Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

[Емил Трайков]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Прекрасен разказ Да попитам следващата серия качена ли е някъде?

[hambitu]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Хайде давайте осмият епизод.

[IVAYLO BLIZNAKA]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Тази вечер от 20:00ч по БТВ Екшън гледайте преадването Дивата Муха.

[edoors]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Явно са сменили епизода в "Мухата"...


П.П. Сега почва!

[slatanic]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Ако може някой да го качи после чудно ще бъде,че не мога да се доредя до телевизора в момента.

[hambitu]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Ами тези от Хоби приключиха ли.
Нали щяха да са десет епизода.
Осми епизод ще го качи ли някой.

[PETER BLIZNAKA]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Ами тези от Хоби приключиха ли.
Нали щяха да са десет епизода.
Осми епизод ще го качи ли някой.

Трябваше да са десет но в последствие решихме да са осем.Най малкото защото техниката ни за снимане там липсваше и всичко се промени.То и затова има само няколко минути от състезанието повечето снимани с фотокамери.А и джипа още не е пристигнал и епизодите щяха да се забавят.Ще пробвам утре ако няма проблеми да го пусна тук.

Ето от предаването Дивата муха
http://www.btv.bg/action/predavania/...iztsapame.html

Благодаря на Оги и Рошко че с толкова малко налични кадри все пак направиха интересно предаване.Надявам се руснаците да пуснат техния филм скоро.На мен също ще ми е интересен.

[IVAYLO BLIZNAKA]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

[aldr]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Благодаря ви момчета за приключението !

[monter_m]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

РЕСПЕКТ!!! Просто Уникално!

[alex_bg777]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Браво. Уникални и ........

[hambitu]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Много благодаря за отговора внимателно следя темата и предаванията на ХОБИ и когато миналата неделя пуснах и видях че няма да има предизвикателството се отчаях но сега разбирам каква е историята. Още веднъж много ви благодаря.

[PETER BLIZNAKA]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013



ПЕТЪР: Провежда се импровизиран брифинг. Организаторите взимат решение участниците да гласуват дали състезанието да продължава по този план или Зоната на здрача да се отмени и на другия ден по обратния път към лагера да се проведат 6 специални етапа. Най-доволни от тази ситуация са Рики Ким, който има проблем в двигателя, и белгийците, които се нуждаят от специфични инструменти и време за отстраняване на проблемите с нафтовата помпа. Разбира се, има и участници, които не са доволни от развитието на ситуацията, но на всички ни е ясно, че условията са прекалено опасни, за да продължим. Дори и „нормалният път“ в плантацията, който ни доведе дотук, изтормози повечето навигатори. Близо до мястото на брифинга, но достатъчно далеч от коритото на реката ще изградим бивак, където да пренощуваме.



ПЕТЪР: Едно от най-трудните неща при бивакуване в джунгла е избор на подходящо и безопасно място. Най-опасни са местата близо до вътрешни завои на речни корита, надвиснали земни склонове и подкопани от дъждовете стволове на дървета. Също така трябва да се избягват места в близост до заблатени райони. Препоръчително е бивакът да има поне два възможни изхода и да е на по-високо място. Трябва внимателно да се огледа за естествени материали, които помагат при изграждането на тенти, заслони и екрани.

Наблюдавам едни от индийските участници, които разполагат с местна асистенция. Разпределят се и всеки знае точно каква е неговата задача. буквално за няколко минути двама от тях изграждат заслон, един почиства оборудването, докато друг приготвя храна. След това всички заедно се измиват и сядат да вечерят. На другия полюс са руснаците, които са се събрали и шумно обсъждат създалата се ситуация на по канче водка, директно под дъжда. Час по-късно и ние сме готови с тентата, оказа се, че тя е предвидена за по-малко хора и не може всички да се съберем под нея. Опъването на нашите хамаци се оказва отвратителна задача. Около нас е пълно с дървета, но повечето са толкова меки, че каишите на хамака ще ги прережат. Някои от местата са с дълбоки дупки и влизането ще е трудно, а мястото гъмжи от пиявици и всякакви други гадини. На всичкото отгоре единият хамак не разполага с тента и се налага да импровизираме с парче найлон.



