрира. Възхищавам се, не го руша, съзерцавам го, но въпреки всичко се чувствам като натрапник.



ТЕОДОРА: „Колкото повече научавам за хората, толкова повече ми се щеше да бях животно“. Казал го е сър Ръдиард Киплинг в Книга за джунглата. Роден е в Индия, това обяснява част от нещата.



ТЕОДОРА: Възприятието на всички сетива е уникално. Цветовете. Милиони багри, създадени от природата, съчетани така, че наподобяват нещо познато.



ТЕОДОРА: Камъни, които приличат на човешка кожа. Цветя, които приличат на пеперуди. Пеперуди, които приличат на изсъхнали листа. Насекоми, които приличат на зелени листа. Всичко е камуфлаж, всичко е за заблуда, но само ние хората слагаме маски.



ТЕОДОРА: Магията на джунглата е смесица от чувства на радост, топлина, благоговение, тъга, студ и страх. Човек е малък и голям, нищожен и значим, мъдър и глупав, защото той е част от природата, създаден от нея, за да живее в нея, а не да я гледа отстрани.



ПЕТЪР: Още след първия завой, шумът от лагера напълно изчезна и останахме съвсем сами. Природата около мен и факта, че бях пеша, а не в автомобил, подсъзнателно ме върна към 2007 година и първото ми посещение в тази джунгла. Когато се движи пеша, човек вижда и чува много повече неща, вниманието трябва да е изострено, защото е много по-уязвим. Старата, истинска джунгла на Теренггану няма нищо общо с младата гора в Мелака.

В подножието на едно от деретата са се образували естествени езера от двете страни на пътя. Когато наближаваме едното от тях, огромно земноводно скача и с плонж се гмурка в езерото. Чува се плясък и само кръг във водата бележи мястото, където животното изчезна. В миг се вцепенявам, защото в първия момент си представих, че това е крокодил. Знам, че в тази част на Малайзия няма крокодили, те се срещат предимно на остров Борнео. Въпреки всичко ми трябват няколко секунди, за да продължа напред и от шубе започвам да се оглеждам два пъти повече. Много се радвам, че имаме това свободно време и успяхме да разгледаме и усетим джунглата по един неповторим начин. Бях обещал на Теди такова приключение още от първия разговор в България, когато все още обмисляхме дали и как можем да отидем на RFC 2013. Досега тя само тичаше и наблюдаваше класирания, начини на преминаване на препятствия и всякакви други формалности. Доволен съм и от това, че тя въпреки тежкия терен и несгоди, успява да се наслаждава на природата и винаги да търси позитивното във всяка една ситуация. Бил съм с много и различни жени на палатка, на ски, на риба, на състезание и винаги всичко е започвало добре и е свършвало още в началото на приключението по най-отвратителния начин. „Няма ли да си тръгваме вече?“, „Студено ми е“, „Умрях от глад“, „Искам вече да се изкъпя“, „Пълно е с гадости, нещо ме полази“, „Оставете ме някъде на асфалтов път, аз ще се прибера сама“ и още хиляди мрънканици, дуднене и хленчове, природно заложени във всяко момиче.

Връщаме се в лагера. От местните разбираме, че животното, което срещнахме е гигантски воден варан или „Бело“, на места познат и като “monitor lizard“. Достига до дължина от 1,5 метра и често го бъркат с крокодил. Освен това според местните месото му е много вкусно на скара.



ПЕТЪР: Чакането за старта продължава. Събираме се в шатрата на Мади и разговорите започват да се въртят около всичко друго, но не и около състезанието. Но и двамата знаем, че решаващият етап от RFC предстои. Забавляваме се с малайзийците, един унгарец и един ливанец, докато се учим взаимно на думи от родните ни езици.

ПЕТЪР: По едно време си помислих, че може да оставим бай Иван да стане учител по български език в Малайзия, така добре му се отдаваше да ги учи.



ТЕОДОРА: Чакането ни преведе от напрежение пред бяс до умора. В мултимедийния, високотехнологичен и телевизионерски лагер на Южна Корея наблягат и на песенно-танцовото творчество. Този човек неусетно ни приспива с тиха и приятна мелодия, която вади от своята 4х4 китара. Като Одисей, омагьосан от песента на сирените, всички се отпускаме в дрямка – кой в автомобила, кой на легло, кой легнал направо в храстите.



ТЕОДОРА: След известно време Ивайло ни буди. Около 4 часа следобед май най-накрая ще стартираме. В лагера настава подготовка. Всички са в лек унес, но е време за последно усилие, Rainforest Challenge 2013 е на своя финал.



ПЕТЪР: Оглеждам Пумба от дупето до зурлата, да няма пак нещо забравено, което да падне в трасето и да доведе до наказание. Приготвям си шегели, куки и дампнера. Първият SS представлява много остро спускане към коритото на плитка река, каране между препятствия и изкачване обратно до старта.