ПЕТЪР: Мади и другите малайзийци ни казват, че правим грешен избор за прекарване на нощта. Започват да ни разказват техни суеверия, според които не трябва да спиш на границата между джунглата и пътя, защото това е място на духове. Това е границата, в която се срещат енергиите на дивата природа и цивилизацията. И друг път съм чувал тези разкази, но предвид умората, подгизналото тяло и нуждата от храна и сън, нямам никакво намерение да сменяме локацията. Преди вечеря малайзийците извършват ритуал, чрез който се молят на Майката Природа да ни предпазва по време на нощта. След това всички лакомо нападаме вкусните бухтички от рибно тесто, които Черната Мамба е приготвил. Разговорите започват да се въртят около живота в Европа, по специално в България, футбол, политика и народни обичаи. Едно от момчетата на Мади, което всички смятахме за нямо, ни проговори за първи път. За девет денонощия той не изрече повече от 4 изречения.



ПЕТЪР: Разказваме им за off-road-а в България, за нашите състезания и различните класове, как се сменяха през годините предпочитаните за надпревари марки автомобили, както и за многобройните успехи на българи в редица международни събития. Всички са много учудени, че при такава история едва сега за първи път българин участва в RFC. Постепенно ни обгръща непрогледна тъмнина. Дъждът се усилва, а джунглата става все по-шумна. Мисля си какво ли правят в този момент Теди и Иван и дали няма да забравят да си изпият Malaron-а. Това е единствения пасивен начин за предпазване от малария, който не е 100% сигурен, но няма алтернатива. Лекарството се приема в един и същи час няколко дни преди навлизане в рискова зона, по време на целия престой и един ден след това.

Междувременно в палмовата плантация…

ТЕОДОРА: Изпратихме състезателите и се прибираме обратно в лагера. Празни легла, изоставени тенти, забравени вещи се търкалят в калта. Останали сме шепа хора с напрегнати изражения на лицата. Заспивам. Изтощена съм, няма какво друго да правя и така по-неусетно ще премине времето. Според първоначалния план следващите две нощи ще бъдем в този лагер, а на третия ден ще се преместим в Лагер III, който е на финала на Зоната на здрача. Психическото напрежение е смазващо. Опитвам се да си представя как ще чакаме един определен автомобил да се покаже от джунглата. Няма да знаем дали и кога да го очакваме. Дори представата за тази сцена е тежка, а самото очакване е като древно източно мъчение. Изведнъж всичко ми се струва непосилно тежко. Гниещите дрехи и легла миришат на кисело и се задушавам. Тентата протича като по команда на тънка струйка върху спалния чувал. За щастие умората надделява и заспивам. От моя полусън в полумрак ме буди разтрисане по рамото. Скачам като торпедо от леглото. Пред мен е Ласло Гог, журналист и фотограф от 4x4magazine.com – „Теди, отмениха Зоната на здрача“.

Откакто съм се захванала с това състезание, шоковите събуждания ми станаха запазена марка. Или корабът счупен или зоната отменена. В такива моменти притокът на адреналин в кръвта е равен на този по време на специален етап, но е по-стряскащ, защото идва съвсем неочаквано. Тичам до съдийската палатка, където няма жив човек. Има само едно самотно табло:



ТЕОДОРА: „Зоната на здрача е отменена заради огромно количество свлечена земна маса. Решението е взето с общо гласуване на състезателите и съдийския комитет. На 6 декември в 10:00 часа ще се проведат специални етапи от 19 до 24“.

Това е всичко. Няма друга информация, няма маршали, няма скаути, има само слухове, родени от нашето въображение. Разпределихме си позициите и с Ласло и Ели започнахме да обикаляме лагера, за да търсим информация. Оказа се, че ние сме най-информираните и асистенцията на останалите отбори се осведомяваше от нас. Часът е около 18:00 и вече е почти тъмно. Появява се един от маршалите, който казва, че състезателите са тръгнали обратно към лагера и тази вечер ще се приберат при нас. Стигнах до мъчението с чакането по-рано отколкото предполагах. Събираме се под нашата тента с Ели и Ласло. Разсейваме се с отвлечени разговори, но е повече от ясно, че мислите ни са на друго място. Те нямат свои отбори и състезатели трасето, но това не ги прави по-малко съпричастни и притеснени. Към нас се присъединява Дейвид Метакалф с широка усмивка и няколко бири. Някой му казал, че руснаците се движат по-напред от останалите, първи ще пристигнат в лагера и ще ни дадат информация. Дейвид е легенда в това състезание - австралиец с трудно разбираем английски и още по-трудно разбираемо чувство за хумор, участник от самото начало на RFC, фотограф и маршал. Харесахме се от първия ден. Разказва ни за RFC през годините, за хората, които е срещнал, за хората, които са си отишли. Един от тях е починал по време на състезанието. Бил е страхотен човек и всички много са го обичали. Едва на погребението му разбират, че той има семейство, деца. Дейвид смята, че трябва да се опитваме да разберем какъв е всеки от нас извън състезанието, извън off-road-а. Защото RFC ни учи, че хората са важни, хората и техните истории. Замисляме се върху думите му. Това е един от най-дълбоките разговори, които съм водила. Но спешно се налага да се развеселим и Дейвид прибягва до пиянските истории в Beach Bar-а. Историята на състезанието и участниците е тясно свързана с историята на този бар в Куала Лумпур по начин, който е най-добре сами да откриете.

Минават още няколко часа. От състезателите – ни вест, ни кост. Оказва се, че лекарите в Ливан не са предупредили Ели за опасността от малария и от други заболявания. Той няма ваксини и не пие Malarone. Момчето е на ръба на истерията. Спомня си, че преди два дни е ухапан от комар. Пребледнява. Налага се да го успокоявам. Поливам го с единствения репелент, който имаме, защото в джунглата няма място за паника. Отивам до съседната палатка, където вчера едни момчета пееха и свиреха на китари. Моля ги да разведрят обстановката, защото неизвестността се отразява много тежко на хората. Те са болезнено лаконични „Сега не е време за музика“.
Около 23:00 часа разбираме, че състезателите изобщо не са тръгнали към нас. За тях е предвиден друг лагер в Зоната на здрача и ще ги видим едва в края на следващия ден. Не съм радостна, но поне мъчителното чакане свърши.

ПЕТЪР: Разговорите започват да стават все по-тихи и по-тихи, докато в един момент започнахме да придремваме на групи. Преместваме се в хамаците и ни остана само задължението в 21:00 часа да пием Malarone. Времето тече бавно, а още не ми се спи, предвид факта, че се бях натъпкал с енергийни барове и таблетки. Разликата между леглото и хамака е, че веднъж влязъл в чувала, човек не може да се движи свободно, а излизането е много трудно. Схемата е следната: разхлабват се връзките на кубинките, тялото се проверява за пиявици и други смукачи и се влиза в хамака с най-необходимите неща – вода, начелник и цигари. Раницата с останалия багаж предварително е вързана под тентата с тънко въже, което позволява дистанционен достъп до останалото оборудване при нужда. Едва след като влезеш в хамака, обувките се свалят и се връзват за централното въже. След това е необходимо известно усилие за наместване в спалния чувал. Поради това че тялото се продухва от вятъра, не е лоша идея на кръста и на гърба да се сложат body wormers (отоплители за тяло), които не само предотвратяват премръзването, но и предпазват от схващания и травми.