ПЕТЪР: Стартираме първи на това препятствие, а връщането към маркера за финал е по почти отвесна стена. С Мади се разбираме, че всеки от нас ще направи невъзможното, да не получим DNF. Често пъти в подобен род надпревари в последните часове, минути, секунди се получават непредвидени драми. Далеч съм от мисълта за класиране в тройката, но страхът от отпадане витае във въздуха до вида на карирания флаг. Най-голямото ми желание е да запазим позицията, на която сме, а ако ни се отдаде възможност, да се изкачим в класирането, но без да рискуваме успешното си завършване в RFC 2013. И на двамата още ни държи влага от вчерашната сутрин, когато движейки се уверено, се забихме в палмовия дънер под водата. Виждам, че Мади вече се е напомпал с адреналин, а в очите му се чете онази бича лудост, която толкова добре познавам. Напомням му да пази Пумба.

Съдията проверява дали коланите ни са добре закопчани, отброява от 5 до Go и Мади изскача светкавично от купето. Миг след като сяда в седалката и без да е закопчал колана си, малайзиецът направо взривява машината. Предницата на джипа сякаш изчезва, а аз почти виждам брега на реката.



Снимка: Elie Hajj, Lebanonoffroad.com

ПЕТЪР: Още преди задницата да слезе напълно Мади пришпорва двигателя и поемаме в бясно темпо по речното корито. Приглушеното клокочене на ауспуха, ударите в камъни и дупки и завесата от водни пръски оставят ярък спомен в съзнанието ми.



Снимка: Elie Hajj, Lebanonoffroad.com

ПЕТЪР: Извършваме маневрите точно и бързо и още преди да се усетя, се намираме в подножието на изкачването. Излизам по най-бързия начин и на ура превземам отвеса. Мади реагира мигновено и само след няколко секунди виждам джипът как изкача от коритото. Метър преди финалния маркер малайзиецът спира автомобила. Аз чакам той да събори маркера, за да се кача в купето, а той чака, аз да се кача, за да събори маркера. Минават няколко секунди, но те сякаш са минути. Мади започва да крещи от автомобила. Изведнъж ми просветва какво се случва или по-точно защо се случва – пилотът не е закопчал колана си и спирането му до финалния маркер и съдията означава, че има възможност това да бъде забелязано и да получим наказание. По най-бързия начин се качвам и потегляме. Мади пуска волана и слага ръцете си върху закопчалката на колана, като имитира, че го разкопчава. По този начин съдията не е сигурен и не може да реагира адекватно. В предишните няколко дни в едни-два от SS-ите приложи същата тактика и това ме изнерви. Едва ли ще имам време да го отуча от този глупав трик, който на практика спестява една-две секунди, които не си струват риска. Още не знаехме, но това наше каране щеше да бъде с първо време в overall-а.

Иван и Ивайло ми съобщават, че SS 2 е щурмуване на две водни препятствия, пред които има почти непревземаем ръб. Няколко отбора вече са получили DNF.



ПЕТЪР: Имаме късмет, защото на това препятствие преди нас преминаха някои от отборите с претенции за челни места и най-вече руснаците с оранжевия Rover, на които им се наложи да използват цялата сила на Съветския съюз, за да избутат отвесния праг. Нищо и без това бяха видоизменили Defender-а с голям корем на мястото на оригиналната плоска радиаторна решетка. Бая се поизмъчиха момчетата и доста се забавиха на това място. Но все пак успяха да преминат в контролното време. Следващата жертва на коварния капан са Нурин и Йати. Познавам добре възможностите им и съм убеден, че няма да успеят да преминат препятствието.



ПЕТЪР: Трудността идва не само от отвесния ръб, а и от дългата линия на закачане. Навигаторът остава без сили, а този етап в най-добрия случай се преминава с три лебедки. Само човек, който е извършвал физически упражнения в джунгла, може да разбере защо навигаторите се движат като упоени. Това е поради състояние, което е на границата между задушаването и припадането, като в същото време краката отказват да работят от умора. На всички мъже ни е изключително трудно, а дори не искам да си помислям какво им е на момичетата.



ПЕТЪР: Нашата тактика за преминаване включва използването на задната лебедка, която е с метално въже и минава под предния мост и по този начин помага за преодоляването на такъв род екстреми. Отсега знам, че тегленето няма да е лесно, защото тя се развива с по-голямо усилие от синтетичната, а след двайсетина метра въжето натежава болезнено.



ПЕТЪР: Подхождаме към прага и започвам да изтеглям въжето. Почвата много се пързаля и предвид предстоящите две лебедки, пазя силите си и не си давам много зор. Още преди да стартираме Мади ми каза, че с риск да бутне колче ще се цели вляво, за да не счупим окачването на джипа. Забавя ни и постоянно отварящата се пасажерска врата. Получаваме и първо предупреждение преди наказание (Ако маршалът прецени, че вратата се е отворила от само себе си, отправя предупреждение). Тя се развали още предишния ден и вече много трудно се затваря. Всеки път, когато посягам да отворя, се чудя дали няма да ми се наложи да излизам през прозореца.