Слагам си два отоплителя. След известно боричкане, пъшкане и псувни отварям малко шише с уиски и паля цигара. Наслаждавам се на този момент, в който алкохолът се разлива в тялото ми, а от дъжда ме разделя преграда. Отпускам се и си мисля за утрешния ден. От блаженството ме вади Ивайло, който започва да сече остри клони под неговия хамак. Още при опъването през деня му обясних, че е много опасно да остават стърчащи, остри клони, но той явно беше планирал да свърши това по-късно. На всичкото отгоре поради липса на място сме захванали единия от краищата на двата хамака за едно и също дърво. Така при движение на единия от нас, другия подскача като суджук на простор. При Ивайло ситуация е доста по-кофти, защото влизането в чувала се осъществява отгоре, не разполага с тента и комарник. Разбирам, че и при мен нощта ще бъде кошмарна – от тялото и мокрите дрехи водата се изпарява и кондензира от вътрешната страна на тентата, а ударите на големите дъждовни капки отвън я свалят обратно върху мен. С брат ми сме само на метър един от друг, а комуникацията се извършва с крясъци. Той също има проблем с конденза, но по-лошата новина е, че той се задушава, защото найлонът не пропуска кислород в хамака. Налага му се да преправи изцяло захващането на тентата и едва тогава успяваме да заспим.



ПЕТЪР: Събуждаме се рано сутринта от звуците на моторни резачки. Не може да се каже, че се наспахме добре, защото през цялата нощ падаха дървета и когато си затворен в хамак, усещането е ужасно. Освен това скаутите хвърляха през час мощни пиратки, за да разгонят дивите животни. Няколко големи дървета са препречили основния път и сега ги разчистват. След слонски дози кафе се заемаме с преглеждането на Пумба и асистентските автомобили. Сега трябва да преминем от походен в short-course режим на състезанието. Отново преместваме лебедката и разтоварваме тежките инструменти и припаси от бегачката. Оправяме няколко смачкани тръби на блокажите, проверяваме маслото, водата и доливаме нафта. За първи път не вали пороен дъжд и утрото предвещава да бъде слънчево. Ако има нещо по-лошо от непрестанния дъжд, това е яркото слънце. Ивайло и асистенцията на Мади извършват проучване за кондицията на останалите отбори. Предвид че тежкото изпитание, в което имахме предимство отпадна, сега е време малко по-настъпателно да атакуваме, но и да запазим автомобила здрав.



ТЕОДОРА: Будим се в ранни зори. Не ме свърта в лагера. Пред съдийската шатра се е появило още едно табло – карта на специалните етапи за днешния ден.



ТЕОДОРА: Според тази карта последните два етапа са точно до лагера, където се намираме в момента. По информация от маршалите състезателите ще бъдат тук около 4 часа следобедно време. Никакво намерение нямам да чакам до тогава. Намирам съмишленик в лицето на Ели и решаваме да тръгнем пеша срещу трасето, за да се срещнем със състезателите и да проследим някои от етапите. Имаме доста противоречива информация – разстоянието от лагера до първия за деня SS варира от 5 до 20 километра. Отсечките между отделните етапи са от 1 до 7 километра. За мен и за Ели това няма никакво значение. Бай Иван с неохота се съгласява, а Ласло ни пожелава лек път с усмивка и остава да пие кафе в лагера.

Екипираме се за прехода с неясна дължина. Вода, вода и още вода. За първи път виждаме слънце и разбираме, че то доста променя обстановката. Водата започва да се изпарява отдолу-нагоре. Там, където вчера течаха реки от кал, се вижда почва и дълбоки коловози, оставени от автомобилите. След още половин час земята изпръхва и се втвърдява като бетон.



ТЕОДОРА: Става доста горещо. Когато вали, дишаш трудно заради влагата. Когато не вали, дишаш трудно заради жегата. Трябва постоянно да пием вода, за да не се дехидратираме. Спомних си прехода, който направихме заедно с Петър и Иван Киров през лятото при температура от близо 40 градуса по едни гръцки чукари. Тогава разбрах колко е важно да си разпределиш количеството вода за целия преход. И тогава и сега не знаех колко е общата дистанция и какъв е релефът на терена. За първи път откакто сме в Малайзия, сваляме дъждобраните.



ТЕОДОРА: Откакто се появи слънцето, започнаха да се появяват невиждани досега летящи и пълзящи твари. Започваме да вървим по средата на пътя, защото очаквам всеки момент да се появят и първите змии.



ТЕОДОРА: За бай Иван ситуацията е доста тежка. Заради масата си затъва в калта, не му достига кислород заради жегата, изтощава се много бързо. В този момент зад нас се задава състезателна Toyota, която вози хора като малайзийско такси до специалните етапи. В радост се качваме, но бързо разбираме, че не е радостно. Около резервната гума сме има-няма 7 човека. Аз мога да стъпя на здрава основа само с единия си крак и то на пръсти. Другият ми крак е във въздуха и внимавам да не го ударя в котвата при някоя от маневрите на автомобила. Държим се за покрива на Toyota-та. Бай Иван ме държи в меча хватка, за да не изпадна в движение. Пилотът на автомобила е шегаджия с екстремистки наклонности и дава газ без да мисли. Чува, че ние се смеем и дава още повече газ. До последно не разбира, че ние не точно се смеем, а по-скоро викаме всеки на своя си език. На един завой не издържам, казвам на Иван, че слизам, по-скоро ще лазя в калта, отколкото да продължа да се возя върху този автомобил. За мой късмет след този завой стигаме до един от специалните етапи, където се състезават нашите.



ПЕТЪР: Първият състезателен етап представлява скоростно каране по основния път. Километър по-надолу се прави обратен завой и трасето се минава на обратно до финала. Това е направено с цел да даде време на маршалите да подготвят другите етапи за деня. Още след първите няколко автомобила си проличава, че всички ще карат на ръба на възможностите си, за да дръпнат напред в класирането. Много е смешно, когато наблюдаваш трофи автомобили да се напъват с висока скорост по бърз терен. Предимство имат джиповете с мощни двигатели и добро окачване. Мади казва, че ще даде всичко от себе си, а аз не забравям да му спомена, че за да имаме добро класиране, първо трябва да завършим. Секунда след като малайзиецът натисна бутона, от лявата ми страна някой извика на български „Успех“. Поглеждам учуден и виждам усмихнатото лице на Теди. В този момент джипът рязко тръгва и на мен ми остана усещането за мираж. Много се зарадвах, че и другите от отбора са успели да стигнат дотук. Етапът не представляваше нищо интересно, а късоходовото окачване на нашия джип ни постави в дъното на първата 10-ка. При връщането ни нямам търпение да сляза и да се видя с Теди и бай Иван, които разпалено ми обясняват за техните преживявания и емоции през изминалото денонощие.

Взимаме следващия етап с доста добро време, въпреки че дебела лиана ни хвана за задния мост толкова силно, че няколко пъти джипът загасна.



ПЕТЪР: Третия SS се проведе на разрушения мост, който преминахме ден по-рано. Интересното в този етап е, че кутията за пускане и спиране на времето е поставена на отсрещния бряг и пилотът трябва да натисне бутона и да тича обратно до колата.

ПЕТЪР: Сега се забавлявам, докато подвиквам на Мади „Давай, давай“. Той влиза задъхан в купето и ми казва: „Какво ми подвикваш, аз хич не обичам такива упражнения“.

Третият етап за деня представлява три завоя около колче, стръмно изкачване и обръщане на движението на остър страничен наклон. Състезанието заприлича на детска игра, но за толкова кратко време и при тези условия е трудно маршалите да направят по-сериозни препятствия. Бързо се връщам в реалността, когато един от руските отбори с почти стоков Land Rover завършва за по-малко от минута. Тук предимство имат джиповете с независими задни спирачки.