ПЕТЪР: Следва трети остър праг. Там за всеки случай ползваме другата лебедка, за да не се е заклинило въжето.

ПЕТЪР: Взимаме етапа с прилично време, но с наказание за бутнато колче. На финала едвам намирам сили, за да вляза в купето.



ПЕТЪР: Малко преди да стартираме третия етап за деня долетя новината, че Роман е направил левашко обръщане. Главният проблем на руснака е в електронния блок на двигателя, който е монтиран на тавана на автомобила. При обръщането той е попаднал под вода. Остават им още три специални етапа, а не се знае дали ще могат да стартират двигателя. Това може да доведе до драматично разместване в класирането.



ПЕТЪР: В етапа, който току що преминахме Рики Ким се върза за неподходящо дърво, което се изтръгна. Докато намери нова точка за захват, контролното време изтече и отборът им получи DNF. Същите три букви бяха отбелязани и в карнета на Ферди Мравката. В стремежа си да дадат по-добро време повечето пилоти започват да допускат елементарни грешки, а натрупаната умора в навигаторите влошава ситуацията. Преминаваме успешно SS4, който представлява остри спускания и изкачвания по мазна кал. Дори с използването на една лебедка, успяваме да дадем едно от най-добрите времена за деня.



ПЕТЪР: Почти няма участници, които да изчакваме и бързаме да завършим преди да падне мрак.



Снимка: Elie Hajj, Lebanonoffroad.com

ПЕТЪР: На повечето места дори през деня е страшна тъмница и всички карат на фарове. На едно от местата, където трябва да бъде преодолян огромен дървесен корен, дамският екипаж закъсва и отново получава DNF. Заглеждам се в другите зони и за първи път виждам някои от екипажите в състезанието. Не повече от 10 екипажа се бием за първите места, а всички останали сякаш карат в друга надпревара.



ПЕТЪР: Етап 25 включва прескачането на дървесния корен. Ниски автомобили като Пумба изпитват затруднения на това място и навигаторите трябва да закачат въжето на висока точка. При първите тегления се забавяме малко поради откачане на куката от колана. Въпреки всичко и двамата с Мади сме доволни от преминаването, защото това се оказва един от най-подлите етапи. Ако имаше само още една лебедка, нямаше да имам сили да я опъна. Въжето вече е набито с кал и лесно се затяга.

ПЕТЪР: Следва скоростен етап за майсторско шофиране и още един лебедкаджийски, където трябва да внимавам.



ПЕТЪР: Последният етап представлява слизане в реката и обратно изкачване. Трудността идва от дългата линия на закачане и преминаването на дълбоки коловози. След като закачам куката се оказва, че нямаме достатъчно навивки на барабана и въжето започва да приплъзва. Това е критична ситуация, при която може да се получи скъсване от точката за захват към макарата и това би ни отнело страшно много време. Мади за пореден път показва своите качества като пилот, започна търпеливо да придвижва автомобила леко напред, като едновременно навива внимателно въжето. В момента, в който Пумба целуна финалния маркер, аз силно затръшвам вратата и се чувствам като най-щастливия човек на планетата. Изхвърчам от калната кабина и всички започнахме да се поздравяваме. Всяка преживяна тревога, всяка болка, всяко неудобство си заслужават заради точно този момент.



ТЕОДОРА: Много епични думи могат да се напишат, но едва ли е необходимо. Тук, в нощта, пред фаровете на автомобили, в топлата кална боза на малайзийската джунгла, сред змиите и пиявиците се усещам по детски щастлива, като че ли ми подариха първото колело. Не знам за момчетата, но аз не чувствам героизъм, не мисля за класиране, дори не помня трудностите, които сме имали. Знам само, че пожелах и го изпълних и сега джапам щастливо в калта под дъжда. RFC 2013 свърши и ние сме живи и здрави. Следва нова мечта.

Следва продължение.

Този репортаж достига до вас благодарение на Киров АД, Kirov High End, Snake, 2R, Gladiator Offroad-Technik, Lucky Bansko, Extreme Sport, Off-road.bg, Offroad-Bulgaria.com, Camouflage.bg.

[alex_bg777]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Благодаря от сърце.

[дядо владо]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

.....споменаха че "Кърлежа" вече е тук ?

[upi]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Браво! Страхотни сте, отново и отново! Още веднъж мерси за приятното съпреживяване.

[edoors]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

И тая нощ изкарах мислено в джунглата....

[targa]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Благодаря.

[s_s1]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Най-накрая! Отново Ви благодаря за споделеното.