ПЕТЪР: От една страна се радвам, че етапите са толкова леки, но от друга съжалявам – така трудно ще напреднем в класирането. Оказва се, че препятствията, които на пръв поглед изглеждат елементарни, при пилотска грешка могат да изпратят екипажа надолу в класирането. Последните два етапа ще се проведат близо до лагера.





ТЕОДОРА: Сред състезателите е настъпило оживление. Доста от тях усещат облекчение и дори радост от прекратяването на Зоната на здрача. Но осъзнават, че при тази ситуация размествания в класирането са почти невъзможни. Сега всички карат на ръба, за да се опитат да се изкачат поне с позиция нагоре, но и внимават, защото повреда би означавала край на надеждите за победа в класа. Днес за първи път видяхме временното класиране. Според него сме на 9-та позиция в overall-а.



ТЕОДОРА: Нямаме никаква представа какви са разликите в точките между състезателите. Залогът е много голям, но битката се води на тъмно.

Стигаме до лагера. Специалните етапи са на другия бряг на реката. Някои от състезателите я прекосяват, но маршалите внезапно ни спират. Очакват нивото да се покачи.



ТЕОДОРА: Имам чувството, че тази голяма река е като вана. Нивото се вдигна с 2 метра за 15 минути и след известно време се отече така, сякаш някои дръпна тапата. Чакането малко охлади страстите и мотивацията. Близостта до лагера наведе всички нас на мисли, свързани с храна, баня и сън, разбирайте лют ориз, кална река и мокро походно легло – луксът на RFC.

ПЕТЪР: Следващият SS рязко ни връща във формата на RFC. Етапът включва всичко – майсторско управление, теглене с лебедка, водно препятствие и почти отвесно изкачване на излизане от речното корито. Тук е важно да се определи правилно място за закачане на лебедката, да се предпази джипа от щета, причинена от скрити подводни камъни. Първите няколко отбора получават DNF – контролното им време изтече, защото не успяха да се справят с трудна маневра между дърветата, която включва и влизане в реката на заден ход. Един от руските отбори в целта си да премине бързо счупи скоростна кутия. Грешката им е, че навигаторът не захвана точката за дърпане на подходящо място. Пилотът се изнерви и започва да вика по навигатора и да напъва автомобила. С Мади се споглеждаме с тънки усмивки. Изпълнението на екипаж 118 от Малайзия направо ни хвърля в тъча. Местният пилот извършва за броени секунди трудната маневра и вероятно щеше даде убийствено добро време, но при излизането от реката насилва джипа до краен предел. Внезапно се чува „хряс“ и предният мост предава Богу дух. До финала остават броени метри по равна, мазна кал. Двигателят се форсира във всякакъв диапазон от обороти, но автомобилът не може да помръдне и метър напред. Предполагам, че не само предаването е счупено, но и нещо задържа предната ос. Не знам дали да се радвам или да се притеснявам от така създалата се ситуация.



ПЕТЪР: Въпреки че наблюдавахме 8 автомобила преди нас, и ние изпадаме в трудно положение на това място. Маневрата се оказа по-сложна, отколкото предполагаме. Налага се да жертваме наказателни точки за бутнат маркер за сметка на евентуален DNF. Въпреки това съм доволен от представянето в този SS. По най-елементарни сметки се движим около 4-та позиция за деня. Всички преминали след нас дават по-слаби времена.

За жалост времето напредва и маршалите решават да оставят последния SS за утре сутрин. Утре ще сменим и мястото на лагера. Когато в един и същи ден има състезателни етапи и местене на лагер, винаги е много тежко и за състезателите и за асистенцията.



ПЕТЪР: Вечерта в лагера наблягаме на интернационалната кухня, бира Tiger. До късно си споделяме истории от последните няколко дни. Всички се радваме, че сме живи и здрави и засега нещата се развиват в много добра посока. Остава само ще един състезателен ден и финалът изглежда все по-близо.



ПЕТЪР: Рано сутринта съдийски свирки обозначават започването на първия и последен за деня SS. Прогнозите ни се оказват верни и стартираме четвърти в стартовия списък. Няма начин да се опише какво е чувството рано сутрин, със все още схванато тяло, да се друсаш по речно корито в подгизналите седалки на Пумба. Превъзбуден от добрата позиция Мади дава пълна газ, без да щади нито автомобила, нито нас. Моторът пищи за милост, а гумите се съдират по речните камъни. Получаваме няколко силни удара по окачването, а през цялото време през предните амбразури ни залива ледена вода.



ПЕТЪР: Точно преди маркера за обратен завой се удряме в нещо и джипът се изправя на предни гуми. Всякакви опити първа-задна, първа-задна се оказват безрезултатни. Набили сме се право в голяма палма, довлечена от течението на реката. Само преди минути дървото не беше там. Сънен и заливан постоянно от вода, Мади не бе видял подводния капан. Единственият изход е използването на лебедка под много остър ъгъл и над 60 метра разстояние.



ПЕТЪР: Отнема ми много време и усилия да издърпам въжето и с разочарование установявам, че палмата, за която трябва да се хвана, е с толкова дебел ствол, че каишът не може да я обгърне. Увивам въжето направо около дънера. За късмет наблизо няма маршал, а аз се моля при дърпането куката да не скъса синтетиката или направо да не пререже дървото. Джипът излиза трудно, а ние вече знаем, че сме с последно време в този SS. На никой от останалите не му се наложи да използва лебедка на това място. Най-неприятно е, че руснаците и Ферди някак си са успели да оправят тежките щети, които получиха във вчерашния ден. Ако не беше пълноводната река и близо 3-часовото чакане, този етап щеше да се проведе вчера и те автоматично щяха да получат DNS, което да доведе до сериозни размествания в класирането. За 15 минути няма никакъв шанс да се справят с тези повреди, а сега получиха възможност да работят цяла нощ и се върнаха отново в състезанието.



ПЕТЪР: Час по-късно пътуваме към следващия лагер. Настроението е минорно и коментираме колко горе-долу сме загубили и къде се намираме в момента в класирането – 200 наказателни точки за пропусната официална церемония в Куала Лумпур, два DNF и един DNS, около 5 бутнати колчета и забавянето в днешния ден би трябвало да ни изпратят на 15-та позиция. Утре ще се реши всичко, а по информация от организаторите предстои един от най-тежките дни в цялото състезание. Дали Пумба ще издържи и дали ние ще допуснем някоя фатална грешка? Всичко това предстои да разберем. Придвижваме се в колона през плантациите, всички сме премръзнали в асистентския автомобил. Колкото и налудничаво да звучи, единственият начин да се стоплим e с газовия котлон.



ПЕТЪР: След няколко километра стигаме до пълноводна река, която препречва пътя ни. Бетоненият мост, по който преминахме пред няколко дни, е разхвърлян от стихията, сякаш е от стиропор. Само можем да си представяме какво се е случило на това място и да се радваме, че не сме били тук. Предстои поредното състезание в състезанието.



Следва продължение.

Този репортаж достига до вас благодарение на Киров АД, Kirov High End, Snake, 2R, Gladiator Offroad-Technik, Lucky Bansko, Extreme Sport, Off-Road.bg, Offroad-Bulgaria.com, Camouflage.bg.

[dedoKoko]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Еее, най-после.
Таман си помислих, че сте ни забравили... и отново поредната серия.
Благодаря за изживяването.

[Агоп Серопян]

От: Български отбор на RAINFOREST CHALLENGE 2013

Благодаря!!